Аз бях боец
от армията на безправните, 
които искаха 
да имат право.

Аз бях под ножа на палача.
Умирах
и възкръсвах във смъртта си,
за да погина пак
и пак да оживея.

Аз бях предсмъртното прощаване
с отиващите да умрат.
Аз бях слухът, дочул
последните им стъпки,
последните им думи.
(Убитите другари,
те викат в мен.
Те искат всичко да се сбъдва,
тъй както сме  го мислили!)

Аз бях гледец, погълнал ужаса.
Видях човек,
погребан жив от живите.
Видях глава, набучена на прът,
глава без врат, без рамене, без тяло.
Под пръта грохнала жена
ръце простира към главата
и я нарича: "Сине!"
Аз бях полесражение,
върху което трябваше да паднат
сразени враговете.
Експлозиви разкъсваха
и телените мрежи,
и мрежите
на моите ранени нерви.

Аз бях ненавист. Вяра бях.
Бях гняв. Бях водеща мечта.
Аз бях копнение
победата да дойде.
Тя трябваше да бъде смърт на Злото,
ден първи на Доброто.

Не се губи в догадки, докторе!
Най-острият резец на болестта
се вряза в мен,
когато тя дойде,
когато бях победа.

Не знам кога, не знам и как
лакеят беше станал мой настойник,
безсъвестният - глас на съвестта,
доносчикът - владетел на съдбата ми.

Отново станах гняв. Ненавист станах.
Но бях безсилен вече.
Предишната ми сила беше станала
най-тежката себеокова.
Не можех дъх да си поема.
А хиляди оратори ми казваха,
че дишам най-свободно!

Душата ми заплака покрусена.
А най-различни шрифтове,
пращящи радиокутии,
високоговорители
твърдяха ден и нощ, 
че съм щастлив!

С "другари" почвахме и свършвахме
безкрайните митинги и събрания.
А от редиците ни неусетно
изчезваха невинно обвинени.
Завръщаха се някои от тях,
но вече безсловесни.

Тогава, докторе, аз станах болка.
И ден из ден растеше болката.
Но свое зло, кому да го разкажеш?
На враговете ли?
Та кой ми беше враг и кой другар?
Разпитваха другаря ми
не съм ли враг.
А после мен, не е ли той врагът.
Растеше болката и стана... болест!

Върни загубеното, докторе!
Аз искам да се радвам!
Защото има небеса, звезди,
и хора като правдата правдиви.
И сила има, сила, пред която
се срива всяко Зло...

Но ти мълчиш! Какво, не можеш ли?
Кажи, че можеш!
Кажи, че можеш!

Понякога ми се струва, че животът ми е бил едно мигновение, друг път обратното – цяла вечност. Сега, като мисля за “Възкресение”, имам второто усещане. Тези тридесетина години, които ме разделят от него, ми се виждат потънали в някакви космически дрезгавини.

Тогава не съществуваха ни ж.к. “Изток”, ни “Люлин”, ни “Борово”. София беше малък бял град с павирани улици, без автомобили върху тротоарите им, със сини трамваи. Прекосявах площада на “Златната църква” с някаква тягост, въпреки ведрината на пролетната утрин. Времената бяха такива – тягостни. И тогава Западаът обявяваше своите “кръстоносни походи”, макар прословутата му атомна бомба да не беше вече само негов монопол. И тогава пред нашето младо социалистическо общество стояха сложни проблеми.

Неочаквано зазвъняха камбаните на “Александър Невски”. Още по-неочаквано през душата ми преминаха хилядолетия и с тях всичките опити на човека да победи Злото и отвори път на победилото Добро. Тия победни поражения и поразени победи сгъстиха и без това сгъстената тягост. Защото тържествените великденски камбани възвестяваха един човешки разгром като победен апотеоз.

Седнах на някаква пейка, а камбаните, събрали в дяволски възел минало и настояще, заговориха със слово, което в тоя миг чувах само аз.

Д. Ж.

Какво е нужно, за да преуспяваш?

Бъди деятелен като машина!
Да те не плаши нищо!
Пази с само от ума си!
Умът препъва всяка деловитост.
Понякога я прави невъзможна.
Пази се от ума!
Не го оставяй да ти пречи!

Как би могъл да бъдеш безпогрешен?

Примамливо е, да!
Но тъй като това практически
не е съвсем възможно,
внушавай неотклонно сам на себе си
и повече на другите,
че си такъв!
Е, вярно, няма по-голяма грешка
от грешката да си непогрешим,
но няма пък и по-удобен начин
да можеш да грешиш,
така да се рече, непогрешимо!

Не знаеш как да се преборваш с догмата?

Въобще не се опълчвай срещу нея!
Непобедима е.
Разсърдиш ли я, става на верига,
заплита се в краката ти и - край.
По-мъдро е да я прикоткаш.
Тогава тя възсяда раменете ти
и се превръща на крило.
И то какво крило!

Добре ли ще е туй да си добър?

Да, не бъди жесток! Мрази жестоките!
Но всъщност не - жестоките са малко.
А виж жестокостите,
те са много.
И техни автори не са жестоките.

Мечтаеш да добиеш много власт?

Ами... 
Когато силните говорят - ти мълчи!
Когато силните мълчат - ти слушай!
Бъди послушен!
Презирай непослушните!
И запомни:
послушността е пътя към властта
над непослушните.
Това е доста важно! Запомни го!

Как би могъл да си съзвучен със века?

Въпрос основен, да!
Страхувай се от всичко и от всички!
Не се страхувай само от страха!
Страхът да бъде твоята антена,
с която да улавяш всяко колебание
на твоя трескав век.
Така ще бъдеш все съзвучен с него.
А може би това е и най-важно.
Повтарям! Запомни!
Страхът е първият закон на времето.
Благослови страха
и се страхувай!

Но ти се оживи! Ти стана весел!
Защо заплаках ли?
От радост, драги мой, че ме разбра!
От радост!