ВЕЛИЧИЕТО НА ПАИСИЙ
Историята на Паисий, която дава паролата за формирането на българската нация, е именувана от своя автор като "славяно-българска". В нея е отделено значително място за историята на сръбската държава. Въпреки полемичния си тон Паисий не подценява другите народи.
При него няма омраза, нетърпимост, пренебрежение към съседните балкански народи. Напротив, той утвърждава българския народ и неговото минало като го сравнява с останалите народи и тяхното минало.
Дори в смисъла на 18 и 19 век, Паисий не е националист. Неговата позиция е подхваната от цялото българско Възраждане. Няма настървеност към друг народ. Борбата срещу гръцките владици за самостоятелна българска църква не е борба срещу гръцкия народ. Борбата срещу гърчеенето на българи (гудилите), не е борба срещу гърците. Национално-освободителните борби на българите не са битки срещу турците или мюсюлманите.
В последните три века, като изключим чисто злободневните изявления, българите като самоструктурираща се нация (църковните борби), като създаваща се с помощта на другите държави държава, като история на следосвобожденска България, нямат "документ на омразата" към друг народ.
В Народните събрания и правителствата са участвали на равна нога представители на всички етнически групи, живеещи в България - евреи, цигани, турци, арменци, каракачани, власи... Дори граждани на Русия и Австро-Унгария са ставали български министри. Като равнопоставени хора, властови позиции са заемали православни, католици, протестанти, мюсюлмани, юдеи... Новите български монарси по произход не са българи, но са царували.Това е златното зърно в Историята на Паисий.
Започнах този текст с бурканите. Може да се окаже, че бурканът, в който се самозатваря българинът, е неговото стъклено яйце. Време е той да се измъти и като шарено пиле да хвръкне и запее в просторите на Земята. Крилата му ще заякнат и стихиите няма да бъдат страшни за него...
Живот в буркан е невъзможен. Нека бурканът да остане в спомените.
Обратно към "Книги"