| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Р. Узунова: На телефона е Румяна Узунова, специален пратеник на радио "Свободна Европа" в София. Бих искала да кажа няколко думи най-напред за предложението на делегацията на Съединените щати на Екофорума, предложение за включване в текста на заключителния документ. В това предложение се казва, че Съединените щати настояват да се осигури правото на отделни личности и организации да изразяват свободно техните възгледи и загриженост за проблемите по отношение на природната среда, а също така да могат да се включват при вземането на решения. Това предложение влезе в по-разширен вид и в изказването на ръководителя на американската делегация Ричард Смит на днешните закрити заседания на Екофорума в София. В своето изказване Ричард Смит каза, че околната среда не е само грижа на правителствени, на официални лица, а тя е грижа и на всеки отделен човек на планетата. Всъщност съвсем общо казвам какво е казал той, дори може би не превеждам съвсем точно, но той казва, Ричард Смит казва, че хората, обществата трябва да имат законното право да участват в решенията, които засягат техния живот, тяхната собственост и онези неща, които те високо ценят. След като г-н Ричард Смит направи своето изявление на тези закрити заседания, той посети журналистите, които бяха в пресцентъра и даде известни обяснения, отговори на въпроси, разширявайки и доизяснявайки своята позиция. Той каза, че с предложението, което е направено от американска страна са се съгласили почти всички страни, само представител на Съветския Съюз е казал, че всъщност тези неща ги има и във Виенския документ, не е необходимо да влизат и в заключителния документ на Софийската среща. Но нещата не може да се каже как ще протекат. За сега изглежда, че едно такова предложение ще влезе в заключителния документ. Но и моя колега Егълстон отразява нещата, може би той ще даде допълнителни обяснения, допълнителни факти относно този проблем.
Аз бих искала днес да включа в моя репортаж от София новото есе на Марко Ганчев. Нашите слушатели знаят, че редовно, всяка седмица пущаме неговите есета под общото заглавие "На прощаване с тоталитарната система". Но той току-що е написал ново есе, което се казва "Обувките на софийската Пепеляшка" и би искал то да дойде малко по-напред. Ето давам телефона на Марко Ганчев да прочете своето ново есе.
Марко Ганчев: "Обувките на Софийската Пепеляшка". На 26 октомври 1989а година към обяд, когато завърши милиционерския погром над активистите на "Екогласност" в центъра на София, насред асфалта на ул. "Раковски" остана една дамска обувка. Цивилните и униформените биячи толкова припряно влачеха жертвите си към специалния автобус, че най-малката им грижа бе да не изпадне върху асфалта нечия обувка. "Когато секат гора, трески хвърчат". Тая крилата фраза на времето я бе изрекъл самият Йосиф Висарионович Сталин. Камо ли сега да не изхвърчи някоя дамска обувка. Голяма работа! Един гражданин изтича насред опустялата улица и вдигна обувката. "Момчета,момичета", - трогателно-безпомощно се заозърта минувачът, "Обувката, обувката на вашето момиче. Горкото, по чорапи къде ще го карат? Занесете му я!"- молеше той някой от младежите, който му се виждаше симпатичен. Но се оказваше, че оня е от другата страна на барикадата и с отвращение му отблъскваше обувката, като внимаваше да не прекърши китката на ръката му. Гражданинът разбра, че трябва да я даде на някого от влачените и ританите на уличното платно. Но на тях не им бе до чуждите обувки. "Момчета, момичета, обувката? - беззвучно вече мърдаше устни минувачът, а може би викаше силно, но го заглушаваха виковете на свидетелите от тротоарите, от входовете на магазините, от прозорците на сградите. "У, позор, фашисти!". Обувката на софийската Пепеляшка остана върху асфалта да чака своя принц. Не ще е нужно принцът да праща глашатаи по цялото царство, които да открият на чие момиче принадлежи обувката. Ще я намерят лесно нашата Пепеляшка не само в столичния ни град, под тоновете оловна пепел от "Кремиковци"; ако не я намерят в изпепеленото поле на Пирдоп и Златица, тя ще да е някъде в лунните кратери на Средногорието, изкопани от комбината "Медет", надвишаващи по размер огнището на вулкана "Етна"; ще я познаят по сивата Девненска пепел в косите й или по златистата пепел от циментовите заводи край бившата Златна Панега. В никой случай не ще я оставят да си измие косите в бълбукащите някога карстови извори, реки, на тия две щастливи долини. Но най-бързо глашатаите ще намерят Пепеляшка край угасналото огнище на нашите надежди. Изрива пепелта, за да търси живо въгленче из нея. Ако България се