Добри Жотев - Из "Светове на сумрака"

Пътем
Къде сме тръгнали, къде
с души изгубени по пътя?
Къде сме тръгнали, къде?

Преди разсъмване
Не мога да заспя.
Не мога.
Отвън в помръзлицата
вика коте.
До изнемога вика
създателя си, Бога.
Не мога да заспя.
Не мога.

Дядо ми някога

Добре че слънцето е там във висине.
То инак щяхме да го разделим -
едни да имат слънце, други - не.

Елегия
Незнайна, изтерзавана, до болка свята,
родино -
сълза под здрачните клепачи на земята.

Като в кошмарен, безконечен сън
държи ме лудо в своята прегръдка
жестоката красавица - Депресия.

"Не те обичам, казвам й, иди си! -
Дъхът ти - крематориум за живи,
ме пепели. И виждам пепелта си
да се кълби под черни небеса
и смъртно поразените прозрения
да ги разкъсват със свирепи зъби
отдавна подивелите надежди.
И виждам как звездите - грозни рани
кървят в снагата болна на света.
И мрак вали, вали над същността ми,
над всички светли истини вали...
Иди си! Разболяваш ме! Махни се!"

А тя ме гали с тежката си длан:
"Не си се разболял, а... оздравяваш! -
Измислици са всички светли истини.
От техния измамен блясък ослепяваш
за истинските истини, които
от веки, та до днес са тъмнота,
без ехо стон, верига и страдание.
Останалото е коварна болест.
От нея още в гена заразяват се
и боледуват болните... от здраве!
Но проумей най-сетне, проумей!"
И ме притиска в яростна прегръдка.

Век мой, улисан в чудеса космически!
Век мой, попитай твоите компютри,
какво е болест и какво е здраве!

Йов

За мъките не слага Бог прегради.
Звезди, звезди -
сърца, завързани на клади.

Сократ

Кълна се в чашата с отрова! -
Доброто може да се уморява,
но Злото никога! Наздраве!

Светове на сумрака

Години, векове, хилядолетия
вихрушката на моя ген глъбинен
върти ме стръвно, не по моя воля,
в неутешими светове на сумрака.
В тях се размътват време и пространства
и се превръщат в сумрачна нелепица.

И ето аз, еднакво жив и мъртъв, бродя
сред лесове от истини, които
израсли са върху коварна почва,
създадена незнайно от кого.
И истините неми са за отговор.
И немотата им таи ехидност.

Затуй над мене слънцето е пепеляво
и са без мирис и без цвят цветята.
И нито с разум, нито с дух разбирам
дали след тези светове на сумрака
ще падне непрогледна нощ над всичко,
или ще светне чакано разсъмване.

Пътуване
Споени с порива на времето,
с копнеж за рай,
през ад пътуваме, пътуваме.
И както в пясъчен часовник
оскъдното ни бъдеще изтича
и се превръща в минало.
И няма кой да завърти
часовника обратно...
Да, няма - милостив е Бог!

Епитафия
Някога, някой си под небесата,
крачел е, чакал е, плакал е,
сам на земята.

Не се ли умори

Не се ли умори, камбано,
да биеш в лявата ми гръд,
щом аз се уморих до смърт?