Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

 

Демонстрации и жертви

 

Интервю с о. Димитър Амбарев

Румяна Узунова: Така, ето, включих. Един момент, сега да започнем. Отец Амбарев, Вие сте пълномощник и говорител на НДЗПЧ. Бих искала вашето лично мнение и мнението, отношението на Дружеството към последните събития в България, към исканията на етническите турци?

О. Д. Амбарев: Ние в няколко декларации изразихме становището си по въпроса за етническите турци. Ние сме в абсолютно съгласие с техните искания. Етническите турци са български граждани с турски етнически произход. Ние се борим заедно с тях, рамо до рамо да (им) се признае статус на етническо малцинство, като този статус едновременно ще (им) гарантира и останалите свободи, граждански и религиозни - както се полага за едно етническо малцинство.

Р. Узунова: А какво е тяхното състояние? Имат ли право те да искат тези неща? Лишени ли са от тях?

О. Д. Амбарев: Разбира се, че имат. През 1984 г., когато българското правителство за последен път нанесе смъртоносният удар върху националната принадлежност на тези български граждани, в България  се издаваха два “органа” /вестника/ на турски език. Единият беше "Йени яшък", което ще рече “Ново време”, другият беше “Йени хаят” което ще рече …, или обратно… Тези два “органа”по-рано излизаха на турски език, и само за една нощ започнаха да излизат - на другия ден - на български език. Значи, българското правителство през 1984 г. съвсем официално е признавало тяхната национална етническа принадлежност. След 1984 г. българското правителство вече се стреми да ги представи като българи, които в далечното минало, още през време на отоманското владичество, са приели мюсюлманска вяра. То смесва българо-мохамеданите с етническите турци или както на турски се изразяват: с „демиш тюрк” - чистите турци. За разлика от българо-мохамеданите, които не говорят турски език, демиш тюрк /чистите турци или етническото турско малцинство в България/ говори много зле български език. Нямам предвид младото поколение, което е минало през училища средни, а някои от тях и висши и са създали и турска интелигенция. Говоря за по-старото поколение турци, които говорят много зле български език, а говорят много добре - и то в запазени архаични форми - турски език. Така че основанието на турското малцинство да търси признаване на статуса за етническа принадлежност са напълно основателни и напълно законосъобразни. Затуй защото, доколкото на мене ми е известно, както и на Дружеството, законодателен акт, или пък поне някакъв указ не е обнародван през 1984 г., за да се започне това масово преименуване на турците…

Р. Узунова: А Вие някакви лични впечатления от етническите турци имате ли? Мирни хора, кротки хора ли са ?

О. Д. Амбарев: За нравствения образ на турчина мога много, много дълго да Ви говоря. Едва ли ще имаме толкова много време, но мога да кажа само едно. Аз с турци съм израснал в родния си град, който е от край време с компактна маса турско население. В полите на Родопите селата - Куклен, Устина, Белащица, както и нагоре към Пещера - са също с голям брой турци. Даже след изселванията през `70е години … С тях съм израснал, с тях съм бил войник, с тях съм бил даже и по затворите. Това са едни прекрасни хора, мирни труженици и до 1984 г. най-верноподанните граждани на България. Тези хора изпълняваха най-тежките трудови задачи. В зората на социалистическото строителство в България те преминаха като строителни работници по всички национални обекти. Та даже и в настоящия момент в гр. Пловдив - хайде да не е 100%, да не е 90%, но 70% от строителните работници - най-дефицитната работна ръка - са турци. Аз мога да ви кажа името на Камбер Аспов, който е мой много добър приятел и ми е вършил услуги по ремонта на храма, заедно със своите момчета, които са също до един турчета! И досега, до този момент не ги изпускат от строителния комбинат - защото са много добри работници. Те изпълняват най-черната и най-тежка работа. Минно-обогатителното предприятие "Горубсо" може да потвърди /ако има доблестта!/, че 90% от неговите миньори, подземни работници, са също турци. Българската тютюнева промишленост могат да…също ако имат доблестта и честта да признаят, че най-тежкият земеделски труд е отглеждането на тютюна - този завиден селскостопански отрасъл е 99% в ръцете на турското етническо малцинство. Този тютюн се отглежда в община Джебел, отглежда се в цяла България изключително от турци. Много малко са самите българи по селата, и в АПКтата, които се занимават с отглеждане на тютюн. И най-накрая, за характера на тези турци: "Турчинът и много силно мрази, но и много силно обича". Но турчинът е великодушен, турчинът е с прекрасна душа. Аз имам много приятели турци. Такъв е и - от интелигенцията на турците - и д-р Бомбар Шерифов, който през 1984 г. и малко по-после пострада и вече за него няма място в градските болници - зная, че е някъде по селата.Той е с много изтънчена душа и прекара два инфаркта… Това е, което мога да кажа за нравствения образ на турчина. Не за онзи агарянец, за който говори нашата стародавна летопис от миналото.

Р. Узунова: О. Амбарев, Вие били ли сте лично свидетел на последните мирни демонстрации на турците. Имате ли впечатление как се провеждат те?

О. Д. Амбарев: Истината е, че не съм бил. Но се срещнах със стачния комитет на турците на 24 май в Стара Загора. Турците провеждат мирна демонстрация в… интерес на своите искания. Но компактната маса по турските села в ония райони не може да бъде одържана. Това е народния гняв, който понякога може да премине и в изстъпление. Не съм бил там ...

