| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Майските гладни стачки
Р. Узунова: пуснах машината, говорете…
Женски глас: „До Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до всички средства за масова информация в НРБ, до Комитета за човешки права гр. София, до всички правителства, подписали Виенските актове, до общинската Прокуратура гр. Дулово. Заявление от Севзи Реджепов Хюсеинов, жител на с.Таслаково, Разградска област; Закир Исмаилов Мустафов, с. Правда, Разградска област; Хакъ Хакъев Мехмедов, с. Любен, Разградска област; Ремзи Сюлейманов Неджимов, гр. Дулово, (адрес), Разградска област. Ние, горепосочените български граждани от Североизточна България от турски произход, опирайки се на националната ни Конституция и на всички двустранни и международни актове, в които е участвала България, обявяваме гладна стачка, считано от 6-и май `89 година до 31-и май `89 година за възстановяване на следните ни искания:
1. Да ни се възвърнат нашите истински рождени турски имена, насилствено отнети от българските власти със започналия през `84а - `85а година процес на побългаряване, наречен от властите "възродителен процес";
Да ни се възвърне всичко турско, заличено от страна на българските власти посредством най-различни кампании срещу малцинствата, свързано с етническия ни произход.
Гладуващи: Севзи Реджебов Хюсеинов, Закир Исмаилов Мустафов, Хакъ Хакъев Мехмедов, Ремзи Сюлейманов Неджимов, подписали Заявлението.”
Румяна Узунова: Сега много бавничко пак ми кажете имената.(Повтарят ги няколко пъти)
Женски глас: Сега се присъединяват още седем човека. Считано от 8и май се присъединяват още: Адем Шакиров Салимов, с.Престоя, Сливенски окръг, Фекри Фикредов Адемов, пак с. Престоя, Юмуз Сабриев Ахмедов, Сюлюш Салимов Юсуфов, Хикмет Мустафов Османов, Мехмедали Мехмедов Халилов. Момент само, последният е пак от Престоя. Тримата са от Престоя, Мехмедали Мехмедов Халилов е от Каолиново и Исмаил Исмаилов Мехмедов - пак Каолиново. Благодаря ви много.
Р. Узунова: Добре, добре…
(На края на м. май в Париж се открива Конференция по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, както и Международен симпозиум „Свободата на духа и човешкото измерение в Европа”, организиран от френската фондация „Futur”; началото на май 1989 г., ролка № 192)
Р. Узунова: Един момент… Ето, включих…
Мъжки глас: „До Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до всички средства за масова информация в НРБ, до Комитета по човешките права в София, до всички правителства, подписали Виенските актове, до Общата прокуратура в град Нови Пазар. Заявление от Исмаил Исмаилоглу и Мехмедали Мехмедоглу. Ние, горепосочените български граждани от североизточна България от турски произход, опирайки се на националната ни Конституция и на всички двустранни и международни актове, в които е участвала България, обявяваме гладна стачка, считано от 8 май 1989 г., със следните искания: Да ни се възвърнат нашите истински рождени турски имена, насилствено отнети от българските власти в започналия през 1984 - `85а година процес на побългаряване, наречен от властите "Възродителен процес"; Да ни се възвърне всичко турско, заличено от страна на българските власти посредством най-различни кампании срещу малцинстватаq свързани с етническия ни произход. Гладуващи: Исмаил Исмаилов Мехмедов от град Каолиново (адрес) и Мехмедали Мехмедов, също от град Каолиново.”
Готово, нали?! Ало? Искам нещо ново да ви кажа. Днеска трима от нашите другари са били повикани с призовка в МВР-то и един от тях бил бит с летва по главата. Чухте ли ме? Това непременно трябва да се каже довечера по радиото.
А. Манолова: Да. Имената на тримата бихте ли казали?
Мъжки глас: Да, да, ей сега ще ви ги кажа. На третия не мога да ви кажа точно, обаче двамата са били бити…Адем Шакироглу и Фикрет Фикретоглу.
А. Манолова: Да. И двамата са били бити?
Мъжки глас: Единият е бил ударен по главата. И знаете ли какво казали: да се откажем от това гладуване, и щели да ни дадат паспорти. Така им казали! И имайте предвид, може би и те ще ви потърсят…
А. Манолова: Да, може би и те ще се обадят.
Мъжки глас: Да, ще се обадят допълнително и те. От Дулово - по-рано тръгнах, нали - имаме пак една новина: Момчетата са здрави. Днеска е петия ден. И ще продължат до 31- и май, а може би и повече. Не се знае още… А довечера текста ще го дадете, нали?
А. Манолова: Да, сигурно ще дадем текста.
Мъжки глас: Обаче не само веднъж - в 5.15 ч., понеже хората са още на работа тогава.
На 3 пъти, така, нали, до преди нас както се повтаряше. А с ББС не можем да се свържем, понеже и те са били на стачка... Утре тръгвали май… Ако ви помоля да им съобщите и на тях…, обаче няма смисъл, сигурно?
А. Манолова: Ами ще видим, аз предполагам, че и те влизат във връзка с нас също.
Мъжки глас: Защото на български ББСто още не е съобщавало… такова нещо.
А. Манолова: Не е ли съобщавало?
Мъжки глас: Не е. А бихте ли дали на турски език телефонния номер?
А. Манолова: Не го зная. Нямам представа.
Мъжки глас: На български го зная, обаче на турски не го знам… Вие…, работното ви време… горе-долу да знаеме?
А. Манолова: Работното време е тука от 10 часа ваше време до 6 – 7 часа вечерта. Обикновено има човек, да.
Мъжки глас: Вечерта?! А, хубаво. Вие можете ли да се свържете с моя телефон или не можете вече?
А. Манолова: Зависи от къде.
Мъжки глас: Нали…, един път се опитахте вече…
А. Манолова: От къде се обаждате вие точно? Откъде?
Мъжки глас: От Каолиново бе! Нали ви дадох и…
А. Манолова: Не може. Да, да, не може.
Мъжки глас: Добре, ние ще ви търсим тогава. Друго нямам, много здраве. Приятна работа. Всичко хубаво.
А. Манолова: Благодаря. Мерси. Дочуване.
(началото на май 1989 г., ролка № 381)
Женски глас: „Във връзка с обявената гладна стачка от 6и май 1989 година на четиримата български граждани от турски произход и присъединилите се към тях още 17 граждани, от днес, 10 май 1989 година се солидаризират и семейството на Хакъ Хакъев Мехмедов. Този е един от членовете на първата четворка. А именно: съпругата му Фейдегюл Исмаилова Мехмедова, синовете му Ердин и Хамид Хакъеви, дъщеря му Сафие, снаха му Гюлсер Мехмедова със сина си Ерджан, както и баща му Хакъ Ахмедов Мехмедов, майка му Неджибе Абасова Мехмедова; брат му Джавит Хакъев, съпругата му Сафит и децата му Енвер и Надихан в протест на това, че вместо отговор на апела им от 6 май същият бе повикан в Общинското управление на МВР град Дулово, където му бе съобщено решението да го интернират заедно със съпругата и малкия му син в Австрия.”
(10.05.1989 г., ролка № 381)
(…) Р. Узунова: А гладната стачка на българските граждани от турски произход - в какви размери е засега?
Г. Османова: В какви размери? В голям размер е. Въобще, много сме. С голямо желание я приемат нашите. Ето днеска може би ще се съобщят имената на жените. Има много жени сега.
Р. Узунова: Тия жени срещу какво протестират, че мъжете им са в затвора или…?
