| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Румяна Узунова: Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Международната екологична конференция върви към края си: текат последните заседания, да се надяваме, че ще бъде подписан заключителен документ въпреки затрудненията, които създава Румънската делегация и въпреки известни несъгласия с част от Американското предложение: става дума за една фраза, в която се говори за човешките права. Дано да бъде подписан заключителен документ, съдържащ в себе си най-разумните и рационални решения за екологическото бъдеще на този взаимосвързан свят, който, от гледна точка на чистата и здравословна природна среда, вече не можем да делим на Европа и Азия, на Австралия и Антарктида. Всъщност колегата Егълсон следи отблизо хода на работата на Екофорума, оставайки ми малко повече време да почувствам и да отразя, колкото е възможно поради бурния темп на събитията, атмосферата на духовен подем, свързан с много по-големите възможности сега на отделни група от хора, на сдружения и организации да изразят своето становище не само по проблемите на околната среда, но и по въпроса, така да се каже, на екологията на духа. Подписите под петицията на Независимото екологично сдружение „Екогласност” до Народното събрание за всенародно обсъждане на проектите ХК „Рила” и ХК „Места” вече надвишават 10000! Утре петицията ще бъде връчена в Народното събрание. Но с този жест на солидарност в името на бъдещето, на днешния и утрешния ден, не само не се изчерпва, но напротив - започва борбата за жива и възпроизвеждащаща се природа. Тук при мен е Димитрина Петрова – член на Управителния съвет на Независимото сдружение „Екогласност”, която ще прочете един документ на „Екогласност” във връзка… всъщност, сами ще разберете каква е връзката. Давам телефона на Димитрина Петрова…
Димитрина Петрова: Казвам се Димитрина Петрова и отговарям за международните контакти на Независимото сдружение „Екогласност”. Ще прочета „Заявление на Независимото сдружение „Екогласност” по повод на информацията, представена от българската делегация, за случая на 26 октомври `89а година. До делегациите на страните-участнички в срещата по опазване на природната среда в София, `89а година. Уважаеми делегати, ние се запознахме с представената ви на 27 октомври тази година информация, получена от нас по неофициален път. Заявяваме, че според нас, най-съществената й част представлява дезинформация, накърняваща нашите интереси и нашите граждански права. Информацията не разкрива, а прикрива случая от 26 октомври под благообразна и твърде обща бюрократична фразелогия. Сдружението „Екогласност” организира подписка за спасяване на Рила. Срещу членовете на сдружението, които не бяха нарушили никакви закони или подзаконови актове, бе упражнено брутално насилие. В представената ви информация обаче не се споменават самите думи „Екогласност”, подписка и насилие. Събирането на подписи в една градска градина не нарушава обществения ред, не пречи на движението на транспортните средства и хора. Според съществуващите български закони за подобна акция не е необходимо да се иска разрешение, тя може напълно законно да се провежда навсякъде, където организаторите й смятат за удобно и никой не е овластен да определя или предоставя място за тази цел. В информацията се казва: „Още преди започването на срещата властите на гр. София бяха определили места за провеждането на обществени прояви. Някои обаче граждани не се съобразиха с това решение и започнаха да провеждат редица дейности на непозволени обществени места. С писмо на председателя на ИК на СНС те бяха приканени отново да съблюдават административни разпоредби за места за провеждане на тяхните прояви.” На това ние отговаряме: 1. Всяка административна разпоредба, която би забранявала събиране на подписи на дадено място, би била в противоречие със съществуващите закони; 2. Всеки гражданин е длъжен да се бори срещу незаконосъобразни административни разпоредби, защото те са израз на властнически произвол; 3. Не е изключено наистина да съществуват още от преди началото на срещата документи, определящи места за провеждане на обществени прояви. Обществени прояви, обаче, е много общ термин, който не е регламентиран в българското законодателство. Докъде може да расте съдържанието на този термин?! 4. Никакъв документ, бил той законен или не, не е бил публикуван или по друг начин оповестен, нито пък изпратен до „Екогластност” преди началото на срещата, както и след това; 5. Първият и единствен известен ни документ носи дата 25 октомври - денят преди насилието; 6. Той представлява лично писмо на председателя на ИК на СНС Стефан Нинов до Александър Каракачанов, а не адресирана до „Екогласност” - законна или не - разпоредба. В писмото Каракачанов се информира, че мястото, определено за паралелни на Екофорума прояви е Южния парк. Но на какво основание др. Стефан Нинов предполага, че нашата подписка е паралелно на Екофорума мероприятие? Както е известно, паралелни прояви организаторите на Екофорума наричат тези на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на природната среда и на други официални органи. Ние обаче, като независимо сдружение, не попаднахме и не сме споменати в никоя от програмите за провеждане на официалната среща, така и на съпътстващите организирани прояви. Всеки може да сравни с програмите и обявленията, предоставени на участниците в Екофорума.; 7. Ясно е, следователно, че т. нар. „някои граждани”, с която фраза се отбягва да се каже „Екогласност”, не могат да се съобразят със забрана, която не съществува, а дори и да съществува, не им е била известна. Друг е въпросът, че дори и да съществуваше и да им беше известна, тя би била незаконна. 