Биографична справка за Румяна

Интервюирани лица

Щафетните гладни стачки

Демонстрации и жертви

Горещото лято на 1989 година

Конференцията в Париж

Голямата екскурзия

Следствено дело № 66 от 1989 г.

Екофорумът

Събранията в кино "Петър Берон"

Първите митинги

Независимите  сдружения след падането на Живков

"Демократично всекидневие"

Марлена Ливиу

Коментарът на Л. Александриева

 

 

 

Екофорумът

 

 

 

Р. Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София. Работата на Екофорума в София продължава в делова и конструктивна атмосфера. Все повече дипломати изразяват надежда и дори увереност, че ще се стигне до съгласие за подписване на заключителен документ, който да поставя рамките на двустранно и многостранно сътрудничество по въпросите на опазването на околната среда между страните-участнички. В центъра на вниманието не отсъства и предложението на делегацията на Съединените щати: в заключителния документ да се осигури правото на отделни лица и организации да изразяват свободно своите възгледи, загриженост по проблемите на екологията, както и за усилията на локално, регионално, национално и международно ниво, насочени към предпазване на околната среда, включително и използване на националните ресурси. Според предложението на делегацията на Съединените щати, страните-участнички ще трябва да осигурят правото на тези лица и организации на сдружения и мирни събрания за тази цел, без каквито и да е ограничения от страна на закона и администрацията. По-нататък в предложението на американската делегация е уточнено подробно какво точно влиза в тези права на сдруженията с екологична цел: Да се организират и свободно да изразяват своите възгледи, да контактуват помежду си и с държавните власти, за обмен на информация, знания и опит, да събират, притежават, публикуват, размножават и разпространяват информация по екологични проблеми и по потенциално разрешаване на тези проблеми, за да избират подходяща политика, програми и практика, а също така страните участнички да зачитат интересите на обществото във връзка с ефекта върху него, върху обществото, предизвикан от замърсяването на природата. Казах вчера, че представител на Съветския Съюз изразил становище, че не е необходимо в заключителния документ да влезе такова предложение. Защото подобни постановки вече присъстват във Виенския документ. Тази сутрин представител на Румъния е възразил категорично срещу американското предложение, заявявайки, че има други по-важни проблеми.