оказа мащеха на своите Пепеляшки, те се оказаха нейни истински дъщери и на свой ред искат да бъдат истински майки на своите деца, а не мащехи, които хладнокръвно да им поднасят мляко, пълно с радиоактивен йод. Гласност за това, което поглъщаме с млякото и ябълките искат "Пепеляшките" от "Екогласност". Гласност къде ще иде водата от високата част на Рила планина. Ясно, ще иде за стоманата в "Кремиковци", но къде ще иде стоманата от "Кремиковци"? Дали няма да отиде за танкове, които от своя страна ще отидат в Кабул, в Прага или в Будапеща? Изтърбушили сме планините си до последното късче медна руда, но по петнадесет години чакаме за телефон - защото нямало достатъчно медни жици и официалната директива е да се телефонизират само 30% от жилищата в страната. А къде отива денонощното производство, например, само на севлиевския кабелен завод? Развитите страни платиха с екологическото си замърсяване поне своя висок стандарт, а ние хем се замърсихме, хем си останахме бедни. „Пепеляшките” вече искат гласност и за това. Там е цялата болка на властите, не свикнали още да боравят дори още и с дозирана гласност като своите съветски колеги, камо ли със свобода на словото като в Полша и в Унгария. Целта на голямото побоище от 26и беше да се изтласкат сбирките на неформалните организации от централната част на столицата някъде към периферията, където ще им симпатизират по-малко минувачи. Активистите от "Екогласност" понесоха върху ожулените си от асфалта гърбове своите плакати към Южния парк. Върху явно пукнатите им масички, разгънати пред скрито пукнатите им ребра, продължиха да събират подписи срещу проекта за обезводняване на Рила планина. Позасрамени от световното обществено мнение, властите на 28и октомври дори докараха духова музика близо до тяхната масичка. Денят бе почти лятно топъл и слънчев, духовата музика свиреше, опрощаващи усмивки се разменяха между разпозналите се бити и побойници от оня ден. Може би всеопрощението настъпваше под въздействието на мекия есенен ден, чрез който майката-природа се показваше към всички ни наистина майка, а не мащеха. Но защо диригентът толкова внезапно даде знак на свирачите да надуят силно инструментите, преди още да са си поели дъх както трябва? Господи, защо било?! Защото в съседната алея провеждало събрание Независимото дружество за защита на правата на човека. Духовата музика съвсем не била докарана за нашето добро настроение, а за да заглушава ораторите. Тоя път мащехата биеше заварените си деца не с милиционерски, а с диригентски палки. Е, все пак не е толкова жестоко. Но не можа гръмката държавна музика да заглуши малкия оркестър на надеждата. Тия от публиката, които стояха по-близо до ораторите, препредаваха думите им от уста на уста към цялото множество. От уста на уста и от епоха на епоха се препредават пламенните думи на младото и непознато племе, жадуващо за свобода. Млади връстници на моите синове, а знаете ли, че аз помня връстниците на моя баща, как когато бяха на вашите години, също жадуваха за свободата с толкова пламнали очи, колкото и вие? Това, навярно, можете да си представите! Но ако ви кажа, че те същите, вече не така млади, са издали заповедта над вас оня ден, те същите днес докараха духовата музика да заглушава вашите думи?! Утре и вие ще станете като тях. Вие ще отдавате заповеди на цивилни и униформени биячи да разпръсват събранията на вашите деца и внуци. Вие ще преобличате в цивилни дрехи военни духови музики да заглушават ораторите им. Не вярвате ли? Само създайте своя организация на принципа на демократическия централизъм и няма да усетите колко скоро ще си размените местата. Дано независимите ви сдружения си останат завинаги независими, ръководени от най-високата по ранг конфедерация на общочовешките въжделения Свобода, милост, взаимопомощ, ползотворен труд. Иначе по-добре обувката на днешната софийска Пепеляшка да си остане там, върху асфалта, без да намери своя принц. Какъв смисъл има да го намери, приказката да завърши щастливо, принцът да се ожени за принцесата, да народят нови деца, но след време техните обувки отново да бъдат захвърлени на асфалта, за да търсят своите нови принцове. И все пак обувката на софийската Пепеляшка е тая, която ни повежда в крак с времето.”
Р.Узунова: Датата е октомври `89а година, авторът е Марко Ганчев. Благодаря ви много, Марко Ганчев. Всъщност, макар и изтласкани на Южния парк, подписката продължава, членовете на "Екогласност" събират подписи,… днес минах от там, подписите са станали над девет хиляди. Всъщност тук при мен е и представител на „Комитет 273", Славомир Цанков. Ще дам телефона сега на него да прочете едно съобщение на „Комитет 273".
