| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения, и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
Репортаж за първото работно заседание на Симпозиума
А. Манолова: Говори …
Р. Узунова: Париж, 3 юни, На телефона е специалният пратеник на радио „Свободна Европа” Румяна Узунова. Драги слушатели, вчера, на 2 юни в сградата на Френския парламент … Чува ли се добре? ... в Париж се състоя първото работно заседание на международния симпозиум на тема “Свободата на духа и /духовните/ човешките измерения в Европа“. Както вече съобщихме, между поканените да участват в този Симпозиум бе и група български интелектуалци, между които и получилите разрешение да дойдат в Париж Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов - активни членове на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. От трибуната на този международен форум Копринка Червенкова прочете Декларацията на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Ето част от записа, направен на работното заседание:
(К. Червенкова чете на френски език текста на Декларацията) Тъй като декларацията бе представена пред Международния семинар на френски език, на мен се пада приятното задължение да я прочета на български: „Декларация, представена пред Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа “. Правим днешната Декларация от името на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, основан в София през м. ноември 1988 г. От известно време насам телеграфни агенции и средства за масова информация в България и в чужбина съобщават за тревожни събития в български села, където по-голямата част от населението са мюсюлмани. Ние нямаме достъп до пряка информация на тези събития и не можем да кажем дали те са станали или не са станали. Но трябва да помним, че най-възвишена традиция на нашия народ е неговото уважение към културната идентичност на всички малцинства - от толерантността към турците, нашите бивши потисници, проявена от великия български революционер Васил Левски, до защитата на еврейското малцинство през Втората световна война, когато България беше една от малкото страни в Европа, които не позволиха депортирането на нито един евреин. Защита на културната идентичност - това означава, че на всеки човек се дава правото да се претопява в множеството или да имигрира в страната, към която той принадлежи, или да остане в страната, на която е гражданин и да запази своя език, своята религия и своите обреди. На 9 май 1989 г. група български интелектуалци, вкл. членове на Клуба, представиха пред българското Народно събрание Декларация за защита на човешките права в България. В Декларацията ние настояваме за необходимостта от правова държава, гражданско общество, за защита на личните свободи на гражданите от всякакъв етнически произход, да се утвърждава правото на гласност, прокламирано и от властите в България. Току-що научихме, че масови манифестации са били организирани в София на 31 май и 1 юни в знак на протест „срещу намесата на външни сили във вътрешните работи на България” и че отговорността за вълненията напоследък се хвърля върху дейността на нашия Клуб, членовете на който бяха представени като демагози, дезинформатори, екстремисти, родоотстъпници и антибългарски агитатори /речник, който напомня този на противозаконните процеси от Сталинската епоха/. Ние държим да заявим, че: 1. Ние решително сме против всяко насилие или подстрекателство към насилие, независимо от къде идва то - от вътре или от вън. Убедени сме, че конфликтите, които съществуват, трябва да бъдат уреждани с помощта на един спокоен диалог, базиращ се върху толерантността. 2. Ние смятаме, че нашата роля на интелектуалци е да дадем своя принос всеки да има достъп до пълна и обективна информация за всички аспекти на нашия обществен живот. Истината не може да създава зло. Да се позволи на всекиго…, всеки да има право на изява и да може да защитава своите убеждения в рамките на собствените закони на страната, да улесняваме дискусията и свободния обмен на различни мнения. Ние сме убедени, че защитата на човешките права е жизнено необходима за прогреса в нашата страна и че тя същевременно подпомага каузата /за мир/ на мира в Европа.” Чухте Декларация на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, прочетена от театроведката Копринка Червенкова от трибуната на Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа“, проведен в Париж на 2 и 3 юни тази година. На телефона беше специалният пратеник на радио „Свободна Европа” в Париж Румяна Узунова.
(3.06.1989 г., ролка № 278)
Репортаж от Симпозиума. Представя текстовете на българските участници Петко Симеонов и Петър Манолов.
А. Манолова: Готово. Говори.
Р. Узунова: Париж, 5 юни. На телефона е специалният пратеник на Радио “Свободна Европа” Румяна Узунова. В събота (3.06.) вечерта завърши Международният симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от “Фондация на бъдещето”, чийто председател е Жак Бумел. Симпозиумът се проведе в сградата на френския парламент в Париж, на същото място, където по това същото време представители на 35е страни, подписали Заключителния акт на Хелзинкските споразумения от 1975 година, обсъждаха проблемите на човешките права, събрани на своята поредна конференция, този път в Париж. На симпозиума на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа” прозвучаха внушителен брой български гласове. Днес ще ви запознаем с още някои от тях.
