| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Петър Манолов за ефективността на гладните стачки
Р. Узунова: Ето, включих, Петьо, говори…
П. Манолов: Ние сме много затруднени в нашата организационна дейност. Ако си спомняте, материализирахме неформалните сдружения по време на гладните стачки от началото на календарната 1989 г. Като се има предвид как това народно, пък и демократично отгоре на всичко правителство, в кавички разбира се, контролира размножителните и печатащи средства, ние нямаме право да пропуснем възможността чрез гладната стачка да се променим количествено и качествено. Докато траят съдебните процеси над нашите събратя по идеи, а после и докато текат присъдите, ако бъдат осъдени по членовете 273 и 321 от Наказателния кодекс, неформалните движения биха могли да нарастват с по над 1200 члена. И това, което е ще от особено значение е, че всеки нов член ще е получил бойното си кръщение с участие в седем-дневна гладна стачка, единственото оръжие, с което за сега ни е позволено да воюваме, макар че събитията от края на м. май показват, че се стреля и по гладуващи. Но важното е, че ще имаме на разположение хора, решени да работят за извеждането на страната от парализата, в която сме въведени. Защото практиката показва, че неформалните сдружения не бива да остават на пасивни позиции, тъй като е повече от ясно, че тази управляваща върхушка не възнамерява да даде човешки права на другите, защото права на мнозинствата означават край на привилегиите. Но нека се надяваме, че неформалните организации ще се напълнят от хора непримирими да гледат само като свидетели как родината ни върви към следваща национална катастрофа. За това и онези, които ще обявяват имената си за включване в щафетната гладна стачка, която може да трае 3 седмици, 3 месеца или повече от 3 години, нека знаят от сега, че това ще означава включване или в Независимото дружество, или в Профсъюз „Подкрепа”, или в Независимия комитет за религиозна свобода. Да се надяваме, че българите и този път ще изразят своята солидарност към стачкуващите на телефон (...) в Карлово, на тел (…) Велико Търново. Ако телефоните замлъкнат по стар български обичай, то нека се знае, че срещу несправедливото задържане на шестимата в гладна стачка са Георги Спасов (адрес, Пазарджик), и Стефан Вълков (адрес, Асеновград). Към стачкуващите от България се присъединяваме и ние – Христина и Божидар Петкови от гр. Фрайбург, ГФР и Вера и Петър Манолови от Париж, Франция. И дори да прозвучи нескромно, бих искал да кажа едно мое стихотворение, свързано с глада. Неговото заглавие е “Бащата на човека”: (чете стихотворението)…
Р. Узунова: Благодаря Ви, Петър Манолов.
(края на юли 1989 г., ролка № 108)
Гладните стачки като израз на гражданска солидарност (Любомир Собаджиев)
(…) Р. Узунова: Членовете на Групата за гражданска инициатива, Любомир Собаджиев, се вляха, така да се каже, в потока на щафетните гладни стачки в подкрепа на ръководители и членове на независими сдружения, срещу които се подготвя сега съдебен процес. Бих искала да ви попитам: това акт на солидарност към другите независими сдружения ли е или е само акт за протест за частния случай?
Л. Собаджиев: И едното, и другото, ако не и да се намери и трета причина.
По начало, по принцип, ние, ако никой не беше обявил акция в подкрепа на задържаните Константин Тренчев и неговите другари, щяхме да подготвим някоя инициатива, включително, може би, и гладна стачка. За нас дойде добре дошло това, че всъщност Независимия профсъюз и Независимото дружество организираха гладната стачка.
Не ни оставаше нищо друго, освен само да се присъединим. Ние се присъединяваме и от солидарност към тяхната акция, присъединяваме се и в подкрепа на задържаните Константин Тренчев и неговите другари.
Трябва още да ви кажа, че всъщност тоя въпрос, с тази стачка е много важен.
Работата е там, че лично аз и моите другари, както и другарите на Константин Тренчев, сме убедени, че обвинението е изфабрикувано, обвинението е фалшиво, надуто, без никакво правно основание.
Всъщност членовете, по които ги обвиняват, са вписани в ония глави от Наказателния кодекс, които нямат нищо общо с политическата дейност.
Дейността на един Независим профсъюз, дейността на едно Независимо дружество - независимо от идеалните цели, които те обявяват – волю-неволю се намесва в политиката. Тука въпросът е съвсем елементарен: ще се разреши ли такава дейност или не?
