| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Румяна Узунова: Снощи присъствах на пресконференцията, която Независимият клуб за подкрепа на гласноста и преустройството в България даде за български и чужди журналисти. Пресконференцията беше председателствена от проф. Кюранов. Готови да отговарят на зададените им въпроси тук бяха дошли още проф. Иван Джаджев, който понастоящем е председател на Клуба, Копринка Червенкова - говорител на Клуба, Блага Димитрова, Желю Желев - авторът на книгата „Фашизмът”, Петко Симеонов, Георги Мишев – в чийто апартамент се състоя пресконференцията, и редица други. Всъщност нека предам най-напред съдържанието на ескпозето, прочетено от говорителката на Клуба Копринка Червенкова.
Копринка Червенкова: Уважаеми колеги, позволявам си да се обърна към вас така, защото аз самата съм журналистка. Едва ли е необходимо в моето експозе да се спирам подробно на всички перипети около създаването и едногодишното съществуване на нашия Клуб. Тази фактология се съдържа в документа, който вече имате. Аз ще си позволя да подчертая само няколко особено важни за нас обстоятелства: На първо място този Клуб е създаден от интелектуалци и засега съществува именно като клуб като на интелектуалци. Това е много важна специфика, от която произтича и втората особеност на нашето неформално сдружение: а тя е, че Клубът е впрочем … а тя е, че Клубът не е и не може да бъде политическа партия. За добро или зло интелектуалецът твърде много цени собствената си суверенност. Аз лично трудно мога да си представя как някакво множество, съставено само от интелектуалци, е в състояние да постигне консенсус по толкова важните за една Партия проблеми, като партийната дисциплина или конкретната партийна програма. Така че както страховете на властта относно партийната ни същност, така и надеждите на радикално настроените ни приятели, за съжаление, са неоснователни. Платформата на Клуба е подробно разяснена в програмната му декларация. Ако трябва с две думи да я обособя, да я обобщя, тя се опира на общочовешки хуманни принципи, в основата на които неизменно стои безпрекословното зачитане на отделната личност. Самата форма на нашето съществуване, определена като дискусии, вече съдържа в себе си онази необходима толерантност, която единствена е в състояние да обедини толкова различни хора. Тази хуманна основа, около която е възможно обединението на членовете на Клуба, е отразена конкретно във всички документи, появили се през тази година от негово име. За всеки е очевидно, че изцяло на хуманни съображения бе подчинено искането ни Народното събрание да приеме Декларация, с която се гарантират законността, човешките свободи и права на всеки български гражданин. Същите хуманни подбуди лежаха в основите на всички документи, изготвени от Клуба или подписани от неговите членове, в който се защитаваха правата на българските граждани с турско етническо самосъзнание. Те ни накараха да отправим протест срещу задържането на известния чехословашки драматург Вацлав Хавал. В този смисъл ние се противопоставяме на всеки опит на днешната администрация да подмени истинските ни мотиви, представяйки ги за предателство към родината, демагогия и политическа спекулация. Ние сме консолидирани около хуманните принципи и докато съществуваме, ще правим усилия да ги защитаваме. Това е, както е прието да се казва, идейната ни платформа. Що се отнася до целите на Клуба, те, естествено, произтичат от принципите, които ни обединяват. Всички ние като интелектуалци си даваме сметка за кризисните явления, които в последните години се развиха и задълбочиха както в целия социалистически лагер, така и в нашата страна. Нещо повече, даваме си сметка, че тези явления не са инцидентни, а са проява на дълбока същноста криза, обхванала определен модел на социализма, който някои от неудобство наричат командно-административен, докато истинското му име е тоталитарен. Един истински интелигент няма право да стои отстрани и спокойно да наблюдава разтърсващата страната му криза: икономическа, политическа и социална. Един истински интелигент е длъжен, според възможностите си, да се опита да помогне тя да бъде преодоляна по най-безболезен начин. Нашето оръжие е словото. И, водени от най-благородни намерения, предложихме в рамките на широки дискусии да обсъдим компетентно въпросите, които трябва да се решават. Ние мислехме чрез широката аудитория да фокусираме проблемите и от гледна точка на обществеността; да потърсим целия им обем и по този начин да улесним вземането на съответните решения. Т.е. ние предложихме не пропаганда, а обективност. Ние искахме да бъдем медиатори, защото според нас широкото обществено обсъждане не само би изяснило същността на проблемите, а и начина на тяхното решаване. По-важното е, че то би снело голяма част на социалното напрежение, би открехнало вратата към реален плурализъм на мнения. Преходът към радикални реформи по този начин би бил по-безболезнен и за тези, които ги предлагат, и за тези, които ги реализират. От друга страна, въвличането на голяма част от обществото в широки дискусии би изградило този тип гражданско поведение, което би улеснило прехода към истинско гражданско общество, би преодоляло дълго наслояваните страхове да се произнесе на глас собствено мнение. Сега си даваме сметка, че нашите безкористни намерения в края на краищата се оказаха интелигентска утопия. Тоталитарният режим няма нужда от интелектуалци – медиатори; той има нужда от екзекутори. И ако трябва, ще зачертне цялата си интелигенция в името на абсолютната си власт. Това е, така да се каже, нашият негативен баланс, но има и позитивен: бруталното отношение на висшата администрация към идеите и целите на Клуба категорично доказа, че реформи са необходими. Доказа също, че този екип не желае или не може да ги извърши, че множеството официални документи са политическа демагогия, а това означава, че макар и по косвен път, интелигенцията успя да свърши някаква работа. Сега пред нас застава въпросът: това достатъчно ли е?