Г. Османова: Ние протестираме да се възвърнат нашите турски имена, всичките ни права, да се освободят политическите затворници, невинни дето са затворени.
Р. Узунова: И имате ли представа колко души правят гладна стачка в момента? Ало?
Г. Османова: Може би … двеста може би станахме - около двеста, над двеста, там сме.
Р. Узунова: Двеста души правят гладна стачка със същите искания?
Г. Османова: Нашата гладна стачка е щафетна. Продължаваме по щафетния начин. Едни прекъсват, други продължават. Желаещите са много.
Р. Узунова: Да, благодаря ви много, Гюлтен Османова. Вие сте съгласна да излъчим интервюто, така ли?
Г. Османова: Съгласна съм,
(11.05.1989 г., ролка № 382)
Мъжки глас: Започваме от днес гладна стачка до 30-и.
Р. Узунова: Кои хора?
Мъжки глас: Учителско семейство от Асеновград: Юмер Мустафов Кочанджиев, Записахте ли?, Енбие Ахмедова Кочанджиева; и от Крумовград: Юмер Османов Хюсеинов и дъщеря му Гюлсерен Юмерова Османова – от днес до 30-и; има още един човек, също от Крумовград (…) казва се Муртил Ахмедов Хюсеинов. … Узунова, аз смятам, че телефонът ще се запази…
Р. Узунова: Разбира се, разбира се
(недатирано, ролка № 311)
Р. Узунова: Ето, включих.
Мъжки глас: Включи ли? Ахмед Юсуфов Кючуков,с. Острово, Разградска област; Орхан Расимов Касимов, гр. Разград; Али Салиев, с. Недоклан, Разградска област; Шабан Хюсеинов Расимов, гр. Кубрат, Разградска област; Дауд Даудов Карахафузов, с. Глоджево, Разградска област; другите: Гюлзааде Исмаил Наимоглу, това е жена, - Гюлзааде, с. Иширково, Разградска област; другата жена е Мюмюне Тахис Мустаоглу, с. Искра, Разградска област; Ружди Севзи Мустаоглу, с. Искра, Разградска област. Още двама има, Румяно: Сюлман Реджеп Бакалоглу, с. Искра, Разградска област, и петото, последно: Ибриям Мюзекяр Шакироглу, който е на 63 години, от с. Искра. Обаче годините да не забравите да кажете... Айде…
Р. Узунова: От кога започват гладната стачка?
Мъжки глас: От 13-и.
Р. Узунова: От 13и. Съобщава?
Мъжки глас: Това исках да ви кажа.
Р. Узунова: Кажете си името, няма да се излъчва, но да имам източник.
Мъжки глас: Моето име ли? Не ме ли познавате, бе?
Р. Узунова: Абе познавам, ама да запиша на лентата, защото нали трябва да имам...
Мъжки глас: А, добре. ... от Каолиново. Айде, не е нужно другото, нали?
Р. Узунова: Не, не е нужно. Не, аз няма да го излъча.
Мъжки глас:... Значи, да говоря, така ли? Готово ли е? Ми, искам да кажа това, че на 12-ти следните другари…
Р. Узунова: На 12-и май?
Мъжки глас: … на 12и май, този месец, Ешрес Саиков Алиосманов, Мохамед Бекиров Мюмюнов, двамата от с. Генерал Гешево, и после - Мустафа Якубов, той е от с. Лебед. Другите: Шабан Абдулов от с. Бенковски, той /…/, последният - Реджеп Халилов, той е от с. Търновци - тези другари обявиха гладна стачка.
Р. Узунова: От кога, от 12-и?
Мъжки глас: От 12-и, да.
Р. Узунова: Със същите искания?
Мъжки глас: Те … със същите искания: да им се върнат имената, нали, (пауза) и да се преселят в Турция.
Р. Узунова: Един момент…, почнете от начало… Говорете.
С. Искендеров: Да. „Съобщение от секретаря на Демократичната лига за защита на правата на човека в България Сабри Искендеров, заточен в с. Камено поле, Врачанско. Днес, на 11и май `89а година, по информация, че на 9и май `89а година са обискирали и запечатали квартирите на Мустафа Юмеров - председател на Демократичната лига, заточен в с. Комарево, Врачанско и на секретаря Али Орманлиев, заточен в с. Драшан, Врачанско, след което са закарани в неизвестност. С тези действия българското правителство на практика показва, че продължава грубо да погазва човешките права и гражданските свободи и да репресира членовете и свободните дейци на Демократичната лига и на другите неофициални сдружения, които имат единствената цел да се борят с мирни и законни средства срещу закононарушенията от страна на властите. В знак на протест срещу горепосочените нарушения, в знак на солидарност и в подкрепа на справедливите искания на обявилите на 6 май гладна стачка Сабри Реджебов от с. Таслаково, Закир Закиров от с. Правда, Хакъ Хакъев от с. Любен, Ремзи Мехмедов от гр. Дулово – всичките в Разградска област, обявявам гладна стачка от 12и май до 18и май. Междувременно държа да съобщя, че ние, тримата ръководни дейци на Демократичната лига, от 15и май щяхме да се присъединим към започналите на 6-и май гладна стачка горепосочени наши сънародници. Техните справедливи искания са смисъла и съдържанието, които са залегнали в Програмата на Демократичната лига. Събитията изпревариха 15и май и за това аз се присъединявам към тях от 12и май. Изпращам протестно Уведомление до Председателя на Държавния съвет на НРБ, Главния прокурор на НРБ и до Българската телевизия. За сега все още аз не съм задържан за постоянно, но стои пред квартирата ми кола на Държавна сигурност с врачански номер и възпрепятстват коли, пристигащи при мен. Заявявам, че който има аналитичен ум, трябва да разбере: крайната победа от този кошмар ще бъде наша. Властта трябва да знае в кой век сме и в кой континент се намира България. Хиляди поздрави на всички вас, работещите в Българската редакция на "Свободна Европа". Гладуващ Сабри Искендеров.”
Р. Узунова: Да. Това ли е? Ало? …
(11.05.1989 г., ролка № 382)
Р. Узунова: Говорете.
Мъжки глас: От гр. Каолиново: Бейзад Хюсменов Нуриев, Назис Ристемов Ристемов, (някой подсказва на мъжа имената) Хаджер Хасанова - на 67 години; от с. Загориче: Бейзад Юсуфов, Бямил Мюстаджебов, Али Адемов - дългогодишен учител, изгонен от работа, Ахмед Якубов; от с. Браничево: Осман Исмаилов; от с. Длъжко: Идриз Османов, Адем Юсуфов; от с. Вълнаре: Ислям Османов, Шинаси Ислямов; от с. Орляк, Толбухински окръг: Исмаил Исмаилов, Ферхат Сабриев; от с. Средковец, Шуменски окръг: Рамадан Юсуфов; от с. Престое: Рушан Якубов...; така, пак от Средковец има: Исмет Руфадов; и още двама от Престое: Сердар Мехмедов и Зикри Нуриев, от село Престое...
Р. Узунова: От кога започват гладна стачка?
Мъжки глас: Ами, последните са от днеска.
Р. Узунова: Последните двама?
Мъжки глас: Последните седем. От Орляк до седмия… са от Престое.
Р. Узунова: Са от днеска?
Мъжки глас: Да, също така от днеска - от Каолиново тримата. От Загориче тримата са от 13и, от събота.
Р. Узунова: Кои са от събота? От кое село?
