Добри Жотев: Обличане на Венера

ПЪРВА   КАРТИНА

Пред завеса, в единия край на авансцената, е монтиран пулт с чудновати приспособления. Посредством тоя пулт Професорът командува космовизора – сцената. Някъде към средата на авансцената стои статуята на богинята на любовта – Венера. Тя, когато е необходимо, потъва или излиза, командувана пак чрез същия пулт.
Появява се Професорът. Той има намерение да седне пред пулта, но видял публиката, се изненадва.

ПРОФЕСОРЪТ. Извинения! Професорите от всички времена, с изключение на нас, никога не са били разсеяни – сбъркали сме залата!
Апропо, не! Струва ни се, това е нашият пулт.
В такъв случай тук някъде трябва да е написано името ни! Момент, не виждаме буквичките. (Бърка в единия джоб за очилата си – липсват. Бърка в другия – изважда калъфа им. Отваря го. Оказва се празен. Пъха пръст в него, наднича дори – не, няма ги. Взира се пак. И тъй като не може да разчете «буквичките», опипва с ръка мястото, където трябва да е написано името му. Става късо съединение. Разтърсва го ток. Прави усилия да внуши на присъствуващцте, че не се е случило нищо особено. Успява да издърпа ръката си.)
Апропо, да, това изцяло е нашият пулт! Ето и статуята на Венера!

Но защо толкова хора? Очаквахме да видим най-много десетина души специалисти! Ерго, вие сте сбъркали залата! Тук е Научният институт по любовно-етичните проблеми от древността на името на богинята Венера.
През следващите два часа ние ще докладваме нещо почти археологично. Да, едно ретроспективно изследване на любовно-етичните проблеми около средата на XX век. Вие сте хора от 5000-та година, това естествено не би ви интересувало. Нищо, сгрешилите могат да поправят грешката си, като излязат!
А, да, ще се обърнем с гръб, за да спестим евентуалното неудобство!

Интересно, много интересно, никой не си отиде!

Драги приятели на науката, поласкани сме от интереса ви към любовно-етичните проблеми за едно време преди повече от 3000 години. Тъкмо това време е областта на нашите научни изследвания. (Поглежда часовника си. Няма го на ръката. За всеки случай поглежда повторно. За по-сигурно поглежда и на другата ръка. Нищо, на всичко се намира колай. Сяда пред пулта и задействува някакво приспособление. Чува се: «Ча-сът е се-дем и няколко ми-ну-ти! Ча-сът е се-дем и няколко ми-ну-ти!») Мерси! (Пресяга да спре гласа, но той не спира. Опитва пак – не! Повреда. Търси всевъзможни начини да се справи с машинериите. Напразно! На края намира някакво желязо и удря повреденото приспособление. Готово!)

Драги приятели, както ви е известно, в началото на 5000-та година човечеството постигна скорости, с които се приближи до скоростта на светлината. Благодарение на това ние вече сме в състояние да застигаме отраженията на всичко било преди нас, тъй като тия отражения пътуват със скоростта на светлината в безкрая на космоса. С помощта на постигнатите огромни скорости известният на всички ви космовизор може да засича и предава отраженията на лица и събития и от най-далечното минало.

Апропо, докато не сме забравили! При търсенето отраженията на лицата, които ще ни интересуват, за откриването на някои от тях експериментът изпита сериозни затруднения. За щастие, един измежду намерените се оказа особено надарен артист от онова време. Помолихме го да бъде така любезен и да играе ролите на някои от неоткритите лица, а именно: Доста поразглезеното дете на съпрузите – Кичо; Строго сърдитата сянка на бащата на Съпруга; Леко пийналия непознат, който е купил играчката; Изцяло невинния познат, който уж е купил играчката – Фърчилото; Ненадейно разочарования непознат, който трябваше да излъже, че е купил играчката; Гласа на Гражданина Закон.

Извинения, драги приятели на науката, отклонихме се! Имахме намерение да кажем нещо за целта на нашето научно изследване. Да, чрез проучването на един любовно-етичен абсурд около средата на XX век ние целим да установим, че с любовта от онова време се е случило нещо доста странно. Венера най-добре знае това!

