Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

Екофорумът

 

 

 

На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Мога да кажа без каквито и да е колебания, че снощното събрание, третото подред на „Екогласност”, на независимото екологично сдружение „Екогласност”, бе  най-добре организирано, най-концептуално, пример за действената сила на истинското посвещение на една идея и прилагането на истински плурализъм на мненията. Много събития има напоследък - няма да мога да се спра подробно на хода на това събрание, но имам много подробен запис и може би по-нататък ще направя един по-подробен репортаж. Сега ще кажа само, че интересът на публиката отново бе голям, отново залата не можа да събере всички желаещи да присъстват на събранието на „Екогласност”. Причината е, че не бе удовлетворена молбата на организаторите да получат по-голям салон. В началото на събранието кратко и целенасочено активисти на „Екогласност” изложиха становищата на независимото сдружение по някои екологически опасни проекти, по някои екологични проблеми, за които не е даден официален отговор, като бяха поставени конкретни въпроси към институциите, които пряко отговарят за създалото се тревожно положение: За липсата на гласност по времето на Чернобилския инцидент, за атомните централи, за отговорностите на КОПС - Комитета по опазване на околната среда и т. н. В създадената атмосфера на свободна дискусия думата взеха и представители на различни институции, като например Института по хигиената, представители на КОПС -  мисля, че бяха четирима - и те изразиха своята позиция, изразиха съображенията за един или друг проект или по един или друг проблем. Изобщо, според мен, създаде се началото на един диалог, който надявам се, ще продължи и след Софийския екофорум и ще даде своите тъй необходими плодове, а именно участието на всички и отделни личности, и обществени организации, и упълномощени с права и власт институции; участието по един проблем, жизнено важен за всинца ни: чиста, здравословна околна среда и то не само за нас и за децата ни, за внуците ни, за идните поколения. Особено силно и емоционално обагрено бе изказването на Мария Варимезова от Русе, една от организаторките на първите демонстрации там; майка на шест деца, баба на девет внуци, а сега чакаща десетото внуче. Тя разказа за събранието на 8 март миналата година в салона на кинодейците, където бе положено началото на Обществения комитет за защита на Русе. „Като се върнах в Русе - каза Мария Варимезова - ме повика Първия секретар на Партията и каза, че съм била отишла в София да свалям правителството. Обръщам се към майките, към младежите - продължи Мария Варимезова - защото не мога да отговоря на моите деца, които казват: вие отровихте въздуха, вие отровихте земята, вие разсипахте тази държава.” Тя каза, че е започнала да чете Националната програма за околната среда, много неща са я ядосали там, защото пишело, че е направено много, че Партията е направила това и това, а как, каза, ще опазим околната среда, като трябва да връщаме толкова и толкова милиона външни дългове? По-нататък Мария Варимезова каза, че на 18 октомври в Русе пак е нахлул някакъв газ, но не се знае от къде идва. Интересно предложение, отправено към „Екогласност”, направи Дон Бърг от Англия, от организацията „Грийн лайънс”, който каза, че „Екогласност” е много известна организация в Англия и той покани „Екогласност” да участва в Европейското бюро за опазване на околната среда, в което членуват 120 организации. В статута на това Бюро имало клауза, че могат да приемат и членове извън Европейската общност, тъй като, както се изрази Дон Бърг, всички ще живеем в един общ дом и можем да го спасим само с общи усилия.

Въпросът за грубо репресивните действия на органите за сигурност на 26 октомври тази година също бе поставен на събранието, но кратко и сдържано, макар че позицията на „Екогласност” не страдаше от нерешителност: че това събитие е срамно и с това, че се провежда в дни, когато най-много се говори за демократизация и гласност.