Мъжки глас: От Загориче. Ало? От Браничево дето е - той завърши.
Р. Узунова: Да. Тя е щафетна гладната стачка, така ли?
Мъжки глас: Да. По пет дена.
Р. Узунова: Да, по пет дена. Добре. Това ли е?
Мъжки глас: Благодаря ви и ви желая приятна работа.
(11 и 12.05.1989 г., ролка № 385)
Ф. Шекеров: Румяна, обаждам се от България, казвам се Фикрет Ахмедов Шекеров, от гр. Каолиново, Шуменско. Ние сме тук в гладна стачка. Румяна, имаме една молба към вас: искам това, което ще ви кажа, да го пуснете по радиото. „През 1985 година беше проведен тъй нареченият „възродителен процес” от българските власти. Тогава насилствено ни бяха взети турските имена. Искаме да ни се възвърне истинското рождено турско име, което би...да ни се възвърнат. За тия искания обявявам гладна стачка от 12 май 1989 г.” Надявам се, че може да го пуснете по радиото.
(ролка № 382)
Р. Узунова: Говорете.
Емин Хамдиев: Да започвам ли? „До заместник окръжен прокурор Светидимитрова, гр. Разград. Изложение от Емин Хамдиев Салиев, от Варна, интерниран в гр. Сеново(?), Разградска област. Съобщавам ви, че по изфабрикувано дело, образувано съвместно от служители на Държавна сигурност, Районна прокуратура, следствени органи и подвластен зависим съд съм осъждан, интерниран, принудително разделен от децата, семейството и близките си. По направените жалби до Областното управление на МВР - Варна, Районен и Окръжен съд - Варна, Районна прокуратура - Варна, Върховен съд, Държавен съвет на НРБ, Външно министерство и Министерство на правосъдието, до сега не ми бе отговорено по законоопределените обичайни срокове. След като и последната ми молба бе най-брутално отхвърлена, за дето желаех да участвам в богослужение по случай празника Рамазан и да получа 2 дни домашен отпуск, идва ми на ума да ви задавам следните въпроси: Кои наши права не са потъпкани и унижени? По този начин ли приобщавате турското население към социализма и комунизма? До като през същото време асимилаторските си стремежи ги прикривате с тъй наречените „антинародностни измислици и клевети”. Съмнително е да не виждате използваните прийоми и насилствени средства, репресивните методи, които прехвърляте на буржоазията и казвате, че те са чужди на Партията. Тук държа да ви припомня, че от трибуната на Февруарския пленум на ЦК на БКП от `74а година, тръбеше се, че нашата социалистическа държава никога не е имала и няма асимилаторски цели към турското малцинство и народностните групи. Сега, когато нямаме право да се наричаме със собствените си имена и народност, нямаме право да говорим на роден език, да използваме религията, обичаите си и така нататък, не знам как можете да кажете, че вие привеждате вътрешните закони в съответствие с подписаните международни договорености. Нима тази демокрация и хуманизъм е за първата категория граждани? За тези, които се чувстват и знаят, че са малцинство, срещу тях кои ваши закони са хуманни? Или ще кажете: „Това е наша вътрешна работа. Другите нямат право на вмешателство!”. Всичко гореизложено не доказва ли антинародностната кампания на асимилация, неспазване на елементарните човешки права и свободи?! В знак на тези нарушения аз обявявам гладна стачка от 14и май до 31и май - до Съвещанието за човешките измерения в Париж, и в подкрепа на исканията и в солидарност на другите стачкуващи членове и нечленове на Демократичната лига за правата на човека в НРБ, гр. Сеново, днескашна дата: 16и май, с уважение Емин Хамдиев.
(16.05.1989 г., ролка № 385)
Р. Узунова: Да, говорете.
Г. Османова: Днес изпратихме до Държавния съвет, Министерския съвет и до Главния прокурор Декларация за това, че обявяваме гладна стачка със следното съдържание:
„Декларация от членовете на семейството и близките на Али Османов Орманлиев, роден в село Ябланово, Бургаска област, интерниран в село Драшан, Михайловградска област. Другарю Председател, повод за настоящата Декларация, с която се обръщаме към Вас, са безпрецедентните по своята същност отношения на органите на властта към Али Османов Орманлиев и Мюстафа Юмеров, интернирани съответно в селата Драшан и Комарево, Михайловградска област. Двамата, които повече от четири години са интернирани - и то без съд и присъда, са основоположници на Независимото дружество „Демократична лига за защита правата на малцинствата в България”. Грубите и нечовешки отношения, наложени спрямо тях и много други свободомислещи, смели, честни и с демократични принципи граждани в нашата страна са позор за една държава, декларираща, че всичко, което се извършва в нея, е в името на човека и за човека. Връх на тази безпрецедентност и антихуманизъм бе задържането на двамата на 9 май 1989 година в неизвестно място за нас от установяването им. Повече от седмица от тях няма никаква вест. За цялото ни семейство и близките ни тези дни се превърнаха в кошмар. Що за хуманизъм е това? Това ли е истинският лик на едно социалистическо общество? Въпреки многократните почуквания по кабинетите, местните органи на властта останаха безмълвни за болката и за страданието на една майка, дъщеря и син. Опитите за представяне на нещата в розово на органите на Държавна сигурност не могат да заблудят никого, а тъкмо обратното – те дават още по-голяма тайнственост на положението и увеличават страданията ни. Това грубо посегателство върху елементарните човешки права в навечерието на най-големия международен форум, разглеждащ именно въпросите за хуманизация на нашето общество, е пречка и ще продължава да бъде такава, та НРБ да заеме своето достойно място в общоевропейския дом. Международният авторитет не се придобива чрез лишаване на собствения народ от свободи и права. Изразявайки нашето дълбоко възмущение от своеволията на самозабравилите се бюстители на реда и Държавна сигурност, декларираме, че считано от 17 май 1989 година обявяваме гладна стачка, както до изпълнението на долупосочените искания, така и се присъединяваме към Декларацията на обявилите гладна стачка наши сънародници от турски произход от 8 май 89 година. Исканията са следните: Незабавно да бъдат освободени двамата задържани - а именно Али Османов Орманлиев и Мустафа Юмеров, независимо от това къде са запрени; Да ни се даде информация въз основа на чии заповеди или нареждания са отведени те от тяхното местоустановяване; Веднага да се даде възможност на членовете на техните семейства да установят контакт с тях; Да спрат своеволията на органите на властта да интернират гражданите без съд и присъда, потъпквайки всякакви закони и нормативи;
Да спрат гоненията и задържанията на гражданите от малцинствен произход затова, че търсят защита на своите права по официален и неофициален път, когато те не водят до опасност за сигурността на държавата и не прибягват до терористични акции. Считаме, че настоящата Декларация няма да остане глас в пустиня и ще се намерят хора - във ваше лице - да подкрепят нашите искания. Декларатори: Гюлфие Шерифова Орманлиева - съпруга, Грънча Алиева Орманлиева – дъщеря , Месут Алиев Орманлиев – син, Хасан Кязъмов Коджамустафов – роднина, Кязъм Мустафов Коджамустафов – роднина, Кемал Хасанов Коджамустафов – роднина, Фатме Кемалова Коджамустафова – роднина, Лиля Байрямова Коджамустафова – роднина, Гюргие Хасанова Коджамустафова – роднина.” Това е. Ало?! От днес всички декларатори обявяваме гладна стачка до тяхното…, докато ни дадат някаква информация за тях.
