![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Екофорумът
Румяна Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Вчера от шест чеса вечерта в кино "Петър Берон" се състоя второто събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност". И това събрание, според мен, има особено място в създалата се доста напрегната обстановка, в която, макар и с необичайни средства, се чупят ледовете на мълчанието относно независимите сдружения в България. Наистина името на "Екогласност" или на някое друго сдружение в България все още се споменава изключително рядко. При това в определено негативен тон, но интересът на гражданството расте. И което е доста показателно - представители на отделни институции вече приемат предложението за диалог. Диалог все още ограничен, често изместен от центъра на въпросите, но все пак диалог. Показателно е също така, че още на същия ден след милиционерската разправа над членове на "Екогласност", подписката под Петицията до Народното събрание продължи мирно и упорито, с убеденост в правотата на идеите и намеренията. Пред входа на Южния парк вчера, часове след нанесеният му побой, намерих Петър Слабаков, председател на "Екогласност" и той не с усилия да овладее духа си, а напълно спокойно искаше да довърши един плакат с името на сдружението, който трябваше да постави на мястото на разкъсаните, смачканите. „Всъщност нищо не се е случило”, каза спокойно Петър Слабаков, черпейки навярно тази мъдрост от дългия си житейски опит. Пред кино "Петър Берон" вчера се беше събрало множество от хора, два или три пъти по-многобройно от местата в салона. Едва успях да вляза, хората ми помагаха да премина през множеството. Отвътре, запречената от милиционери врата, мой познати от "Екогласност" трябваше да хванат протегнатите ми ръце и да ме издърпат през кордона. Едва вътре в салона осъзнах, че стискам някакъв лист, който пътем бяха пъхнали в ръцете ми и това се оказа Протестно писмо до Народното събрание на НРБ, до председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет, до вестниците: "Литературен фронт", "Народна култура", в което български интелектуалци протестираха срещу упражненото насилие. Цитирам писмото, цитирам сега точно писмото… те протестираха „срещу упражненото насилие, включително побой и задържане над известни български интелектуалци, ангажирани в мирни акции за опазване на околната среда, организирана от "Екогласност". Ние - продължава текстът на писмото - приемаме случилото се като посегателство върху гражданските права и човешкото достойнство". Не мога да разчета всички имена на подписалите се. Между тях са литературни критици… литературни критици като Михаил Неделчев, Елка Константинова, Енчо Мутафов, Александър Йорданов. Вътре е подписа на Добри Жотев, поета Добри Жотев, на белетристите Георги Мишев и Ивайло Дичев… Сега всъщност и в София, а и в провинцията, обикалят редица писма в знак на протест срещу неразумни деяния на хора, облечени във власт. Но да се върнем към второто събрание на "Екогласност" в кино "Петър Берон". Събрание, отново историческо, защото е втора публична изява на едно независимо сдружение, т. е. започва да се регистрира периодичност на независимите обществени прояви. Събранието бе ръководено отново от Деян Кюранов, който пак засвидетелства умението си да успокоява духовете и да направлява събранието в правилна посока - към деловитост и ритъм на работата. Секретарят на "Екогласност" Александър Каракачанов напомни в началото на събранието неекологичните събития от предишния ден и препрочете текста на Обръщението на сдружението "Екогласност" до страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда, с чието съдържание ще ви запозная сега, драги слушатели: "До страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда. На 26и октомври `89 година, след няколкодневна клеветническа кампания, в централната част насочена срещу "Екогласност", при която старателно се избягваше споменаването на името на сдружението, властите в София преминаха към открити репресии. Нямайки никакви законни основания за спиране на мирните ни акции, чиято цел е чисто екологическа, представители на МВР още на 25.10.89 година започнаха да отправят открити заплахи към нас, блокираха местата, където "Екогласност" провеждаше своите акции и правеха опити за задържане на наши активисти. На всички въпроси от страна на ръководството и членове на сдружението относно основанията за такива действия на служителите на МВР получавахме отговор, че съществува някакво устно разпореждане на председателя на Изпълнителния комитет на СГНС Стефан Нинов. Многократното искане да се предяви това разпореждане бе многократно отхвърляно от горепосочените служители. Такова разпореждане не може да бъде издадено, ако софийските власти имат желание все още да придават някакъв вид на законност на своите действия. Не съществува нормативен документ, въз основа на който би могло да бъде