ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

 

АВТОРИТЕ

 Представената книга е колективен труд. В преобладаващата си част авторите не са професионални историци, но са общественозначими фигури, ръководители и водещи експерти в съответните области. В авторския екип равностойно и сполучливо биха намерили място и други имена на хора с талант, заслуги и информация, но недостатъчното време за подготовка на книгата ограничи тази възможност. Съставителите и издателите с готовност ще включат във второ допълнено издание текстове, корекции или препоръки от нови автори. С авторски материали - преработени, адаптирани и редактирани съобразно целите, задачите и съдържанието на книгата, участват по азбучен ред:

1. Александров Александър (1926) роден в Твърдица, Сливенско. Завършил киноизкуство във ВГИК Москва. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ. 

Доктор на изкуствознанието, професор.

(гл. VІІ, т. 4) [Духът: Културата]

2. Апостолов Евгени (1926) - роден в с. Белотинци, Михайловградско. Завършил медицина, специализирал коремна хирургия и неврология във Висшия медицински институт - София, и тропическа медицина в Хамбург, Германия.

През 1972 г. е зам.-зав. отдел Военноадминистративен на ЦК на БКП, а след това до 1989 г. е последователно зам.-министър на здравеопазването, съветник в МС и първи зам.-министър (с ранг министър) на здравеопазването.

Доктор по медицина, професор.

(гл. VІІІ, т. 1) [Грижата: Екстрите]

3. Асенов Бончо (1946) - роден в Перник. Завършил Школата на МВР и право в СУ Св. Кл. Охридски, работил в VІ Управление ДС (1970-1981), до 1992 г. - преподавател във Висшата специална школа на МВР.

Доктор по философия, професор.

(гл. ІІ, т. 3; гл. VІІ, т. 2) [Републиката: Сигурността; Духът: Вярата]

4. Атанасов Дамян (1941) роден в Лом. Завършил ВВУ Г. С. Раковски, бил е помощник на началника на Главно политическо управление на армията и вътрешнополитически наблюдател на в. Народна армия.

Полковник от резерва, доктор по философия.

(гл. ІІ, т. 1) [Републиката: Съветизацията]

5. Белоев Марин (1939) роден в с. Строево, Пловдивско. Завършил МЕИ Ленин, специалност технология на машиностроенето и металите. Създател на специализираното поделение на ДСО Монтажи през 1966 г., от 1986 г. ДСО към Министерството на строежите, известно като КЗУ (Контролно-заваръчни устройства).

Председател на Българския съюз по заваряване.

(гл. ІV, т. 1) [Индустрията: Камъкът]

6. Белчев Белчо (1932) роден в с. Кръстенци, Тревненско. Завършил финанси и кредит във ВИИ Карл Маркс. Министър на финансите (1976-1988). Извънреден и пълномощен посланик в СФР Югославия (1988-1989 г.), зам.-председател на МС (1990). Народен представител (1976-1991).

Доктор по икономика, носител на орден "Стара планина" (2002).

(гл. ІІІ, т. 3) [Управлението: Финансирането]

7. Белчева Дора (1921) родена в София. Икономист. Секретар на Съвета по промишлеността при Министерския съвет (1951-1962). Министър на леката промишленост (1963-1972). Посланик на НРБ в Швеция и Дания (1972-1977). Народен представител (1962-1976).

(гл. VІ, т. 1) [Пазарът: Стоките]

8. Беров Любен (1925)[1] роден в София. Завършил икономика в СУ Св. Кл. Охридски. Дългогодишен преподавател по история на икономическите учения, съветник на президента Ж. Желев (1991-1992); министър-председател на България (1992-1994).

Доктор на икономическите науки, професор.

(гл. ІІІ, т. 3)[Управлението: Финансирането]

9. Близнаков Георги (1920-2004) роден в Берковица. Завършил химия в СУ Св. Кл. Охлидски. Ректор на СУ (1981-1985), директор на Института по обща химия към БАН.

Доктор на химическите науки, професор, академик.