(17.05.1989 г., ролка № 373)
Р. Узунова: Да, включила съм машината… По-високо говорете!
Наим Наимов:... въпросът за гладната стачка…, аз не искам да се записвам, но само исках да ви предупредя…
Р. Узунова: Не, само за информация…Няма да го излъчвам.
Н. Наимов: Гладната стачка е нещо съвсем нормално. Аз не съм от гладуващите, но искам да ви направя няколко предложения, с които да ви улесня, да не изпада радио "Свободна Европа" в някои критични ситуации. Има, като че ли… ми се струва, има малко провокация в сегашната гладна стачка.
Р.Узунова: В какъв смисъл?
Н. Наимов: Като че ли някои хора се опитват да провалят или да почернят името на гладната стачка. Струва ми се, до колкото аз успях да разузная…, единият от четиримата играе този номер с още една … Но не съм сигурен, не съм се убедил още, но като че ли така изглеждат нещата... Аз не мога да излеза много-много, защото имам… мярка, … и снощи ми направиха пак акт, защото посетих дома на Севзи Реджебов от Таслаково, ... Чувате ли ме? И много спекулации се получиха тука, относно, че ги екстрадирват. Това е много относително…
Р.Узунова: Ще ги екстрадират?
Н. Наимов: Да. Много е относително... На мен ми се струва, като че ли те си измолиха за паспорти, някои от тях. Това е един номер. Номер! Не знам кой играе този номер… Но гладната стачка иначе протича съвсем нормално. Духът на народа е много висок, на гладуващите. Вярно, че не съм убеден кой точно, много е трудно с държавната машина на провокацията да борави човек, ... аз съм сам и няколко мои съмишленици, искаме да установим случая... с някои от лицата. Та мнението ни е да не споменавате имената на четиримата...
Р.Узунова: Първите четирима?
Н. Наимов: Да, да, точно, конкретно за тях става...
Р.Узунова: Бихте ли казали първото име, за да видя в списъка кои бяха?
Н. Наимов: Севджи Реджепов /.../ (не се разбира фамилията, но не е Хюсеинов), Закир Исмаилов, Хакъ Хакъев и Ремзи Сюлейманов.
Р.Узунова: Да, тия първите четирима?
Н. Наимов: Да. /.../ но не споменавайте имената на четиримата.
Р.Узунова: Да, но ние получихме сведение, че цялото семейство на Хакъ прави гладна стачка в знак на солидарност?
Н. Наимов: Не можах да ходя днеска до там, да видя на място и да разговарям със същия. Но втория, третия и четвъртия ден, доколкото знам, за третия ден съм сигурен, бях у дома на (казва вероятно прякор), как беше, Ремзи. Той (вероятно Хакъ) дойде, после дойде и Закир. И някаква спекулация се върти между тия двамата… Днеска един голям шум, голяма паника създадоха тука, в дома на /…/ Ремзи. Нали ме разбирате? Това е една провокация от…, външна провокация. Но не мога да го установя... Разбирате ли ме? За това, вижте, малко коригирайте там, при излъчването на този… Иначе гладната стачка е съвсем нормална. Как да ви обясня? Много ми е трудно. Разбирате ли ме?
Р.Узунова: Да, да. Вие как се казвахте?
Н.Наимов: Наим Наимов. Вижте какво, просто един номер, не знам колко е верен (диктува телефонен номер в Дулово) Моят нали го знаете?!... След малко бихте могла да го опитате... Имате ли други въпроси към мене?...
(недатирано, ролка 382)
Мъжки глас (навярно Исмаил Исмаилов от Каолиново): … Севджи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково (един от първите четирима гладуващи), той е при мене. Отидох при него, бях с кола. Понеже хората от селото викат, че го пазели старшините от полицията, та рекох да спра на някоя друга улица. Спрях колата и отидох при него. Гледам, джипката стои пред къщата му. Двама милиционери с джипка - и седят там. Поисках да вляза направо през вратата, те почнаха да ми викат: „Ало, ефенди, първо се идва при нас!”- тъй ми рекоха, „А защо бе?”, „Сега няма да ти дадем обяснение!” – казаха. И си помълчах. Отидох при тях. „Ами – викат - откъде си, що си, какъв си му ти?”, Викам: „Много близък приятел”, нали. Викам: „От колко дена не съм го виждал, в случая - бил болен, нали, че няма какво да крия.” „Той, викат, е добре сега – викат, - и няма за какво да го посетиш!” Просто ме върнаха от там. „Мога ли да вляза да видя приятеля си?” – „Не може!”- казаха. „С кого говорех?”- не си дадоха и имената. И единият каза: „Това не е от нас, наредено е от горе...” „От къде, по-точно от къде ви е било наредено?” – питах. От Министерство на вътрешните работи им било наредено на тях да не пускали никого.
(19.05.1989 г., ролка № 324)
Р. Узунова: Така, говорете. Ало? Ало? Ало? Говорете.
Мъжки глас: До Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до Комитета за човешките права, до Българската телевизия и радио, до в. "Работническо дело": „Заявление от Мехмед Рашидов Сюлейманов, от с. Брестовене; Зейтин Рашидов Сюлейманов, с. Брестовене; Фикрет Велиев Ибрахимов, кв. Дряново, Кубрат; Дюлгюм Мюмюнов Османов, гр. Завет; Гюлтен Етемова Османова, гр. Завет; Осман Илов Османов, с. Веселец; Измегил Юмерова Османова, с. Веселец; Мустафа Ахмедов Халилов, с. Веселец; Неджми Ахмедов Халилов, с. Веселец, Емин Ахмедов Ахмедов с. Бялково; Махмуд Адемов Сеизев, ж. к. "Орел", Разград; Исмаил Сюлейманов Кадиров, (адрес), Разград; 13-ти е Бюрхан Ибрахимов Мехмедов, ж. к. "Орел" Разград; 14-ти: Сюлейман Неджекяров Цветков, (адрес), Разград; 15-ти: Хава Ибриямова Хюсеинова, с. Веселец; 16и: Азис Ахмедов Мандаджиев, с. Острово; 17-ти: Зелиха Ахмедова Памуклиева, Тутракан. Всичките са от Разградска област. Ало? Заявяваме, че се солидаризираме със Севзи Реджепов Хюсеинов от Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов с. Любен, Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, които почнаха гладна стачка от 6и май - в подкрепа на техните искания. Същите искания са и наши искания. Обявяваме 5 дневна гладна стачка от 22и май до 26и май включително. Искаме да чуем имената си, както искаме да ги чуе и цял свят от вашите предавания и други подобни предавания. Ало?
Р.Узунова: Да, да, чувам ви. Извинете, а вие знаете ли нещо за събитията в събота и в неделя? Ало, чувате ли ме? За демонстрациите, за турските демонстрации?
Мъжки глас: Демонстрации тука, в нашия край, където сме, няма, за сега. Другите, които са станали в Каолиново, в Престое, от където е тръгнала,… знаем това, което вие ни съобщихте. Българската телевизия, радиото и пресата нищо не са писали, а и очевидци не е имало, изглежда, от тукашните села. В момента там е било блокирано.
Р.Узунова: Да, да, благодаря ви. Дочуване.