Днес в 11 часа в зала № 9 в Двореца на културата българската делегация даде пресконференция за български и чуждестранни журналисти. Ще напомня, че тази пресконференция всъщност бе насрочена за 26 октомври `89а година, пак от 11 часа, но по неизвестни причини беше отложена. Затова пък по същото време станаха онези срамни събития, след побоя, нанесен на активисти на „Екогласност” край градинката при „Кристал”. Присъствието на официални лица, представители на престижни институции бяха внушителни на тази, днешната пресконференция, макар да липсваше ръководителят на българската делегация на софийския Екофорум Николай Дюлгеров. На трибуната бяха /ще прочета списъка/: Веселин Нейков – главен секретар на „Екофорум за мир”, Юлий Бахнев – заместник-председател на Комитета за защита правата на човека, арх. Георги Стоилов -председател на Академичния съвет на Международната академия по архитектура, Волен Поташков - директор на Националния Пресцентър, акад. Мако Даков - председател на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда, Борис Цветков - председател на Националния комитет за европейска сигурност, Лазар Стамболиев – председател на Градския комитет на Отечествен фронт, Илия Вълков - секретар на Националния съвет на Профсъюзите. Не може да се каже, че липсваха интересни и принципни въпроси - особено от страна на западните журналисти и особено що се отнася за мълчанието за „Екогласност” и неговата дейност, но отговорите, за съжаление, съвсем не бяха задоволителни. Все пак бе дадено уверение, че и след Екофорума независимото сдружение „Екогласност” ще може свободно да продължи дейността си, че демократичните процеси в България вървят към все по-голямо развитие, че в България се извършва преустройство и дава все по-големи и по-големи възможности за  гласност, както се изрази всъщност акад. Мако Даков, председател на Общонародния комитет за опазване и възпроизводство на околната среда. Отговорният секретар на официалния Комитет по правата на човека Юлий Бахнев разказа как е научил за инцидента на 26 октомври тази година в градинката на „Кристал”, подчерта, че Комитетът по правата на човека е готов да съдейства при нарушения на закона, що се отнася до създаване на независими организации, до организирането на събрания, че Комитетът ще се старае да убеждава всички, включително и властите, и да съдейства, когато има нарушение на законите. Но, за съжаление, каза той, Комитетът няма достатъчно средства, за да действа ефективно.

Снощи - навярно г-н Егълсон съобщи, че - делегациите на западни и необвързани страни са настояли да бъдат взети мерки за съдбата на седмината български дисиденти, които изчезнаха от София миналата седмица. Това бяха всъщност Любомир Собаджиев, който е председател на „Комитет 273”, Славомир Цанков, също от „Комитет 273”, Стефан Комитов от „Екогласност” /той е член и на профсъюз „Подкрепа”/, Николай Колев от профсъюза „Подкрепа”, Асен Николов, чието рожденно име е Хасан Исаев Бялков от Независимото дружество, Антон Запрянов от НДЗПЧ и йеромонах  Христофор Събев от Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Днес видях почти всички в градинката на Южния парк, където сега „Екогласност” събира подписите, изтласкан от централното място, което беше градинката пред „Кристал”, където минаваха много повече хора. Южният парк е почти извън града, по-малко хора минават, но подписите са станали над 9 хиляди и те вярват, че до края на Екофорума ще станат над 10 хиляди. Там видях Славомир Цанков, който ми разказа, че на 26 октомври вечерта в 11.30 часа са го арестували, всъщност задържали на гарата, държали са го в Управлението 3 часа, карали го да пише показания и когато той отказал, един го блъснал, стъпили му върху ръката и костта му е пукната и го откарали след това в Плевен. Видях и Любомир Собаджиев, който разказа, че е бил задържан в 12.30 ч. на 26и до „Кристал”, вкарали го и него в кола, заплашвали го и депортирали го в Русе. Видях Николай Колев – Босия, който също е откаран в Стара Загора под предлог, че няма адресна регистрация, а той няколко пъти се е опитвал да си направи адресна регистрация и по различни поводи му отказват /става дума за адресна регистрация в София/, и той е бил заплашван, заплахи за живот, предлагали са му паспорти за чужбина. Успях да видя и Хасан Исаев Бялков, който е задържан на 25.10. около 4.30 – 5 ч. около Новотел „Европа” и депортиран в с. Долно Изворово до Казанлък. И на него са му предлагали паспорт, казали му: „за 5 минути ще имаш паспорта”, да се маха от България. Не можах да видя Антон Запрянов, не можах да видя и Христофор Събев, и Стефан Комитов. Със Стефан Комитов положението всъщност е следното: той не е депортиран от София, той е бил във Велико Търново, но е бил бит и реброто му е пукнато, защото е разлепвал афиши на „Екогласност”. Имаше и други поканени, от западните делегации, членове на „Екогласност” и другите, защото днеска от 3 часа започват откритите заседания.

Тази вечер от 7 часа Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството провежда пресконференция с български и западни журналисти, а утре ще проведе събрание от 6 часа, както обикновено в кино  „Петър Берон”, както и „Екогласност” правеше своите събрания. Тази вечер ще присъствам на пресконференцията на дискусионния Клуб, на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Утре, надявам се, ще мога да разкажа за тези две събития. Утре, 3 ноември, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България има, така да се каже рожден ден, тъй като навършва една година от своето съществувание. Така че тяхното събрание ще бъде един вид празнуване на рождения ден. Да им го пожелаем… ще бъде, както ми подсказва Пламен Даракчиев, който е в стаята - ще бъде празник на гласността. На телефона беше Румяна Узунова, специален пратеник на радио „Свободна Европа” в София. Дочуване до утре.

(1.11.1989 г., ролка № 58)

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved. Обратно към електронните книги

 

към авторите