| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Репортаж на Камен Каменов от първото разрешено от властите събрание на НДЗПЧ в Южния парк, София;
Камен Каменов: … чувам свиркане и … Ало? Ако искате, а пуснем машинката и…
Женски глас от студиото: Да, почваме.
Камен Каменов: … и ако нещо стане засечка, пак ми свирнете. (чува се свиркане) Кажете ми, като сте готови, да започна.
Женски глас от студиото: Почвайте.
К. Каменов: Да започвам, нали? Така, сега да започнем. Начало. „Преди няколко дни беше насрочено събиране на Независимото дружество за защита правата на човека. В няколкото писмени съобщения имаше обявени: дата - 19 октомври, час - 17, място - градинката пред Народната библиотека „Кирил и Методий" в София. Властите се намесиха, както се очакваше. /Ало? Върви ли добре? (свирване) Върви ли добре?
Женски глас от студиото: Да, да.
К. Каменов: Продължавам, значи./ На 18 октомври някои активисти на Дружеството, като например Костадин Георгиев и Рут Леви са били предупредени: събранието се отлага за 17.30 часа, не пред Народната библиотека, а пред входа на Южния парк. Мотив: община „Оборище” не дава разрешение за събиране пред библиотеката. Освен това активистът на Дружеството Драгомир Цеков е бил задържан за известно време и подложен на обиск. На 19 октомври сутринта е имало посещение от служители на МВР в дома на Константин Георгиев, (Свиркане и „Не дочувам, не дочувам! Ало? Последното повторете, не ви чувахме!”) а доколкото ми е известно, и при други активисти на Независимото дружество. На 19 октомври, още от 15 часа имаше големи групи от служители на МВР - униформени по-малко и цивилни - доста повече, разпръснати около Народната библиотека и пред Художествената академия. Ало? Продължавам. Явно, милицията преди да унищожи няколкото обяви за събранието, ги е прочела внимателно. Едно пояснение: Повечето определения - като МВР и милиция - имам предвид естествено хора на Държавна сигурност, които бяха много повече от обикновените минувачи. По бегла преценка, около библиотеката имаше 70 - 100 милиционери. В 17 часа пред входа на градинката, откъм бул. "Толбухин", активистът на Дружеството Григор Симов застана обърнат към хората наоколо, с ръчно изписано съобщение за наложената промяна на мястото и часа на събранието. Той и няколкото членове на Дружеството бяха незабавно фотографирани, като фотографът на МВР използва и телеобектив… След около 15 минути цивилен милиционер се приближи до Симов и му нареди да приключи с показването на съобщението: било му дадено достатъчно време за това. Искам да отбележа, че нямаше почти нищо некоректно в поведението на милицията, ако се изключат някои дребни, безвкусни, фамилиарни лични подмятания към членовете на Независимото дружество. Друго нещо характерно: минувачите четяха съобщението, но явно се страхуваха да се спрат. Също лично видях как много хора, вероятно работещи в близките учреждения, седяха по пейките в градинката, защото искаха да чуят какво ще се чете на това събрание - по техните думи. Така, около 17.10 ч. хората от Независимото дружество тръгнаха към Южния парк. Там вече бяха готови милиционерите – пак много и разпръснати на голяма територия около парка. Имаше и доста обикновени граждани на различна възраст. Поради късния час - вече започна да се свечерява - сериозно си помислих дали изобщо ще може да се проведе събранието. Техническото оборудване на Независимото дружество се свежда до един брой къмпингова лампа. Пристигнаха група чуждестранни журналисти, които взеха интервю от Румен Воденичаров, разговаряха и с някои други членове на Независимото дружество. Сред журналистите беше и Румяна Узунова, на която малко неподхожда определението „чужд журналист” и не я чувстваме като такава. Та, Румяна Узунова от Българската редакция на р. „Свободна Европа” също дойде и тази жена всички учудва тук със способността си да не се уморява. На мястото на събранието освен апаратурата на вече споменатите журналисти, имаше и доста фотоспециалисти от МВР, и кинокамера на Българската телевизия, ако може да се вярва на слуха. Този телевизионен екип, който минаваше за екип на Българска телевизия, беше много странен, според мен … /Ало? Ако случайно прекъсне линията, вие не се притеснявайте, аз пак ще набера и ще продължа от същото място, нали?!