(22.05.1989 г., ролка № 387)
Декларация на изгонени български турци, живеещи в Бурса
Румяна Узунова: Готово, включих…
Зейнеп Ибрахимова: Добре, започвам… „Днес, 25 май 1989 г., в град Бурса пред джамията “Оглу” се събраха и започнаха гладна стачка следните турци, изгонени от България: Зейнеп Ибрахимова, пълномощник на Свободното дружество за правата на човека в България за Варненска област, Сабри Искендеров - секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, Мустафа Юмеров - председател на Демократичната лига в България, Юсуф Хюсеинов - член на ръководството на Свободното дружество за правата на човека в България, Баиде Хюсеинова - член на Независимото дружество…, Ибрахим Ибрахимов - член на Независимото дружество, Шабан Абдулла - член на Демократичната лига…, Махмуд Махмудов, Али-Осман Махмудов, Пандагил, Али Османова, Мехмед Идризов. С това всички подкрепят исканията на турците, живеещи в България и протестират пред Българското правителство за изстъпленията срещу турците, живеещи в България. Настояваме да се отмени военното положение, да не се стреля срещу мирните демонстранти и да се назначи правителствена и международна комисии за разследване на всички убийства и изстъпления, станали във връзка с асимилаторската политика от 1970 г. насам.” Край.
(25.05.1989 г., ролка № 3)
Принудителното напускане на България
Мустафа Юмеров: Казвам се Мустафа Юмеров, председател на Демократичната лига за защита на правата на човека. Ние, като организация, ръководният екип на Демократичната лига в началото на м. май решихме по най-крещящ начин да изразиме и да докажеме на света, че в България се извършва една асимилационна политика от живковисткия режим. Средствата, които щяхме да използваме в борбата ни за човешки права, бяха мирни и затова призовахме наш`то население и всички членове на Демократичната лига да пристъпват към масова гладна стачка. За кратък период масовата гладна стачка обхвана почти цялата страна. Както и очаквахме, властите в България посрещнаха на нож тази наша мирна форма на борба. Резултатите се оказаха трагични. Страната се заля от вълна на терор и насилие. Многобройни жертви бяха дадени от мирното население. Ние още нямаме пълна представа за броя на жертвите. Масово, десетки села и някои градове в Североизточна България и в Южна България бяха поставени под пълен контрол от българската войска. Режимът по такъв начин отговори на нашите мирни искания, на наш`та мирна борба естествено мирните походи, с които целяхме да докажеме, че ние в България сме против насилственото асимилиране на едно голямо малцинство. Ние имаме дълбоки корени. Историята е на наша страна. Ние сме турци. Не сме принадлежали към друга етническа принадлежност. Досега прекрасно се разбирахме и намирахме общ език с основното българско население. Грамадното мнозинство от населението естествено е на наша страна и подкрепя наш`те справедливи искания. За да ликвидират и да обезглавят организацията и за да спре вълната на масовите гладни стачки, българските органи на Държавна сигурност на 9 май около 18.30 часа дойдоха при мен и поискаха като Председател на Демократичната лига да дам нареждане за спиране на дейността на организацията и за прекратяване на гладните стачки. Аз отхвърлих, не приех това предложение и казах, че наш`та борба тепърва започва. Ние целиме по такъв начин да покажеме пред света, държавите-участници във Виенската среща и предстоящата Парижка конференция, че наш`то дело е справедливо, че борбата ни ще продължи до победен край. При това положение господата от Държавна сигурност казаха, че трябва да напусна страната. Аз не приех и това предложение и им казах, че ни предстоят доста сериозни битки с режима в София. „При това положение - казаха, ние сме принудени да прибегнеме за насилственото Ви изгонване от страната!” Качиха ме в колата и за 4 часа аз се оказах на българо-турската граница край Свиленград. Не пожелаха аз да се срещна с моето семейство, да им се обадя, за да могат да знаят къде съм, що съм. И в момента моето семейство не знаят аз къде съм. Но многократните ми опити да се свържа с тях се оказаха безрезултатни. Не знам в какво състояние са те, каква е тяхната съдба. Успях да се свържа с редица представители и членове на Демократичната лига - те надигат глас на протест - и от тях научавам, че особено вчера в Джебелския край са били дадени многобройни жертви. Някой посочи цифрата 200, от други източници получавам естествено информация от подобен род. Ние не сме сигурни, защото всички пътища, водещи до тези села, където населението изразява чрез мирни походи своя протест, тези села се оказаха напълно са поставени под властта на войскови поделения на милиционерските сили и на органите на Държавна сигурност. Ние сме разтревожени за съдбата на многобройните наши членове, намиращи се в България. За да пресече вълната на мирните походи и гладните стачки, българското правителство от 4 – 5 дена насам прибягна към изгонване от страната на дейните членове на Демократичната лига и на Независимото дружество за правата на човека, на членовете на Дружеството за защита на човешките права под името “Виена - 89” и т.н. Ние в момента се намираме на турска територия. Нашата цел е да координираме нашата борба, за да можем отсега нататък да продължим до победен край.
Р. Узунова: Бих искала да Ви попитам: на 9 май Ви прокудиха от България, така ли? Дадоха ли Ви паспорт?
М. Юмеров: Паспорт ми дадоха на границата.
Р. Узунова: От коя дата беше издаден паспортът?
М. Юмеров: На 8и май. Те ми казаха, че ще ми дадат възможност 10 дена да се срещна с моето семейство, но посред нощ, около 12 часа, в Хасково, в МВР-то ми казаха, че са получили нова заповед, че веднага трябва да напусна страната. Аз протестирах, но протестът ми беше отхвърлен и при това положение те казаха, че насила ще ме изгонят от страната, както и направиха.
Р. Узунова: А Вие подавали ли сте някога молба за получаване…?
М. Юмеров: Молба съм подавал, 5 – 6 молби, да бъда лишен от българско гражданство, да бъда изпратен в Западна Германия, или в САЩ, или в Турция, където имам родители и близки…
Р. Узунова: А сега попълвахте ли съответните документи на 9и май?
М. Юмеров: На 9и май… Аз, понеже на 22и май ми предстоеше дело във връзка с организацията, като председател,…
Р. Узунова: За узаконяване, за регистриране?
М. Юмеров: Не, не, срещу мен те заведоха дело.
Р. Узунова: С какви обвинения?
М. Юмеров: Че съм напуснал селото, където бях интерниран. Естествено това беше повод, но не и причина за делото. Те ми посочиха, че на 22и май ми предстои дело, че трябва или да ме изпратят в затвора, или трябва да напусна доброволно страната. Ако го не сторя, за мен друг избор, ми напомниха, няма.
Р. Узунова: Пак Ви връщам на датата 9и май. На 9и май ли попълнихте документите за паспорт? Последния път, когато дойдоха при Вас?
Мустафа Юмеров: На 9и май не, никакви документи за паспорт не съм попълвал. Не ми и поискаха.
Р. Узунова: Следователно, паспортът Ви е бил готов на 8и май?!
М. Юмеров: Да, бил е готов. Аз не очаквах. Те ми казаха, че са дали нареждане, че предстои....
Р. Узунова: Питам Ви, питам Ви, защото и други ръководители на правозащитни организации са били прокудени от България на 9и май. Някак си изглежда като акция, защото паспортите им са били от 8и май.
М. Юмеров: Да, и моят паспорт е от 8и май. В момента цялото, временното ръководство на Демократичната лига се намира в изгнание действително. Предстоеше ни І-и конгрес на 13-и май. За да предотвратят провеждането на Конгреса и за да обезглавят организацията, и за да нанесат удар на нашата борба, те пристъпиха към изгонване от страната на ръководното тяло на Лигата.
(недатирано, ролка № 133)
Р. Узунова: Готово.