(гл. VІІ, т. 1) [Духът: Учението]

10. Бонев Станиш (1931) роден в с. Пенкьовци, Трънско. Завършил ВИИ Карл Маркс. Зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране (1981-1985). Ректор на Академията по обществени науки и социално управление при ЦК на БКП. Народен представител (1981-1990).

Доктор на икономическите науки, професор.

(гл. ІІІ, т. 2) [Управлението: Планирането]

11. Борисов Бойко (1959) роден в Банкя. Завършил Висшата специална школа на МВР, командир на взвод в Противопожарна охрана София, преподавател и началник катедра Пожарна и аварийна безопасност в Академията на МВР.

От 2001 г. е Главен секретар на МВР. Генерал- лейтенант, доктор по психология. [Кмет на София (2007-2009), министър-председател на Р България (2009- ) - бел. Омда]

(гл. ІІ, т. 2) [Републиката: Законът]

12. Вагенщайн Анжел (1922) роден в Пловдив. Участник в антифашистката съпротива, осъждан на смърт. Завършил ВГИК - Москва, сценарист и писател. Автор на 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, СССР, Гърция, Китай, Виетнам, и на романната трилогия Петокнижие Исаково, Далеч от Толедо и Сбогом, Шанхай!

Носител на орден Стара планина и на званието Офицер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.

(гл. VІІ, т. 4) [Духът: Културата]

13. Варон Бенжамен (1924) роден в Пловдив. Участник в антифашистката съпротива; като малолетен е осъден на 15 г. затвор. Завършил икономика. През 1961 г. заедно с други научни сътрудници и журналисти, пръв се противопоставя на политиката на Т. Живков. Репресиран е административно и политически в продължение на три десетилетия.

След 10 ноември 1989 г. се занимава с научна работа в областта на политическата теория. Член на Висшия съвет на БСП през последните три мандата[2]. Доктор по икономика, професор.

(гл. Х, т. 2) [Равносметката: Посоката]

14. Вучев Климент (1937) роден в Якоруда. Завършил МЕИ Ленин. От 1966 г. работи в областта на военната индустрия. Първи зам.-генерален директор на стопанско обединение Електрон (1978-1989). Генерален директор на Електрон (1990-1995). Министър на промишлеността (1995-1996).

Член на Международната академия по информационни системи и технологии.

(гл. ІV, т. 4) [Индустрията: Дулата]

15. Гоцев Любен (1930) роден в София. Завършил международни отношения в Москва, дипломат от кариерата по направленията Западна Европа, САЩ и Канада. Зам.-министър на външните работи (1982-1989 г.). Първи зам.-министър на вътрешните работи (1989-1990). Министър на външните работи (1990). Посланик в Хага (1991-1992).

Генерал-майор от резерва.

(гл. ІХ, т. 2) [Светът: Противостоенето]

16. Гранитски Иван (1953) роден в София. Завършил журналистика в СУ Св. Кл. Охридски. Редактор и зам.-главен редактор на в. Пулс (1979-1985). Зам.-главен редактор на в. Литературен фронт (1985-1991). Главен редактор на сп. Черно и бяло (1991-1992). Директор на ИК Хр. Ботев (1992-1995). Генерален директор на БНТ (1995-1996). Създател на издателство Захарий Стоянов (1998). Главен редактор на сп. Везни.

Доктор по философия.

(гл. VІІ, т. 4) [Духът: Културата]

17. Грашнов Марин (1919) роден в с. Дебнево, Троянско. Завършил СУ Св. Кл. Охридски специалност право. Партизанин от отряд Христо Кърпачев, политкомисар.

Заемал различни длъжности в регионалните органи на БКП (1944-1952). Ръководил от българска страна построяването на Моста на дружбата над река Дунав (1952-1954). Министър на строежите и строителната промишленост (1952-1972). Посланик на НРБ в Египет (1972-1974). Народен представител (1954-1976). Герой на социалистическия труд.