издадено такова разпореждане. Всички други „устни” заповеди са незаконни, което се доказа и от нежеланието на председателя на Изпълнителния комитет на СГНС да ги предяви в писмен вид. Те са обикновена проява на властнически произвол. След като не можаха със заплахи и шантаж да спрат законните искания на "Екогласност", на 26.10.89 година властите преминаха към открито насилие. Активисти на сдружението бяха влачени по земята и брутално хвърляни в специално докарани за целта автобуси, при което бяха нанесени и телесни повреди. От побой и грубо отношение от страна на униформени и цивилни сътрудници на МВР не бяха /оградени, т. е./ предпазени дори жените. Проверяваха дамски чанти, друг личен багаж, иззеха материали на "Екогласност", но нито едното, нито другото не бяха извършени съобразно изискванията на закона. Пострадаха и случайно присъстващи граждани, изразяващи открито своето възмущение от действията на органите. Имаме сведения за произшествие с наши членове в провинцията. На задържаните не бе предявен изискващия се при такива случаи документ за задържане. Повечето от служителите на МВР не пожелаха да се легитимират. Имаме основания да смятаме, че провеждането на такава акция точно в този брутален вид е предварително подготвена. За това говорят насрочената по същото време, но не състояла се пресконференция с чужди журналисти, вероятно целяща да ги отклони от събитията, а също така селективното отношение към репресираните. Участващите в акцията няколкостотин служители явно са познавали по лице и малтретирали точно най-активните членове на "Екогласност". Бруталните действия срещу сдружението представляват грубо нарушение на Виенските договорености и по същество саботират Хелзинкския процес. "Екогласност" е независимо екологично сдружение, чиято основна цел е да се бори за опазване на природната среда в България. Основно средство в тази борба за нас е пълната гласност по всички проблеми, имащи отношение към околната среда. Сдружението е създадено и съществува в пълно съгласие с Конституцията на НРБ, с действащото в страната законодателство, включително разпоредбите на СНС (Софийски народен съвет). Неговото съществуване е в пълно съответствие с духа и буквата на Виенските договорености от `89 година. Но при съществуващата обстановка управляващите среди в България напълно съзнателно пречат на "Екогласност" да съсредоточи усилията си в борбата за опазване на природната среда и с оказвания натиск върху сдружението те го заставят да отделя много време и сили в борба за собственото си опазване. Самозащитните действия на "Екогласност" след това се тълкуват като политически изяви и на тази основа му се приписват някакви, на никого неизвестни и от никого публично изречени, но затова пък „тъмни политически цели”. Вярно е, че "Екогласност" възникна не по решение и по внушение на властовите структури, а като спонтанна инициатива на разтревожени граждани. Но нима начинът на възникване на сдружението и последователното отстояване на правото му да съществува като независимо, могат да бъдат основания за това да му се приписват цели, различни от обявените в Устава и Програмната му декларация? Ние заявяваме, че няма да позволим на никого да ни отклони от целите, които си поставяме. Ние отново и отново заявяваме, че ще се борим за достигането на тези цели само с мирни и законни средства. Ние отново заявяваме, че сме за диалог с всеки и с всички, които наистина са загрижени за това какво наследство ще оставим за идните поколения. Но ние сме длъжни отново да припомним очевидната истина, че за да има диалог, трябва да има поне две страни, които взаимно да признават правото си на съществуване, че културата на диалога е близка проява на взаимно уважение от страна на всички участници. Ето защо ние заявяваме своя протест срещу действията на българските власти. Ние протестираме и ще протестираме срещу всички опити да бъдем насила разгромени. Ние протестираме срещу разрастващата се кампания, целяща оклеветяването на "Екогласност". Ние ще настояваме за това с този случай да се занимае парламентарна комисия, която да изясни престъпните и нарушаващи законите действия на служители на МВР и установи кой е разпоредил провеждането на тяхната акция. Ние се обръщаме към всички страни- участнички в Европейската среща по опазване на околната среда с молба да излъчат Комисия, пред която да изложим всички обстоятелства около инцидента. От сдружение "Екогласност", София, 27.10.89 година." Чухте текста, който сдружение "Екогласност" изпрати до страните-участнички в Европейската среща по опазване на околната среда. Продължавам моя репортаж за събранието, което вчера бе проведено в кино "Петър Берон". След прочитането на този документ, д-р Петър Берон, който е единственият член на "Екогласност", който взима участие в официалната работа на Екофорума, /включен е в състава на група от 30 експерти/, та д-р Петър Берон запозна присъстващите