От кого да се разреши?!
От властта, естествено.
Щом властта трябва да си каже думата, тука вече въпросът е политически.
В един момент обаче тези хора се оказват задържани по членове, чиито състави преследват деяния, които нямат нищо общо с политическата дейност. Един от членовете е чисто хулигански /хулигански - това е милиционерски шаблон/. Ние се опасяваме, че ако се стигне до съдебен процес, ако се стигне до съдебно решение, до обвинително-съдебно решение, ще се създаде прецедент: всички политически дейци и иначемислещи в нашата страна могат да бъдат подвеждани по тия членове, да могат да бъдат съдени като размирни, асоциални елементи.
Разбирате ли ме?
По тази причина ние много охотно се включваме в гладните стачки. Тя е колкото инициатива на Независимото дружество, на Независимия профсъюз, толкова и наша инициатива.
Р. Узунова: Ако тези хора не бяха членове на независими сдружения, пак бихте ли ги подкрепили?
Л. Собаджиев: Безусловно. Безусловно. Няма значение кой и какъв е, и по какъв повод е бил задържан. Това не е най-важното.
Важното е, че всяка такава борба би трябвало да бъде подкрепена. Това би трябвало да бъде едно задължение, обществено задължение на всеки гражданин на нашата страна.
В края на краищата на всички граждани им е ясно какво става и малко или много всеки се надява някой да изпълни неговия обществен дълг, нали, заради него. Разбирате ли ме какво искам да кажа? Единствено от значение тук е до колко е спазен законът, до колко има законни основания човек да бъде задържан и обвиняван. Който и ще да е той.
Аз, с най-голяма охота бих излязъл в защита, също с гладна стачка, да кажем, в защита на другаря Константин Теллалов, ако се случи нещо неприятно с него.
Тук няма значение личността, има значение отношението на властта към личността.
Не бива да се слага ударение на обстоятелството, че членове на Независимия профсъюз "Подкрепа", на Независимото дружество за защита правата на човека организират акция на спасяване на техни членове. По начало дейността на неформалните организации, идеята, направлението им се характеризира именно от подобен род дейности. Тука в случая нямат никакво значение личностите на д-р Константин Тренчев и неговите другари.
Да не бяха те, и други да бяха, да не бяха организирани в някакъв профсъюз или дружество; всички граждани на нашата страна – честни, с поглед към тия неща, към тия проблеми би трябвало да ги подкрепят. Ние тука, в случая - Групата за гражданска инициатива - излизаме и като граждани, и като неформална организация. Изявяваме подкрепата си и солидарността си точно към тяхната съдба.
Р. Узунова: Как мислите вие, ако им поставят една минимална присъда, това справедливо ли ще бъде?
Л. Собаджиев: Абсолютно несправедливо.
Р. Узунова: Вие пледирате за доказването на тяхната невинност и за освобождаването им? И защо?
Л. Собаджиев: Ако се стигне до там да бъдат съдени! Но становището на нашата група е, че съдебното преследване срещу тях трябва да се спре още на този етап.
Прокурорът е, който ще реши да се даде ли делото на съд или да не се даде. Той има сега думата. Въпросът е до колко ще се прояви най-обикновен граждански и политически разум. Прецедентът може да бъде създаден, но след това ще последват много неприятни неща.
Идеята за преустройството е така дълбоко навлязла вече в нашата обществена мисъл, хората толкова надежда влагат в преустройството като едно-единствено и несъмнено средство за промяна на не толкова доброто положение на нашата страна, че всъщност ние имаме вече работа с един исторически процес, който трудно може да бъде спрян.
Р. Узунова: Мислите, че в духа на преустройството, в този нов дух би трябвало да бъдат освободени?
Л. Собаджиев: Дали ще бъдат освободени те или не е трудно сега да се каже. Аз мисля, че те безусловно трябва да бъдат освободени като невинни, като оклеветени, като хора, които са подложени на едно изфабрикувано обвинение. Хора, които преднамерено са обвинени, за да могат да бъдат отстранени от обществено-политическия ни живот.(…)
(1.08.1989 г., ролка № 233)
(…) Р. Узунова: Тоест вие мислите, че би трябвало да бъдат оправдани?
Л. Собаджиев: Точно така, вие просто ми взехте думата от устата. Единствено справедливото, правилно и честно отношение на властта към този въпрос конкретно би трябвало да бъде една оправдателна присъда.
