АДАМ

На едно място Паисий смислово сплита: етническата принадлежност (българин) с мястото на човека в Света, отношението му към себе си, какво означава "да има" и какво значи "да бъде"... Неговият възглед, без да се интересуваме доколко е само негов и доколко е само български, предопределя начина на участието на българите в Трите бунта на 18,19 и 20 век.
Всъщност Паисий заклиня - "Аут Цезар аут нихил", "Свобода или смърт", всичко или нищо, величие или нищожество...

Защо? Защото такова е НАЧАЛОТО!

Със своето заклинание Паисий формулира Началото и призовава съвременния му българин да се върне към него.

Да се върне, защото съвременността (паисиевата) е сплитка на СТРАХ и ОМРАЗА. Да се избяга от нея. Но ще се бяга в единствено възможната посока: назад.
Паисий извежда произхода на народа от Адам и по същия начин дефинира качествата му. В своето Начало българите са полубожествени, те трябва да се върнат към това свое състояние.
 
 

НАЗАД!

Лозунгът "да се върнем в Началото" е общочовешката форма за прикриване на непрекъсваното търсене на индивидуалната и общностна идентичност. Не е възможно не само във времеви, но и в материално-битов, производствен и духовен план да се върнем в Началото. Натрупванията в процеса на развитието са така солидни и непреодолими, че човекът и общността, за да удържат в годините, десетилетията или вековете единството със себе си, т.е. да запазят съзнанието за своя континюитет и психичната цялост на съдържанието на израза "аз съм аз" или "ние сме ние", докато се отдалечават от реалното начало, са принудени непрекъснато да поддържат образа на митичното Начало. Началото като мит, става код на съзнанието, което предопределя целите на бъдещето. Дали Библията има код не зная, но че тя е код, е вън от съмнение.

Паисий не пише история на България, той кодира нейното бъдеще.

Обратно към "Книги"