| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Първо събрание на независимото сдружение „Екогласност”, 20.10.1989 г
3.
Р. Узунова: От студиото на радио "Свободна Европа" слушате запис на събранието, което независимото екологическо сдружение "Екогласност" проведе на 20.10. тази година в София в салона на кино "Петър Берон".
(Ръкопляскания)
Д. Кюранов: Ще прочета първите шестима записали се: Димана Делитонева, Бойко Боев, Малина Петрова, Петко Петков, Димитрина Петрова. За останалите не знам дали ще имаме време тази вечер. Следващият път, когато се събираме тук, изрично ще помолим организаторите, а именно читалище…, домакините - читалище "Петър Берон" да не слагат някакво мероприятие непосредствено след нашето събрание. (Шум в залата)
Малина Петрова: Драги съграждани, в момента аз заставам пред вас именно като българска гражданка и се обръщам първо към моите български съграждани, и след това към гостите на това събиране. Искам да заявя, че аз не съм член на " Екогласност", на дружеството… просто така... съвсем случайно… сдружение, не знам как се казва, случайно попаднах тука. Няма да ви отнемам времето със изказването по този болен въпрос за всички. Възползвам се от случая, че съм тука, за да задам един въпрос пред "Екогласност", не знам точно към кого. Може би всички ще кажат, че… не знам точно към кого... Защо книгата на Федерико Майор „Сарагоса”, която миналата година юли месец излезе във връзка с неговото пристигане в София, излезе само в София и бе пусната само в четири, пет книжарници, доколкото аз имам информация, проверявах лично, в стотина - сто и петдесет екземпляра. Аз съм от Варна, проверих в Русе и в Пловдив - тази книга не стигна там. На кого тя не беше удобна? Просто искам да кажа, че тя третира именно тия въпроси, които сега разискваме и ги третира по един толкова добър начин … много им е неудобен, за тия които забраняват тия събирания, но искам да ги запитаме тия хора, да излязат тука и да ми кажат: в какъв тираж книгата излезе, защото тука не е писано в какъв тираж (Ръкопляскания, за да се прекъсне изказването й) и кога тя ще стигне до своите читатели? Искам също да ви кажа, че тази книга на мене ми направи впечатление, защото тя стана мото за една моя книга „Ще оцелее ли човечеството?” ..., която аз направих дарение на Международната фондация за оцеляване и развитие на човечеството в Москва. С юридически документи. Не знам дали моята книга ще стигне някога до българския читател, защото мисля, че тя задава въпроси, все още неудобни за нашето време и за нашето правителство. Дай боже някога да я прочетете. (Ръкопляскания)
Д. Кюранов: Бойко Боев…
Бойко Боев: Казвам се Бойко Боев, работник дефектоскопист в държавна фирма КЗУ - означава Контролно-заваръчни устройства. Работих две години в Козлодуй. Ще се опитам да представя въпроса: Колко струва атомната енергетика? На пръв поглед подобен въпрос е…, стои в сферата на икономиката и е встрани от останалата тема, за която се говори тук, но само на пръв поглед. Няма нужда от доказателства, че екологичното състояние на един район или страна е пряко свързано с икономическото. Дотолкова, до колкото няма публикувани у нас данни за цената на строежа и експлоатацията на АЕЦ, за това какви средства и последици заплащаме и ще доплащаме в бъдеще, ще цитирам някои данни и материали от чуждия печат. Не е далеч от нас времето, когато средствата за масова информация ни заливаха с благоуханния поток от сведения за екологичната чистота и безопасността на ядрената енергетика. Всъщност това време продължава. За справка вижте в. "Поглед" бр. 28, Никола Тодориев: „Вода, въглища или уран?” ... или по-пресен случай, преди два броя на в. " Поглед": „Малка реплика за радиацията”. Строежът и експлоатацията на АЕЦ у нас са пряко свързани с развитието на ядрената енергетика на Съветския съюз. Две години след аварията в Чернобил равносметката показва, че ликвидирането на последствията струват на съветския народ, по най-скромни сметки, около пет милиарда рубли, а от началото на съществуването им досега съветските ядрени енергетични мощности са произвели печалба от два и половина милиарда рубли. Сведенията са на „Курки(?)”, специално издание на "Сила", декември `88а. Но Чернобил е най-тежката, най-критичната и най-тъмна част от обратната страна на медала. А и