Славомир Цанков: На телефона Славомир Цанков, пълномощник на Комитета „273". Съобщение на Комитет "273": Началото на Международния форум по екология в София раздвижи вътрешно-политическата обстановка в България. В страни от официалната сграда на форума независимите сдружения развиха силна обществена дейност. За първи път бе открита публична подписка за защита на природен обект от нерегистрираната официално организация "Екогласност". Под нея за около седмица се събраха над седем хиляди подписа. Неформални движения извършиха събирания на открити места, поставяйки пред гражданите редица остри проблеми. Централно място в четенията и обсъжданията им заеха липсата на истинска религиозна, правна и обществена свобода в страната ни. На литургии в църквата "Св. Димитър" свещениците Христофор Събев и отец Амбарев възродиха със словото си жаждата на християните за възраждане на вечните духовни ценности. В присъствието на представители на печата от много страни, активисти на профсъюз "Подкрепа", Независимото дружество за човешки права, сдружението "Екогласност" и Комитета за Гражданска инициатива представиха свои програми, като акцентираха на основните алтернативи и пътища за преустройство на обществото ни, излизане от времената на застоя и изолацията. Комитет "273" активизира дейността си, взимайки конкретни мерки за защита на граждани, независимо от верския им произход, срещу които е извършено нарушение на законността и изфабрикувани съдебни процеси, често заради убежденията им. На фона на тази временна толерантност се създадоха първите реални условия за диалог на все повече ангажиращата се общественост с властта. Възникналите очаквания на прогресивните сили в България за заличаване на пропастта между тях и правителството се погребаха обаче само за два дни. През първия 25.10.`89 година се чуха първите тътнежи: за извършени арести и изхвърляне от София на Христофор Събев, Антон Запрянов и Хасан Бялков, дейци на неформалните движения. Мощната лавина на беззаконието се стовари през втория ден - 26.10. 89 година. С ударни вълни от брутални акции и задържания, започнали масово в 11 часа и продължили по единично до през нощта властите показаха истинското си отношение към свободата и гласността. Кратките открити арести на дейци на "Екогласност", придружени с психически и физически тормоз бяха съпътствани с по-прикрити задържания на активисти от други независими групи. Отношението към последните, особено към членовете на Комитет "273", се отличаваше с подчертана репресивност. Любомир Собаджиев, председател на Комитета, бе бит и отвлечен в неизвестна посока в 12.30 часа. Задържан временно в Транспортна милиция, той е бил депортиран за гр. Русе. Има сведения, че срещу него се готви съдебно дело. Славомир Цанков, активен член на Комитета, след нанесен побой с палка на обяд, вечерта беше задържан на гарата в 23 часа с побой. От удар с крак бе пукната ръката му, поради отказ да дава показания и откаран с микробус до гр. Плевен. Анализирайки фактите, Комитет "273", с новите членове, влизащи в състава му: юристите по образование Георги Величков и Радой Ралин, преценява, че има възможност за нарастващи репресиите в дните след приключване на Екофорума. Като благодари на представителите на Хелзинки уоч, на всички чуждестранни журналисти и гости в страната ни за моралната подкрепа във връзка с отразяването на горепосочените събития, Комитет "273" бие тревога и апелира към международните правни организации, към официалните гости на Екофорума и цялата световна общественост да изиска от българското правителство: 1. Конструктивен диалог със собствения му народ на фона на подписаните в Хелзинки споразумения. 2. Толерантност в действията спрямо независимите движения в страната. 3. Справедливост за активния борец за граждански права Любомир Собаджиев. Предадено от Комитет "273" в състав: Любомир Собаджиев, председател, отсъстващ, депортиран в Русе; Славомир Цанков, Борис Христов, Радой Ралин, Георги Величков, Красимир Кънев, Вероника Николова, отец Иван Бонев, Зоя Комитова, Константин Георгиев, Андрей Дюкмеджиев, Пламен Даракчиев, Волен Сидеров.
Р.Узунова: Благодаря ви, Славомир Цанков. Бих искала да завърша днешния репортаж с два цитата: единия от предложението на делегацията на Съединените щати на Екофорума. А там се казва, че страните-участнички би трябвало ефективно да осигурят правата на тези отделни личности и организации да се събират на мирни събрания и да изпълняват техните предназначения, които и те имат, без каквито и да е административни и законни ограничения. В разширеното изявление на мистър Ричард Смит е казано, че ако това предложение се приеме, то ще бъде една основа за отделните личности, за личностите - сами или в отделни дружества - да направят ценен принос за по-добър диалог и за разбиране на тези проблеми, които са свързани с опазването на природната среда. Но по-нататък в своето изказване той казва, че за съжаление дейността на тези личности и групи не се толерират в някои страни. Даже там, където те наистина съществуват, често им липсва законен статус и политическа инфраструктура, за да могат да бъдат ефективни в техните усилия. Ако това предложение влезе в заключителния документ, мисля, а пък и мнозина западни журналисти изразиха същото мнение, това ще бъде една крачка напред към демократизацията, към либерализацията в страни като България, като Румъния, Чехословакия и така нататък. На телефона беше Румяна Узунова, специален кореспондент на радио "Свободна Европа" в София.
(30.10.1989 г., ролка № 90)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