(гл. ІV, т. 2) [Индустрията: Енергията]

18. Гунчев Илия (1935) роден в Панагюрище. Завършил МЕИ в София, специалност Самолетостроене и авиоремонт. От 1959 г. работи във военната промишленост инженер във ВМЗ-Сопот. Генерален директор на Металхим (19761997). Народен представител (1986-1990). Заслужил деятел на техниката.

(гл. ІV, т. 4) [Индустрията: Дулата]

19. Джендов Сава (1933) роден в с. Каблешково, Бургаско. Началник на Втори отдел ДС, зам.-началник ВГУ-ДС, първи зам.-началник на Шесто управление и началник-направление Терор (до 1989), началник на УБО и НСО (1990-1992).

Генерал-майор от резерва.

(гл. ІІ, т. 3) [Републиката: Сигурността]

20. Динев Михаил (1935) роден в Ямбол. Завършил УНСС. Декан на Финансово-счетоводния факултет на университета. Водещ български одитор.

Един от авторите на действащия сега Закон за Сметната палата. Избран от Великото народно събрание за неин първи председател (1990). Доктор на икономическите науки, професор.

(гл. ІІІ, т. 3) [Управлението: Финансирането]

21. Димитров Иван (1925) роден в с. Костичовци, Видинско. Участник в антифашистката съпротива, политзатворник. Служител и ръководител в органите на МВР. Директор на Народната милиция и зам.-министър на вътрешните работи (1981-1990).

Генерал-лейтенант от резерва.

(гл. ІІ, т. 3) [Републиката: Сигурността]

22. Димитров Иван (1930) роден в с. Миладиновци, Добричко. Завършил Висшето военноморско училище Никола Й. Вапцаров през 1953 г. Специализирал аграрна икономика в АОНСУ. Председател на ТКЗС, секретар на ОК на БКП - град Толбухин. Консул на България в Киев през 1981 г. Началник-управление Почивно дело и курортно лечение в ЦС на Профсъюзите (1981-1990). Герой на социалистическия труд.

(гл. VІІІ, т. 1) [Грижата: Екстрите]

23. Добрев Желю (1940) роден в с. Пряспа, Добричко. Завършил Висшата селскостопанска академия - София. Бил е главен специалист в ТКЗС. Зам.-председател на Окръжния народен съвет - град Толбухин, по селското стопанство. Председател на Националния аграрно-промишлен съюз с ранг министър (1989-1990). Генерален директор на НПО по птицевъдство. От 2000 г. е Председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата на обществени начала.

Доктор по икономика, доцент.

(гл. V, т. 1, 4) [Земеделието: Земята; Храните]

24. Добрев Иван (1922) - роден в с. Кичево, Варненско. Партизанин помощник-командир в Х въстаническа оперативна зона; командващ Военноморския флот (1960-1972) и зам.-министър на отбраната (1972-1984). Народен представител (1962-1990). Герой на социалистическия труд.

Адмирал от резерва.

(гл. ІІ, т. 4) [Републиката: Армията]

25. Дойчев Петър (1924) - роден в Бургас. Завършил немско частно училище през 1944 г., през 1955 г. Държавен университет във Варна. Започнал работа в туризма през 1946 г.: бюфетчик, администратор, екскурзовод, управител на първия хотел на Балкантурист на Черноморския бряг.

(гл. VІ, т. 3) [Пазарът: Търговията]

26. Драгнев Драгни (1942) роден във Велико Търново. Завършил ВИИ Карл Маркс София. Работил като организационен и стопански ръководител. Зам.-председател на Общинския народен съвет (1976-1979) и кмет на Община Велико Търново (1979-1981 и 1995-1999).

(гл. ІІІ, т. 4) [Управлението: Регионите]

27. Иванов Димитър (1951) роден в София. Завършил Академията на МВР, Философския факултет и Факултета по журналистика на СУ Св. Кл. Охридски. От 1976 до 1990 г. работи в службите за сигурност. От 1991 до 1996 г. е вицепрезидент на икономическата групировка Мултигруп, след това издател на в. Дума и в. Република, главен редактор на в. Земя.

Доктор по история.