Апропо, вярната насока на нашите изследвания в известен смисъл се подкрепя и от една твърде интересна констатация, написана през същата епоха. Любопитно е това, че констатацията е в стихотворна форма. Изглежда, преди повече от 3000 години тя не е могла да има претенциите на научен документ, а само на лирична изповед.  Цитираме откъс:

Роди ме ти!

От женската си слабост ме роди
да бъда твой и силен!
Но аз обърках сила със насилие
и вдигнах над главата ти камшик
и го размахвам хиляди години!
Обич моя!

Роди ме ти!

От женския копнеж да бъдеш любена
роди ме!

Но аз те похитих!

И се нарекох твой владетел!

Обич моя!

Роди ме ти!

От жаждата да любиш ме роди!
Но аз не вярвах в любовта ти.
И в нейното нестихващо огнище

раздухвах страх,
убиващия страх от мене!
Обич моя!

Но да пристъпим към доказателствената страна на изследването.

Статуята на Венера потъва.

Момент! След седем секунди вибриращите кристали на космовизора ще догонят намиращите се на седемстотин хиляди милиарда светлинни години от нас интересуващи ни събития и ще ни ги предадат, може би малко сгъстено, но неумолимо точно.

Завесата се вдига.

Съпругът, Съпругата и призованите за свидетели - Пенелопа, Девата и Психочудото. Чува се говор, близък до гълчава. Съпругата: «Муцинко, не съм виновна, нямам любовник!» Съпругът: «Ти мене ли ще лъжеш, а, мене ли?» Пенелопа: «Нечестна жена, ще знаеш!» Девата: «Е, нищо де, нищо, случва се!» Психочудото: «Неприятно, да, много  неприятно!»

ГЛАСЪТ. Ти-хо! Ще изгоня всички. (И пак, въпреки настаналата абсолютна тишина.) Ти-хо!

ПСИХОЧУДОТО. Гражданино Закон, впрочем не чувате ли тихото?

ГЛАСЪТ. Не, чувам само шумовете ви, които ми пречат! Аз съм тук не да ви усмирявам, а да съдя!

ПСИХОЧУДОТО. Пардон, съденето е най-безпомощната сила на слабите, тоест, да, на слабите.

ГЛАСЪТ. Без излишни приказки! Гражданко, вашият съпруг иска да му бъде даден развод на основание на това, че вие имате любовник.
Приемате ли обвинението за вярно?

СЪПРУГАТА. А че. . . как ще е вярно?

СЪПРУГЪТ. А бе ти ли, никаквице. . .

ГЛАСЪТ. Не се намирате у дома си! Обиждайте се по-културно!

СЪПРУГЪТ. Моите уважения! Аз винаги съм се стремил към това, но тя, види се, не е оценявала. . .

СЪПРУГАТА. Муцинко, оценявала съм. Майчице, какъв човек беше, какъв стана! Вразумете го, Гражданино Закон!

ГЛАСЪТ. Тук не е вразумилня, тук е съд! Срещу вас има сериозни улики! Обяснете, кой купи играчката на вашето дете?

СЪПРУГАТА. Един непознат.

ПЕНЕЛОПА. Туйто-о-о,   непознат. . .

ГЛАСЪТ. Съпругът ви твърди, че тъкмо тоя непознат е вашият любовник!

СЪПРУГАТА. Господи, как е възможно непознат човек да ми е любовник!

СЪПРУГЪТ. Лъжеш, ще те претрепя!

ГЛАСЪТ. Гражданино, оставете тия работи! Гражданко, хитрувате, засрамете се!

СЪПРУГАТА. Аз да хитрувам, че кога съм хитрувала? (Бърше очите си.)

ГЛАСЪТ. Тогава, значи, сте нещо като наивна?

ПЕНЕЛОПА. Жена плаче, кога иска, ще знаеш.

ДЕВАТА. По-полечка, Пенелопе! Ти да не си нещо мъж ?

ПЕНЕЛОПА. Я млъкни! И очи имаш да приказваш, значи! Е, хайде, не я знаем коя е Девата.

ДЕВАТА. Дадено! А за очи — не ми трябват, и без очи пак те виждам.

ГЛАСЪТ. Ти-хо! Тук не е съд! Тук е панаир! Грешка на езика — тъкмо обратното, тук е панаир! Тук не е съд!

