Осемнайсети, деветнайсети и двайсети век вървят в комплект, защото те са началото и краят на три бунта: бунт срещу Бога, който за илюстрация ще свържем с името на Волтер; бунт срещу социалната несправедливост, който намира своя изтъкнат водач в лицето на Маркс, макар че Робеспиер по-атрактивно и за няколко години изигра своята роля; бунт срещу природата, който засяга дори възраждането на окултизма и търсенето на система в Тайното знание...

Казваме, че тези три века са "началото и краят" с пълното съзнание, че нямаме предвид това, а само търсим силните думи, за да ги отличим при раздялата си с тях. Защото те бяха един цикъл на Трите бунта, едно туп-туп на сърцето, което може би движи Човека и Човечеството напред, към себе си.

На пулсацията на този световен ритъм са подчинени всички народи. Ритъмът подрежда историята, а всеки човек с личната си съдба за мигновение става свидетел на едничък удар от неговия пулс и затова е логично да не усети и да не проумее какво е това, което вижда, и да го оприличи на нещо познато му, но всъщност невярно, да го нарече например "цикъл на бунт", а то да е съвсем друго, непознато и скрито за ограничените му сетива и ум.

Българите по своему участваха в началото и края на тривековния бунт. Това беше времето, когато те се самоосъзнаха като нация и всеки българин, дотолкова доколкото се чувстваше такъв, носеше и носи кръста на своята идентичност. Искам да кажа, че изразът "аз съм българин" (французин, италианец, датчанин...) заема същественото смислово място в израза "аз съм аз" и доминира в израза "ние сме ние".

Така както изразът "аз съм аз" със своето различие дава отражение върху социалната съдба на всеки човек, така изразите "аз съм (българин, поляк, унгарец, албанец или сърбин)" и "ние сме (българи, поляци, унгарци...)" изиграха съществена роля в сюжета на голямата драма от последното десетилетие - Рухването на комунизма и Преходът към демокрация.
Съдържанието на израза "аз съм българин" е формулиран най-пълно за пръв път от един монах.
 

Обратно към "Книги"