с изявлението на Николай Дюлгеров, ръководителя на българската делегация на Екофорума, относно случилото се предния ден и за отношението, изразено от другите държави по този неприятен и развалящ престижа на България повод. Пирин Воденичаров, химик, запозна присъстващите с Черната книга, изготвена от "Екогласност" за най-сериозно застрашените от екологична гледна точка места в България, посочи пунктовете, върху които би трябвало да се съсредоточи вниманието на всички - учени, държавници, общественици и обикновени граждани, а именно: нитратите в селското стопанство, емисиите на серен двуокис и азотни окиси, вредните отпадъци от чуждите страни, складирани в България срещу валута, замърсяванията от целулозното и дрождевото производство, замърсяването с арсен и т. н., и т. н. Пирин Воденичаров придружаваше с реални факти тези екологични опасности, пред които е изправена България. Социологът Петко Симеонов даде, така да се каже, свидетелски показания, че висшият партиен ешелон е знаел за радиационната вълна над България след атомната катастрофа в Чернобил, взели са били предварително предохранителни мерки за тях и за семействата им още на 4.05.(1986 г.), а населението в България е било оставено на произвола на случайностите. „Кой взе решение за лъжата в Чернобил?” - попита Петко Симеонов. Чавдар Гиков, живущ в софийска община „Студентска”, разказа за силното екологично увреждане, за този силно екологично увреден район, в който живее самият той, и в който се намират още болници, старчески домове, училища, детски градини - един район, който наричат „омагьосаният квадрат”, хората се борят предприятията-замърсители да бъдат изнесени оттам, но не могат да се преборят с магията на административното бездушие. Александър Каракачанов, който освен секретар на "Екогласност" е и градски съветник при Софийски градски съвет допълни, че още преди четири месеца е внесъл доклад по този повод и както е законната от процедурната гледна точка /в разстояние на един месец/ е трябвало да бъде разгледан доклада му и да бъде взето решение, но досега нищо такова не е направено. Полковникът от запаса Борис Спасов, член на управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, прочете декларацията на Клуба, адресирана до председателя на Народното събрание на НРБ и средствата за масова информация, в която интелектуалците от Клуба изразяват своето негативно отношение към методите, с които си послужиха репресивните власти на 26.10. тази година, но с неговото съдържание всъщност запознах нашите слушатели вчера. След това думата бе дадена с предимство на Януши, член на унгарската делегация на Екофорума, който бе изпратил бележка от свое име и от името на неколцина чужди журналисти, които не бяха могли да влязат в залата. Прекалено много хора искаха да сторят това, но не успяха, за това и накрая на събранието присъстващите гласуваха да се напише молба за по-голяма зала. Г-н Януши каза, че той и един негов приятел представляват тук на събранието унгарската опозиция и група, независима група за защита на природната среда в Унгария. Той изрази искрените си благопожелания към "Екогласност" и каза още, че пред киното стоят - пред кино"Петър Берон" стоят, без да могат да влязат, представители на други страни, включително Съединените щати, Холандия, Ирландия, Унгария, само представител на Белгия, до колкото той е видял, е успял да влезе. Всички тези делегати, продължи г-н Януши, могат да свидетелстват, че днес на Екофорума българските домакини изразиха съжаление за бруталността на милицията и обещаха, че ще направят всичко възможно да запазят необходимата спокойна атмосфера за продължаването на Екофорума. Около двадесет делегации, каза Януши, между които Унгария, Полша и Съветския съюз от изток, от източните страни, изразиха надежда, че тази атмосфера, както и възможностите българската общественост да изразява своите мисли, трябва да остане в сила, както сега, така и след Конференцията. Надяваме се - каза той, каза г-н Януши, че навярно всички вие усещате напълно нашата симпатия, нашето съпричастие и солидарност. След това, пак с предимство, думата бе дадена на Йордан Йотов от „Енергопроект”, който благодари, че му е дадена извънредно думата, но изрази протест и възмущение срещу - както се изрази той, „демагогския начин на изложението на "Екогласност". Той възрази срещу твърдението, че „Енергопроект” не търсил диалог с "Екоглосност", че бягал от диалог с "Екогласност". „Енергопроект” - каза Йордан Йотов, търсеше допир с тези хора, които изнесоха не дотам компетентни данни. Според него „Енергопроект” е готов да отговаря на всички въпроси. Следващ в списъка на изказващите се бе Андрей Ангелов от Самоков, който говори за курса на преустройство, спря се на въпроса дали е независима "Солидарност", т. е. "Екогласност", изтъкна ролята на "Екогласност" и изрази желание да се присъедини към това сдружение. След Георги Скачков, който