Паисий Хилендарски е от най-значимите фигури в новата българска история. Той е бил монах в Хилендарския манастир в Света гора. Какво се е случило?

Средата на осемнайсети век. Вече триста и петдесет години България е в системата но Османската империя. Няма българска администрация, няма българска църква. През 1762 година Паисий написва една малка книжка, в която разказва българската история на достъпен за простолюдието език. От гледна точка на фактите разказът му е фантасмагоричен. Но целта на Паисий е друга - да събуди националното самосъзнание. Всъщност той го формулира, като го изпълва с твърде специфично съдържание.

Първата му теза:

1 - българите се срамуват да се нарекат българи, защото не са славни по света;
2 - те се преструват на гърци;
3 - от гърците има по-славни народи;
4 - гърците не се отричат от себе си;
5 - следователно: срамът на българите е скандално неоснователен.

(В българската култура възклицанието на Паисий по този повод: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?" има смисълът на камбанен звън, който събужда заспалото национално съзнание. Възклицанието е превърнато в непрекъснато звучащ актуален призив за манифестиране на етнонима. То се използва и днес в публикации, във всекидневното общуване.)

Втората му теза.
Не само че срамът е скандално неоснователен, нещо повече - трябва да сме горди, че сме българи. Защото:

1 - българите са имали царство и държава;
2 - те често са побеждавали римляни и гърци;
3 - от целия славянски род най-славни са българите;
4 - следователно: гордей се, че си българин!

Третата му теза:

1 - българинът се срамува от своя род;
2 - защото сред българите няма достатъчно "търговци и грамотни, и вещи, и знамените на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии";
3 - но това е неоснователно, тъй като "От Адама... колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш за почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай."
4 - Напротив, напротив "всичките патриарси" и "самият Христос", както и Бог са обърнали лице към "простите и незлобливи орачи и овчари";
5 - "българската простота и незлобливост" е добро;
6 - българското гостоприемство е добро;
7 - българското милосърдие е добро;
8 - следователно: гордей се, че си българин!

Четвъртата му теза:

1 - има българи, които обичат своя род;
2 - те имат право, той (Паисий), е написал "книжицата" си заради тях;
3 - те знаят, че първи българите имат царе, първи българите имат патриарси и светци сред славяните;
4 - българските царе, патриарси и светци са били славни и са имали свои летописи, но турците са ги унищожили;.
5 - Следователно: гордей се, че си българин!

Паисий, който е добър писател и голям патриот, има непринуден, нешколуван и велик ум. По някои сведения е бил полемична фигура. Вероятно е обобщил и предал в писмен вид разбиранията на родолюбивата общност, към която е принадлежал. Неговите думи едва ли са само негови. В тях се съдържа цялостно схващане за етноса, което далеч надхвърля личния му опит.

За да не навлизам в специфичната материя на българското Възраждане и национално-освободителни борби, по-надолу съвсем накратко ще спомена събития, герои и автори, от които е видно, че паисиевата формула на "аз съм българин" върви във времето като генетичен код.

Паисий дефинира етнонима "българин", като го преплита с основни въпроси на политиката, обществения живот и съществуването на човека:

- да си българин значи да мериш ръст с римляни и гърци, т. е. със световните сили на своето време.
- да си българин значи да съзнаваш, че си пръв сред славяните.
- да си българин значи да искаш от своите първенци (царе, патриарси и светци) да бъдат равни на световните.
- да си българин означава да очакваш от своето царство да мери ръст с "гърци и римляни";
- да си българин значи да се гордееш със своята "простота и незлобливост";
- да си българин означава да приемаш като естествени, но необосновани, притесненията и пренебрежението от чужденците - сърби, гърци, турци и останалите;
- да си българин значи да манифестираш, че си такъв. Последното е изключително важно - то следва от израза: "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин...".
(За съжаление този израз означава и друго - когато се срамуваш, че си неразумен и юрод, наречи се българин. Работата ще се оправи.)

Обратно към "Книги"