/…Всички журналисти, например, не криеха кои са и кого представят. Докато двойката оператор репортерка не направиха нищо за излизане от анонимност. Белегът за идентифициране беше надписът върху касетата на видеомагнетофона им: Ж.Ванчев-видео. Нищо повече не се разбра за тях. Поне аз не бях разбрал. Възможно е. В 17.45 събранието беше открито с встъпителни думи от Румен Воденичаров. („Секунда само!” В студиото говорят на немски) Така шокиращото за някои държавни органи събрание нямаше нищо общо с казионните събрания, на които всички сме присъствали. След Румен Воденичаров, който говори кратко и ясно, активистите на Независимото дружество Магдалена Георгиева и Пламен Николов прочетоха текстове от Декларацията на ООН за човешките права и Всеобщата декларация за правата на човека. Имаше съобщения, че за в бъдеще всеки петък от 18 часа на същото място - входа на Южния парк, ще има готови за диалог с хората активисти на Независимото дружество. После беше прочетен Апел в подкрепа на михайловградския работник Костадин Иванов, осъден с известното вече нелепо обвинение. Апелът беше предложен за одобрение чрез подпис от гражданите, че ще бъде изпратен до Народното събрание. Лично се подписах сред първите, а вече имаше два-три листа, изпълнени с подписи, чиито брой не мога да посоча, за съжаление. Те не бяха номерирани. Около пейката, използвана за импровизирана трибуна, беше наистина интересната публика. Имаше и приятели, и опоненти, да не кажа направо - врагове. Нямаше обаче равнодушни. Това е сигурно. Хората бяха организирали подвиквания - говоря за хората от съответните ведомства, подвиквания от вида: "В долари ли ви плащат?” и „За какви човешки права говорите?" За чест на ораторите от Независимото дружество, те не се принизиха до нивото на такива организирани викачи, а продължиха да водят събранието. Да, беше им трудно да надвикват гласовитите активисти на властта, пък и нямаха скъпа и мощна озвучителна апаратура, каквато примерно имаха Лазар Стамболиев и сие по време на прословутите митинги пред Народния дворец на културата в София. Тези хора от Независимото дружество не са и професионални оратори. Но аплодисментите от зрителите бяха свидетелство, че думите на тези оратори са чути. Да, забравих да ви кажа: когато подвикванията станаха малко прекалени, на публиката бе съобщено, че след като ораторите на Дружеството прочетат текста си, всеки ще може да зададе въпроси, за да има диалог на коректни събеседници. Това не помогна особено, но и провокаторите явно поизчерпаха репертоара си, който не се различаваше много от този по времето на организираните демонстрации на антитурската кампания в София. Но ето и някои детайли. Сериозен гражданин, с характерен тъмносин шлифер и още по-характерно държание заяви, че ще протестира служебно, защото някои от присъстващите пушели и изхвърляли угарки. Угарките бяха събрани. Такива самодейни провокаторчета имаше много, но по едно време сред публиката бяха пуснати десетина дечица. После им казаха да започнат групова шумна игра. До сега ми беше смешно, но знаете ли, този случай с децата издаде крайно лош вкус у някой чиновник по сигурността. Наистина беше грозно. В крайна сметка, какво са виновни дечицата, че техните бащи или майки са с различни политически възгледи или мислят по различен начин… Просто беше грозно. Както и да е. И това мина. Събранието продължи под светлината на къмпинговата лампа. Започна събирането на подписите за Апела до Народното събрание. Сега искам да отбележа, че някои от най-гръмогласните апострофаджии, сред тях и една жена, упорито твърдяха, че са тук спонтанно – познат израз!, само че след събранието те се качиха на държавни леки коли и си отидоха. Номерата на някои от тези коли бяха (цитира – номерата завършват на ЛК – това са милиционерските коли) Всеки, който поне малко е наясно с тези неща, ще се сети, че това бяха автомобили на службите за сигурност. Но, да не изпреварвам събитието. Заедно със събирането на подписите се почнаха и разговори, въпроси. Твърдя: тези разговори бяха откровени. Явната неприязън у чиновниците на властта и апостолската убеденост на активистите на Дружеството предизвикваха желание у обикновените - да употребя тая некрасива дума! - граждани да разберат същността на събитието, на което присъстват. Всичко беше откровено. Видях как силно бяха скандализирани няколко другари, когато