"Моите сезони" от Димитър Баталов

Клубът на репресираните след 1945 проведе Национална конференция в Селскостопанския университет – Пловдив, а седмица-две след това организира възпоменателен събор на остров Белене. Олюлявах се от много висока температура, но успях да го открия, като председател на Клуба. Не призовах на линч горановци и гоговци по каваците на острова, а за идейнополитически плурализъм и подкрепа на Комитета за обединена и демократична Европа, на който съм съучредител, но след мен бе изоставен. По мои внушения съборът стана на 20 април с алюзия за Априлското въстание, което е голямата гордост на българина. Все тогава една сутрин осъмнахме с новите имена на "партията-ръководителка" – БСП, и на вестника й – “Дума”. Организациите им напуснаха профсъюзите, армията и предприятията, съгласно споразуменията на Кръглата маса, но запазиха вратички за промъкване на внушения до изборния ден и по-нататък, та до днес.

Бях възприел генерал Добри Джуров като един неукротим партизанин на средно просветно равнище, но срещите ми с него изместиха заблудите. Той беше интелект, личност, патриот, предан на България. Правеше всичко възможно преходът в Родината ни да бъде мирен, когато всички сме станали сприхави; когато промъкналият се отдавна вирус на разцеплението вече се показа на яве и в БКП /БСП/ и в СДС, в стари и нови партии, в движения и съюзи. ЦИК вече изпращаше инструкции за предстоящите избори, търсеше се съгласие за единни листи, когато на безочливия политически пазар се появиха АСО, АСП, Път към Европа, БСДП-немарксисти, НДЗПЧ с председател Илия Минев, дубликат на онова с Румен Воденичаров, НСП на д-р Васил Михайлов ... и да не споменавам БЗНС с цялата гама от врабчета и тирета. Болката от кошмарния синдром сигурно ще продължи и този век. Вселенските живи твари сякаш се бяха преселили между Дунав и Родопите! Разбира се и на “Раковски” 134. Чуваха се всякакви гласове и ръмжене. Най-богата палитра за печалния хумор на Алеко и на психолозите предоставихме, когато подреждахме кандидат-депутатските листи за Седмото велико народно събрание. С убеденост, че в Парламента са необходими суперспециалисти и най-вече юристи, с Васил Гьорев попитахме д-р Желев трябва ли да се кандидатираме. Отговори с една дума: “Задължително”.

Ние повторихме бай Ганьо, но едва ли някой някога ще успее да повтори нашето участие в този епичен предизборен епизод. Милан Дренчев правеше през ден изявления, че ще напусне СДС, ако не получи първо 80, после 60 и последно 40 процента от избираемите места. Тъжно тържище! Ако не познавах пубертетните му прояви от десетилетия, щях да се съглася, че е упорит блюстител на Съюзните интереси, но с това предизвикваше само насмешка. Младежите, сред които попаднахме в СДС, не бяха чували за нашите борби, затвори и лагери. Гледаха на нас като на изкопаеми и невежи. Трудно бих отразил с няколко реда тяхната неосведоменост и скука. Но избирането, всъщност самопровъзгласяването на себичния Милан Дренчев за Главен секретар на БЗНС не беше добра идея. Имах чувството, че въздухът е наситен с експлозивна смес и всеки момент може да избухне и при нас, и в страната. Трябваше само искра!

В НКС избирахме комисии за какво ли не! За разпределение на помощите, които получавахме от чужбина, за информационно осигуряване, за анализ на политическата ситуация, за радиостудиото на СДС, за пресцентър, за изготвяне на документите на Националната кръгла маса. Включен съм в комисията, която ще се занимава с реорганизацията на МВР заедно с Димитър Луджев, Петър Стайков, Любомир Иванов и Тони Радков.

Колкото и да заобикаляха Кръглата маса, както и да се опитваха от БСП да блокират дейността или надянат оглавник, което предизвика и седмица на протеста, ние се доближавахме до политическото споразумение между двете полюсни страни. Освен Декларацията за статута на Националната кръгла маса, по настояване на Иван Неврокопски беше приета и една безпредметна декларация от името на Клуба на репресираните за българската политическа емиграция - че могат да се завърнат безпрепятствено в родината си и без страх от наказателно преследване да вземат лично участие в насрочените за 10 юни избори за ВНС в съответствие със закона и решението на ЦИК. Знаеше се, че този въпрос беше решен. Желанието на Неврокопски не се обяснява само с магнетичното влияние на телевизионната камера и с жаждата му да се покаже в центъра на кадъра. Познавахме неговата напоритост, която се нуждае от подсилващо определение. По-късно в организацията се сблъскаха с друг нарцис, Иван Станчев, разцепиха я, а тя нямаше моралното право на такава делба. Съюзът на репресираните никога вече няма да се съвземе.

След много юношески атракции пред телевизия и радио, в официалните пленарни заседания след 12 срещи, на 15 май 1990 г. в 1.45 часа Националната кръгла маса приключи своята работа с подписването на 8 споразумения, поздравления за рождения ми ден и молитва на отец Христофор Събев.

Националните споразумения, тематично означени, са:

- по основните идеи и принципи на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията;

- по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии;

- по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание;

- във връзка с основните положения на статута на Българската телевизия и Българското радио;

- за предизборната кампания по радиото и телевизията;

- по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори;

- за гарантиране на мирното развитие на прехода към демокрация;

Вече мога да направя по-категорична оценка за ролята на Националната кръгла маса. Петстотин и четиридесетмесечен тоталитарен режим беше разнищен за четири месеца. Няма я ръководната роля на партията, няма я неприкосновената Държавна сигурност, няма ППО в заводи, фабрики, учреждения, учебни заведения. Деполитизирани са армията, полицията, съда, прокуратурата, дипломатическия корпус.

Като приемам, че споразумението за политическата система беше решаващо, го включвам изцяло:

І. Основни принципи на политическата система:

Натрупаните в страната проблеми следва да се решават в дух на търпимост и взаимно разбирателство, за да се осъществи мирен преход към демократично обществено устройство в условията на стабилност, спазване на законността и пълно зачитане на правата и свободите на всички участници в политическия процес.

На страната е необходима политическа система, която се основава и гарантира ефективното осъществяване и защита на всички международнопризнати права и свободи на човека, социалната справедливост и солидарността на всички граждани и политически сили в защитата на върховните интереси на народа и отечеството.

Изграждането на такава политическа система се обуславя и от необходимостта от национално съгласие в условията на политически плурализъм по жизнените въпроси на нацията – рамките и принципите на политическата и икономическата система, основите на националната сигурност, главните принципи на външната политика и международните ангажименти на страната.

Общият стремеж е да се изгради гражданско общество, което осигурява предпоставки за равни права и възможности на хората, за свободната реализация и инициативата на всяка отделна личност.

Националната кръгла маса оценява, че с промяната на 10 ноември 1989 година се постави началото на движение към демокрация и ликвидиране на партийния, идеологическия и управленския монополизъм. Необходимо е да се предотврати опасността от запазване на недемократичния характер на досегашната политическа система, която препятства и деформира развитието на страната, обществото и личността. Да се ускори и да се задълбочи започналият процес на премахване и предотвратяване на тоталитарните недемократични структури и тенденции, както и на създаване важна предпоставка за излизане от сериозната икономическа, политическа и духовна криза.