Р. Узунова: И как, Любомир Собаджиев, ще се изрази вашата подкрепа? Колко души? … (повтаря) По какъв начин ще се изрази? Чрез гладни стачки ли? И колко души ще участват в тях?
Л. Собаджиев: Ние решихме да се присъединим към щафетната гладна стачка – кой както ще да го взема – като група, „ан блок”, като организация, като неформална организация. За втората седмица от щафетната ние мислим да предложим четири до пет души, които да започнат..
Р. Узунова: А след това в следващите петорки, в следващите седмици ще се включвате ли или това ще бъде?
Л. Собаджиев: Когато ни дойде редът, ще се включим отново.
(26.07.1989 г., ролка № 380)
Заявление за отказ от българско гражданство и разговор с Кояна Тренчева
Р. Узунова: Готово, Кояна.
Кояна Тренчева: „До другаря председател на Държавния съвет на НРБ, гр. София; Заявление от Коянка Желева Иванова - Тренчева, от гр. Стара Загора (адрес, данни на паспорта, ЕГН) относно отказ от българско гражданство в знак на протест. Другарю Председател, поради неоснователното арестуване на моя съпруг д-р Костадин Димитров Тренчев от органите на Държавна сигурност по следствено дело № 66 от 1989 г. на 26 май 1989 г. и подготвената съдебна разправа над него, целяща неговото дискредитиране и физическо унищожаване, аз, неговата съпруга, в знак на протест се отказвам от българско гражданство с цел да замина за Република Франция и подготвя неговата действителна правна защита от страна на международните организации за защита на човешките права. Тази моя стъпка е продиктувана от изконното човешко чувство на дълг към моя съпруг, който е с влошено здравословно състояние след прекаран инфаркт на сърцето, да го спася от физическо унищожение и съдебния произвол на властите над него. С уважение, Кояна Желева Иванова-Тренчева, 27 юли 1989 г., гр. Стара Загора.” Ало?
Р. Узунова: Да, да, записах.
Румяна Узунова: Ало, Кояна Тренчева? Румяна Узунова се обажда.
Кояна Тренчева: Добър вечер, кажете.
Р. Узунова: Какво е сегашното състояние на нещата, как е д-р Тренчев, как вървят събитията?
К. Тренчева: Вижте, смятам да направя действително един обзор и да ви дам информацията, с която разполагам. На 26 май 1989 г. моя съпруг д-р Константин Тренчев беше арестуван и задържан под стража в ГСУ на МВР, гр. София. Оттогава до днес изминаха 2 месеца, през които се водеше предварителното следствие. По време на предварителното следствие аз и бащата на съпруга ми неведнъж сме ходили в Главна прокуратура и в ГСУ с цел да получим информация за какво е задържан д-р Константин Тренчев, в какво престъпление е обвинен, какво престъпление е извършил въобще, колко време ще бъде задържан там и най-вече какво е неговото здравословно състояние. Тъй като д-р Константин Тренчев е прекарал инфаркт на сърцето през м. декември 1988 г. и беше в отпуск по болест до 23 май тази година, т.е. до три дни преди неговото задържане. В рамките на тези 60 дни ние, неговото семейство сме подали 10 молби до Главна прокуратура, някои от които са до главния прокурор на НРБ Васил Мръчков, една от молбите е до Председателя на Държавния съвет на НРБ, една молба до Комисията за защита на обществените интереси и на правата на гражданите към Народното събрание, една молба до министъра на народното здраве, една молба до министъра на правосъдието на НРБ и т.н., още много молби има. Нито една от тези молби, разбира се, не беше уважена. Отговори имаше, да наистина, но с по едно изречени и то е следното “Молбата Ви е оставена без движение” или пък “Молбата Ви е оставена без уважение”. Трябваше да се задоволим - с бащата на д-р Тренчев - с информацията, която ни даваха /.../ запитвания. Тази информация обаче се оказа парадоксална или по-точно невярна. Винаги, когато сме ходили в Главна прокуратура или ГСУ, гр. София и сме питали за здравословното състояние на д-р Константин Тренчев, отговорите от страна на двете институции бяха, че Константин е добре, храни се, няма никакви проблеми по отношение на неговото здравословно състояние, много поздрави ви праща, иска книги за четене. И така, ние вярвахме, носихме книги не веднъж, не два пъти. Какво обаче се оказва? През цялото това време те са ни лъгали. Едва на 20 юли тази година разбрахме, че още с арестуването на д-р Константин Тренчев той обявява гладна стачка в знак на протест срещу неоснователното му задържане, която продължава, според думите на следователя Николов и по документи на ГСУ, 10 дена. След 10ия ден здравословното състояние на съпруга ми се влошава и той бива откаран в болницата на Централния софийски затвор. След като усложненията от страна на сърцето са се задълбочили, съпругът ми е преместен в интензивно отделение на МВР болница, където без неговото съгласие гладната стачка е прекратена. Аз предполагам, че е бил хранен със системи и сонда. След това от Интензивно отделение той отново е върнат в килиите на ГСУ, гр. София. По думите на следователя Николов той няколко пъти…
Р. Узунова: Включих, Кояна.
