КОВАНЕТО НА КАЛЪПА

Факторите за формирането на "жертвата" като основен личностен тип в българската среда далеч надхвърлят паисиевата история. Самите те са история.

Фактори са: жестокостите от века на войните с Османците и другите туркмени (завладяването  от османците на българските държавици и населените с българи територии продължава от 1352 - стъпването им на Балканите, до 1453 година - падането на Цариград); разпокъсаността на българската държава  по време на османското нашествие поставя българите като българи в подчинено положение по отношение на техните главни съседи - гърци и сърби, което е систематичен подтик за оживяване на тази йерархия във  вековете на Османската империя; кръвният данък (девшермето) на османската власт, с който систематично се подбират най-личните момчета между 7-8 до 13-14-годишна възраст и насилствено се правят мюсюлмански войници (еничари); цялостната дейност на османското управление (1453-1878), при която българите заемат предимно нископоставените социални позиции; отношението на църквата (с гръцки владици) към българската култура... Ветрилото на тези практики поставят българина именно като българин в позицията на "жертва".

Според мен Петър Мутафчиев пръв отдава заслуженото внимание на  болезнения характер на редица събития в българската история, но мисля, че  той върви по пътя на самодоказващата се теза. По моя преценка  "болезнеността" е  от 18-19 век, когато въздействието на предишните векове се вкаменява в себеразбиране. А че и преди Османската империя има болезнени реакции - сигурно е. В историята има аргументи за всяка теза, но българите не са по "предопределение" такива.

 

 Обратно към "Книги"