младо момиче смело заяви, че иска да следва, да пътува, да има отделно нормално жилище, но това в България за нея е невъзможно - заплата й е 135 лв. По същия начин бяха шокирани много хора, когато друго младо момиче каза, че за нея членството й в Комсомола е абсолютно безсмислено. Защото това е организация, която няма никакъв реален авторитет сред младите хора. Служител на МВР направи страшно възмутена физиономия, когато инженер, негов връстник почти му заяви, че не може да свърже двата края с инженерската си заплата. Дежурният екип, представящ се за екип на Българска телевизия, обикаляше постоянно и не остана член на Дружеството, който да не бъде заснет в едър план поне два пъти. Репортерката вземаше интервюта с осанката на човек, който се кара с интервюирния или поне иска да го ядоса. Просто, както се каза накрая на шега: хората на властта не заслужиха купата за феърплей на това първо събрание на Независимото дружество. Но, да не бъдем с много високи изисквания. Много хора от органите за сигурност безусловно се чувстваха объркани. Дойдоха с вдигнат гард, а то нищо страшно не стана. Надявам се, вече ще бъдат убедени, че Независимото дружество не се състои от опасни елементи, заслужаващи палка, арест и съд. Много хора видяха, че членовете на това прословуто Дружество са обикновени българи, с най-различни професии, майки с деца, изобщо хора не страшни. А подвиквания за това, че към подобни оратори трябва да се приложи дисциплина и че трябва да има здрава ръка - подвиквания имаше. В 18.40 събранието официално приключи. Но дискусиите продължиха. Личеше, че и ние често страдаме от позната вече за тоталитарните общества болест: неразвита способност да изслушваме, да водим разговор с доводи, а не с режисирани подвиквания. Имаше и цивилни милиционери, които бяха дошли без доводи. Техният начин за общуване беше: "Ама ти мене искаш да ме обидиш ли?" и естествено, готови за сбиване. Те, обаче, скоро се изгубиха. Просто атмосферата не беше като за тях. Макар да беше наелектризирана. Съществено е, че присъстващите - и крещящите сталинисти, и...
(23.10.1989 г., ролка № 330)
Румен Воденичаров за нарастването на членовете на НДЗПЧ по време на Екофорума
Р. Воденичаров:… Изобщо тази сутрин в Южния парк се показа, че българското общество би могло да бъде политизирано. Дискусиите, които не спряха три часа и заявленията, с които буквално се напълниха нашите части, показаха факта, че независимо от това какво очаква независимите сдружения в бъдеще, броят на техните съмишленици расте. Само в нашето Дружество днес сутринта се включиха нови 50 или 60 члена. Това не е малко, тъй като знаете, че на нашето Дружество се гледа с особено недобро око от властите за сега. Беше определена една редовна дата и място - това ще бъде Южния парк, всеки петък между 5 и 6 часа - за дискусии по правни и правозащитни въпроси. Много от хората пожелаха при условие, че това толерантно отношение на властите се запази и в бъдеще, Южният парк да се превърне в българския Хайд парк.
По същата тема, но за другите сдружения, разказва Румяна Узунова
Р. Узунова: Благодаря ви, Румен Воденичаров. И моето лично впечатление е, че колкото повече репресивни мерки има срещу членове на независими сдружения, като че ли толкова повече се попълват техните редици с нови членове. Това са ми казали и от "Екогласност", които само за няколко часа направиха подписка за събиране, т.е., за приемане на заявления на нови членове и само за няколко часа 70 души се записали. Такова е положението и с независимия профсъюз "Подкрепа". Там на техните телефони непрекъснато се обаждат хора, проявяват интерес, искат да се запишат. Декларацията, програмната декларация на независимия профсъюз "Подкрепа" просто е тръгнала из целия град София и из цялата страна. Хората я четат, коментират. Така е и с документите на "Екогласност", така е и с документите на Независимото дружество. Та Екофорума, това време, тези изяви на независимите сдружения от ритмичност като че ли тръгват към традиция. Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "София" (Смях.)
Женски глас (също през смях): Гладна кокошка просо сънува…
Румяна Узунова: … Добре. Сериозно. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Дочуване до понеделник.
(28.10.1989 г., ролка № 91)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
