СЪДБАТА НА ИНДИВИДА
Ако сме съгласни, че не всичко в живота на човека е предопределено, то е несъмнено, че свободата на неговите решения зависи от убежденията му (съзнанието му, разбиранията му...)
Марксистите-атеисти казват, че когато идеите овладеят масите, то те - идеите - стават материална сила. Християните повтарят - вяра колкото пшеничено зърно е достатъчна, за да се премести планина.
Силата на убеждението се отрича само от повърхностния, еклектичен човек, който смята, че животът е или "както се случи", или "предопределен".
Няма да влизам в дискусии по този въпрос. Аз пиша за хора, които разбират основанията на моите размишления. Такава е постановката на всеки пишещ човек. Алеко описва приключението на Бай Ганьо в банята, без да се спира на обяснения какъв град е Виена, какви хора живеят там, какво е обществена баня, защо е неприлично да си мръсен.. .Алеко пише за онези, които споделят с него еднакво разбиране за нещата, които превръщат поведението на Бай Ганьо в смешно и жалко. Такъв е подходът на всеки пишещ човек дори когато пише лично писмо. Много здраве, казва той, на Ценко и предпоставя, че получателят на писмото знае кой е Ценко и какво означава това "много здраве". В един случай то може да е - поднеси му моите почитания и уважения, в друг случай - не му обръщай внимание, като го видиш, в трети - трето... Ако предпоставките не се споделят от читателя, то трябва ясно да му се кажат какви са - що за град е Виена, кой е Ценко, защо убеждението е материална сила.
Мисля, че българинът трябва да промени представата си за "българин" и "България".
Нелепо е да очакваме национални успехи, съпроводени с личностно благополучие, ако катастрофическите картини за бъдещето на народа и държавата не слизат от страниците на печата. Вярно е, че така се удовлетворява жаждата на "жертвата" да бъде наистина най-голямата, върховната "жертва", когато някога се е пръквала на Земята. Това е мазохизъм от най-долна проба и той няма нищо общо с "обективната истина".
Българите като индивиди са като всички хора. Но те (струва ми се!) допускат една обща грешка - приемат безкритично, че в качеството си на "българи" са различни от останалите хора. Някои път различието се определя като недостатък, друг път като предимство. Колкото често се среща българското самоунижение, толкова невероятни са българските грандомании.И едното, и друго няма как да е вярно...
Не бива да подценяваме ролята на индивидуалния избор.
Като оправдания за несполуки често се срещат "национални" обяснения.
Голямата общочовешка цел е всеки сам да кове съдбата си в Света, а Светът да бъде еднакъв за всички народи по Земята.
Българинът като българин би могъл да има една цел, за да води благополучен живот в договореност с другите българи, а именно - да бъде отговорен за държавата България и нейната природа. Отговорността му е лична. Тя не се нуждае от посредници - партийни секретари, попове или други авторитети.Всеки е САМ. Невероятно трудно е, но в крайна сметка всеки се отчита само пред себе си и Бога. Всеки сам се съди и този Съд е меродавният.
Обратно към "Книги"