Заедно с група западни журналисти направихме днес към обяд така да се каже колективно интервю с д-р Петър Берон, старши научен сътрудник в Академията на науките, ръководител в секцията по зоология в Националния природонаучен музей, председател на Федерацията по пещерно дело в България, който е официален член на експертната група към българската делегация. Д-р Петър Берон е всъщност единственият член на независимо сдружение, който участва в работата на Екофорума в София. Той е председател на Контролния съвет на Независимото екологично сдружение "Екогласност". Първия въпрос беше към него: Кой от екологичните въпроси смята за най-важен, що се отнася до България? Д-р Петър Берон каза, че повече или по-малко България е изправена пред същите екологични проблеми, пред които са изправени и другите страни. Замърсяването на околната среда, причинено от индустрията, замърсяването на реките, а освен това проблемът на бъдещето е използването на атомната енергия. Понастоящем в България,  както е известно, функционира една атомна централа, но втората в Белене е в стоеж и съществуват редица несъгласия с концепцията за използването на атомна енергия в България, които би трябвало да се поставят на обсъждане. „За сега - каза д-р Берон - не може да се мине без атомна енергия, но ние настояваме за намирането на алтернативни решения, на алтернативни източници на енергия, които да направят излишен строежа и влизането в експлоатация на втора атомна централа.” Дали "Екогласност" е по принцип срещу използването на атомна енергия? „Ние не сме решили още - отговори д-р Петър Берон - защото въпросът трябва да бъде изследван от експерти. Ние нямаме необходимата експертиза, за да организираме кампания по този въпрос. Ние само изразяваме известни съмнения дали атомната енергия е единственото решение за България и искаме да поставим въпроса на широко обсъждане.” Мислите ли, че България е в по-лошо положение в екологичен план от другите държави? - това бе следващия въпрос. "Нямам необходимите данни - каза д-р Петър Берон - Знам, че киселинните дъждове у нас са по-малко отколкото в Чехословакия и Германската Демократична Република, но те се увеличават. Реките са силно замърсени, освен това ние имаме много по-малко естествени източници на енергия от много други източно-европейски държави, така че трябва да използваме ниско калорични въглища. Добиването им причинява щети в голям мащаб на плодородната земя. Освен това вече функционират много химически заводи, построени пак върху плодородна земя, които замърсяват околната среда и това замърсяване е необратимо... Неотдавна - продължи д-р Петър Берон - получихме сведения за замърсяване с арсен на р. Тополница, което идва от медодобивния комбинат "Медет", и с тази вода се напоява пазарджишкото поле, което се смята за едно от най-плодородните. България също така внася фосфорити от страни като Мароко и други, които съдържат голям процент уран. Съветският Съюз е отказал да приеме този фосфорит и тогава са го внесли у нас и са го разпръснали из плодородната земя на България. Така уранът преминава в храната на населението. Това е ужасно. Сега - продължи д-р Петър Берон - информацията е по-достъпна от преди. По-малко данни остават за служебно ползване, но ние "Екогласност" смятаме, че това не е достатъчно и настояваме да се определи точно какво представлява държавна тайна и какво може да бъде доведено до знанието на обществеността.” Тук д-р Петър Берон посочи примера с атомната катастрофа в Чернобил. Припомняйки свидетелските показания на социолога Петко Симеонов, дадени на последното събрание на "Екогласност", проведено в кино "Петър Берон", че висшия партиен държавен ешелон е бил уведомен да не пие вода от чешмата и да не ядат зеленчуци, докато през същото време средствата за масова информация са продължавали да твърдят, че радиация в България няма, вместо да дадат на населението необходимите инструкции как да се предпази. „Ние не искаме подобни неща да се случат още веднъж - каза д-р Петър Берон - Затова настояваме правителството да не крие информацията само за себе си.” Следващия въпрос беше: За какви източници на енергия настоява "Екогласност"? Тук д-р Петър Берон обърна внимание върху разхищението на енергията и подчерта, че "Екогласност" иска да постави въпроса за обсъждане с участието на специалисти, за да се намери най-приемливото решение. „Повтарят ни многократно - продължи той - че трябва да оставим тези въпроси на експертите само, че нямаме необходимата квалификация, но тези проблеми са обща грижа, а експертите не винаги вземат най-добрите решения. Цялата тази разруха на околната среда - продължи той - е плод на взети в тесен кръг решения, решения на експерти и на хора от апарата.” На въпроса какво мисли за последната реч на Тодор Живков, публикувана в печата преди да е била произнесена, /нещо, което съвсем не се случва често в България/ д-р Петър Берон каза, че би било трудно да говори за цялата реч, за всичко, което се съдържа в нея, но оцени високо тази възможност, дадена на всички да се изкажат по поставените в речта на Тодор Живков въпроси. Той спомена една дискусия върху тази реч, излъчена по радио "София", в която журналистът Петко Бочаров е изразил мнението, че тази част, в която се говори за плурализма, е неприемлива. „В тази реч - каза д-р Петър Берон - под плурализъм се разбира съществуването на две партии - БКП и Земеделския съюз, на Отечествения фронт, Комсомола, творческите съюзи, официалните профсъюзи, Общонародното движение за защита на природната среда и т. н.” Говорейки, тоест вземайки повод от дискусията по радио "София", д-р Петър Берон каза, че плурализмът не означава много структури, които са на едно и също мнение, а наличието на алтернативни становища, на които да се даде възможността да бъдат изразени. „В речта на Тодор Живков не са споменати алтернативните, независимите сдружения” - каза д-р Петър Берон. На въпроса: Какво да се разбира под религиозен плурализъм, както е казано в речта на Тодор Живков, д-р Петър Берон отговори, че има най-различни църкви в България, но не знае как стои въпроса с изповядващите исляма. Официално те имат право да практикуват вярата си, но изглежда, на някои места се случват други неща. Какво е отношението на властите към "Екогласност"? - такъв беше следващият въпрос. „Те казват - продължи д-р Петър Берон - че "Екогласност" не съществува, но това не означава нищо, защото "Екогласност" наистина съществува и интересът към това сдружение става все по-голям. Това се вижда и от броя на желаещите да присъстват на нашите събрания, но вестниците или ни ругаят и клеветят, наричайки нашето събрание "срамно сборище", или се правят, че не ни забелязват. Те правят грешка - подчерта той - защото щом започне един истински диалог, би било добре и за двете страни да избягват подобни квалификации. И този инцидент на 26 октомври за мен поне изглежда твърде странен - каза д-р Петър Берон.” След което разказа, че бил на мястото на събитието и е видял как брутално са се отнесли органите на сигурността към членове на "Екогласност" и дори към случайни минувачи ... бити, блъскани, влачени към колите, при това пред очите на гражданството. Сякаш властите са искали да покажат силата си. За отношението между "Екогласност" и радио "Свободна Европа" д-р Петър Берон каза, че това е една естествена връзка. Той просто се чуди защо официалните средства за масова информация са така жадни да хвърлят кал върху "Свободна Европа". Той не би могъл да каже, че връзката на "Екогласност" със "Свободна Европа" е резултат на нечия инициатива. „Ние мислим - каза д-р Петър Берон - че едва ли някой нормален човек обръща внимание на вестникарската кампания. Ние - продължи д-р Петър Берон - изяснихме своето отношение към "Свободна Европа" на нашите събрания и по други поводи. Позицията ни е следната: Ако ни дадат възможност тук в страната да изразим становището си в печата, по радиото и телевизията, отношенията между говорителите на "Екогласност" и "Свободна Европа" и другите чужди радиостанции, които излъчват емисии за България, ще бъдат ако не прекъснати, то много по-малко развити, тъй като единственият ни шанс засега да кажем на българския народ това, което мислим, е чрез чуждите радиостанции.” Според д-р Петър Берон, руснаците например днес се нуждаят от много по-малко от радио „Свобода”, отколкото преди, защото могат да пишат повече неща във вестниците си в страната си. Докато в България подобни неща не се приемат от вестниците. „Така че - каза д-р Петър Берон - ние трябва да се обръщаме към чуждите радиостанции. Всички знаят, и българското правителство знае още по-добре, че голяма част от населението слуша радио "Свободна Европа", "Дойче Веле", "ВВС", "Гласът на Америка", защото те са източник на информация за това, което се случва в България. Накрая д-р Петър Берон каза, че „България съвсем не е единичен остров на здраве и чиста природа, още повече, че много екологични проблеми тепърва идват насам, а те, "Екогласност", не биха искали, пък и не само "Екогласност" - целият народ не би искал тези злини да идват…, за това не трябва да се загърбва който и да е проблем, тъй като утре би могъл да възникне и на местна почва. Изолацията е невъзможна. Още повече, че някои от замърсяванията са вече необратими, като например радиоактивните отпадъци, навлезли в почвата, както и химическите замърсявания. Понякога са необходими двеста години, за да се изчисти и оздрави почвата. Трябва да има ефективен Закон за опазване на почвата, на плодородната почва, която все повече и повече намалява в България, защото сме се отнасяли нехайно към нея - подчерта д-р Петър Берон. Закон всъщност съществува, но на практика някои хора нехаят. Това е нашата голяма грижа.” Според Петър Берон „делегациите на страните-участнички в софийския Екофорум се приближават все повече и повече до консенсус по основните проблеми, поставени за обсъждане във връзка с опазването на околната среда. И заключителния документ ще послужи като рамка за бъдещите двустранни и многостранни отношения между европейските страни, Канада и САЩ. Ако предложението на американската делегация влезе в заключителния документ - предложението за участието на отделни лица и групи при вземането на екологически решения, това ще помогне не само на независимите сдружения, свързани с екологията, но и на другите независими сдружения, защото ще създаде прецедент на отношение на държавата към независимо сдружение. Но, каза най-накрая д-р Петър Берон - повече ще може да се говори като се гласува заключителния документ.” 