Кояна Тренчева: …След лечението в Интензивно отделение той още на няколко пъти, може един-два, е бил по два дни в Интензивно отделение отново на МВР болница, с цел уж да се провери неговото здравословно състояние. На 10 юли тази година аз отново депозирах в Главна прокуратура три молби, едната от които беше за свиждане, другата е за сменяне на мярката за неотклонение, и трета е да ми се изпрати официално медицинско заключение от специалист-кардиолог относно здравословното състояние на д-р Константин Тренчев. И трите ми молби бяха отхвърлени още същия ден от прокурора Лукан Банков от Главна прокуратура - и устно, и писмено. На 11 юли с благословията на следователя Петър Николов аз имах свиждане с моя съпруг. Това, което искам да съобщя като информация от свиждането, е следното: свиждането продължи около 4 минути. През това време забелязах, че съпругът ми не може да стои продължително време прав, имаше едно треперене на крайниците, както на долните крайници, така и на горните и най-лошото обаче е, че говореше завоалирано и се уморяваше дори когато говореше. Разбира се, беше много блед, отслабнал и т.н. С две думи, здравословното му състояние беше лошо. Преди няколко дни, на 25 юли т.г., се извърши предявяване на следствието. На 26 юли, т.е. на другия ден, моят съпруг отново е откаран в болницата на Софийския централен затвор, като повече информация на мене не ми се дава за неговото здравословно състояние. Що се отнася до обвиненията, те според мен са от несъстоятелни по-несъстоятелни. Обвиненията срещу моят съпруг… Аз искам да ме попиташ за обвиненията…
Р. Узунова: Добре. А в какво се състоят, Кояна Тренчева, обвиненията срещу вашия съпруг д-р Константин Тренчев?
К. Тренчева: Ще ви дам информация и по този въпрос, поне тази, с която разполагам. Обвиненията са по чл. 273 от Наказателния кодекс на НРБ във връзка с чл. 321. Що се отнася до обвиненията по чл. 273, който е във връзка с разпространяването на неверни твърдения, ще ви дам няколко примера, поне по думите на адвоката, които са прочетени още на предварителното следствие. Например невярно твърдение е, че в България има турско малцинство, въобще употребата на този термин „турско малцинство” или „етнически турци”. Това не е вярно според властите, защото в България няма такова, а има „български граждани с възстановени имена”! Друг пример във връзка с този член е, що се отнася до обредите на „българските граждани с възстановени имена”. Невярното твърдение е, че е нарушено правото на тези граждани да употребяват, да използват или да извършват този обред. Вярното според властите е, че това е разрешено и всеки български гражданин от мюсюлмански произход може свободно да извършва този обред. Като трети пример какво да ви посоча? Да, че в България няма нито една затворена джамия. Вярното е, че в България всички джамии са отворени и всеки „български гражданин с възстановено име”, изповядващ мюсюлманска религия, може да си влиза в тази джамия и да изповядва своята религия. Като извод мога да кажа, че изводът от страна на властите е, че /…/ в България няма никакви нарушени човешки права по отношение на „българските граждани с възстановени имена”! Най-страшното обвинение обаче ми се вижда следното: че всички арестувани са косвени причинители на станалите етнически вълнения и размирици в нашата страна. Как обаче се аргументират следствените органи? Ако си спомняте, преди два-три месеца за Николай Ганчев Колев, който беше в гладна стачка в знак на протест срещу неправилното му интерниране в гр. Бобов дол, тогава Профсъюз “Подкрепа” в негова защита проведе щафетна гладна стачка. Според властите с тази гладна стачка ние сме подсетили „българските граждани с възстановени имена”, че въобще съществува такава мярка за защита, че въобще съществува гладната стачка. Т.