А. Орманлиев: Да започвам, така ли? Казвам се Али Орманлиев. Секретар съм на неофициалното дружество Демократична лига за защита на правата на човека в България. В момента се намирам в Белград. След някой ден смятам да пътувам за Истанбул, със самолет. Вчера пристигна една група прогонени от България български турци, от които се научих, че за мен се знае, че съм в неизвестност, или като „безследно изчезнал”. По тоя повод, искам с няколко думи да опиша как стана мойто прогонване. На 9и този месец, към 15 ч. и 20 мин., излязох от квартирата си в с.Драшан, Михайловградска област, където бях интерниран. Видях, че при мен идва един човек от ДС, при Районно у-ние гр. Котел, и друг с него. Поздравиха ме и ми казаха да ги поканя да влязат вътре. Друг път не са искали такава покана да им отправя, но както и да е, тоя път влязоха; поинтересуваха се как съм, що съм, въпреки че тях това не ги интересува много. Помолих ги да кажат, ако имат нещо съществено. Казаха, че искат да водят с мене един открит разговор. Попитах с кого разговарям – единият го познавам, че е от Котел, другият се представи тоя път /никой път не са се представяли!/, че се казва Николов и е от Министерството на вътрешните работи. Между другото каза, че това положение ще ме зарадва… Най-сетне, /…/ ако успеем да водим един открит разговор с тях, тъй като досега никой път не са били откровени с мен. И ми зададоха такъв един въпрос: как виждам изхода от това положение, в което се намирам? Казах им, че ний сме създали организация, наречена Демократична лига, Програмата и Устава на която сме изпратили до компетентните органи в България; че ще се борим, че искаме да бъдат осъществени тия цели и задачи, които с в нея и Устава. Казаха, че това не е възможно, да им предложа друг вариант. При това, 1987 г. бях подал молба за напускане на страната. И ме подсетиха това - че имам подадена молба. Отговорих, че ний бяхме изпаднали в едно безизходно положение. Тогава намерих за добро, за необходимо, че ако напусна България, ще се излиза от тая безизходица. Но сега съм на друго мнение – тоя път, по който съм тръгнал, намирам за по-правилен, за по-целесъобразен. И, ми казаха, че ако не мога това, ако не ми се разрешава такава дейност, дали поддържам искането си да напусна страната? И аз отговорих, че щом мойте, щом наш`те жизнени функции в България е само страданието, съответно ще напуснем; щом не се разрешава ний в България да живеем с такива имена. И при това човекът каза да взема и да напиша молба. Викам: „Да се консултирам със семейството си.” Отговориха ми, че те са говорили със семейството ми и те са били съгласни. И почнахме да пишем молбата. Дотогава всеки път съм си писал молбите с мое истинско име, рожденото име – почнах да я пиша с моето име. Те ме прекъснаха, че не може с такова име. И след такъв спор стигнахме до един компромис, където да съществува и мойто име, и натрапеното ми име – българското име. В молбата си писах: да напусна страната заедно със семейството си. Настояваха да не фигурира тоя израз “заедно със семейството”. Викам: „Защо?” Казаха, “ти си глава на семейството и съответно ти решаваш. Напълно се подразбира, че заедно със семейството си.” И направих молбата. Казаха ми да си събирам багажа. Аз викам: „Закъде?” И не ми казаха, не ми отговориха. А бях взел буби, да отглеждам буби в това село, където не ми даваха работа, и зададоха такъв въпрос: “Има ли кой да се грижи за тия буби, докато се върна?” Викам: „Няма.” И почнах да си събирам багажа. Казват ми, “Това ще ти трябва като се върнеш, това вземи…” и т. н. Аз, при това положение, от една страна разбирам, че ще напусна страната. От друга пък - ще се върна, тъй като тоя багаж, като се върна, ще ми трябва – те ме подсещат за това, нали. Както и да е, събрах; исках разрешение, нали, ако има възможност, да се обръсна; обръснах се, излязох вънка да се измия и гледам, трима човека, пак от ДС, цивилно облечени хора, ме чакат там, вънка – патрулират ли, изглежда наблюдават ли, не мога да Ви кажа. Не ме пуснаха никъде да тръгна без човек. И така се качихме в колата на ДС от Котел. Минахме Мездра, минахме Своге, мислех, че ме водят на Главно следствено управление. Викам пак: „Къде отиваме?”, отговарят ми, “Като му дойде времето, и това ще ти се каже.” И така, когато преминахме Своге и наближихме към Драгоман, разбрах, че ще напусна страната. И тогава човекът от Държавна сигурност от Котел извади от джоба си паспорт, червен паспорт и ми показа, че напускам страната. Викам: „Къде е семейството ми?”, викат ми: “Ще дойде и семейството ти.” И така, пристигнахме в Драгоман. „Тука, викам, нечестно постъпихте с мене. Поне на раздяла… Би трябвало да се разделим, както подобава на хора, тогава… Вие не ми разрешихте…, вече пета година не съм виждал старата си майка, която не е в състояние да пътува. На мен не ми се разрешава да ходя на погребението на близките си - като дядо ми почина, като вуйчо ми, и т.н. Викам, за последен път би трябвало да ми разрешите да видя майка си, да се консултирам със семейството ми и т.н. Както да е, придружиха ме до Драгоман - 12.00 часа имаше влак - качиха ме на влака; вече потегля влака - и се отдръпнаха те; придружи ме човек от Граничните служители до Калотина, като ми каза,…да застана на вратата и нямам право да напусна влака… След като излязох от Драгоман, ми казаха, че свободно мога да изляза, където си искам вече. И така стана моето напускане на страната. Между другото, искам да оставя един Апел от името на група прогонени турски граждани от България, които се намират тука. Апелът е следният: „Живущото турско малцинство в България изживява най-черните дни в своята история. Започналата ни трагедия в края на 1984 и началото на `85а г. при насилственото побългаряване на турското етническо малцинство, сега е вече на най-връхната си точка. Това незащитено малцинство вече 5а година изпитва на гърба си бруталността на една военна машина. В ход е пуснато всичко антиморално и античовешко, лъжата, лицемерието и безогледното насилие. От лъжата и измамата се прави държавна политика. В отговор на справедливите и основателни искания – да живеят според своите етнически канони - получават отговор с изстреляни куршуми. И колко жалко, че днес, 24и май, Денят на славянската писменост, с група прокудени от България етнически турци изслушахме поредните измислици на българската политическа върхушка, предадени по радио “Дойче веле”. С голяма тревога и изненада констатирахме, че тия демагози не са се отклонили с нито милиметър от своите позиции, а именно: да заблудят световната общественост за скриване на живи истини, които протичат пред носа им. Днес, на път за Истанбул в Белград, все по-често се срещат изгонени хора от България, с бледи лица от започналите гладни стачки, които продължават и тука, като Ремзи от Дулово, Исмет от Джебел, и членове и активисти на Демократичната лига като Орхан от Разград, Гюлтен от Силистра и други. Човек с болка на сърцето си представя в какво плачевно положение се намира в България, като Орхание от гр. Дулово, говорителка на Демократичната лига за правата на човека, Мохамед Бекиров от с. Генерал Гешево, Мустафа Якубов от с. Лебед, Реджеб Халилов от с. Кърнарци, всички от Кърджалийско - чиито живот е вече в опасност. Напълно подкрепяме движението на сънародниците ни в Тодор Икономово и Каолиново, Шуменско. Солидарни сме с масовата гладна стачка, обхванала цялата страна. Настояваме да се пуснат на свобода съмишлениците ни, намиращи се в затворите със и без присъда; изказваме благодарност на всички, които ни подкрепиха и подкрепят морално и материално. Въпреки, че се намираме извън България, ние ще продължим общата борба до осъществяването на Програмата на Демократичната лига.” Между другото, искам да съобщя на сънародниците, чиято съдба е да ни последват, че в Белград бяхме посрещнати сърдечно и радушно, както от представителите на Република Турция, така от местните власти. Дипломатическите представители от Турция предприемат мерки за своевременно изпращане на пристигащите в Югославия, което прави излишно преминаването ни в Австрия.
