АЛЕКО

Вторият вариант на манифестираната "простота" на българина е гордостта от нищетата. Тази гордост затвърждава съзнанието за принадлежност към българската общност и за нормалност. При умни и даровити хора тя става фина, добива аристократичен оттенък.
Авторът на "Бай Ганьо" е Алеко Константинов. Той е израсъл в будно и заможно семейство от видния  крайдунавски град Свищов.  Алеко съзнателно или подсъзнателно създава Бай Ганьо като свой антипод. Той е твърде фин и чувствителен, за да подмине с безразличие "ганьото".

Алеко с творчеството и живота си е един от образците на новобългарската култура. Той пръв "въвежда" в българското всекидневие екскурзията сред природата (Дружество "Урвич"-1889). Днешното туристическо движение в България го има за свой патрон. Алеко е агитатор на "въздържателното движение". Неговата адвокатска практика е свързана с благотворителност и милосърдие. Той пръв ("пръв" по известност в българската среда) пътува в чужбина не по търговия, не на поклонение, не поради лечение. Това става през 1893 година, когато отива до САЩ на Световното изложение в Чикаго. Преди това е бил на изложенията в Париж и Прага, но пътуването му до Чикаго става известно. В Щатите отскача и до Ниагарския водопад "само" за да го види. Колкото и да е необичаен като фигура в новоосвободена България, Алеко със своето пътуване, туризъм, въздържание, благотворителност, милосърдие участва по свой начин в един СВЕТОВЕН ПРОЦЕС на обща промяна на обществените ценности, на ново обръщане към природата, човешкото тяло, сегашния момент... Той е един от създателите на "модерното време" в България.

Но същият този аристократ на духа е в постоянна бедност, макар че се стреми да се държи на равнище - "noblesse oblige": ненавижда скъперничеството, дава в бакшиш последните си стотинки, има слуга. Неговата бедност не е случайно стечение на обстоятелствата. Той гледа "с почтение само в кръга на бедността", той мисли, "че дяволството и богатството са заклеймени, ако не с позор, то поне с малко подлост." За него богатството е "рента на унижението и лакейството". Някои от псевдонимите на Алеко са "Алексей человек божий" и "Круглы сирота". Свети Алексей Божи човек, според житието му, завършва в нищета и анонимност земния си път.

Най-известният псевдоним на Алеко е Щастливеца. Той е ЩАСТЛИВ, защото е беден, но честен.

За него, и не само за него в българското общество, богатство и почтеност са несъвместими, следователно богатството носи морално угризение и човек не може да бъде щастлив.

Това се изповядва от Алеко, който макар и да е толерантен към зараждащото се социалистическо движение, е демократ по убеждения и партийна принадлежност. Той е патриот, прекланя се пред Франция, има високо образование, принадлежи към елита на обществото.

Използвам Алеко само за пример.

Цялостната организация на социалния живот в България е положена върху основата на минимализма. Минимализмът е моралното. Бедността е честна. Писаното и неписано право защитават минимализма и социални правила за излизане от него няма. Възможен е само Бунт.

Обратно към "Книги"