е. те са видели от нас, взели са пример от нас и те са започнали масови гладни стачки, бунтове и размирици. Като имате предвид, че официалната версия на властите по отношение на етническите размирици в някои райони на нашата страна, които преди няколко месеца избухнаха тука, е че всичко това, което става в нашата страна, е поради издаването на новия закон за задграничните паспорти. Питам аз властите: защо са забравили да обвинят д-р Константин Тренчев и неговите другари, останалите арестувани, че те са именно виновни, може би, за напускането на нашата страна на около 200 хил. „български граждани с възстановени имена”? /Хайде да прекъснем пак…/ От страна на властите остана само да обвинят арестуваните, че именно те през тези два месеца са накарали и са виновни за излизането на около 200 хил. „български граждани с възстановени имена”! Няма да се учудя, ако и в това ги обвинят. Тъй като аз и бащата на д-р Тренчев поискахме среща с главния прокурор на НРБ Васил Мръчков и той не ни прие, а ден преди това аз поисках среща с прокурора от Главна прокуратура Лукан Банков, който казал, че е много ангажиран и не може да разговаря с мен, аз искам да попитам Главна прокуратура чрез Радио “Свободна Европа” /защото по никакъв друг начин аз не мога да попитам тези хора/: защо с този процес срещу арестуваните се бърза толкова много, ще се даде ли възможност на обвиняемите да подготвят добре защитата си, ще бъде ли делото, ако разбира се има такова, при открити врати и много други въпроси, които бих могла да им задам, ако те, разбира се, ме приемат. Трябва ли въобще да се стига до такъв процес, при който на обвиняемите и защитниците им ще се наложи да изнасят факти, макар и с няколко годишна давност, които ще противоречат при всички случаи на сегашната политика на НРБ. И все пак аз все още вярвам и мисля, че има някъде здрав разум, който ще спре производството по Дело 66 от `89а г., защото ще бъде срамно за НРБ точно в такъв труден момент за страната ни и още повече в края на ХХя век да се извършват процеси и наказателни дела, съшити с бели конци и напомнящи за мрачните години от сталинско време и сталинските похвати за разправа с инакомислещи, които са отхвърлени и се третират като престъпление спрямо човечеството. Това е, което мога да ви кажа за сега по това дело. Надявам се, още веднъж повтарям, производството по това дело да бъде спряно, защото е с много неоснователни обвинения, според мене.
Р. Узунова: А какво е състоянието с останалите задържани, Кояна Тренчева, имат ли адвокати, какви са обвиненията срещу тях?
К. Тренчева: Обвиненията спрямо останалите са по същите членове, по какъвто е и при моя съпруг. Всички те са откарани в Централния софийски затвор. Имаме адвокати, наистина намерихме. Но трябва да ви кажа – много трудно, защото всички адвокати в България /.../ Всички имат адвокати, с изключение на Тодор Гагалов и Антон Запрянов, които са отказали адвокатска защита, тъй като се чувстват невинни.
Р. Узунова: Лесно ли можахте да намерите адвокати?
К. Тренчева: Не, определено ви казвам, не. Защото мнозина от адвокатите се страхуват да се заемат с това дело. Повечето от тях казват, че ситуацията е деликатна, други казват „излизаме в отпуска”, трети казват „имаме съображения, за да не вземем това дело”. С две думи, срещнахме големи трудности и въпреки това намерихме смели хора, които смятам добре ще ги защитят, ако има такова дело, наказателно, по тези членове срещу арестуваните; мисля, че добре ще се справят със защитата. Вече се подготвяме: търсим материали, търсим из томовете на другаря Тодор Живков, които всъщност ги има навсякъде, ще направим извадки по етническите въпроси оттам, ще намерим .. хора и т.н. Надявам се този път обективно да се разгледа делото.
Р. Узунова: „Надявам се” повтори…
К. Тренчева: Хайде, няма да се надявам…
Р. Узунова: Добре, не се надявай…
Р. Узунова: Благодаря ви, Кояна Тренчева.
К. Тренчева: Благодаря ви и аз, Румяна Узунова.
(Текстът се чува много лошо. 27.07.1989 г., ролка № 210)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