Дълги ръкопляскания последваха изказването на видната българска писателка Блага Димитрова, активен член на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България Словото на Блага Димитрова бе прочетено от нея на френски език. Затова ще ви запознаем с него в превод. Следва преводът… (текстът липсва.)
Р. Узунова: Чухте в български превод словото на Блага Димитрова, прочетено от самата нея на френски език на симпозиума в Париж на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа.”. Така, чуваш ли ме. Сега аз бих искала да сложа тук Петър Манолов, но нали ти казвам, той е още … (прекъсване)
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: Между изказалите се на международния семинар на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от “Фондация на бъдещето” с председател Жак Бумел, бе и българският социолог Петко Симеонов. Ето част от записа на неговото изказване, направено на една от работните сесии на симпозиума.
Петко Симеонов: Господин председателю, дами и господа! Процесът на хуманизация, обхванал Европа, обещава да сложи началото на една мирна ера на сътрудничество и равноправие между европейските народи. Българското общество, макар и с темпове, които оценявам като бавни, също се включва в този общоевропейски процес. Един от основните проблеми, пред които е изправена България, е нейната изолираност. В нашия все повече взаимозависим свят продължава да има не толкова малки и големи народи, колкото централни и периферни. Моят глас е глас от периферията.
Румяна Узунова: Така. Да говоря ли?
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: По-нататък словото на Петко Симеонов бе представено пред присъстващите на симпозиума на френски език, затова ще ви прочета, драги слушатели, пълния текст. (Повтаря текста дотук) „Периферията няма географски координати, тя е със социо-културни измерения. Ценностите, които днес ни обединяват, са в значителна степен рожба на града. Градът е утробата на нашата цивилизация. България е традиционно селска страна. Още през ХІІ и ХІІІ век, в относителни величини, тя има няколкократно по-малко градско население от Чехия, Германия, Франция и Англия. Извършената през последните десетилетия бурна урбанизация ликвидира традиционната селска култура, без да създаде от българина гражданин. Ние сме малък народ и чуждоезиковата подготовка е крайно незадоволителна. От 20 години насам френският и английският се владеят свободно от под 1% от населението. По-лошо е положението с останалите големи неславянски езици. 60% от българите никога не са напускали страната и само около 7% са били, независимо по колко време и по какъв повод в капиталистическа държава. Наши работници и специалисти работят предимно в страни от „Третия” свят или в Съветския съюз, където секат най-вече дърва в тайгата...”
А. Манолова: Дърва или дървета секат в…?
Р. Узунова: Дърва. Секат се дърва. Дърветата е отделно, а дърва е общо понятие… Дотука остава, нали? „България е в центъра на Балканския полуостров и наоколо има само балкански страни, но с тях поддържаме символични културни връзки, а свободните контакти между обикновените хора са на мизерно равнище. Ние сме туристическа страна, но туристическият поток прекосява територията и се изляга на плажовете на Черно море и засяга само продавачите на сладолед. За обикновения българин туристът е като щъркелът: идва с топлото време и си отива със студеното, но и с двамата не си разменя даже и „Здрасти!” В страната ни все още господства тоталитаристка политическа система, която за по-прилично официално наричаме командно-административна. Десетилетия наред тази система налагаше със сила цял клас - на пръв поглед - положителни, но мъртви ценности, които доизграждаха българската черупка. Ценностите на съвременната цивилизация съществуват често в изопачен и недоразвит вид. При това положение, изразът „да говориш каквото си искаш” става понятие за анархия. В едно допитване до гражданите на София, които превъзхождат в образователно и информационно отношение останалото население, 50% намираха за неприемлив принципът, че е разрешено всичко, което не е забранено. За да излезем от периферията на Европа, трябва да изградим демократично общество, като окончателно и без уговорки да премахнем командно-административния модел. Това не би могъл да извърши никой друг, освен ние, българските граждани, като рискуваме удобствата на своята бедност и простотия, защото и бедността, и простотията си имат удобства. Систематични, мирни и градивни действия, индивидуални и групови, официални и неформални. Трябва да защитим и утвърдим в центъра на Балканите ценностите на демокрацията. Не може да върви нормално процесът на хуманизация, обхванал нашия многострадален континент, ако в него продължават да съществуват централни и периферни общества. Затова ние се надяваме на усилие… /Почвам пак изречението…/ от страна на централните общества като искаме от тях да се прояви интерес към нашата борба за демокрация, искаме информационните потоци свободно да текат от нас към света и обратно. В бъдеща Европа не трябва да има гласове от периферията.”
Р. Узунова: Чухте словото на българския социолог Петко Симеонов, направено на симпозиума на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, проведена в Париж на 2 и 3 юни тази година.
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