(гл. І; гл. ІІ, т. 3; гл. Х, т. 1; гл. ХІ; гл. ХІІ) (Царството; Републиката: Сигурността; Равносметката: Отговорността; Авторите; Приложения)

Съставител и редактор на книгата.

28. Йорданов Георги (1932) роден в Сливен. Завършил Юридическия факултет на СУ Св. Кл. Охридски. Заемал отговорни партийни и държавни постове. Зам.-председател на МС и Председател на Комитета за култура (1979-1989). Народен представител (1971-1990).

(гл. VІІ, т. 4) [Духът: Културата]

29. Калчев Димитър (1945)[3] - роден в Русе. Завършил Висшия институт за машиностроене и електрификация в Русе и Висша икономическа академия в Москва. Зам.-генерален директор на ЗММ Русе, ръководител на група по програма на СИВ в Африка. Директор на Кредитна банка - клон Русе, кмет на Русе (1995-2001). Министър на държавната администрация (от 2001)[4].

(гл. ІІІ, т. 4) [Управлението: Регионите]

30. Косев Кирил (1919) роден в Сибиу, Румъния. Завършил висше военно образование. Бил е командир на Горнооряховския партизански отряд, участник в Първата фаза на Отечествената война, зам.-министър на отбраната от 1966, а от 1970 до 1983 и началник на Главно политическо управление на БА. Народен представител (1966-1986). Герой на социалистическия труд.

Генерал-полковник от резерва, доктор по философия.

(гл. ІІ, т. 4) [Републиката: Армията]

31. Костадинов Йоан (1947) - роден в Бургас. Завършил право в СУ Св. Кл. Охридски, икономика във ВИИ Карл Маркс София, специализирал във Варненския университет. Работил в Бургаския автокомбинат като главен юрисконсулт, зам.-генерален директор по товарните превози и управител на Бургасбус. Бил е секретар на Общинския народен съвет (1988-1989), трети[5] мандат кмет на Бургас (1995, 1999, 2003).

(гл. ІІІ, т. 4) [Управлението: Регионите]

32. Кючуков Йосиф (1922) роден в Констанца, Румъния. Завършил Държавната политехника в София, инженер-металург, главен директор на Металургичния комбинат в Перник, ръководител на проекти на ЮНЕСКО към правителствата на Непал, Руанда, Того, Бурунди и Централно-африканската република, консултант към Програмата за развитие на ООН по въпросите на научната политика.

Доктор на техническите науки, професор.

(гл. ІV, т. 3) [Индустрията: Машините]

33. Лютов Костадин (1927-1987) роден в Копривщица. Завършил право в СУ Св. Кл. Охридски. Работил в Института за правни науки на БАН, секретар на Съвета по законодателството към Държавния съвет. Главен прокурор на републиката (1981-1987).

Доктор на юридическите науки, професор, член-кореспондент на БАН.

(гл. ІІ, т. 2) [Републиката: Законът]

34. Марков Георги (1946) роден в Пловдив. Завършил история в СУ Св. Кл. Охридски, специализирал в Института за европейска история в Германия. Директор на Института по история на БАН. Автор на: Българо-германските отношения 1931-1939 г., България в Балканския съюз срещу османската империя 1912-1913, Българското изкушение 1913, Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914-1916 г. и други монографии и публикации.

Доктор на историческите науки, професор, член-кореспондент на БАН.

Консултант.

35. Мартински Трендафил (1921) роден в с. Горни Пасарел, Софийско. Завършил право в СУ Св. Кл. Охридски. Участник в антифашистката съпротива (осъден от военен съд на 20 г. затвор) и в първата фаза на Отечествената война. След 1944 г. работи в апарата на РМС и на БКП. Председател на ЦС на БСФС (министър на спорта) (1967-1988).

(гл. VІІІ, т. 3) [Грижата: Спортът]

36. Масларова Емилия (1949) родена в Якоруда. Завършила ВИИ Карл Маркс. Министър на труда и социалните грижи (1990-1991)[6] и директор на Агенцията за чуждестранна помощ (1995-1997). Народен представител (1997-2001)[7].