засегна някои промени за опазването на природата в исторически план, на трибуната се качи Нина Георгиева, която говори за атомната енергетика; след това думата бе дадена на Елена Банова, журналистка, мисля, от „Вечерни новини”, която заяви, че не е член на "Екогласност" и не желае да бъде. Би предпочела да внесе 200 лева, да речем, за организирането на Екоучилище, не би искала да даде пари за хора, които ще заминат, както каза тя, на екоексурзия. Не ми стана впрочем ясно защо Елена Банова поставя въпроса за някакви пари, след като "Екогласност" е независима и доброволна организация, която не е юридическо лице, за да работи с парични средства. Елена Банова обвини секретаря на "Екогласност" Александър Каракачанов, че не си гледал работата като народен съветник, спирайки се на два случая, които след това Александър Каракачанов енергично отхвърли като неотговарящи на истината. Накрая Стефан Гайтанджиев, който не е член на "Екогласност", но е симпатизант, предложи да се подпише Апел до Столичния народен съвет за по-голяма зала и идеята бе гласувана единодушно. Това, казах, беше второто събрание на независимото екологично сдружение "Екогласност", което говори за известна периодичност на проявите, което е начало на една традиция. Също днес от 11 часа сутринта, мисля, Румен Воденичаров, бе проведено и второто събрание на открито на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Проведено бе на открито в Южния парк. Румен Воденичаров е тук. Нека дам телефона на него, за да разкаже за това събрание. Румен Воденичаров: Второто събрание на НДЗПЧ премина по съвсем различен начин в сравнение с първото. Докато първото приличаше повече на събор-надвикване, тъй като от общината бяха докарани към петдесет клакьора, които правеха непрекъснати обструкции на ораторите, сега ръцете на Държавна сигурност бяха като че ли свързани след енергичните протести на почти всички делегации във връзка със станалите репресии на 26и срещу активистите на независимото дружество"Екогласност". Така че те този път предпочетоха да извадят кестените с чужди ръце и изпратиха функционер от общината, който да ни предупреди, че не е желателно провеждането на събранието. Тъй като в началото в читалище "Петър Берон" съвсем деликатно ни беше отказано под предлог, че имат много голяма заетост на салона, по-късно пък, съвсем тактично, ни беше намекнато, че трябва да го проведем в понеделник вместо в събота събранието. Но така или иначе ние бяхме решителни, че мирното събрание на Независимото дружество ще се проведе и то започна в акомпанимент на един духов оркестър, който за съжаление не можа, т. е. не за съжаление, а за щастие мобилизира слушателите и този път те пазеха идеално мълчание и независимо от фона работата потръгна. В началото беше прочетена Декларацията на нашето Дружество към всички европейски страни, участнички в софийското Съвещание по опазване на околната среда, която Декларация аз бих ви представил отделно, защото тя се посрещна с изключително одобрение от присъстващите. В нея ние правим, така от наша гледна точка, от гледна точка на защита на накърнените права на човека, една рекапитулация, и установяваме, че от 27 члена на Международния пакт за гражданските и политически права, по време на Екофорума българското правителство е нарушило 11. Това е така, ако ми позволите една шега, изравнен европейски рекорд, като предишният е принадлежал на Румъния вероятно. Сега ще ви прочета пълният текст на тази Декларация, която е по-кратка от декларацията на "Екогласност" и която сме разпространили на всички делегации, участнички в софийското Съвещание, а също така и на кореспондентите на западни средства за масова информация: „До делегатите на европейските страни, участнички в софийската среща по опазване на околната среда - Екофорум на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Декларация на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Уважаеми господа, като приветства главите на европейските демократически страни, Съединените щати и Канада за техните принципни, критични, високо хуманни встъпителни речи при откриването на Софийския Екофорум, НДЗПЧ се обръща към делегациите на държавите-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа със следната декларация: В момент, когато екологическото състояние в страната-домакин може да буди само тревога, българските власти, нарушавайки грубо Международния пакт за гражданските и политическите права, а именно чл. 5, чл. 7, чл. 9 т. 1, чл. 12 т. 1, чл. 17 т.1, чл. 18 т.1, чл. 19 т.1 и 2, чл. 21, чл. 22 т.1, чл. 26 и чл. 27, извършват спрямо активистите на независимите сдружения, провеждащи паралелни на софийския Екофорум мирни инициативи, репресии, които за най-голямо съжаление показват, че разминаването между техните думи и дела продължава да е факт. Независимото екологично дружество "Екогласност" спечели уважението на всички патриотично мислещи българи с пакета