| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Румяна Узунова: Включено ли е? Добре… Тук е и Пламен Даракчиев, секретар на независимия профсъюз "Подкрепа", член на "Екогласност", който също е бил свидетел на част от събитията. Ще му дам телефона да разкаже какво е видял.
Пламен Даракчиев: Аз малко позакъснях, но когато дойдох, видях, че освен от "Екогласност", имаше и доста непознати хора. Те се държаха изключително арогантно и крещяха, заплашваха ни всички с Народен съд - на нас, от "Екогласност" щяло да има Народен съд. През това време милицията действаше, и то главно ми се струва, че действаше с обучени каратисти. Млади момчета, дъвчат си дъвка и работят здраво. Просто Димитрина Петрова видях как е влачиха по земята. Същото и с Вероника (Николова). Константин Георгиев, секретар на Независимото дружество - също. И в крайна сметка ние останахме с последната група. Формираха пак един кръг граждани наоколо. От другата улица имаше доста граждани. Не ги закачаха тях. И в общи линии това си беше планирана милиционерска акция. Това мога да ви кажа.
Р. Узунова: Междувременно екстрадираха от София отец Христофор Събев с белезници. За това всъщност вчера стана дума. В момента е във Велико Търново. Тази сутрин - Николай Колев-Босия, Антон Запрянов също; други има ли, Пламене? Тези трима са екстрадирани от София. Да не останат тук, да не присъстват на събитията. Задържан е Собаджиев, но Пламен Даракчиев знае повече. Нека той да каже.
Пламен Даракчиев: Аз не мога, не съм видял как са го задържали, но преди малко стана дума, че той е задържан, но още не знаем дали той е пуснат. Докато за другите знаем кой къде е, за него още нищо не знаем.
Р. Узунова: Между впрочем Асен … Хасан Исаев Белков също беше задържан, но и той е пуснат. Сега в този момент обстановката е толкова тревожна, защото не се знае колко души са задържани и къде са. Какво е станало с Александър Каракачанов, който както научих, бил откаран в болница, но един колега, Майк Пауър пристигна от мястото на събитията и каза, че и него са го ударили и някой е стъпкал камерата му, фотоапарата му.
Женски глас: Руми, той на кого е журналист, на "Ройтер" ли е ?
Р. Узунова: Майк Пауър, ти го знаеш, тоя Майк, който идва с жена си в деня... при нас, които бяха от „Севън дейс”… Само че той сега и за ББС работи, и той ми разказа за това, че Александър Каракачанов е в болница, тъй като доста силно е бит. Впрочем в НДК срещнах Найден Петров, който отговарял от милицията за сигурността в Двореца на културата и разговарях с него, и Майк Пауър беше с мен. Той каза, че абсолютно нищо не знае и че не може да повярва, че е възможно в наше време такова нещо да се случи…
Р. Узунова: Бих искала и още нещо да кажа, странично. „Комитет 273” е имал скоро заседание и в Комитета „273” има два нови члена. Единия от тях…, двамата са писатели, двамата са завършили право. Единият от тях е Радой Ралин, другият е Георги Величков. Това означа първо, че не само се интелектуализира и разширява „Комитет 273”, ами и започва да разполага с тъй необходимите им юристи, които да погледнат правната страна на въпроса, защото, нали „Комитет 273” има задачата да следи до колко точно, до колко правилно се изпълняват законите в страната. Чуваш ли ме?
Женски глас от студиото в Мюнхен: Руми? Кажи ми бързо, искам нещо да те питам, Олег, тя не чува нищо…
Р. Узунова: Румен Воденичаров е тука и иска да прочете изказването си, което би искал да направи всъщност утре вечер на събранието на "Екогласност". Мисля, че бях казала, че след първото събрание на "Екогласност" ще има и второ, и трето в кино "Петър Берон", но при така стеклите се обстоятелства Румен Воденичаров се безпокои, че няма да има възможност да прочете своето изказване. След това … ще му дам телефона да го прочете сега.
Румен Воденичаров: Добър ден. Стана ясно за всички, че Държавна сигурност не е подготвена за такава игра на нерви и аз лично силно се съмнявам, че утре вечер ще бъде разрешено на "Екогласност" да проведе своето събрание в кино" Петър Берон". Затова искам да ви прочета моето пет минутно изказване, тъй като всеки от присъстващите имаше право да занимае залата със своето мнение по екологически въпроси.