Неотложният характер на тази задача от гледна точка на върховните интереси на страната обуславя необходимостта от скорошни свободни избори до края на първата половина на 1990 година с участието на политическите партии в условията на пълно равенство пред закона по отношение на тяхната дейност, включително с оглед на участието им в предстоящата предизборна кампания.

ІІ. Основни елементи на демократичната и хуманна политическа система:

- конституционно и законодателно утвърдени правни и политически гаранции и механизми, които практически да осигурят за всеки български гражданин ефективното зачитане, осъществяване и защита на всички граждански, политически, икономически, социални и културни права на човека и основни свободи в съответствие с международните задължения на НР България по:

1.Всеобщата декларация за правата на човека;

2.Международния пакт за граждански и политически права;

3.Международния пакт за икономически, социални и културни права;

5.Заключителния документ от Виенската среща;

6.Декларацията на ООН за недопускане на нетърпимост, основана върху религия или убеждения;

7.Конвенция за предотвратяване на мъченията и други.

- Народен суверенитет, който се осъществява от парламент, избран чрез свободни състезателни избори. Суверенитетът може да се осъществява и пряко чрез референдум в случаите и по начините, предвидени в закона. Отчетност на правителството пред парламента.

- Органи на местното самоуправление, формирани чрез свободни избори, на които да се гарантира пълна самостоятелност в рамките на Конституцията, реда, законността и националната независимост и териториалната цялост на страната.

- Разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.

- Многопартийна система като израз и гаранция за естественото функциониране на демократична и плуралистична политическа система при свободна конкуренция на различни политически идеи и течения и при гарантиране съгласно Конституцията на съществуването, нормалното функциониране, имуществото и достъпа до средствата за информация на всички партии – управляващи или опозиционни, както и на правата и сигурността на техните членове.

- Политически решения, които да се вземат от компетентните държавни органи в съответствие с принципа на мнозинството, като се гарантират правата на малцинството, включително правото му да изразява несъгласие и да води легална политическа дейност за преразглеждане на взети решения.

- Открита и политическа дейност, свободна изява на мненията, култура и отговорност на всички политически и обществени сили пред народа в съответствие с установения конституционен ред и при обществен контрол.

- Гаранатирана равнопоставеност на всички форми на собственост пред закона като задължителна предпоставка за естественото развитие на икономическите отношения, като се изключи възможността за принудително и всяко друго незаконно придобиване или промяна на характера на собствеността в страната. Конституционно определяне и ограничаване вида на обектите, които представляват изключителна държавна собственост.

ІІІ. За предстоящите неотложни законодателни мерки:

Кръглата маса да обсъди основните положения на внесените в Народното събрание закони с оглед предстоящото им приемане на следващата сесия. За целта да се образуват необходимите работни групи и други помощни органи. При постигане на консенсус на пленарно заседание по принципните положения на отделните проекти препоръките и предложенията на Кръглата маса се внасят в Народното събрание и съответните държавни органи при изготвянето на окончателните проекти за закони и други нормативни актове, за да съдействат за изпълнението на постигнатите споразумения.

Кръглата маса е съгласна, че в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, който ще се приеме на предстоящата сесия на Народното събрание, следва да се възприемат следните положения:

- да се отразят основните елементи на демократичната и хуманна политическа система в съотвествие с т.2 на това споразумение;

- да се включат конкретни правни и материални гаранции за спазване на международно признатите човешки права и основни свободи.

Законът за политическите партии, който ще бъде приет на следващото заседание на Народното събрание, следва да уреди условията за съществуване и дейност на политическите партии и другите организации с политическа цел. За да осигури разделянето на партийната дейност от функционирането на държавните институции, стопанските организации и неполитическите организации с идеална цел, Националната кръгла маса е съгласна, че в закона би трябвало да залегнат следните елементи:

- опростена процедура за регистрация пред съда;

- равноправни условия за организация и дейност на политическите партии и движения;

- партиите, политическите организации и движения не могат да изграждат организационни структури по месторабота;

- партиите, политическите организации и движения могат да създават свои пролитически клубове и сдружения по професии и интереси на териториален принцип и по местоживеене.

Законопроектът следва да предвижда нормативна забрана:

- за организирана политическа дейност по месторабота както на политическите партии, така и на други организации и движения;

- за намеса на партии и други обществени сдружения в управлението и функционирането на министерства, комитети, ведомства и други държавни органи и учреждения, армията, системата на МВР и други органи на сигурността, съда и прокуратурата, както и стопански организации, националните средства за масово осведомяване (радио, телевизия, БТА), както и стопански организации, националната система за здравеопазване, творческите съюзи, религиозните организации, висшите учебни заведения и училищата;

- за партии и политически организации и движения, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конституцонния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториалната цялост, разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата на гражданите;

- за изграждане на партии, политически организации и движения на етническа и религиозна основа;

- за създаване на военизирани и нелегални формирования на партии, политически и други организации и движения.

Когато други организации и движения (профсъюзи, обществени движения, дружества и други) извършват политическа дейност, тя попада под разпоредбите на Закона за политическите партии и другите закони.

В закона да се регламентират формите, условията и редът за получаване на материална помощ, дарения и завещания от чужди граждани и недържавни организации в полза на политически партии и на други обществени организации. Да не се допуска пряко или непряко финансиране от чужди държави, партии, организации и граждани на политическата дейност в страната в нарушение на установения от закона ред.

Кръглата маса изразява съгласие с основните положения на Статута на радиото и телевизията, като смята за особено важни следните постановки:

- радиото и телевизията са национални институции под контрола на Народното събрание;

- създаване на консултативен парламентарно-обществен орган;

- равноправно и регламентирано използване на радиото и телевизията от всички политически организации;

- да определя задълженията на участниците в радио- и телевизионните предавания и да включва раздел за пофесионалната етика на работещите в радиото и телевизията, с оглед да се спазва необходимата обективност, толерантност и отговорност.

Кръглата маса да обсъди проектите за правилници на телевизията и радиото, да обсъди и препоръча кандидати за техните ръководства.

а) Националната кръгла маса да обсъди и предложи на правителството в едномесечен срок да приеме нормативни актове, с които да въведе практика за огласяване на имущественото състояние и годишните доходи на:

- ръководни дейци във висши органи и държавни и обществени организации, религиозни общности и др.;

- имуществата на политическите партии и обществени организации, като се уреди контролът и проверката на постъпилата информация, както и начинът на използване на имуществата, признати за държавна собственост.

б) до средата на април Националната кръгла маса да обсъди основните положения на законопроекта за гарантиране сигурността на държавата, обществения ред, правата и интересите на гражданите:

- в разработвания законопроект да се предвидят съответни процедури, които да осигуряват възможност на гражданите да се запознават със събраната за тях информация и да получават данни за дейността на държавни органи и учреждения освен обявените със закон за държавна тайна;

- по информация на Министерството на вътрешните работи работна група да се запознае с текущата реорганизация на органите на сигурността и при необходимост да съгласува предложения.

Народното събрание да приеме акт, предложен от правителството, с който се определят категориите на цивилните лица, имащи право да притежават огнестрелно оръжие. Комисия към Народното събрание с участие на заинтересуваните политически сили да осъществи контрол за неговото приложение.