Доктор по икономика, ст. н. с.

(гл. VІІІ, т. 1) [Грижата: Екстрите]

37. Минчев Чавдар (1951) роден в София. Завършил право в СУ Св. Кл. Охридски, дипломат от кариерата (1978-1992). Изпълнителен директор на Националната асоциация за международни отношения, главен редактор на сп. Международни отношения.

(гл. ІХ, т. 2) [Светът: Противостоенето]

38. Младенов Йордан (1925) роден в с. Кондофрей, Радомирско. Завършил радиотехника в Прага. От 1952 г. работи в Слаботоковия завод Кл. Ворошилов, по-късно е директор на Научноизследователския институт по радиоелектроника. От 1982 г. е търговски съветник в посолството в Швейцария, министър на електрониката и електротехниката (1973-1978), министър на снабдяването и държавните резерви (1978-1981). Народен представител (1974-1986). Герой на социалистическия труд.

(гл. ІV, т. 3) [Индустрията: Машините]

39. Наков Сергей (1952) роден в София. Завършил журналистика в СУ Св. Кл. Охридски. 17 години работил в БТА. Кореспондент в Полша и главен редактор.

(гл. ІХ, т. 2) [Светът: Противостоенето]

40. Панков Георги (1923) роден в с. Радомирци, Луковитско. Завършил Химикотехнологическия институт в Ленинград. От 1951 г. е началник-смяна в мина Черно море, съветник в Министерство на тежката промишленост, зам.-директор на Научноизследователския институт за технологични изследвания на горивата. Министър на химическата промишленост (1974-1986). Народен представител (1976-1990). Герой на социалистически труд.

Доктор по химия, ст. н. с.

(гл. ІV, т. 5) [Индустрията: Нефтът]

41. Петков Румен (1961) роден в Плевен. Завършил математика в Пловдивския университет и икономика в Свищов. Работил като учител, икономист и организационен работник. Кмет на Плевен (1995-1999). Народен представител (2001)[8]. Зам.-председател на ВС на БСП.

(гл. ІІІ, т. 4) [Управлението: Регионите]

42. Пехливанов Иван (1926) - роден в Елхово. Завършил Държавната политехника в София през 1950 г. Работил като инженер в Русе и Плевен, участвал в монтажа на ВЕЦ Асеница 2, конструктор в Машпроект, директор на Машелектропроект, зам.-министър на машиностроенето, председател на БИСА (1980-1989), председател на ЦКС (1987-1989). Народен представител (1981-1990).

(гл. ІV, т. 3; гл. V, т. 2; гл. VІ, т. 1) [Индустрията: Машините; Земеделието: Кооперацията; Пазарът: Стоките]

43. Попов Любомир (1918)[9] роден в Монтана. Завършил Юридическия факултет на СУ Св. Кл. Охридски. През 1948 г. постъпил на работа в МВнР. Дипломат от кариерата, от 1949 г. до 1978 г. е посланик в Англия, Индия, САЩ, Египет, Гърция. От 1978 до края на 1990 г. е зам.-министър на външните работи и председател на Комитета по въпросите на българската православна църква и на религиозните култове.

(гл. ІХ, т. 1) [Светът: Интеграцията]

44. Сандалска Недялка (1948) родена в София. Завършила Първа английска гимназия в София и Юридическия факултет на СУ Св. Кл. Охридски, аспирантура в МГУ Ломоносов в Москва и следдипломна квалификация по маркетинг и мениджмънт в Тампа САЩ. Председател на Комитета по туризъм (1990-1991). От 1995 г. е изпълнителен директор на "Балкантурист" АД, зам.-председател и член на УС на Българската асоциация на туристическите агенции, първи вицепрезидент на Балканската федерация на асоциациите на туристическите агенции.

Доктор по международно право.

(гл. VІ, т. 3) [Пазарът: Търговията]

45. Семерджиев Атанас (1924) роден във Велинград. Завършил Военна академия в СССР. Партизанин от отряд Антон Иванов, командир на бригада Чепинец, участник в Отечествената война. Началник на ГЩ на БА (1962-1989), министър на вътрешните работи (1990), вицепрезидент на Република България (1990-1991), народен представител (1966-1990). Герой на социалистическия труд.