сравнението, сравнението за стойността на атомните централи и експлоатацията им у нас и в Съветския съюз са неуместни до толкова, до колкото оборудването за АЕЦ се произвежда в Съветския съюз, а за нас то е вносно. За по-голяма яснота ще разгледам по етапно какво значи използването на атомна централа за България. Цикълът, включващ първо - построяване на атомна централа, второ - осигуряване на гориво, трето - извличане на енергия от горивото, четвърто - погребване на остатъчното гориво и пето - погребване на централата. Построяването на атомна централа е едно скъпо струващо и продължително по време дело. И за всички условия, детайли и съоръжения ние плащаме на производителя. Колко струва това оборудване на българския народ асоциация "Енергетика" не съобщава. Малка, но не маловажна и скъпа част от това оборудване е внос по второ направление. Строежът като минимум време е десет години, което съставлява една трета от общото време за експлоатация до момента на преустановяване на работата на централата. Различни автори сочат, че строежът поглъща от двадесет до тридесет процента от стойността на енергията, която централата ще произведе. Не малко разходи изисква осигуряването на подходящи условия за живот на хората, заети в построяването и експлоатацията на централата. При построяването нашата страна ползва труда на не малко чужди специалисти, естествено срещу високо заплащане, част от което е в конвертируема валута. Атомната централа и целият осигуряващ я комплекс обхваща голяма територия, от по принцип скъпо струваща и плодородна почва, а има и нещо, което е в страни и не съм засичал: Елате в Козлодуй, ще видите при какви условия живеят хората, отговарящи за нашия живот и нашето здраве. Относно горивото – толкова, доколкото у нас няма конкретни данни за добиването на уран, въпросът за екологическо замърсяване не може да бъде разглеждан /екологическо замърсяване при добив на уран/. Стойността на горивото, сравнима със стойността на енергоносител като въглищата, е по-висока за киловат час произвеждана електроенергия. Основен разход е и транспортирането на горивото до централата. Обезпечаването, обезопасяването при транспортирането на горивото изисква капиталовложения в скъпо струващи транспортни средства и съоръжения, които относително бездействат по време на работния цикъл на централата. Немаловажен е въпросът с последствията от една авария по време на транспортиране. Имайки предвид, че за нас транспортният път се явява Черно море и р. Дунав... Добре, с няколко думи искам само да довърша. Следва един по-продължителен, много по-скъпо струващ период. Това е демонтажа на централата. Някой данни сочат, че той струва толкова, колкото построяването, но най-големият проблем, който чака България според мен, това е какво ще прави България с остатъчното гориво, което никак не е по-малко радиоактивно: един блок-хилядник на една презарядка се зарежда със сто и осемдесет тона ядрено гориво, тия сто и осемдесет тона след края на експлоатационния цикъл отново са сто и осемдесет. За година са триста тона. Общо триста тона се явяват като остатък след всички ремонти, които се извършват – дали са предвидени или непредвидени, няма значение. Значи България след едно известно време ще бъде изправена пред проблема, понеже Съветския съюз вече отказва да приеме отработеното гориво. Докато се правиха бомби, те го взимаха. Даже имахме тридесет годишен договор. Вече бомби ядрени няма да се правят и ние ще си го пазим тук. Предлагат ни да ни го взимат, но срещу заплащане, т.е. отново плащаме. Ще плащаме и за това да унищожим централите, да ги погребем, къде – не знам. Нали живеем на една шепа земя. Защото няма да плащаме ние и това е най-трагичното, може би ще плащат нашите деца. (Ръкопляскания)
Р. Узунова: Съжалявам, драги слушатели, но не ни стигна времето, за да излъчим и последните три изказвания, които ще включим в друго предаване през седмицата. Чухте магнетофонен запис на събранието, което независимото екологично сдружение "Екогласност" проведе на 20и октомври тази година в София в салона на кино "Петър Берон". В студиото на радио "Свободна Европа" беше Румяна Узунова. (Звуков сигнал на радио „Свободна Европа”)
(В архива липсва записът на последните три изказвания. 20.10.1989 г., ролка № 75)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