в) На основата на предложение на специално създадена комисия с участието на представители на различните религиозни общности и веротърпими граждани Националната кръгла маса да обсъди в едномесечен срок целесъобразността на статута и функциите на Комитета по делата на Българската православна църква и религиозните култове към Министерството на външните работи.

г) във връзка с предстоящите свободни и демократични избори за Народно събрание през първата половина на тази година Националната кръгла маса се изказва за създаване на равноправни условия за предизборна дейност на политическите партии.

- държавна помощ за участниците в избирателната кампания;

- да се премахне държавният монопол върху издателската дейност и да се регламентира използването на съществуващата полиграфическа база с национално значение /в т.ч. и комплекс “Работническо дело”/ и хартията на икономическа основа, като се създадат справедливи условия за достъп на всички обществени сили до тях;

- заинтересуваните страни до края на месец март да подготвят и предложат на правителството акт, който да урежда тези въпроси до приемането на съответно законодателство, при зачитане на вече сключените договори и поетите ангажименти;

- в периода до изборите да се освободи от мито вносът на хартия, печатарска, размножителна, канцеларска и аудиовизуална техника и други подобни материали за политически партии, обществени организации и движения.

Общинските народни съвети и кметствата да съдействат на комисиите по изборите, в които в съответствие със закона да бъдат представени политически сили, участващи в избирателната кампания. Те да уредят следните въпроси:

- да се осигуряват подходящи помещения за организиране на обществени изборни центрове с необходимото оборудване;

- да се осигури ползването на подходящата за целта материална база на обществените организации безплатно и по съгласуван график за провеждане на политически мероприятия;

- да се съгласува режим за равноправно използване на местните печатни издания, радиовъзлите и други средства за масова пропаганда извън месторабота;

- да се препоръча да не бъдат използвани религиозните институции в предизборната кампания;

- да не се провежда организирана политическа дейност по месторабота по време на избирателната кампания;

- по време на избирателната кампания да се осигури ползването на материалната база на Народния дворец на културата, местните домове на културата (в т.ч. синдикални, младежки и други) и читалища, като се съгласуват с техните ръководства равни условия за ползване от всички политически партии;

- най-късно един месец преди датата на изборите всяка политическа партия и обществена организация, участваща пряко или косвено в изборите, да публикува информация за имущественото си състояние, източниците на доходи, включително от чужбина, и основните разходи. Същата информация да бъде предоставена и един месец след провеждането на изборите;

- всички политически партии и обществени организации, които ще участват в изборите, да предоставят до началото на предизборната кампания информация за своята програма, устав, структура, ръководни и спомагателни органи, щатен и членски състав.

За да се изключат всякакви възможности за спекулации относно демократичността на изборите, а също така, за да се лишат от почва евентуални опити за дискредитиране на предизборната кампания и изборния процес отвътре или от чужбина, да бъдат поканени като гости на българската държава представители от парламентите на СССР, САЩ, ФРГ, Франция, Италия, Англия, Канада, Финландия, Австрия, както и от Парламентарната асамблея на Европейския съвет, Европейския парламент, Интерпарламентарния съюз и други страни и организации по взаимна договореност.

Участниците на Националната кръгла маса ДЕКЛАРИРАТ, че независимо от резултатите от изборите, няма да се предприемат мерки, насочени против съществуването, нормалното функциониране, законно притежаваното имущество и средствата за информация на никоя от партиите – управляваща или опозиционна, против правата и сигурността на членовете им. Няма да се допуска каквато и да е дискриминация по политически причини.

Кръглата маса предлага на правителството да създаде необходимата организация и вземе чрез съответните държавни органи ефикасни мерки за осигуряване на нормални условия за дейността на всички политически и обществени сили в страната и заедно с това за строгото спазване на обществения ред в периода до изборите и при тяхното произвеждане. Политическите партии и движения да поемат съответни задължения и отговорности в това отношение.

Александър Лилов

(за Българската комунистическа партия)

Желю Желев

(за Съюза на думократичните сили)

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

Александър Каракачанов – за Зелената партия

Борис Кюркчиев – за Демократическата партия

Бранко Давидов – за Родопски съюз “Родолюбие”

Димитър Баталов – за Клуба на репресираните след 1945 г.

Димитър Арнаудов – за Общонародния комитет за защита на националните интереси

Елка Константинова – за Радикалнодемократическата партия

Емил Кошлуков – за Федерацията на независимите студентски дружества

Иван Велинов – за Съюза на юристите в България

Константин Теллалов – за Комитета по правата на човека

Константин Тренчев – за Независимата федерация на труда “Подкрепа”

Кръстьо Петков – за Конфедерацията на независимите синдикати в България

Любомир Собаджиев – за Движението “Гражданска инициатива”

Михаил Иванов – за Комитета за национално помирени

Нора Ананиева – за Демократичния съюз на жените

Петър Берон – за Независимото сдружение “Екогласност”

Петко Симеонов – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

Петър Дертвиев – за Българската социалдемократическа партия

Росен Карадимов – за Българска демократична младеж

Румен Воденичаров – за Независимото дружество за защита правата на човека

Тани Танев – за Съюза на борците против фашизма и капитализма

Йеромонах Христофор Събев – за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.

Обвиняват ни и сега, че сме се предоставили в ръцете на така наречените дисиденти, че не сме предотвратили конспиративната икономическа ликвидация на страната от “модерната лява партия”, че сме легализирали комунистите и сме поставили началото на двуполюсния политически модел. Вижда се, явно, че не е усетен духът на Кръглата маса и моралният разгром на БСП.

Задължително беше да преговарят две страни – управляващи и опозиция. За каква трета страна можехме да говорим? За БЗНС, комсомола или профсъюзите?! Да ни помиряват ли? Там се боравеше с факти, а не с декларации в изискан есеистичен стил. Вероятно някои са желаели да ни превърнат в голяма и продължителна седянка върху гърба на народа. Трябваше ли да зажумим, че едната страна е в ситуация на своеобразен подсъдим контингент? И да отминем? Пред телевизионния екран, радиото и репортажите, които отразяваха заседанията на Кръглата маса, хората щяха да се замислят и свободно да определят своето място на общонационалната арена и към коя купчинка от бюлетини ще посегнат в уречения ден. Кой би отрекъл, че погледът на партийния секретар смразяваше повсеместно? Комунистите затова бяха най-неотстъпчиви по въпроса за извеждането на организациите им от местоработата. Тук беше и нашият голям компромис - съгласието ни да проведем изборите за ВНС през юни, а не през есента на 1990 г., както настоявахме земеделците и социалдемократите на бай Петър Дертлиев.

Отстъплението на БСП по въпроса къде политиците да изграждат своите структури не се дължеше на състава ни от 45 души, на експертите около нас, нито на натиска отвън, на шествията, на протеста. От БСП погрешно прецениха, че няма да се справим с вирусите на страха, които култивираха в селата и малките градчета чрез кметове, директори на предприятия и председатели на ТКЗС.

И отново ме човърка въпросът за пустите полюси! В природата има ли повече от два? Няма. Онова, което наричаме в политиката “център”, в последна сметка при гласуването в пленарната зала е с едната или другата страна. Ние преговаряхме за промяна на политическата система.

