ОПЪЛЧЕНЦИ

Когато удари часът на неговия Бунт, поради лошата социална организация, българинът става стихиен.

В забележителното стихотворение на Вазов "Опълченците на Шипка" има показателни строфи:

"И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи."

Това стихотворение дава на думата "опълченци" ново съдържание. Тя става синоним на саможертвено и героично поведение на група българи, независимо от конкретната ситуация, в която са попаднали. Българският войник е пословичен със своята непризнаваща страх храброст. Но тъй като организацията му е слаба, храбростта му работи до изчерпване на индивидуалните сили. После следват умората, апатията и разрушителната стихия...

Щракнал е самоделният психически капан на "жертвата". Възможните изпълнения са "ганьото", "алекото" или "опълченеца"...

 Обратно към "Книги"