от документи, подготвен за високия форум. То се представи пред българската общественост с програма, Харта за опазване на природното наследство и изобличаващи доказателства, които само за една седмица утроиха неговите членове. Петицията на "Екогласност" с около 10000, поставени с отговорност за бъдещото поколение на България, е първи пример за упражняване на гражданското право, съгласно чл. 25 на Международния пакт, „всеки гражданин да взема участие в ръководството на обществените работи без каквато и да е дискриминация.” Противно на всякаква логика и без следа от духа на Хелзинки и Виена, хората, които ръководят репресивния апарат на МВР в България, си позволиха по време на Екофорума в София действия с методи, които са отречени завинаги в демократичните страни. Полицейски кордони в центъра на София, подслушване и прекъсване на телефонните връзки, непрекъснати паспортни проверки, незаконно задържане на активисти на "Екогласност", нанасяне на побой над членовете на ръководството на "Екогласност", екстрадиране на активисти-членове на независимите сдружения от София, срамна кампания в българските вестници срещу кореспондента на радиостанция "Свободна Европа", получил официална българска виза. На 26.10. силите за сигурност действаха така масирано и безогледно, че пострадаха и понесоха щети и чужди кореспонденти. Печалните подробности вече са известни на целия свят. С тези си действия българското правителство показа на демократична Европа, че България е страна, която се управлява не от закона, а от хора, разполагащи с властта по свое усмотрение. НДЗПЧ протестира остро срещу демонстративното погазване на основни човешки права на граждани, подписали петицията и на активистите от "Екогласност". То апелира към делегациите на 35те страни-участнички да отправят протест към българското правителство, съгласно т. 3 от Заключителния документ на Виенската среща по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и да настояват решително мирното поднасяне на Петицията на 3 ноември да не бъде осуетено под никакъв предлог от органите на Държавна сигурност. При откриването на софийската среща по опазване на околната среда вашите делегации съвсем правилно посочиха на българското правителство тясната връзка между екологията и зачитането на човешките права. Сега, преди закриването на високия форум, идва ред да се напомни на страната-домакин, че в Общия европейски дом ще може да се влиза само ако се спазва правилника за вътрешния ред. София, 27.10.1989 година.” Сега, ако ми позволите, ще си продължа нататък. След тази Декларация 4ма от нашите членове, сменяйки се един друг, изчетоха един обзор за нарушаването на правата на човека в България. Това беше може би най-вълнуващия момент, защото хората отдавна на публично място, на открито, чуха доста силни изрази, доста силни обвинения към тези, които нарушават правата на човека в България. След този обзор се прочете още един път Апела за освобождаване на политическия затворник, осъден по чл. 273 на една година затвор Коце Иванов от Михайловград. След като чуха за какво е бил осъден, хората буквално налетяха на нашите членове с листовете за подписка и само през днешния ден бяха събрани около 400 подписа. Заедно събраните 500 подписа от предишния митинг и седмицата след това в защита на Коце Иванов, до Михайловградския окръжен съд ще бъде изпратена петиция с около 1000 подписа. Подписката продължава още. Имаме една листовка, която сме дали на членовете от Клуба за гласността и преустройството. Има няколко листовки, които се въртят, така да се каже, из провинцията. Хората бяха толкова жадни за продължаване на политически ред и дискусия, че в момента, когато поканих д-р Тренчев да се изкачи на скамейката, за да го видят хората, те го посрещнаха с бурна овация и оттам нататък събранието се преля в събрание на профсъюза "Подкрепа". След няколко разяснения, дадени от д-р Тренчев по програмата на тяхното Дружество, се наложи изчитане на цялата програма на Дружеството, … на профсъюз "Подкрепа", след това започна нова дискусия, която завърши с изчитане на пълния текст на контраписмото, така да се изразя, до поета Дамян Дамянов, което беше подписано от стотици хора. Съдържанието на писмото беше подписано от стотици присъстващи. Когато аз си тръгвах към два часа, дискусията все още продължаваше, този път на щанда на "Екогласност" на около стотина метра от ротондата, в която ние проведохме нашето събрание. Така че днешния ден показа, че българското общество може да бъде политизирано. Ние получихме само за няколко часа около петдесет нови молби за членство в Независимото дружество за защита на правата на човека. Като знаете, че на нашето Дружество се гледа особено пристрастно от властите, защото както се изразявахме шеговито преди няколко дни, на редакция „Лъч” е отредено да отразява въпросите за правата на човека у нас, което някои… (28.10.1989 г., ролка № 67)
|
|||||||||||
|