По статут Кръглата маса не надхвърляше правомощията на Народното събрание, но фактически то узаконяваше приетите с консенсус от нас предложения. Другият път беше гражданската война. Той по-добрият ли беше? Питам онези, които са вървели след ковчег на свои деца! А не след празнични фанфари и илюминации на тържествена заря.

Нося частица от достойнството на Националната кръгла маса, че не допуснахме проливането на кръв. Вярвах в човешката посока. Не търся вярата си в църквите с фалшивите търговски икони, каквито съм продал с хиляди, когато бях стоковед.

Боязливо поглеждах към общата стачка, която Пламен Даракчиев така упорито подготвяше от името на “Подкрепа”. Как силно се вживяваше и с фанатична убеденост вярваше в успеха! Не осъзнаваше, че с поведението си подпомогна комунистите да решат много свои вътрешни и международни проблеми и да бъдат припознати като демократи. Убеден съм, че след 13 измамни години от 1989 г. насам Пламен не гадае дали е изплашил комунистите, както и за очакваната тогава “крупна победа”. Тези ми думи да не се приемат за обобщение. Те само напомнят, че Националната кръгла маса не беше конвент.

Анализаторите на Кръглата маса вероятно още много години ще търсят и намират по нещо да ни осъждат, но всички ще признават, че устоявахме принципите, насочени срещу тоталитаризма. Нямаше значение дали на 10 ноември 1989 г. е извършен вътрешнопартиен преврат – промяната беше в настъпление. Препъвахме се в тъжната верига на скептицизма, но успявахме да стигнем до диалог с предложения и доводи. Никой не е извикал Аспарух! Той идва и се настанява тук. Никой не бе спуснал СДС от някакъв потаен кът – длъжни бяхме да се появим, да бъдем категорични и убедителни при новите обществени условия. Не говоря за баланс в нежния конфликт, а за надмощие. Желанието ни не беше отдалечено от възможностите! От момче съм извън редицата на покорните. Животът ми премина в непрекъснати дискусии и възражение срещу всяко посегателство върху човешката личност и по нашенски си плащах за всяко отклонение от партийната линия.

Календарът едвам побираше разцъфтялата пролет на 1990 година. Развълнувани партии, движения, коалиции се опитваха да направляват промените. На свобода вирее всичко! Не зная откъде тръгна и идея за синя партия. Някой е замислил да претопи коалицията в хомогенна победна смес – арогантно, демонстративно! Скандира се единогласно за радостно детство, независимо образование, свободен труд, спокойни старини! На трибуните се появиха и икономическите експерти, съавторите на предизборната програма, Венцислав Димитров, Иван Костов, Огнян Пишев, Боян Славенков, Румен Аврамов, Асен Мичковски. Особено активни бяха представителите на неформалите. Често отбутваха, съвсем съзнателно, земеделските оратори, но иначе всички изглеждаха достоверни доброволци и най-вече изпратените. Всички искаха да въведат народа успешно в Третото хилядолетие! До един се представят за гаранти на Демокрацията. Копнееха изведнъж да покрият цялата страна, да ги види електоратът! Всяка несподелена мисъл предизвикваше разкол, създаваше фракция. Всяка зала и площад се превръщаха в траншея, откъдето се стреля срещу носителя на други идеи. Не се държеше на рационалното решение. В усилията си за земеделско и национално единодействие изглеждах наивник и провокатор, изпаднал от друг свят. Чрез пулса на репресираните исках да уловя и пулса на новото поколение. Не усещах огромната политическа инфлация наоколо, хранителна среда за утрешните държавници, загрижени за себе си. Кой ли политик няма нищо общо с дребните еснафски сметки!

Не създавам мултипликационен филм за онзи етап на развитие, когато продължавахме да се обезличаваме и мъдростта бе унижена. Забелязаните прегръдки тук-там се оказаха пъклени. И наистина, можеш ли да удушиш някого, без да го прегърнеш? Многобройните водачи опитваха разни матрици и подготвяха скок за плячка. Тя можеше да е и довчерашният другар! Важното е да стане както в легендите!

Не зная някъде по света някой народ да има на разположение толкова примамливи програми от загрижени политици и партии. След десетилетия принуда всички говорят за либерализъм. Зеници и памет са претоварени, уморени! Какъв шанс за българина! Какъв богат избор! Властите продължаваха светкавично да регистрират всяка появила се новоучредена група в партия или движение с право на участие в изборите. С такива крачки и разпарчосани се запътихме към мечтаното гражданско общество! Всеки със своята истина и прогноза! Какво от това, че политиката е интелектуална дейност. В нея има и самодейци. Повечето! Но и те не ползват пясъчен часовник! Кротнали се на сянка и завет, дебнат.

Други бързи, податливи или подвластни, с “Лонжин” или “Сейко” на китките, се радваха на контакта с популярните, големите, силните. С погъделичкано самолюбие се включваха в разни спомоществователни формирования като Независимия обществен съвет за отказ от насилие, Българското сдружение за честни избори, Съвета по възраженията към парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио, редом с много наблюдатели от чужбина все с контролни задачи по спазването на Споразумението от Кръглата маса, гаранти за свободни избори, в името на мирния преход. Заприиждаха чужди съветници. Не е вярно, че се интересуваха само от цялостния процес и от това дали предстоящите избори ще се проведат честно и в демократични условия. Те ни подпомагаха с транспортна и размножителна техника, но с потайни планове за утре.

И Луканов продължава непрекъснатата връзка тет-а-тет с Шарапов дори в басейна на посолството, установена още преди преврата.

Нашето притеснение не идваше само от подозрения. Имахме уловени сигнали, че се подготвя фалшифициране на изборите.

Не пиша това, за да се харесам на част от читателите. Обидно ми е да се мисли, че търся пътека до тях с пикантерии, когато толкова лесно ни подгряваше и запалваше ежедневието, когато всеки се нареждаше да стане част от нещо непознато, тайнствено и внушително, когато Петър Младенов предложи на всички организации да подпишат Споразумение за ненасилие.

Не допускам, че Младенов е забравил документите от Кръглата маса или е пропуснал текста, който урежда този въпрос. Много добре е обмислил, че тиражирането по телевизия, радио и вестници преди изборния дан има друго звучене и поставя нас в неизгодната позиция да обясняваме защо не сме го подписали. Беше заложил на известната максима, че който само се отбранява, никога не побеждава!

Даже и да беше пропаганден трик, аз трябваше да го подпиша. И подписах. През всичките години на своя живот говорех срещу репресиите, учредих такава организация, а в онзи момент да се крия, защото, видите ли, там някъде е бит човек и то при неизяснени обстоятелства. Не е убедително от никакъв политически ъгъл. Даже съжалявах, че инициативата не беше моя. И не търся оправдание за поведението си, различно от това на останалите в коалицията ОДС. Беше ми поискан безпринципен отчет от хора, отстоящи на светлинни години от всякакви принципи.

Извиках на помощ най-светите си чувства и в себе си им простих за непристойния език, но известна болка остана у мен, болка, която да ми напомня за незаслужено нанесената рана.

Знае се, че повечето водачи искат да имат сътрудници, които да говорят каквото им се подскаже, да мислят за лидера, както той мисли за себе си. Посъветвах ги да потърсят другаде такива. Напомних им, че аз съм съюзник, че нямам и не търся идол ни от дърво, нито от плът.