Вчера, пък и онзи ден ми казахте, че слушатели се обаждат в радиото и искат да им прочетем още епиграми от Радой Ралин. Снощи посетих Радой Ралин специално за тази цел и той беше така любезен да разгърне старите си тетрадки да избере епиграми, да ги препише сам на машина и да се подпише под трите листа с епиграми, които ми даде, упълномощавайки ме да ги прочета аз. И така ще прочета епиграмите, драги слушатели, които Радой Ралин даде специално за вас. "Лош сън", написана през 1963 година: "Сънувах, че съм назначен за министър председател. Защо така бях понижен? Нима съм лош писател?". "Въодушевление", написано през `66а година: "Раснат доходите наши, бачкай, трудов мой народ. Раснат нови богаташи, с прогресивен произход". "Епилог", от `87а година: "О, за това ли бе проляна кръвта пречиста на Лиляна, за да роим милионери и да охранваме хетери?". "Изстрадан опит", от `86а година: "Сложи на нея един олтар с лице от мащеха и майка и своя изразходван дар предлагат днес при всяка хайка. "Надежда моя, скъпа" от `70а година: "Не се пресилвай, мили сине, не зубкай, а мисли, че и през бъдните години ще има нужда от министри". "Светът все още е мъжки" от `74а година: "Ако няма преса, няма и закони, всякоя метреса може да те гони". "Принос към латинския фолклор" от `88а година: "Глас народен, глас божии, ала Бог го не чува, та безгрижно да може векове да богува". "Саможертва", написано през `68а година: "Наказанието ти аз споделям, ето, виж ме как плача, но аз трябва да те разстрелям, защото това е идейна задача". "Кой както е роден", епиграма, написана миналата година: "Той има доказателства безчислени, не по принуда, по нагон, той възприема всяко ново мислене, защото е хамелеон". "Жребии", епиграма, написана през `69а година: "Който не падне в бой за свобода, той не умира - праща народа". "Интелектуално начало", епиграма, написана през `71а година: "Стана свободата потиснат комплекс. Дори и децата говорят с подтекст". И последната епиграма, заглавието е "Взаимности", написана е през `74а година: "Такава му е каквината(?). Той може да греши, тъй както си реши, че ние плащаме вината". Това е поздрава на Радой Ралин към нашите слушатели. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София.

(31.10.1989 г., ролка № 89)

 

Назад


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Обратно към електронните книги

 

към авторите