8. Тъй като не са могли да ни представят законна забрана за събиране на подписи на избраното от нас място и тъй като онова, което не е изрично забранено, е разрешено, властите се опитаха да попречат на нашата акция чрез ирелевантно лично писмо, с което лицето Каракачанов се информира по определен, никога не задаван от него въпрос. Това писмо, следователно, няма за нас никаква задължаваща сила. 9. Не ни е понятно защо в информацията разтегливо се говори за „провеждане на различни дейности на непозволени обществени места” в множествено число. В случая ние проведохме една дейност: събирахме подписи, на едно място - в градината пред сладкарница „Кристал”. По-надолу в информацията се казва: „Органите на реда са предприели мерки за изпълнение на решенията на местните столични власти. Въпросните граждани, 22 души, са били превозени с автобуси до мястото, определено за провеждане на тяхната проява на три пъти: първият - 6 души, вторият - 12 души и третият - 4 души. Никой не е бил арестуван. При осъществяване на принудителните мерки, обаче, поради провокационото поведение на някои от гражданите, от страна на органите на властта са били допуснати някои прояви, на моменти надхвърлящи техните правомощия”. На това ние отговаряме: 1. Акцията срещу „Екогласност” бе предприета от цивилни лица, които не се легитимираха пред никого като органи на реда. Въпреки настоятелните искания от страна на потърпевшите, никой „орган на реда” не представи документ, което е в грубо нарушение на закона.; 2. В текста на информацията се отъждествяват „някои граждани, които не са се съобразили с това решение” и „превозените с автобуси” и се твърди, че техният брой възлиза на 22 души. Всъщност, не се съобразиха с незаконното настояване на властите не 22 души, а всички членове на „Екогласност”, които на Общо събрание на 24 октомври решиха, че нямат основание да прекратяват подписката си и да променят мястото й след разговора на др. Нинов с Александър Каракачанов същият ден сутринта.; 3. Превозените с автобуси съвсем не бяха 22, а поне 30 души; 4. Арест е термин, който не се употребява в българското законодателство. Ако в случая под този термин се има предвид отвеждане в участъка на милицията, то някои членове на „Екогласност” бяха арестувани: например Любомир Собаджиев и Юрай Квака. 5. Зад израза „някои прояви, на моменти надхвърлящи техните /на органите на властта/ правомощия” се крие най-брутално физическо насилие: юмручни и „саблени” удари, удари с палки, ритане, влачене по земята и пода на автобусите, скубане на косите, извиване на ръцете, блъскане в стъпалата на автобусите, стъпване с крак върху корема и други. Решително възразяваме и срещу непочтената инсинуация, че във връзка с този инцидент, цитат: „ делегати - представители на чуждите средства за масова информация са злоупотребили с оказаното им гостоприемство, като с действията си са надхвърлили рамките на установена практика и традиции в общо европейския процес”. На това ние отговаряме: Нима журналистът от Би Би Си Майкъл Пауър, който се опита да заснеме с фотоапарат сцени от ставащото пред очите му насилие, злоупотреби с оказаното му гостоприемство? Нищо подобно! Той само изпълняваше своя професионален дълг, когато срещу него грубо се нахвърлиха цивилните побойници от Държавна сигурност, избиха от ръцете му фотоапарата, започнаха да го трошат върху асфалта, скачайки с крака върху него. И нима рамките на установената практика и традиции в Общо Европейския процес са така тесни, че да гарантират за едно правителство възможността да върши насилие без свидетели? Българската делегация заявява, че счита случая за приключен. „Екогласност” – напротив. Възнамерява да потърси чрез съда отговорност от виновните. Българската делегация окачествява инцидента като недоразумение. „Екогласност” – напротив. Смята, че той е престъпление, чийто състав е посочен в чл. 142, ал. 2 и 3 и чл. 143 от Наказателния кодекс. Но, заедно с българското правителство и заедно с всички делегации, „Екогласност” желае успешен завършек на срещата. Ето защо ние апелираме към делегациите да приемат такъв заключителен документ, който да гарантира в по-голяма степен правата на отделни групи и индивиди да изразяват своята загриженост за опазването на околната среда. 28 октомври 1989 година. Сдружение „Екогласност”.” Документът е разпространен сред делегациите вчера, 1и, между другото - Денят на българската журналистика и на в-к „Работническо дело”, 01 ноември 1989 година.
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
Обратно към електронните книги