Пеехме “Времето е наше” и “45 години стигат”, но не се изправихме както трябва срещу силите, които сееха и страх, и недоверие. Нямаше я топлината от честния и открит диалог. В страната ни продължаваха да валят клевети, срещу които нямаше сигурен чадър. Хеле пък, когато се изправяхме в препълнен салон със снизходителни слушатели, изведнъж ставахме единствени, неповторими многознайковци, безгрешни съдии от последна инстанция! Не виждахме нищо човешко в другите разцветки, посочвахме враговете на новото време и най-вече онези, които до вчера посрещахме с мазни усмивки и раболепие. Разкривахме се като безкомпромисни водачи, изстрадали тоталитарния режим, а повечето бяха от елитни училища, чуждестранни университети и почивни станции на ЦК на БКП. Пламенни, развихрени се накачулвахме на трибуните и говорехме, говорехме, докато се размие основната идея и скуката разреди слушателите на площада или някои припаднат. Най-гръмогласни бяха ораторите от БЗНС "Никола Петков", когато поливаха с жупел победените преди половин век земеделци от казионния съюз. Много от закъснелите герои като Иван Глушков, Елена Кирчева, Любен Божилов, Дияна Дамянова и сгрешената рожба Георги Петров, и престаралия се поет Паун Генов бяха отгледани на тяхна ясла. Не мога, пък и не желая да изреждам имената на всички, които ме тревожеха и натоварваха с толкова мъка и страдание, когато се отдавах изцяло на обединяването.

Надявахме се на нашата образована емиграция. За съжаление, дойдоха си малцина и вместо с деликатен европейски маниер, те осланиха дружбите ни с цинична сектантска неприязън, сравнима само с междуетническа екстремност. С коравосъдечност до садизъм нанасяха удар след удар, замърсиха съюзния климат и улесниха пошлата подмолна дейност на бившите от специалните служби; затлачиха устрема с низост, сплетни и комплоти.

Отношението ми към състоянието на Съюза беше на много високо духовно и емоционално ниво, за да го изоставя. На борбите му посветих целия си живот. Ще предоставя на страничните и безпристрастни свидетели да разказват колко нежни са били схватките! Съвсем различни са сегашните от далечната 1946 година и насам. Не мога да говоря за опит от тогавашните избори за Шестото ВНС, но мога да разкажа за побоя, който ми нане тайфата на Атанас Бобев в с. Дъбене, Карловско, и ме захвърли в подножието на могилата между селото и железопътната спирка, обрасло с шипки и глогови храсталаци. Беше за това, че пренесох бюлетини за кандидата на БЗНС "Никола Петков" и техен съселянин Христо Каркъмов.

На този ден бяха убити 22 души в страната ни, между които и Мара Рачева, а задържани и бити хиляди начело с ген. Станчев, Асен Стамболийски, Димитър Гичев, партизанският командир член на БЗНС Димитър Аргиров, Трифон Кунев, председател на писателския съюз, Замфир Филипов, функционер на Единния фронт от 1923 г., Людмила Славова.

Побойниците сигурно са ме изоставили като мъртъв.

Но ето, че бъднината бе решила друго. Няколко десетилетия по-късно, за Седмото велико народно събрание в същия избирателен район беше издигната моята кандидатура.

Като се поотдалечихме от гражданския конфликт, и по-плахите лека-полека се включиха в непрекъснатите ни шествия и митинги. Разгорещени бяха дискусиите по телевизия, национално радио и местни радиовъзли, по кръстовища и площади, в малки и големи зали, но съвсем, съвсем различни от годините след 9 септември 1944 г. Докога ще се питаме дали има промяна? Пропуски и грешки, разбира се, имаше безброй, но извън политическия гнет. Над шест милиона избиратели навлязоха в политически спор, обсъждаха и оценяваха програмите, взаимно се окуражаваха и убеждаваха.

Обезличаването на БЗНС беше замислено по високите етажи на властта и опозицията още при излизането на оранжевите от правителството на Г. Атанасов и след първите ни изявления. Не сме изградени само от недостатъци и не се изисква кой знае колко проникновение да се разбере, че решаващият удар и трагедията на земеделците идват от вътрешната дезорганизация, мнителност и самоагресия. За това, че държим в ръцете си толкова свидетелства за героична бран на свободата и родината така старателно ни наблюдават и изучават политолози, социолози, психолози. А ние не се заловихме за сериозен анализ и днес се влачим зашеметени и озлобени. Общата ни цел не успя да ограничи амбициите и наивно скроените сметки на отделни пехливани, които замърсиха съюзните и националните идеали. Преподават ни политическо и гражданско нравоучение негодници.

Ние сме си виновни за възникването и сполучливото плагиатство на нашите идеи, за безапелационното им настаняване под друго име в нашето пространство. Виждате, че узурпаторите вече се напъват да се издигнат за еталон на всенародна значимост. Имаме ли нужда от други доказателства, че сме лекомислени? Друг ли ни подхлъзна, че сме най-важните, а днес трябва да доказваме, че сме необходими?

Искахме да привлечем с плач, панихиди и спомени цял народ, а го объркахме!

Разпространихме като плакат картата на България и всяко селище, където е имало лагер, отбелязахме с череп. Разкопахме кладенци и пещери, в които са захвърлени 20000 избити през октомври след преврата на 9 септември 1944 г. Отново измъчвахме изнурените и набръчкани майки на убитите, като ги изправяхме на трибуните. Бях против използването на мъчениците за пропаганден реквизит. Не се вслушаха в гласа ми. Десетилетия воювахме за самочувствие, а тогава го проиграхме евтино. Нямаше полутонове в речите ни. Имахме общи изходни позиции, но предишните години ни лишиха от харизматични личности като обединяващ фактор, а еснафското не възвисява. Общественото пространство се преструктурираше за кратко време, лавинообразно от почти непознати дейци. Повечето организации, които съставляваха СДС, бяха аморфни, с мижави структури. За политическа далновидност и дума не можеше да става. Появи се надменност спрямо земеделците, което вещаеше разпад и противоборство.

Скупчихме се да отстраним една тоталитарна власт, но много скоро започнахме да се питаме с кого ще вървим. Основните цели – правова държава, пазарна икономика, европейска интеграция - бяха логиката и визията ни. Но маниакалност и демагогия тръгнаха рамо до рамо. Манифестираха одухотвореност. Доверчивите ги приемаха искрено и ги следваха стремително.

Цареше ентусиазъм, примесен с напрежение от трасирането на пътя към бъдещето с толкова остри и опасни завои. Колкото и странно да звучи, чувството на патриотизъм едвам се долавя и те обзема тъга по нещо отминало. Ония месеци тепърва ще бъдат осветявани и оценявани.

В такава обстановка трябваше да защитаваме земеделските принципи от личните интереси и на своите членове, лишени от мярка и познания, да обогатяваме представата и смисъла на Промяната.

Голямо неудобство е да не пишеш дискретно поезия! А за хора, с които си работил, да изнасяш на показ случаите, станали неотдавна? Било некоректно, казват някои. Коректно ли е да премълчаваме, да се отдалечаваме, да бягаме от сторено и пропуснато? И да попадаме в задънен сокак? Не е ли подлост да отложим всичко за след години, когато повечето няма да ни има, когато няма да има кой да потвърди или отрече? От какво и кого се пазим? Конспирираме ли? И при демокрацията ли ще обираме паяжина по таваните? Там ли ще обсъждаме проблеми и морал? Не се ли превръщаме в медицински обекти, като накъсахме психическите процеси и връзките ни с действителността?