Р. Узунова: Да, завършихте ли? Ало?
А. Орманлиев: И, накрая, „апелираме световната общественост, включително членовете на Ислямската лига, да ни подкрепят в справедливата ни борба срещу асимилаторската политика на българското правителство, която представлява позор за цивилизованото човечество, осигуряващо и гарантиращо спазването на основните човешки права и свободи.” Това е Апелът.
Р. Узунова: Искам да ви попитам нещо: от Вашия разказ останах с убеждението, че паспортът Ви като че ли предварително е бил готов. Колко часа разлика имаше между написването на молбата и получаването на паспорта?
А. Орманлиев: Паспортът ми дадоха, показаха ми го близо до гр. Драгоман.
Р. Узунова: А кога подадохте молбата?
А. Орманлиев: Ми, подадох, когато се качвах с паспорта на влака. С готов паспорт, издаден на 8и, с билет до Белград.
Р. Узунова: А те дойдоха във Ваш`та квартира на коя дата?
А. Орманлиев: Същата дата, на 9и, към 15.20 ч..
Р. Узунова: А паспортът е от 8и, така ли? Излиза, че Вашето заминаване е било предрешено, т.е. от молбата не е имало смисъл.
А. Орманлиев: Да, да, да. Те предварително са решили всичко, че трябва да напусна; дори им подхвърлих: „ако евентуално се откажа да напусна, нали, в Белград /.../, те ми казаха, че ще ме принудят.
Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви много. И не затваряйте…
А. Орманлиев: Да, благодаря и аз…
(24 или 25.05.1989 г., ролка № 312)
Н. Наимов: Сега се намирам в Турция, в република Турция
Р. Узунова: Кога пристигнахте?
Н. Наимов: В Истамбул?
Р. Узунова: В град Истамбул кога пристигнахте?
Н. Наимов: Пристигнах на 26и май в 11 часа.
Р. Узунова: Бихте ли разказали при какви обстоятелства, защо трябваше да напуснете, защо напуснахте?
Н. Наимов: Аз нямах желание да напускам България. Исках, имах желание да продължа дейността си в Дружеството…, в Независимото дружество…, но бях принуден да напусна. Те принудително ме изгониха, с туристически паспорт.
Р. Узунова: Как стана всичко това?
Н. Наимов: Около 15и май беше. Те не ме повикаха, ама аз бях принуден три пъти на ден да се подписвам в МВР – Дулово. И от там не ми позволиха да се подпиша и ме викнаха при началника и от Областния следовател…
Р. Узунова: А защо трябваше да се подписвате?
Н. Наимов: Ами защото членувах в Независимото дружество, като секретар на Независимото дружество в Разградската област.
Р. Узунова: Да се върнем към вашия личен случай. И как точно се случиха нещата с вас?
Н. Наимов: Аз не пожелах да напускам България, тъй като хората, моите, наште членове казаха: „На кого ще ни оставиш и ще заминеш?” Викам: „Няма да замина!” На 19 (май) сутринта се явих в МВРто да се подписвам… и те ме прибраха горе, при Христо Минев. В 12 часа ме затвориха в мазето. По-късно научих от съпругата си, че тя е дошла да ме търси в МВРто и те й казали, че ме бият. Всъщност не ме биха. И казали й: „Не мене, а Фейзи Реджебов са биели, и той отдавна е заслужавал това.” Но и него не са го били.
Р. Узунова: А имало ли е и други задържани?
Н. Наимов: Да. Фейзи Реджебов - беше пълномощника на Разградска област. И Ибриям Иджалиев от с. Секулово - той е също наш член. И в 16.30 около 20тина милиционери под конвой ме изведоха от мазето, от ареста и ме качиха на едно частно такси „Москвич” с придружител някакъв си милиционер. И ме закараха в гр. Силистра, обменихме 40 долара…
Р. Узунова: Сам или със съпругата ви?
Н. Наимов: Със съпругата ми и с двете ми деца. И в багажника – съответно 4 куфара и още един чувал, бих казал. Обменихме за 67 лева и няколко стотинки 40 долара. И оттам - в гр. Русе ме предадоха в Русенската гара на Русенската милиция. Оттам ме заведоха в бюро „Рила” май беше, за международни билети за влакове, купих билет от там …
Р. Узунова: А паспорт?
Н. Наимов: Паспорт ни дадоха, мисля, че на съпругата ми бяха дали…
Р. Узунова: С каква дата?
Н. Наимов: Туристически паспорт, с дата 19 май 89 година
Р. Узунова: Същият ден, да?
Н. Наимов: Да, същия ден.
Р. Узунов: А вие бяхте ли подавали документи за паспорт?
Н. Наимов: Не, не съм дал. Преди, `83а година бях подал молба и съпругата ми беше уволнена `83а година от работа, беше детска учителка…
Р. Узунова: Защо я уволниха?
Н. Наимов: На 26 април беше уволнена, а на 30 април ми се роди второто дете! Да!
Р. Узунова: А каква снимка имаше на паспорта?
Н. Наимов: Снимката ми беше оригинална.
Р. Узунова: Но от кога, от кога правена?
Н. Наимов: Мойта снимка беше направена предишния ден, понеже следователят, той ме заведе до фотото и ме снимаха.
Р. Узунова: С милиция или сам?
Н. Наимов: Да, с милиция, с държавен служител. Той ме заведе и в банката, аз си платих, но те уредиха нещата. Те попълниха всички документи, молбата също те я попълниха.
Р. Узунова: А вие подписахте ли я?
Н. Наимов: Ами неизбежно беше. Съпругата ми беше там, трепереше, и нямаше начин
Р. Узунова: Всъщност платихте ли тези пари за паспорт – парите, които ви искаха, по 80 лева?
Н. Наимов: Платих ги. Неизбежно беше, трябваше да ги плащам
Р. Узунова: И билетите си платихте?
Н. Наимов: Платих също 200 лева - за акта за шофьорската ми книжка, понеже ми съставиха акт - понеже не ми светел предния фар, мигачи и тем подобни там 200 лева глоба, и за една година ме лишиха…
Р. Узунова: Не е ли много?
Н. Наимов: Не знам. Също така и съпругата ми имаше 80 лева глоба
Р. Узунова: За какво?
Н. Наимов: Глоба за шофьор, тя също е водач... 80 лева глоба също - и нея я платих. А имаше и 40 лева, която е /…/ - пак я платих… Платих и билета, платих и таксито от гр. Дулово през Силистра и Русе - 160 лева… Да, и таксито платих! И ме посрещна Христо Минев, каза ми: Здравей! Викам: „Аз с вас нямам поздрави!” Но все пак той ме хвана за лакътя… и както и да е, вкараха ме в митническата сграда. Казаха - имате право на валута и по 50 лева на глава от семейството, общо 200 лева. А останалите пари ще останат в милицията - когато се върнете в България, ще си ги вземете. И основно ни провериха багажа. Имах 4 куфара и един чувал. Какво търсят, не знам! Игла като че ли, игла търсят! И ни качиха сутринта в 5.45 на влака за Братислава. Бяхме във вагоните на влака, пристигащ от Москва с емигранти…
Р. Узунова: От къде емигранти?
