ВРЕМЕТО Е НАШЕ

Тодор Живков, многогодишният комунистически вожд, беше свален, а комунистическата партия се съгласи на преговори с нововъзникналата опозиция на така наречената Кръгла маса. Кръглата маса заседаваше от началото на януари 1990 до средата на май 1990. Буквално целият народ, по подобие на гигантски маховик, се задвижи на политически обороти.
Стремежът към Началото беше както явен, така и скрит. Началото се идеализираше. Но "началата" за различните групи от населението бяха различни:

- Повсеместна беше мечтата по Изначалната дребна частна собственост, която била типична за българина.
- Редом с нея (някъде заедно с нея) съжителстваше стремежът да се върнем към Истинското слово на марксизма, което няма как, беше Началото.
- Някои съзряха в Симеон II българското Начало, защото по времето на монархията България процъфтявала.
- Други смятаха, че Началото е възстановяване на техните партии, като имаше директни покани към властта на БКП: от Нашите партии взехте властта, върнете ни я.

В резултат на тази многопосочност в нагласите на населението, различни групи развиха активност в мисловен и физически план:

- Търсеха костите на избитите от Народния съд, защото тези кости бяха свещеното свидетелство за това, че Началото е съществувало. Като ги изровим, отново ще попаднем Там - в Началото.
- Самото сваляне на Живков се възприемаше като попадане във времето преди Живков - тоест в Началото. Бяха възвеличани неговите противници, както и репресираните комунисти.
- Връщането на земята в "реални граници" означаваше да се попадне в "реалните граници" на Началото.
- Реституцията на собствеността директно  водеше в Началото.

Лидерите на СДС масово бяха наричани "апостоли", а някои от координаторите по първите избори (за ВНС от 1990) се самонаричаха така. Те търсеха съвсем, съвсем Началото.

Срещаха се определения за лидерите на СДС като "възрожденци", а първите избори се сравняваха с "Априлското въстание".

Тази архаичност на масовото съзнание, което се луташе в търсенето на Истинското Начало, ясно личеше и в основния лозунг на първата кампания: "Времето е наше!"

Времето спираше своя обичаен ход, то ставаше време, което НИ ПРИНАДЛЕЖИ. Времето на комунизма, което поставяше хората вън от себе си, беше свършило.

(Споменатите от мен факти, включително и лозунгът "Времето е наше!", могат да имат различно тълкувание. Те могат да се вплетат в различни тълкувателни системи. Многомерността на фактите не е предмет на тези мои размишления)

Мечтата за Началото беше хубава, но пред очите на българина имаше нещо реално - Западът. "Първородните" ценности на комунизма бяха тутакси забравени. А Предродните ценности - монархизмът, фашизмът и тези на българската  буржоазия от преди Втората световна война - излиняваха месец след месец.

На Запад ИМАШЕ. Заключението на масовия човек беше убедително: щом като ТАМ има, ако НИЕ се променим като ТАМ, то и при НАС ще ИМА. В процеса на своята реализация "перестройката" доби неизбежните си социално-политически измерения.

Неслучайно в политологичната литература вече има спор - кой всъщност е авторът на "перестройката" - Горбачов или Рейгън? Ако излязат наяве и нови факти, може да се окаже, че спорът е неуместен, защото през 80-те години имаше съвпадение на интересите на управляващите от двете страни на Желязната завеса, както и на гражданите на социалистическите страни. По различни причини, но с една цел - ДА СЕ ЧУВСТВАТ ПО-УЮТНО, всички жадуваха за промяна.

Оказваше се, че "Времето е наше" за наистина "Ново начало". Нищо от предходната българска история не даваше достатъчно материал, за да се изгради единен образ на Началото.
Търсенето точно на този единен образ беше един от белезите на десетилетието на Прехода (1989-1999):

- Едни смятаха, че с Приемането на Новата конституция (12 юли 1991) се слага "истинското начало". Техните противници бяха на мнение, че тази конституция затваря възможността да се върнем в Истинското начало - Търновската конституция (1879)
- Чак в 1996 година, след провала на второто социалистическо правителство, стана общоприето ясно, че въпросът на Прехода не е "демократичен социализъм" или "либерален капитализъм" (в уличните надвиквания доминираше все един въпрос: "Комунизъм или демокрация"), а КАКЪВ КАПИТАЛИЗЪМ.

Но и след 1996 година продължи търсенето на Началото, за да стигнем до март 1999 година, когато започнаха бомбардировките на НАТО над Югославия.
Да подкрепим ли НАТО, или не?
Управляващите подкрепиха НАТО, но го свързаха с "началото" - периода преди 9 септември 1944 година, когато България се включва във Втората световна война на страната на Оста и воюва със Сърбия в защита на националните интереси. "Този път избрахме по-силния!" - бяха често повтаряните думи от държавните водачи. Сиреч "началото" вече е не само намерено, но и "поправено".

Обратно към "Книги"