Другите нека почакат. Аз ще продължа да пиша, докато са живи героите. Както ще се забележи, не се спирам само на онези, от които съм се отчуждил, че добронамерено се отнасям към целия персонаж, въведен от обществените настроения. Правя го с убеденост, че подпомагам изясняването. Последиците от личностните различия не са по-малко опасни от принципните. Отново ни овладя усещането, че друг контролира нашия живот. Ако някога покрихме родината с лагери, сега трябва да я покрием с привърженици и симпатизанти. Но всички закани се обръщат към нас. БСП много умело използваше всеки наш пропуск.

Тринадесет години след събитията, когато изправихме на нокти милион и повече комунисти, и вече се чудим как да оцелеем. Всъщност кой победи? Комунистите са в голямата и в малката политика без прекъсване.

Прегръщахме всички, провъзгласили се за демократи. Дори и онези, които импровизираха. Какво не ни достигна?

Разочарованието не е само страдание. То води до апатия, недоверие, раздяла; до изтъняване на психологическата броня, до социално осиромашаване – откъм доверие. И ако не пиша, много скоро ще се забрави, че Матей Астърджиев възстанови 40 дружби в Карловско, че Петър Чонов от село Климент и колона от младежи в национални носии, с трицветни и сини знамена посетиха всички селища в района, пееха, агитираха скандираха с толкова себеотрицание и радост в очите; за болката на Петър Стойчев от село Баня, че не успяхме да победим, за несравнимия престиж на Любомир Канзамалов от Карлово, на когото личното благополучие не беше голямата мечта и премина в другия живот с отворени очи за свобода и интелектуален стандарт; за хилядите труженици; и за тези, които ни съпътстваха.

И техният секрет за успех беше откритото единство!

Затова никого не подлагах на инструктаж, исках да работим заедно. Западът грижливо измерваше и пулса, и илюзиите ни. Непрекъснато ни посещаваха политици и държавници като Геншер, министър на външните работи на Германия, Ален Жупен от името на Жак Ширак, група от полската “Солидарност”, между които знаменитият Адам Михник с екзактната прогноза за нашите възможности, от гръцката “Нова Демокрация”, републиканци и демократи от САЩ.И оище - майсторът на политическия маркетинг Сегела, вестникарският магнат Маскуел, губернаторът на Оклахома Хенри Белмън от името на Буш, бившият ръководител на предизборната кампания на “Солидарност” Хенрих Вуйец, придружен от Ирена Ласота Карпински, Я. Шлепински; от Хелзинския комитет на САЩ – Стенли Хайер, Милован Джилас от Югославия, Джералд Данахър от Ирландия, Джузепе Барбагало, съдия от Италия; Масимо Теодора, депутат от Италия; Глен Коуън, специалист по паралелно преброяване; Вилмош Соуш от унгарските профсъюзи; Патрицио Тан, координатор за честни избори на Филипините; Чарлз Мозер, зетят на Гемето; представители на международната фондация за изборни системи – Джон Бел, Роналд Гулд, Ричард Смолса; Коломбо – италиански християндемократ и др. Всеки божи ден любопитните можеха да видят нашите доброжелатели при влизане или излизане на “Раковски” 134. Много от тях бяха придружавани от позабогателите български емигранти Иван Станчов, Дими Паница, Августин Пейчинов.

Не мога да впиша поименно всички, които се ангажираха с промяната. Който и да ги е изпратил, каквото и да им е поръчал, те оказваха влияние на процесите. Поколенията безпристрастно ще преценяват, понеже нашите дебати са все още върху идеологии, а не върху идеи и програми. Политическото късогледство, което отклони народната воля за десетилетия, продължава да поражда недоверие. Прошката озарява дните ни и успокоява след толкова омраза, но споменът определи външнополитическото ни поведение към европейските и атлантическите институции.

По покана на европейските парламенти и правителства много наши делегации бяха на посещение: в Германия – д-р Желю Желев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Георги Спасов; Желю Желев, Огнян Пишев, Петър Берон, Ивайло Трифонов – в Чехия, Полша, Франция, САЩ, Англия. Все в предизборния период в САЩ ходиха Филип Димитров, Стефан Стоянов, Любомир Павлов. Всички чужденци се показаха добронамерени към народа ни и загрижени за престижа на България пред световната общественост.

Участвах в състава на такава делегация до Германия с Венцислав Димитров, Стоян Ганев, Михаил Петков, Красимир Кънев, Филип Димитров, Васил Гоцев. На една от срещите с председателката на Бундестага Рита Зюсмут, словоохотливото пиколо на Ярослав Радев Васил Гоцев повече от половин час занимаваше немците с ужасните си страдания през комунистическия режим. Деликатното напомняне на Зюсмут, че познава условията, при които сме били принудени да преживяваме, не го смути. Намилаше, намилаше демократът с гримираната душа!

До кого ли и за какво ли не протягахме ръце! Дори до радио “Свободна Европа” – да засили пропагандата за СДС! Помагаха ни почти всички западни посолства, но най-сърцати бяха Сол Полански, Монтгомъри, Джон Мензис и Дъглас Смит от САЩ. Пословично чувствителен нерв към нуждите ни проявиха приятелите от Гърция. Не ни смущаваше потвърденото правило от Историята, че в политиката не е като в икономиката – ако не изнасяш стоки, трупаш дългове, а точно обратното. Предовериш ли се – трупаш зависимост! Мислех си, че когато правата на човека са на високо равнище, не възниква проблем и за държавния суверенитет. Не ровя в ония месеци и първи години, за да ги сравняваме с настоящето! На това място говорим за подготовката на изборите. Открити са банкови сметки за набиране на средства. Отзивчиво и без изтъкване се вписваха много дарители. Узнах за жеста и на Симеон Втори с 500 долара.

След номинирането ми за депутат се застоявах повече в избирателния район и често отсъствах от заседанията на Координационния съвет.

Като цяло нашият земеделски рефлекс се забави. Това ни изправи на много любопитни сцени при одобряването на листите за депутати. Разстоянието, което ме разделя от онова време не ми позволи да ги забравя, но се колебая дали да ги споделя. За няколко седмици просто ние възстановихме дружбите в 2000 селища, но по отношение на апаратните игри в коалицията СДС проявихме дълбоко невежество. Искахме от миналото да направим бъдеще. Не съзнавахме, че бъдещето никога няма да стане минало, ако сме истински реформатори. А ние не бяхме и никога не сме били единомислещи в собствените си редици и възникналите клубове. Новите обществени форми ни стресираха. Непрекъснатата мисъл за жертвите, натрупаната омраза и жад за възмездие подложиха на инфлация цялата ни политическа дейност. Дори и сега се опитваме да прехвърлим този бяс в наследство на потомците.

Доктор Желев беше в чужбина и заседанията на НКС се председателстваха от Петко Симеонов. Един след друг, поне първите двама-трима от окръжните листи се представяха на Координационния съвет. Придружаваха ги членове на партийните им ръководства. Отговаряха на няколко въпроса, от което да се улови интелект, реакция, дикция, излъчване. След едно такова представяне наш борбен деец, Иван Гинчев, приключи декларативно:

- Ако не водя листата на нашия окръг, по-добре да си отида на село и да си гледам добитъка.