Н. Наимов: От Съветския съюз, предимно евреи бяха… Имахме проблеми с Австрийската митница, проблемът беше в парите. А съветските емигранти имаха около 1000 долара, а ние само 40 долара и по 200 лева на семейство: 40, а ако детето е по-голямо от 10 години, и на него се полагат 20 долара; ако е по-малък от 10 години, не се полага. И по този въпрос австрийските митничари искаха да ни върнат. Но ние излязохме от влака…
Р. Узунова: Да ви върнат, че имате малко пари ли?
Н. Наимов: Да, с които и за един ден не може да останем във Виена. После се обадихме в Турското посолство, и те се обадили в техното министерство, и чак вечерта около 16 часа с другия влак, който идва от Чехословакия, ни композираха и ни закараха във Виена. Отношението на австрийците беше отлично. И на 26 май сутринта се качихме на самолета за Истанбул. (Вероятно до тук е излъчвано интервюто) Точно в 11 часа бяхме в Истанбул.
Р. Узунова: А сега какво е положението? Пристигат ли много хора от България? Виждате ли се с много хора?
Н. Наимов: От България пристигат - както съобщи тая вечер турската телевизия - са около 40 000 граждани. А на мен ми прави впечатление: някои пристигат с багаж - като изселници, някои без багаж, само с един куфар или с два куфара…
Р. Узунова: А вие с някои от тях лично виждали ли сте се?
Н. Наимов: Да, видях се с много от тях
Р. Узунова: И какво разказват?
Н. Наимов: Разказват, че положението е много сериозно в България…
Р. Узунова: В какъв смисъл е сериозно?
Н. Наимов: В смисъл… със задържането, арестите и побоищата. Сега не мога да ви кажа точно кога е бил в град Дулово протестът - дневните протести… Държавна сигурност е отговаряла с танкове, сълзотворни бомби и бойни отровни вещества, и бронетранспортьори, и хеликоптери е имало. Снимали са на видео, и на следващия ден всички, които са присъствали на протеста, са ги повикали по един - по един и са ги били. Някои ги няма още. Мога да цитирам и някои имена, конкретно… Но все пак аз винаги гледам,… много трябва да съм сигурен в тия думи, за които аз отговарям…, аз ще ви отговарям задочно и съм убеден в това, 99 % съм убеден…
Р. Узунова: Да?!
Н. Наумов: Хамид Хамидов е бил задържан, от гр. Дулово, адрес. Мой съсед беше, е бил задържан от началото на този месец (юни) и все още го нямало, понеже е хвърлял камък и е улучил хеликоптера, и след това хеликоптерът е паднал. Хеликоптерът наистина е паднал, като се е блъснал на високото напрежение до град Алфатар…
Р. Узунова: А не от камъка, така ли?
Н. Наимов: Не, от камъка е паднал! Затова е бил задържан! А доколкото дочух, искат 150 000 лева за неговото освобождаване - за хеликоптера и обезщетенията. Слухове са това. Може да е истина… Но все още го нямало. Задържан е бил в София… И други много, много бити… Как световната общественост може да мълчи за тия неща? Много ми е интересно как, защо мълчи?
Р. Узунова: Тя не мълчи.
Н. Наимов: Защо мълчи?!
Р. Узунова: За други хора какво знаете?
Н. Наимов: Може би ще потърся и други, ако желаете да ви отговарям
Р. Узунова: Разбира се.
(началото на юни 1989 г., ролка № 366)
Емин Хамдиев: Казвам се Емин Хамдиев Салиев от Варна. Понеже по настоящем съм освободен от интернирване и очаквам нещо, което,… вероятно това, което сполетя много наши, мои другари – вероятно от утре ще ми кажат да изляза зад граница. Но, обаждам се да Ви обясня случая как стана: в петък, в седми ден бях в гладна стачка… и дойдоха две коли от Русе с петима цивилни другари, единия от които вече познавах - който ме следеше, дето водеше разговори с мене и каза: „Прибирай си багажа!”. „Водим те във Варна”. „Защо?” – „Ами, освобождаваме те”. Обаче, вместо да ме водят у дома, те ме заведоха в Областното, не, в Общинското управление /сега имат нови наименования/ и съответно чаках там около два часа, дойде някакъв си ген. Пейчев, и след още два часа чакане, съответно дойде при мене Общинският началник със заместника си и още един другар и ме запитаха: „Закъде искам да замина?”. „Ха, извинете, викам, аз искам първо правата си да си възстановя, и след това вече аз ще помисля…, ако стигнем до това положение. Но аз искам правата си!”. „Не, ние ти даваме възможност да излезеш в най-скоро време.” „Ама аз не съм се свързал нито със семейство, нито с деца, нито с баща си, нито с никой - как мога да ви кажа, че искам, да речем, от утре да изляза?” И ми дадоха срок до понеделник - до утре 10 часа. Не зная какви предложения ще ми направят. Но най-допустимото - от сега, както и от вчерашните събития, както днеска слушам – 19 човека на югославската граница чакат, други - някъде на турската чакат, други – екскортирани до Русе и оттам прехвърлени в румънската територия, и ги изпращат за Австрия… Така че нищо чудно утре вечер и с мене нещо да се случи нещо така.
(22.05.1989 г., ролка № 319)
Р. Узунова: Така, включих. Един момент, така, всичко е наред, сега говорете.
Халил Исинов: Казвам се Халил Сюлейманов Исинов, от град Търговище съм. Протестна нота от името на другарите, които са лежели в остров Белене, след това интернирани в различни селища на страната..., заради изгонването на др. Петър Манолов от НРБ и на тримата лидери на Демократическата лига на България: Ремзи Мехмедов от Огоста, където още е интерниран, Михайловградско, /.../ Сефер Велиев също от Огоста, Хасан Мюмюнов също от Огоста, Хасан Оджаклъ от гр. Видин, Исмаил Мехмедов от Бургас и Ислям Бейтулов и Халил Сюлейманов (някой подсказва на говорещия), също от Бургас. Ние правиме Протестна нота, за да разбере всеки гражданин на републиката, че с тяхното изгонване от НРБ няма да се спре нашата дейност. Ние ще продължаваме. В най-скоро време ще бъде избрано новото ръководство на Демократическата лига и местото на др. Петър Манолов също ще бъде запълнено. Аз, Халил Сюлейманов от гр. Търговище, от името на моите другари заявявам, че ние няма да оставим нашето Дружество и ще се борим за човешките права в НРБ. Все още искаме да разбере целият свят, че българските власти продължават да правят маневри, да заблуждават народа. На 5и този месец в гр. Търговище пристигна от името на (чува се тракане) /…/ посолство някои другари и се представиха за турци. Фактически ние разбрахме, че са от България, че искат да разберат настроението на народа. Аз им дадох, разбира се, отговора, че ние не желаем нищо, освен че искаме нашите права. Искаме също Комисията от „Световната амнистия” да присъства, да провери на място тия другари и да ги разпитва. Днес, 26и май, Халил Сюлейманов Исинов от гр. Търговище.
Р. Узунова: Да, един момент само…
(26.05.1989 г., ролка № 386)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
