Екофорумът

Всекидневието по време на Екофорума

Декларация на НДЗПЧ по повод нарушаването на свободата на придвижване на членове на Дружеството (чете Румен Воденичаров)

Румен Воденичаров: На телефона е Румен Воденичаров. Искам да прочета една нова Декларация на НДЗПЧ в България. „Един ден след като председателят на Организационния комитет на Софийския Екофорум декларира пред представители на делегациите на страните-участнички, че свободата на движение в пределите на страната не е ограничена дори за представители на неформалните движения, НДЗПЧ в България е длъжно да заяви следното: Информацията на г-н Дюлгеров не е пълна и не отговаря на истината. Чл. 12 на Международния пакт за защита на гражданските и политически права гласи, че: "Всеки, който се намира на законно основание на територията на една държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство". Този член по принцип се нарушава у нас, що се касае за свободния избор на местожителство. Но по време на Екофорума се нарушаваше в целия му текст. След специалните събития на 26.10. възмущението на чуждите делегации накара властите в София да се чувстват гузни. Кадрите от най-ниския ешелон на службите за сигурност явно бяха смъмрени и второто събрание на Дружеството за защита на правата на човека в България в събота, 28.10, не бе разпръснато. Преченето се ограничи с един духов оркестър, който гръмко изпълняваше букет от народни хора. Но в провинцията "Бог високо, Цар далеко"! Там по инерция човек може да бъде набит, както се случи на Любомир Собаджиев, Славомир Цанков, Стефан Комитов и о. Христофор Събев. Може и да бъде поставен и в домашен арест, който - за сведение на г-н Дюлгеров - продължава още за Димитър Томов от Михайловград, Ибрахим Бекяров от Радомир и Григор Симов от с. Парамун, Трънско - и тримата членове на НДЗПЧ. Техните началници, които явно четат само в. "Работническо дело" и бюлетините на МВР, ще научат за позора на властите в София явно след завършване на Софийския Екофорум. Особено класически са мерките, приложени към Григор Симов: дългогодишен политзатворник и един от основателите на Дружеството. Неговото провинение този път е в статията му за българското село в първия брой на нашия Информационен бюлетин. Специална кола всеки ден в 8 часа сутринта го прибира, вози го до Трън, там той бездейства в управлението на МВР целия ден и в 20 часа вечерта, след като стане достатъчно късно и за срещи със западни кореспонденти, и за пътуване до София, същата кола го връща до село Парамун. Безсмислени разходи за 100 км път плюс нарушаване Хартата за правата на човека. За тези съвестни служители, чиято отговорност стига само до отчета за стореното пред околийския началник, ще припомним следното: когато пред делегацията на американския клон на Организацията за наблюдение за спазване на споразуменията от Хелзинки казахме, че в България има 216 политически затворника и че тази цифра не е чак толкова голяма, отговорът беше: “И един е много". Всички тези нарушения на човешките права ще бъдат описани, след установяване на фактите, в годишния преглед на НДЗПЧ в България, който ще бъде изпратен до международните организации Хелзинки уоч, Амнести интернешанъл и до Международната организация за защита на гражданските и политически права със седалище във Франкфурт на Майн. Така ще продължава дотогава, докато името на България се петни от тези, които владеят средствата за масова информация и продължават да крият истината за състоянието на човешките права в България. 1 ноември 1989 година, София.

(1.11.1989 г., ролка № 21)