ПСИХОЧУДОТО. «Тъкмо обратното» е пак грешка на езика. Искахте да кажете, тоест, да!. . . Всъщност, какво искахте да кажете?

ПЕНЕЛОПА. Завеян си, та никакъв те няма! Гражданинът Закон искаше да каже: Тук не е панаир! Тук е съд!

ГЛАСЪТ. Ти-хо! Не ми се слушат глупавите ви измислици!

СЪПРУГЪТ (избухва). Наивна, а!

СЪПРУГАТА. Муцинко, нямам любовник, нямам! Гражданино Закон, нека да разкажа как се случи лошото! Нека, моля ви!

ГЛАСЪТ. Разказвайте!

СЪПРУГАТА. Благодаря! Нещастието започна на десетгодишнината от нашата сватба. В тоя ден аз бях на покупки с детето, а мъжът ми в кварталния клуб трябваше да изнесе доклад «Еманципацията на жената». Той, моят съпруг, е и общественик! А че вие нямате представа какви хубави доклади изнася моят съпруг. _:Затова го наричат «Ораторът»! Още преди да тръгне за клуба, помолих да ми прочете доклада. Моят съпруг ме изгледа с много нежна любов и каза: «А бе какво ти разбира на тебе
куфалницата от тия работи, ама хайде, щом си рекла.»   Божичко,  бях прехласната, бях очарована: «Днес жената, която до вчера бе безправна робиня, се нарежда наравно с мъжа и рамо до рамо с него крепи основния фундамент на нашето общество посредством основната му ядка – новото семейство. Днес жената не е оная жена, тя сякаш вече не е жена! Днес жената. . .» А че не си спомням по-нататък, но все така продължава. Само думите са още по-големи, много по-големи! Гражданино Закон, с тоя доклад, той, моят съпруг, взе сърцата на най-отговорните хора в квартала. Спечели симпатията на всички съкварталци. Оцениха го и по липса на под- ходяща жена моят съпруг беше избран, и то с пълно болшинство, за почетен председател на женското дружество.

Завесата пада.

ПРОФЕСОРЪТ. Драги приятели, гледате неща, изцяло непознати за вас. Налагат се обяснения!
Това, което видяхте, представлява бракоразводно дело между съпрузи. Що е бракоразводно дело? Апропо, по-напред трябва да обясним понятието съпрузи. Съпрузи произлиза от древнославянската дума «впряг». Съпруг значи съвместно впрегнат, съпруга – съвместно впрегната, съпрузи – съвместно впрегнати.
А сега за бракоразводното дело! Апропо, не, по-напред трябва да узнаете как един мъж и една жена са били съвместно впрягани. И през това далечно време се е случвало някои да се влюбят и да желаят да живеят заедно.
В такъв случай обаче те са били длъжни да регистрират любовта си в специално учреждение. Там между другото двамата са поемали задължение да се обичат до края на живота си. Колкото и невероятно да изглежда сега това, така е било! И все пак, когато се е оказвало, че някои съпрузи не могат да живеят заедно, те са били освобождавани един от друг само посредством друго учреждение. Науката доскоро не беше установила какво всъщност представлява то. Лично нашите проучвания ни доведоха до следното: въпросното учреждение почти не е имало грижата да установява съществува ли между съпрузите обич, или не. То е търсило друго — вина! Ерго! Учреждението е представлявало съд! Апропо, това е и нашият принос в тая област на науката.Забелязахте ли нещо доста невероятно? Някогашните хора, изглежда, са престанали да разбират, че богинята на любовта е истински красива само без оковата на дрехите.
Да, те са започнали да я обличат, и то в най-неподходящи за нея одеяния. Сами видяхте: любов – вина!. . . (Излиза статуята на богинята, облечена в комбинезон. Сега обаче тя наподобява манекен. Професорът отива към нея.) И някога са намирали, че така е по-хубава! Невероятни хора!  А сега би трябвало да покажем продължението на делото. Вместо това обаче ние предлагаме да задействуваме ибриращите кристали на космовизора с още три-четири месеца давност. Това ще ни даде възможностда видим как разказваните пред съда произшествия са протекли като събития. Не чувам възражения? Мерси!

Статуята на Венера потъва.

Завесата се вдига.