Румяна Узунова: Това беше експозето на Клуба за подкрепа на преустройството и гласността, който говорителката на Клуба Копринка Червенкова прочете снощи на пресконференцията, дадена за наши и чужди журналисти. На представителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България бяха зададени, от страна на присъстващите журналисти - а те бяха около 40 на брой, впрочем – най-различни въпроси: за близостта и връзките им с другите независими сдружения и най-вече „Екогласност”; за отношението на Клуба към реформите в България; за членския състав, защото, нали, известно е, че половината членове на Клуба са и членове на БКП; за възможностите и пречките да осъществят целта, определена в наименованието на Клуба; за това как властите гледат на тях; за връзките им с чуждите радиостанции, предаващи на български език; за перспективата Клубът да се масовизира; затова вярват ли, че са възможни реформи вътре в Партията или би трябвало да дойдат отвън; за това какво мислят за последната реч на Тодор Живков, отпечатана преди да е била произнесена и т. н., и т. н., много въпроси. Групирах, с доста пропуски, разбира се, въпросите и сега ми е трудно така да групирам и отговорите, защото основният начин на работа на този Клуб е дискусията. Членовете на този Клуб са хора - единомишленици само по някои основни или частни въпроси. Те биха искали да наложат дискусията и в своя кръг, и извън него именно с цел чрез дискусии, чрез изразяването на различни становища, чрез предлагането на различни идеи и практики да се проправи пътят в България към наистина едно плуралистично общество, едно наистина демократично общество. Във връзка с въпроса за реформите, проф. Кюранов каза, че „едва ли има друга страна, в която да са се извършвали толкова много реформи за толкова кратко време, реформите се трупат така стремително, че не могат да се приложат изобщо. Имаше реформа за самоуправление, прокламирана с толкова много решения, че тя не можеше да се приложи. Но къде беше големият смисъл? - попита проф. Кюранов и отговори: Да се компрометира идеята за самоуправление. Преди да има каквото и да е самоуправление, дойде решението за фирмените организации… така че нашето отношение към реформите, каза проф. Кюранов, се определя от това не какво се приказва, а какво става в действителност.” Според Копринка Червенкова основната реформа е политическата реформа, никаква икономическа реформа не може да бъде успешна, ако не върви заедно с политическата. „Ако нашият Клуб имаше програма за тези реформи, подчерта Копринка Червенкова, ние нямаше да се наричаме дискусионен Клуб. Ние искаме чрез дискусии да стигнем до някакво оптимално решение!” Относно възможността за диалог с властите полковникът от запаса Борис Спасов разказа ходенето по мъките за осигуряването на салон за събранието, което Клубът иска да проведе днес от 6 часа следобяд. За него, надявам се, повече информация ще мога да дам утре. Във връзка с чуждите радиостанции, чрез които Клубът намира гласност за идеите си, проф. Кюранов каза, че не бива да се забравя, че във всички източни страни се променя отношението към тях, пък и тяхното отношение - на чуждите радиостанции, към тези страни се променя. В основата на тези промени, според проф. Кюранов, е отношението към преустройството. Разговорът продължи два часа; интересът беше изключително голям; трудно ми е да предам всичко, казано на тази пресконференция. Надявам се, че ще се върна към записките си и към магнетофонния запис на пресконференцията в близкото бъдеще. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България всъщност навършва една година. По този повод са изпратени поздравителни писма, телеграми… нямам в момента нищо пред себе си, но утре сигурно ще мога да прочета някои от тях.