- Иди си, байно! Иди и си гледай добитъка! – отговори Петко Симеонов.

Скочихме, ние, земеделците, и социалдемократите на д-р Дертлиев в защита. Запознахме всички присъстващи с неговата одисея и като втори в листата стана депутат – живописен, позиционен, речовит и обичан.

Друг ветеран на нашия съюз, Иван Шаламанов, който и днес изтъква своята невероятна скромност пред захласнати слушатели, че не е искал никакви постове, въпреки затворническите години и понесените инквизиции, две денонощия беше като монтиран на стълбището в очакване на своя ред. Възприе се участието му в пловдивската листа, не без моята намеса, но председателят на окръжното ръководство на БЗНС "Н. Петков" Трифон Мирчев, обяви бойкот на изборите и оттегли всички кандидати. Претенциите на Мирчев бяха за 60 процента от избираемите места. Помолих Йордан Чукански и Илия Василев да осигурят други кандидати и незабавно да ги регистрират в районната избирателна комисия. Така се озоваха в парламента Лазар Стойчев Дългърски, Георги Любенов Бунов и Христо Марков, тогава още член на ЗМС.

Погрешният ход на Трифон Мирчев доведе до разпад на земеделската организация, която по онова време заедно с оранжевите, начело с безусловния предводител Георги Ангелов Божков, наброяваше 27000 души. И сега ме боли. Боли ме. Колко партии днес имат такъв числен състав в общия си регистър? Моята най-дълбока признателност към Божков, Наско Манолов и Мариян Стоянов за това, че те единствено не допуснаха да ги овладее чувството за малоценност, че спокойната им оперативна мисъл ги предпази от разноезичието в организацията и не позволиха земеделското да придобие дъх на плесен. Главатарите на всички фракции затова непрекъснато ги търсят за ядро в Пловдивския вилает. Още веднъж - моят поклон!

Пътят за влияние на БЗНС беше широко отворен, но ние, земеделците, бяхме печално затворени! Не следвахме времето. Много от водачите нямаха и смътната представа за задаващата се роля на долара и схемата на международния валутен фонд. Почти всички социологически агенции периодично публикуваха изследвания за предпочитанията на електората. Като ток ме пронизва тази модерна дума. Стойностите биваха от тревожни по-тревожни. Движехме се - става дума за СДС, между 20 и 40 процента. Разбира се, че не им вярвахме и с обидна самонадеяност ги отхвърляхме. Приемахме ги като безпомощна агресия на опонентите, но вътрешно се притеснявахме.

Понеже се разговаряме тринадесет години по-късно и резултатът се знае, става безпредметно да чакам друг удобен момент, за да призная, че социолозите бяха точни, и да поднеса извиненията си, че ги наричах поръчкови манипулатори.

Журналисти и социолози! Те са навсякъде – в дома и в Алма Матер, в партийния клуб и на улицата, на площада! Те не само информират, те анализират, коментират! Те са стриктните биографи. Те раздиплят кодираните данни и личния чар на дееца, дооформят политическата характеристика и магия, прекарват го през чудновати барикади, академични катедри и му надяват светлинния ефект, ореола на светец или...

Радостта и трагедията на общественика! Те са новата мисъл и власт!

В нашия спонтанен поход има всякакви – и подминати от късмета, и хитреци, и печалбари, което ни спъваше по пътя към Голямата промяна. Всички, изкушени от материалното, затлачваха доверието не само съм себе си, но и към СДС.

А политическите режими през всички векове се отличават по това как канализират общественото негодувание. Луканов дори се опита (ако не се забавляваше!) да състави Кабинет с представители от опозицията, а Партията му изкупуваше в. “Демокрация” и го унищожаваше. Затова на поканата му отговорих, че белите кости на избитите ми другари са още в храсталаците край реки и дерета, още не са препогребани и участието ми ще бъде неморално. Министър-председателят клеветеше онези, от които се страхуваше. Позореше и най-малкия авторитет от опозицията. Петнеше садистично и непрекъснато.

- БСП не е партия! БСП е армия, но уязвима! Ще бъде ликвидирана със закон! – ехтеше гласът на човека с откритите чувства и силната воля Николай Колев – Босия.

- СДС е движение, призвано да ликвидира тоталитаризма в България! Трябва да лишим комунистите от заблудените им членове, като ги приобщим и вървим заедно! Стогодишната физиономия на социалдемократите не само няма да изчезне, а ще очарова, привлича и побеждава! Не търсим клиентела да преразпределя и ограбва, а да бъде свободна, солидарна и справедлива! – пламенее речта на Дертлиев.

Малцина са нахлували така в душата ми като бай Петър. Словото му, пунктуално и мъдро, в своеобразна инверсия, ме завладяваше и отнемаше почти всичкия въздух. С неговата смърт аз се чувствам за пореден път измамен от Господ. Комай Всевишният е измамил всички ни още при самото раждане, освен поетите! Те са захвърлени на други занимания – нежни, дискретни и чувствителни. Хеле, когато се намерят сред някоя горска полянка, напръскана с цветенца и ухание, стават още по-наивни и беззащитни.

Но ние сме по села и градове. Кълнем се за доверие, всеки със своето кредо. Заобиколени сме от официални делегации и наблюдатели от Съвета на Европа, САЩ, Германия, Англия, Франция, Канада, СССР. Няма сантименти! Има призиви! Има район, който трябва да се обикаля! Колко пъти прекосявах мостовете на река Стряма! Месечината си играеше в реката и ту се показваше, ту се закриваше, сякаш се подиграваше на усилията ми.

Срещнах се и с кандидатите на БСП и БЗНС – Йосиф Илиев и Найден Николов. И двамата бяха достойни мъже. На единия помагаше нетленният спомен за изгорените къщи и избити партизани по време на съпротивата, на другия пречеше това, че оранжевите послушно участваха в управлението на комунистите. Хората познаваха моята дейност като привърженик на Никола Петков, знаеха за желанието ми за съвместно изграждане на България, но поради обвързването ми със СДС мнозина ме възприемаха като реставратор.

Имах подкрепата на непредвидимия Ахмед Доган, въпреки подозренията му, че СДС е рожба на БКП. Кандидатът от ДПС, популярната Роза Георгиева, военен пилот, заедно с Шерифе Мустафа, депутат в следващото народно събрание, дори се включиха в пропагандния ми екип. Знае се как се вслушват турците в лидера си.

Мълвеше се, че Доган е финансиран от Турция. Не разполагам с документи, които да потвърдят това, но за кратко време изгради структури и на учредителната конференция на ДПС през март 1990 г. обяви 100-хиляден членски състав. Не умувам дали има намеса на външни сили за регистрацията и участието в изборите за ВНС, но сме свидетели на историческо явление.

След митинг в Розино, най-голямото село в района с компактно турско население, двадесетина образовани младежи ме поканиха на откровен разговор до охолна домашна трапеза. Някои от тях ме познаваха отпреди, но никой не поиска реципрочност за подкрепата си. Само най-възрастният, преподавател в местното училище, ме попита дали е възможно да си получат обратно полумесеца, който е демонтиран от джамията по време на възродителния процес.

