СЪДБАТА НА НАЦИЯТА
Споделените в дадена общност представи за Света, Общността и Човека предопределят съдбата на общността и до голяма степен дават рамките, в които ще се развие съдбата на индивида.
Важно е да се познаваме като народ и език, защото така или иначе сме отговорни за състоянието на 111 хиляди квадратни километра от най-обитаемите части на световната суша, носим отговорност за съдбата на десетина милиона, имаме задължения към опазването на въздушния и воден океан на Земята. Добре е тези важни отговорности да се съзнават от хора, чиято общност се взема на сериозно.
Ако смятаме, че гражданите на едно селище трябва да имат грижата за неговото благоустрояване, хигиена и обществен ред, както и взаимно да се подпомагат, то това е не по-малко валидно за един народ, който има свои език, хилядолетна култура и специфични особености, които уреждат и санкционират всекидневния уют на милиони.
Всичко, което засяга България (Германия, Афганистан, Бурунди и прочие), си струва времето и усилието на гражданите. Точно това е афганистански (български, германски, бурундийски) национализъм и той е разумен и оправдан.
Струва ми се, че българската нация като социална общност има задача:
- да приеме върховенството на писания и неписан закон. Да превърне Словото в Начало.
Обратно към "Книги"