Генерал-полковник от резерва.

(гл. ІІ, т. 4) [Републиката: Армията]

46. Симеонов Стефан (1954) роден в Сливен. Завършил СУ Св. Кл. Охридски, специалност история. Преподавател по история на полицейските системи в Академията на МВР.

Доктор по икономика, доцент.

(гл. ІІ, т. 3) [Републиката: Сигурността]

47. Славков Иван (1940) роден в София. Завършил МЕИ Ленин; инженер, журналист във вестниците Труд и Работническо дело, генерален директор на БНТ (1975-1982), председател на Националния олимпийски комитет (1982),  член на МОК (1987), председател на Българския футболен съюз (1995).

Майстор на спорта по водна топка. Заслужил деятел на културата. Професор по спортен мениджмънт и социално управление на Световната спортна асоциация Платон. Доктор хонорис кауза на Националната спортна академия.

(гл. VІІІ, т. 3) [Грижата: Спортът]

48. Сомлев Владимир (1949) роден в Севлиево. Завършил Висшата специална школа на МВР. От 1976 г. до 1999 г. е работил във военното контраразузнаване, специалист по военно дело и информационни масиви.

Полковник от резерва.

(гл. ІІ, т. 3, гл. ХІІ, т. 1) (Републиката: Сигурността; Приложения: Статистика]

49. Стенин Георги (1936) роден в с. Долно Драглище, Разложко. Завършил Висшия лесотехнически институт. Първи зам.-председател на Комитета по горите. Председател на Ловния съвет на Р България.

Доктор по икономика.

(гл. V, т. 1) [Земеделието: Земята]

50. Тодориев Никола (1927) роден в Белово, Пазарджишко. Завършил МЕИ Ленин през 1953 г., инженер-топлотехник. Председател на Съвета за висше образование и председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (1973-1976). Министър на енергетиката, председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, председател на Комитета по енергетика (1976-1986). Народен представител (1976-1991).

Автор на 17 патента. Член-учредител на Московския енергиен клуб, пожизнен почетен зам.-председател на Международния изпълнителен съвет на световната енергийна конференция. Герой на социалистическия труд.

Доктор на техническите науки, професор, член-кореспондент на БАН.

(гл. ІV, т. 1) [Индустрията: Енергията]

51. Тодоров Владимир (1925) роден в с. Мокрен, Сливенско. Завършил Икономически институт в Москва. Служител и ръководител в органите на МВР от 1947 до 1990 г., като последните три години е Началник на външнополитическото разузнаване (ПГУ-ДС).

Генерал лейтенант от резерва.

(гл. ІІ, т. 3) [Републиката: Сигурността]

52. Тодоров Минчо (1922) роден в с. Драгановци, Великотърновско. Директор на завод Мургаш гара Яна, генерален директор на ДСО Масло-сапунена промишленост.

Ръководил разработките на програми за развитие на маслодобива, парфюмерията, сапунената промишленост, туткалното призводство и други.

Заслужил деятел на хранително-вкусовата промишленост.

(гл. V, т. 4) [Земеделието: Храните]

53. Токушев Димитър (1946) роден в Силистра. Завършил право в СУ Св. Кл. Охридски, районен прокурор (1972-1976), преподавател в Юридическия факултет на СУ (1977-2003). Декан на Юридическия факултет (от 2003)[10].

Доктор по право, професор.

(гл. ІІ, т. 2) [Републиката: Законът]

54. Фердов Стоил (1931) роден в с. Храбърско, Софийско. Завършил жп институт Тодор Каблешков и ВИИ Карл Маркс специалност - икономика на промишлеността. Зам.-министър на транспорта и генерален директор на БДЖ (1974-1988), генерален консул в Минск (1988-1990), зам.-председател на Дружеството за приятелство с Република Беларус.