Още на другия ден открих верския символ в полицейското управление на град Карлово. И като че ли изтръгнах от сърцата им всичката натрупана горчилка.

Народът ни за пръв път участваше в свободни избори. Чувстваше се известно напрежение, но далече, далече от античния драматизъм. Българският национален дух се появяваше замрежен в безбройните идеологически клишета и предизборни програми. Идеалите, пропътували толкова полицейски граници, приближаваха мъдрото равновесие.

За изборния ден са поканени Роналд Рейгън, Збигнев Бжеински, Жак Ширак, Жискар д’Естен, Митеран. Почти всички бяха потвърдили, че ще присъстват, но властите побързаха да тиражират позиция, че това е намеса в нашите вътрешни работи.

Не дойдоха. С насърчителни писма ни поздравяваха Едуард Кенеди, Жак Ширак, Лех Валенса, Митеран, а Роналд Рейгън изпрати касета с телевизионно обръщение към българския народ в приповдигнати интонация и стил, което породи у управляващите много мрачни тълкования. Дори че е замислен преврат!

Предизборната кампания беше оживена, но не трескава; възбудена, но не ожесточена, агресивна. Много избиратели останаха настрана от агитките. Времето не достигна за лични контакти, особено в малките и отдалечени селища, но не се съмнявахме в победата.

Не бяха ни спестени и нарушенията на изборния ден – от сръчните измами, до бруталните трикове, както се вижда от констатираното разнообразие:

- кражба на бюлетини от избирателните секции;

- внасяне по една-две бюлетини за кандидатите на СДС, което дава възможност за проследяване и всяване на смут;

- офицери в цивилни дрехи са придружават войниците до секциите с обещания за отпуск;

- член от комисията тайно поставя бюлетина в приготвения плик. Гласуващият не забелязва, поставя втора и прави вота си невалиден;

- присъствие на кметове в стаите за гласуване.

Не се намери време да се прецизират избирателните списъци и секционните комисии, а се продължи психологическият натиск кажи-речи до тъмните стаички.

Ден преди изборите правителството на САЩ чрез говорителя на държавния департамент и вестник “Демокрация” в декларация “...изрази своята загриженост относно изгледите за свободни избори в България... Не се съблюдава стриктно принципът за паритет на партиите при съставянето на избирателните комисии, особено на равнище избирателни секции... В предизборния период разпределението на средствата между състезаващите се партии не беше равно... Особено обезпокояващи са случаите на непрекъснати заплахи от страна на местните власти”, продължава по-нататък документът.

Тази декларация ми напомни очакванията през 1946 г., когато САЩ и Англия щяха да се намесят дори със сила, за да ни спасят от еднопартийния режим; нямаше да подписват мирния договор с България, но на 10 февруари 1947 и това стана; по-късно през същата година щяха да спасяват Никола Петков от бесилото, което раздвижи докрай политическата мисъл у нас, а те “даже не дадоха прилични ноти, както можеше да се предполага”. Те не изоставиха само Никола Петков! Нито дума за Ялта и онова идиотско споразумение за зони на влияние, предрешило милиони съдби. Избраха най-презрения начин да се доказват като пластични политици.

Както тогава, така и сега великите сили разчитат на сервилност и респект. Всеки опит за съпротива се обявява за тероризъм и разправата е безпощадна. А ние поемахме идеи отвън и прескъпо заплатихме за антикомунистическата пропаганда. Откривахме лагери, пълнехме затворите с нескрити надежди в надхитряването между Изтока и Запада, че все някой ден онази подла епоха ще свърши. Да оставим на историците да се връщат към онова време. А то и днес четем молитви за оцеляване и човеколюбиво отношение, адресирани до разни международни контролни комисии и мироопазващи поделения. Завоалирани дипломатически комюникета на Изтока и Запада след шумни контакти невъзвратимо формират света и осигуряват интересите си. Не броят жертвите, не се интересуват от нравствени норми. Затриват водачи и цели движения.

Не мога да твърдя, че изборите не са били свободни. Удивлявах се на служителите от МВР. По-късно даже попитах генерал Семерджев каква заповед беше издал, та показаха образцова толерантност.

Пред очите ми необуздан младеж угаси цигара върху пагона на полицай и той не се помръдна. Възхищение и погнуса се вкопчиха в паметта ми. На мястото на полицая щях да бъда друг.

Не мога обаче да настоявам, че са били честни, защото в резултат на проверките от мандатната комисия под председателството на митрополит Панкратий се изправихме пред доказани факти за Карловски, Пазарджишки, Добрички и други райони. В 37-ми едномандатен – Нови пазар, от 20213 гласуват 30931. Когато мандатната комисия излезе с доклад в пленарната зала и констатациите станаха достояние, депутатите от БСП напуснаха заседанието и радикално решение не се гласува поради липса на кворум. Силният натиск върху Панкратий не го принуди да излъже, но Негово преосвещенство потърси изход в оставката. Напускането на парламента не попречи на богопомазания проклетник Георги Тамбуев да представи митрополита като сътрудник на ДС, съгласно партийната поръчка. Така БСП изстреля още един снаряд върху българската църква.

Фалшивите протоколи престояха две години и никой не ги потърси! Гласоподавателите не узнаха кои бяха престорените депутати. Времето ни възложи от квотата на Клуба на репресираните да бъдем в състава на Седмото велико народно събрание с Васил Владимиров Гьорев – София, Лазар Стойчев Дългърски – Пловдив, Иван Стефанов Драшков – Габрово, Иван Динчев Семков – Ловеч, Ганчо Хр. Ганчев – Бургас, Димитър Асенов Куманов – София и Дончо Атанасов Дончев – Велико Търново.

Първото заседание в старопрестолния град Търново изографиса по лицата ни дълбоко вълнение от това, че в същата сграда, построена от Кольо Фичето, е заседавало Първото велико народно събрание. Откри го Йосиф Петров, най-възрастният народен представител, и възвести началото със същия звънец. Слово произнесоха Александър Лилов, Желю Желев, Виктор Вълков – водачите на парламентарните групи. Пред мен са хората, които ще формулират новата Конституция и ще променят развитието занапред. Нещо за миг ме върна до босоногото детство, юношеството на пастирче, нелегалност и десетгодишното затворничество.

Бях се озовал на върха, откъдето се Очаква да тръгнат най-верните пътеки за народ и родина. Очаквах, че ще попадна между човешки добродетели, познати от незапомнени времена, между истинска, етична и религиозна зрелост. Напусто. Представителите на старите и новите обществени формирования се състезаваха арогантно и злобно. Брутална гонитба на личен стандарт се забиваше в сърцето ми. Обобщеният израз на моите усилия е друг. Аз не искам да се заличават границите между жертвите и убийците, но искам да не сме подвластни на този спомен завинаги. Не искам да служая на възгледи, които не признават правото на други, различни от моите. А най-много искам Земеделският съюз отново да се превърне в историческо събитие, защото феодалното безправие продължава. Селото ни живее под знака на икономическото съкрушение. Нима е възможна либерализация при това състояние на компрадорска власт и закони?

По време на възпоменателен събор на репресираните на остров Белене, 1991 г.

Със съидейници на втория събор на репресираните на остров Белене през 1991 г.

Историята в личен разказ

ДИМИТЪР БАТАЛОВ