ДЕСА
Спомня ли си я, и мигът на саможертвата й оживява. Виждам раменете й, устремени към моите, разперените като разпятие ръце, усещам последния й дъх...
Колко пъти съм опитвал да разбера всичко и все не съм успявал. Саможертва на влюбена жена? Всеотдайност на комунистка? Човеколюбие на изключителен човек?
Не, у нея имаше нещо, което надхвърля възможностите и на едното, и на другото, и на третото. Тъкмо него не мога да проумея.
И надали някога ще го проумея, защото то не се побира в представите ни и за най-изключителната смелост на способните да се жертват за другия.
А беше женствена. И макар да се стараеше да не личи женствеността й, тя напираше във всичко нейно.
Партизанското яке не можеше да скрие заоблеността на плътните й рамене. Почти всякога строги, веждите не успяваха да потулят една нежност в погледа. Тъмната коса, нарочно подстригана по мъжки, подчертаваше още повече изящната й шия.
Все за да маскира женствеността си, понякога вършеше чудати и смешни неща.
При дълги преходи, когато и най-яките мъже едвам издържаха, вървеше, без да охне, без да се оплаче. Ако някой се опиташе да вземе част от нейния товар, отказваше, сякаш добрите намерения на другаря й бяха едва ли не опит за гавра.
Веднъж припадна от преумора и трябваше да я носим на ръце. След това обясни най-убедително, че не било защото се преуморила, ами защото и тя не знаела как й прилошало.
Държеше се на разстояние от всички мъже, а от мене най-много. Вместо на име наричаше ме малко натъртено "Бугарине". Всъщност нейната грубост беше прикритие на любовта й.
Понякога това ме ядосваше, понякога се шегувах. Казвах й, че щом свърши войната, ще я заведа в България. Още с пристигането ще падна на колене и ще я моля дълго, дълго да стане моя жена.
Подхващаше шегата с подчертан отказ да иде в моята родина. Ако толкова много съм искал да бъдем заедно, тогава аз да съм отишъл в Югославия. Там тя щяла да ме моли дълго, дълго да й стана мъж.
Тия шегобийни разговори бяха единствената ни близост.
Колко ненадейно, невероятно и несправедливо стана всичко.
Вървяхме един до друг. Беше умислена и тъжна. Около нас гора, здрачна и навъсена. От време на време хващаше клони, уж да се подпира на тях, но дланите й неусетно милваха обгорените им умиращи листа.
Усещах я с цялото си същество и разбирах как милва не клоните, не листата, а мен. Не смеех да дишам, да не я смутя. Ставах лист, клонка, кора на дънер, всичко, до което се досягаше.
Умирах под пръстите й и се раждах друг, непознат на себе си и познат може би само на нея.
Предусещаше ли, че това са последните й милувки? Досягаше ли я, макар и неосъзната, тъгата на прощаването? Разбираше ли, че от всичките й мигове на обич, изживени досега, тоя беше най-непостижимият?
До болка поисках да падна на колене и да я моля не да ми стане жена, а мое минало и бъдеще, мое всякъде и всичко, мое начало и край.
Изпукаха пушки. С ръце, разперени като крила, застана пред мен, по-бърза от куршумите. Почти в същия миг крилата й увиснаха пречупени. Падна със свличащи се по хълбоците ми длани. По якето й изби кръв - беше ударена на няколко места.
Приклекнах до нея и повдигнах главата й. Отвори очи, направи усилие да проговори, но повече погледът, отколкото устата й казаха:
- Нечемо ичи ни у Бугарско, ни у Югославию, бугарине!
Колко пъти съм се питал: какво я накара да постъпи така?
И наистина, защо аз не я изпреварих и не застанах отпреде й? Трябвало ми е навярно време, съвсем малко време да помисля.
Само че ако имах толкова време, щях да съобразя, че е безсмислено да загине един от двамата и че ще бъде по-добре незабавно да залегнем.
Но, да речем, единствената възможност за спасяването й е била възможността да я закрия с тяло. Все пак бих ли се жертвал? Може би, ако разполагах с няколко секунди, за да осъзная, че е необходимо.
Да, но осъзнатото можеше да бъде чувството за дълг, жажда за подвиг, неудобство пред самия себе си.
Не, нямаше време да мисля ни за дълг, ни за подвиг. Изправи се пред мене по-бърза от мисълта, по-силна от осъзнатото.
Деса! Да имахме нейния миг на саможертва и да бъде той не миг, а наше настояще и бъдеще, наше всякъде и всичко, наше начало и край.