Така. Между другите новини е формирането на група на Хелзинки уоч в София. Предварителният състав, който знам и който мога да кажа, въпреки че казаха, че не е окончателен и че ще има известни изменения,… че ще има повече представители на други организации. Не съм напълно в течение на въпроса, но бих искала да прочета този списък, който имам в момента - на новооснованата българска група на Българския хелзинкски комитет, групата Хелзинки уоч – Марко Ганчев, Георги Спасов, Антон Запрянов, Петко Симеонов, Желю Желев, Деян Кюранов, Борис Христов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, свещеник Иван Бонев, Зоя Комитова и Янко Янков, който е сложен в групата, в листата като юридически съветник. Случаят с Янко Янков е много интересен; надявам се, че утре ще мога да кажа нещо повече за него, той беше вчера или днес освободен от затвора…, беше вкаран в затвора заради опитите си да създаде Социал-демократическа партия, но по този повод по-нататък ще говоря … Репортажът стана доволно дълъг, но ще дам телефона на Славомир Цанков от Комитет „273” да прочете Писмо до министъра на вътрешните работи на НРБ…
Славомир Цанков: На телефона е Славомир Цанков, пълномощник на Комитет „273”.
Писмо от Комитет „273” „До Министъра на вътрешните работи на НРБ, с копие до Министерството на правосъдието и до Комитета по правата на човека в НРБ. Другарю министър, в края на септември тази година във Варна бяха осъдени Алцек Топалов, Шишман Тодоров и Марлена Ливиу, първите двама на 6 месеца лишаване от свобода, а Марлена Ливиу на 9 месеца поправителен труд. В момента Алцек Топалов и Шишман Тодоров отбиват наказанието си в тухларната на гара Разделна. Според сведения на техни близки здравословното състояние и на двамата е тежко. Особено тревожно е състоянието на Алцек Топалов, който въпреки сериозното си сърдечно заболяване е принуден да работи при високи температури и прах вътре в сградата на тухларната. Близките му смятат, че ако не бъде преместен на по-подходяща работа, той ще умре или поне физически ще деградира дотолкова, че да не може да върши каквато и да е работа занапред. Според чл. 48 ал. 1 и 4 от Стандартните минимални правила за отнасяне със затворниците, утвърдени с резолюции на ООН още през 1955 г., „работата не бива да причинява страдания на затворниците, по възможност работата трябва да бъде такава, че способността на затворника да заработва с честен труд след освобождението си да остане същата или да нарастне.” Комитет „273” се обръща към вас с настоятелна молба трудовият режим на Алцек Топалов и Шишман Тодоров да бъде осъществен… облекчен така, че да бъде съобразен с тяхното здравословно състояние, както и с международните стандарти за третиране на затворниците. Текстът с писмото до министъра на вътрешните работи е пуснат между гражданите, които с подписите си изразяват подкрепата за подобряване положението на Топалов и Шишман Тодоров; Предадено от Комитет „273” на 2.11.1989 година.”
Румяна Узунова: Днес предавам сравнително късно, час и половина по-късно репортажа си, защото трябваше, т.е. исках да присъствам на една много интересна пресконференция. Пресконференцията беше дадена от Американската делегация, но тя имаше малко по-особен характер. Това беше пресконференция с представители на неправителствени организации. Пресконференцията бе ръководена от Джери Скот, съветник по печата при Американската делегация. Между поканените да присъстват на тази пресконференция беше и представител на „Екогласност” – д-р Петър Берон, който всъщност е и в известна степен член на официалната делегация, защото е един от 30те експерти, който изготвят българската позиция, но в случая той присъства като представител на „Екогласност”. Впрочем, имаше и на пресконференцията доста представители на български независими сдружения. Първо, присъстващите на трибуната от „Сиера клуб” в Съединените щати, от „Зелени съюзи” - Англия Дон Бърг, имаше представителка на Латвия, двама представители на Унгария, Джеймс Хъмфрис от „Хамбъл клъб” в Съединените щати… Разказаха за своите собствени проблеми и те се оказаха много по-лесни, отколкото проблемите на представителя на „Екогласност”, т.е. проблемите, които изложи представителя на „Екогласност” д-р Петър Берон. Дори мисля, че Джеймс Хъмфрис беше, която каза, че така се изненадва, че българските независими сдружения - а тя имаше предвид „Екогласност”, трябва да се борят за неща, които, така да се рече, на тях им са от бога дадени. Д-р Петър Берон доста твърдо, доста ясно изрази становищата на „Екогласност”, разказа какви затруднения изпитват, изрази увереноста на „Екогласност” да продължава борбата, която са започнали. Впрочем, интересно беше да се отбележи, че макар и - както казаха представители на други неправителствени организации с екологична цел - тяхният път е много по-лесен, всички почти казаха, че и те имат сблъсквания с правителствата, защото… всъщност ролята на независимите сдружения във връзка с екологията, пък и с всички други цели, е да служи като коректив на правителствата и чрез сблъсквания, и чрез обмен на различни мнения, чрез натиск когато трябва, те всъщност по някои случаи, те стигат до сътрудничество. Съжалявам, че нямам повече време да разкажа повече подробности за тази пресконференция… /Кой се смее?!.../ На телефона беше Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София.
(2.11.1989 г., ролка № 64)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
Обратно към електронните книги