„Уважаеми граждани, уважаеми представители на изпълнителната власт в НРБ. Условията на живот в една свободна страна се различават от тези в тоталитарната с това, че в първата са в сила велики принципи, които с една дума могат да бъдат дефинирани като правозаконност. Тези принципи са изработени главно през миналия ХІХи век от светли умове, изстрадани от милиони хора във войните от ХХи век и придобили окончателния си вид в Международната харта за правата на човека. Международните пактове и Хартата, ратифицирани от българското Народно събрание още през 1970 година, представляват общи правила, които, доведени до знанието на всеки член от обществото, му дават правото да предугажда как властите при определени обстоятелства биха използвали репресивния апарат и по такъв начин индивидът или независимото сдружение от граждани могат да планират своите действия. Мисля, че не е трудно за всеки присъстващ в тази зала да разбере, че тъй като на човек е присъщо да греши, правовата държава ограничава до минимум областта, в която органите на изпълнителната власт могат да действат по свое усмотрение. Правителството в правовата държава е лишено от възможността да сведе до нула усилията на сдружения от граждани или дори на отделния гражданин, като действа според случая или както казват руснаците: "в чрезвичайном порядке". Следователно в правова държава Петиция на дружество като "Екогласност", която изисква спирането на неразумен проект, не може да бъде отхвърлена само поради факта, че дружеството не е регистрирано. По същия начин протестът на турското многочислено мнозинство за връщане на истинските им имена не може да бъде оставен без обсъждане само защото един или друг идеолог или историк временно е наложил твърдението, че в България турци въобще няма. Общество, което се управлява от закона, прилича на движение, което се ръководи единствено от Правилника за движение. Общество, което се управлява с постановления и наредби, може да се сравни с движение, чиято посока е предварително определена. В единия случай човек се подчинява на общи принципи, на закона, а във втория случай - на отделни хора. В първия случай човек е свободен, а във втория е несвободен. Когато след 9и септември пред обществото беше поставена високата цел да се построи обществото на всеобщо благоденствие, представата за него се свързваше с… безкрайни кооперативни поля и надпревара на дървосекачи. Голямата цел…
Женски глас: Ало, Румен, бихте ли повторили, много ви моля последното изречение, изведнъж изчезна абсолютно вашия глас…
Румен Воденичаров: Добре. Ще повторя. Когато след 9и септември пред обществото бе поставена високата цел да се построи обществото на всеобщото благоденствие представата за него се свързваше с комини, бълващи дим, стени на големи язовири, безкрайни кооперативни поля и надпревара на дървосекачи. Голямата цел на този левичарски социализъм оправдаваше години наред лишенията, както в бита, така и в областта на човешките права. На правителството бе предоставена неограничена власт. Юридически се узаконяваха най-произволни постановления и като резултат на това демокрацията, с която в началото на пътя се гордеехме, породи най-завършения по своята форма деспотизъм. По пътя на дългосрочното планиране стана практика законодателните пълномощия да се предават на различни министерства и никнещи като гъби след дъжд изпълнителни органи. Последните в дейността си не са ограничени от твърди правила. Какъвто е примера с Правилника за движение. И започват да регулират най-различни области от човешката дейност изцяло по свое усмотрение. Ние смятаме, че точно тези законодателни актове и ведомствените наредби нарушават както човешките права, така и дават простор и за екологическите престъпления. Икономическо-географската карта на България е карта на екологическите престъпления срещу идващите поколения. Това е карта, показваща до голяма степен разпределение на родните места на българските държавници-волунтаристи, които, осигуряващи поминък на земляците си под формата на морално остарели или работещи на загуба заводи, са оставили и тежко наследство за времето, когато човека ще търси отново хармония с природата. Писателката Блага Димитрова пише в есето си „Името”: „Вината не може да бъде анонимна.” Но до днес нито един министър не е заклеймен и осъден като екологичен престъпник. До днес отсъства законодателство, което да наложи провеждане на референдуми за проекти засягащи здравето на цялата нация. До днес сме свидетели на парадокс: този, чиято дейност е била свързана с изсичането на българската гора, да ръководи Комитета по опазване на околната среда. Пътят по установяване на екологическите престъпления минава през демократически преобразования. И на първо време през подмяна на абсурдната игра на думи: "Всеки е отговорен за всичко пред всички", което означава всеобща безотговорност спрямо принципа: "Всеки, без разлика на партийна принадлежност и убеждения е отговорен за своите действия и действията на ръководеното от него ведомство пред закона.”
Р. Узунова: Благодаря ви, Румен Воденичаров.
(26.10.1989 г., ролка № 94)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