Р. Узунова: Исках да ви попитам: кое накара НДЗЧП да излезе с тази Декларация, с която се присъединява към исканията на етническите турци, но предупреждава, че ще изключва от редовете си всички, които не вървят по мирен път, а са екстремисти? Коя тревога накара Дружеството да излезе с тази Декларация?

О. Д. Амбарев: Тревогата, че се е проляла човешка кръв, в тази престрелка, която е станала в Тодор Икономово и в гр. Каолиново. Ние не сме били там. Нашите координатори донесаха - но те не са били очевидци там, и те ползват от втора ръка сведения. Накара ни и това, че простонародната маса свързва етническата принадлежност с държавата Турция и са издигнали национални турски знамена, което може да бъде зле изтълкувано от българското правителство. Освен това на някои места са били издигани, както и достоверната информация потвърждава, автономистки, сепаратистки искания. Това е истина и аз не ви заблуждавам.

Р. Узунова: Къде е станало това?

О. Д. Амбарев: Ами… в покрайнините на Варна, по селата, и в самата Варна… Има сведения, че в покрайнините на Варна са издигани такива лозунги, знамена са се развявали… Простонародната маса не е била удържана. Пък може и да не е имало в момента хора от стачния комитет на турците, от Лигата на турците, нали… Впрочем, активистите на тези форми, организирани турски форми, може би не са присъствали там или пък не са могли да ги удържат. Нали ви казвам: народната стихия е като природната стихия. Тя не може да бъде удържана, а пък простолюдието по своему възприема някои акции. Аз не смятам, че това е организирана акция от стачния комитет. Стачният комитет се е вдигнал да прави гладни стачки в интерес на своите искания, а не е подбуждал към демонстрации по улиците. Тези демонстрации възникват в резултат на гладните стачки, а не затова, защото са били са прокламирани от някого.

Р. Узунова: В Декларацията е много ясно изразено становището на Дружеството…

О. Д. Амбарев:  Изразено е. Аз съм я съставил тази Декларация и тя е обсъждана във всички наши дружества, одобрена е и затова я предадох. Ясно и категорично казах да се дистанцират както наши активисти, (когато) участват в такива демонстрации, така и активисти на турския стачен комитет и на Лигата за защита на човешките права на етническите турци в България, затуй защото това е спонтанен изблик на народния гняв на етническите турци… Освен това имаме сведения, че е провокиран такъв гняв от страна на българите, които са заставали с пушки срещу тях. Войници ли са, вече специални части ли са, милиция ли е…!?

Р. Узунова: При демонстрациите в ....

О. Д. Амбарев: Подхвърляни са реплики от двете страни. Нервното напрежение е нараствало… Да, кажете?

Р. Узунова: При демонстрациите в Каолиново представители на властта бяха обещали на населението, че след три дни ще дадат отговор на техните искания?

О. Д. Амбарев: Все още нямаме сведения такъв отговор да е даден. Трите дни изтекоха…

Р. Узунова: Има ли някакви форми на диалог между властите и етническите турци?

О. Д. Амбарев: И да има някакъв диалог на място, ние не сме известени за това. Но вярвам, че няма, защото щеше да бъде оповестен в средствата за масова информация, които мълчат до този момент.

Р. Узунова: И последен въпрос: Как виждате края на този конфликт?

О. Д. Амбарев: Краят на този конфликт? Може да бъде решен само по мирен, политически път, като им бъде признат статус на етническо малцинство с всички произтичащи от това права. Като казвам права, имам предвид граждански, имам предвид религиозни, … Няма защо да се изяснявам….

Р.Узунова: И последен въпрос: При тази ясна позиция на Независимото дружество, защо срещу Константин Тренчев е повдигнато обвинение за подстрекателство на етническите турци?

О. Д. Амбарев: Може би защото Константин Тренчев е в най-пряка връзка със Стачния комитет; но тези, които са арестувани, не обвиняват Константин Тренчев; те знаят, че Константин Тренчев много настояваше да бъде укротено простолюдието, да бъдат укротени етническите турци като маса и да не предприемат екстремистки действия.

Р. Узунова: Да, благодаря ви.

О. Д. Амбарев: Най-точно мога да формулирам нашето становище още веднъж: Ние сме за политическо уреждане на този конфликт, който не е предизвикан от етническите турци, а е предизвикан от българското правителство. Този конфликт е започнал през 1984 г. с тяхното преименуване. Този конфликт, ако днес не бъде разрешен, утре или в други ден, или в по-далечно бъдеще ще експлодира като бомба със закъснител и ще нанесе непоправими щети на България. Това трябва да разбере българското правителство, ако има хора, които трезво мислят. Нашето Дружество се придържа към мирно уреждане на въпроса, стои настрана от ексцесиите, не подбужда към такива, но морално подкрепя … И ще вдигне всеки момент моралната си подкрепа, ако се разразят кръвопролития по вина на турците, а не по вина на българите. Затуй именно ние апелирахме: турците ще трябва да знаят, че всяка екстремистка проява ще нанесе непоправими вреди и на тях, непоправими вреди и на всички правозащитни движения в България.

Р. Узунова: Благодаря Ви, отец Амбарев.

(27.05.1989 г., ролка № 3)

 

 

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 Обратно към електронните книги

 

към авторите