| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Демонстрации и жертви
Разказ на Айше Феттова за митинга в гр. Шумен
Р. Узунова: Ето, готово, включила съм.
Айше Феттова: Добре. Днес на 24 май (сряда) 1989 година в 15.00 часа се проведе мирна демонстрация на турското етническо малцинство в гр. Шумен. Поради опита на органите на МВР сутринта да разпръснат хората, всички граждани - турци от Шумен не можаха да присъстват. Присъстващите на демонстрацията граждани предявиха следните искания пред служителите на властта: да се възстановят правата на турското етническо малцинство в НРБ: 1. Възстановяване на турските имена; 2. Турските деца да учат турски в училищата; 3. Свобода на религията; 4. Да бъде позволено обрязването; 5. Погребенията да бъдат с такъв обряд, каквато вяра е изповядвал мъртвия; 6. Да се развие културата на турското малцинство в НРБ; 7. Да се проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги между българи и турци /и народът бурно вика само „Единство”!/; 8. Да не се използва насилие срещу мирните демонстрации, които не подкопават икономиката на страната; 9. Да не се дава погрешна информация по БТА, осъждаща мирните демонстрации; 10. Демонстрантите предлагат да имат представителство в ЦК на БКП, избрано от самото турско малцинство; 11. Екстрадираните от НРБ, които не са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно; 12. Да не бъдат прекъсвани и подслушвани телефонните разговори с Турция и други страни и кореспонденцията да бъде нормална; 13. Мюфтиите да бъдат избрани от страна на турското малцинство, а не от самото правителство; 14. Всички, които се намират в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени; 15. Всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да бъдат върнати на работните си места. Всичко това, нали, го предлагаше народа и го гласуваше публично пред органите на властта и се зачита. След което започнахме да събираме подписи, но органите ни помолиха да не пречим на абитуриентите и действително, бяха ... акцията в 3 часа. След това тръгнахме към Стамбул джамия.....
Р. Узунова: Към къде тръгнахте?
А. Феттова: Тръгнахме от кино /.../ Митингът се проведе пред Военното училище. Много се радвам, че българските военни ни чуха и вярвам вече, че от сега нататък няма да вярват на дезинформация и няма да има такива настройвания на народа един срещу друг. Тръгнахме към Стамбул джамия не по главната улица - нали, да не пречим; обаче веднага бяхме посрещнати от милиция и няколко пъти върнати. Народът не се разпръсна, настояхме да дойде този, който ни е обещал и ни е разрешил. Дойде. Ходихме до джамията. Там също имаше представители на властта. Органите на МВР бяха там. Проведе се молитва в памет на загиналите по време на преименуването и на тези, които сега бяха убити по време на демонстрациите. След което народът се разпръсна. Отговорът да е на 27и май (събота), така се разбрахме, до обяд.
Р. Узунова: Да ви дадат отговор на исканията, така ли?
А. Феттова: Искаме до тогава да се даде. Това е искането. Другарят Димов, той е представител от властта, зададе въпрос на народа: „Искат ли да се изселват?”
Р. Узунова: И те какво отговориха?
А. Феттова: Бурно му отговориха: "Искаме си правата, не изселничество". Искаше да разясни нещо във връзка с паспортите; казаха: „Не, не искаме да ни се разясни.”
Р. Узунова: Така. И демонстрацията беше мирна и нямаше груба намеса, така ли?
А. Феттова: Имаше, но много малко. Нали ви казах, те ни бяха обещали, че … да вървим отгоре, да ходим до джамията, но веднага бяхме посрещнати от милиционери. Ние подканвахме хората да не бъдат агресивни, да не ги закачат. Даже имаше случаи, че ни връщаха… Помолихме, понеже излизаме на една улица, те ни върнат обратно, тръгнем – пак ни върнат, и така няколко пъти. Накрая застанахме на едно място и настояхме тоз другар, дето ни обеща, нали, че няма да ни закачат, да дойде. И действително човекът дойде, и отидохме, нали, и успяхме да почетем паметта на тия хора. До края доведохме просто започнатото…
Р. Узунова: Да, да, а вие имате ли представа какви жертви са били дадени по време на демонстрациите?
А. Феттова: Абсолютно нямам. От уста съм чувала. Погрешна информация никога не давам. Аз, за да дам една информация, трябва да съм свидетел. Това да ви е ясно отсега.
Р. Узунова: Да, да, разбира се. Благодаря ви много, Айше Феттова.
(24.05.1989 г., ролка № 388)
Мъжки глас: … Продължаваме: Варненска област, 24 май `89а г. - масови манифестации на турското население в селата Медовец, Лопушна, Партизанин и Полянци; има много милиция и войници с химически бойни средства; няма сблъсквания; в преговори между манифестанти и власти се стига до споразумение за спиране на манифестациите; властите им обещават, че от 3 до 5 дни ще им бъдат възвърнати правата, вкл. и рождените им имена, на което турците не вярват; Обща манифестация на селата /…/ и от Сеновец към гр. Хитрово – манифестантите са разпръснати с палки; в центъра на гр. Толбухин – седяща стачка на семейства на политзатворници. Всички турци, които са били в лагера на остров Белене, и тези, които са изселени в различни краища на България, обявяват гладна стачка до края на м. май тази година; Манифестация в с. Езерча, Разградско – носят се слухове за двама убити; на гара Самуил, Шуменско – манифестират 3000 човека; Шукри Алиев, който живее за сега във Варна, политзатворник и лагерист на о. Белене, се присъединява в 0 часа на 25 май към обявилите гладна стачка и тъй като директорът не му разрешава отпуск, Шукри ще проведе гладната си стачка на работното си място. Това е.
Р. Узунова: Това, в Шумен, вчера ли е било? Вчера – на 24и?
Мъжки глас: Вчера, вчера, вчера. И този, който предаде за този лагерист, ний сме били заедно в Белене – сега, последния лагер. Ами, това е…
(24.05.1989 г., ролка № 331)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