(гл. ІV, т. 6) [Индустрията: Мрежата]

55. Филчев Никола (1948) роден във Варна. Завършил право в СУ Св. Кл. Охридски. Работил като съдия във Варна, научен сътрудник в БАН, преподавател в Юридическия факултет на СУ, съдия по наказателни дела в Софийския градски съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, зам.-министър на правосъдието (1997-1999). Главен прокурор на Републиката (от 1999)[11].

Доктор по право, доцент.

(гл. ІІ, т. 2) [Републиката: Законът]

56. Фол Александър (1933)[12] роден в София. Завършил история в СУ Св. Кл. Охридски, преподавател по история на античността, тракология и културология в СУ и в НБУ. Основател и директор на Института по тракология към БАН (1972-1992); гостлектор на университети в Европа и САЩ, първи зам.-министър на културата (1977-1986), министър на просветата (1981-1986 и през 1989). Народен представител (1981-1986).

 Учен с международна известност. Награден с орден Стара планина (2003) и с Орден за изкуство и култура на Франция (1996).

Доктор на историческите науки, професор.

Консултант. 

57. Хинковски Цено (1927) - роден в с. Борован, Врачанско. Завършил Висшия селскостопански институт в София. Председател на Селскостопанската академия (1982-1992).

Работи в областта на генетиката и развъждането на животни.

Доктор на селскостопанските науки, професор, академик.

(гл. V, т. 3) [Земеделието: Науката]

58. Христов Христо (1931) - роден в с. Яворец, Габровско. Завършил ВИИ Карл Маркс, работил в ДТП Разноизнос, зам.-тръговски представител във Великобритания. Министър на външната търговия (1977-1990). Народен представител (1976-1990).

(гл. VІ, т. 2) [Пазарът: Потреблението]

59. Христова Велиана (1955) - родена в София. Завършила журналистика в Ленинградския университет. Редактор във вестниците Работническо дело, Република и Дума.

Специалист по проблемите на науката и образованието.

Доктор по филология.

(гл. VІІ, т. 3) [Духът: Науката]

60. Шаренкова Светлана (1961) родена в София. Завършила Московския държавен университет Ломоносов - специалност социална психология. Научен сътрудник в Института по социология към БАН (1984-1991), зам.-председател на Държавния комитет за младежта, спорта и децата (1995), Директор (зам.-министър на културата) на Националния дарителски фонд 13 века България, (1995-1997).

Председател на Форум България-Русия, издател на вестниците Земя, Русия днес и Вестник за дома.

(гл. ІХ, т. 1) [Светът: Интеграцията]

61. Юхновски Иван (1937) роден в София. Завършил ВХТИ, специалност органична химия. От 1984 г. преподавател в Химическия факултет на СУ; от 1990 г. е зам.-председател, а от 1996 председател на БАН. Председател на националния съвет Научни изследвания.

Учен с международна известност, създател на направление в органичната химия и на клон в промишлеността.

Доктор на химическите науки, професор, академик.

(гл. VІІ, т. 3) [Духът: Науката]

62. Ядков Димитър (1927) роден в с. Горно Драглище, Разложко. Председател на ТКЗС; работил в административната система в Благоевградски окръг и в Министерството на земеделието. Генерален директор на Булгартабак (19721992). Герой на социалистическия труд.

(гл. V, т. 5) [Земеделието: Тютюнът]


 


[1] Починал през 2006 г. бел. Омда.

[2] Към 2004 г. бел. Омда.

[3] Починал през 2008 г. бел. Омда.

[4] Към 2004 г. бел. Омда. 

[5] Към 2004 г. бел. Омда.

[6] Също и през 2005-2009. бел. Омда.

[7] И през 2009 г. бел. Омда.

[8] И през 2009 г.; министър на вътрешните работи (2005-2008) бел. Омда

[9]  Починал през 2005 г. бел. Омда.

[10] До 2006 г. бел. Омда.

[11]До 2006 г. бел. Омда.

[12] Починал през 2006 г.. бел. Омда.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
                                                                                                                                                                                                                                                                        

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени