РУХВАНЕТО
(Необходимо е предварително да изясним КАКВО РУХНА. Рухна "късният тоталитарен социализъм", който се опитваше да се адаптира към съвременния свят. Ранният тоталитаризмът или сталинизмът, не съществуваха още от началото на шейсетте години. Сталинизмът беше премахнат от самия комунизъм. Уговорките съпровождащи такова твърдение, са нищожни в сравнение с уговорките, които са необходими при употреба на израза: "В Студената война крайният победител е капитализмът.")
Поради развитието на технологията вечната война между Атина и Персия се нуждаеше от оръжия, които далеч надхвърляха уменията на селските ковачи с техните мечове и щитове. От времето на автомобила и особено след атомната бомба няма ефективно оръжие, което може да бъде плод на затворена икономика.
В Света след излизането в Космоса с все по-голяма сила действат общовалидни междудържавни пазарни механизми. Тяхното общо действие доби безпрецедентна сила с възникването на информационните технологии. Светът се глобализираше.
СССР и СИВ представляваха стопански субекти, които бяха в конкуренция със световните монополи, намиращи се под политическия контрол на САЩ. Не беше възможно да оцелее непазарната, командна, структура (социалистическата система) в пазарна ситуация. Самата тази структура си поставяше капиталистически по същество задачи: масово производство, борба за чужди пазари, повече приходи. Въпросът за уеднаквяването на правилата, действащи вътре в пазарните субекти, които участваха в световния пазар, не беше и не можеше да бъде въпрос на избор.
Комунистическите държави искаха ИКОНОМИЧЕСКИ да изпреварят капиталистическите. Поставяха се срокове. Говореше се за "производителност на труда", "научно-техническа революция", "иновации", "разгърнато строителство на социализма". Всички сили на държавата бяха мобилизирани за стопанския просперитет. Така наричаните "предимства на социализма" според самата комунистическа пропаганда "се доказваха" в съревнование с капитализма по годишното производство на глава от населението на различни продукти - от килограми чугун до бройки яйца.В този смисъл при неуспех в конкуренцията с капитализма - "предприятието" (можем да го наречем както ни хрумне: фирмата, корпорацията, холдинга) КОМУНИЗЪМ рухваше по начин, подобен на рухването на фалирала фирма: от разпродажбата на безценица на оборудването, до разграбване на керемидите. Сиреч рухваха "плодовете на социалистическото строителство": създадената в условията на военна надпревара със Запада индустрия, селско стопанство, социална сфера. Всички те бяха обречени дори когато нямаха нищо общо с армията.
Ако си представим, че в надпреварата между двете системи беше победил комунизмът, то икономическото разграбване на Запада, разграбване в буквален смисъл на думата, щеше да бъде толкова неизбежно, колкото е реално днешното размазване на източно-европейските икономики.
Още от времето на Студената война е владеело такова разбиране. В стратегическите щабове на Запад (не бива да имаме съмнения, че сметките във Варшавския договор са били същите) - източно-европейските страни е трябвало икономически да бъдат победени. В гоненето на тази цел са се прилагали всякакви номера: например комунистическите държави са получавали достъп (шпионаж и покупка) до машини и технологии, които са били "леко" сгрешени.
По времето на тоталитаризма в България се разказваха десетки анекдотични случаи за покупка на машини от Запад, които не можеха "да бъдат пуснати" от "българските инженери". Идваше "чуждият специалист" и машината тръгваше, за да спре часове след неговото заминаване. Тогава, по времето на тоталитаризма, разказването на подобни случаи имаше антикомунистически привкус - не могат Нашите специалисти да се оправят с Тяхната техника.
Днес, когато тук-таме се прокрадват някои интересни хватки на западните специални служби, се разбира, че е по-вероятно да сме били свидетели на епизоди от Студената война, отколкото на неуспехи в "социалистическото строителство". Още повече, че някои промишлени обекти, свързани с високи технологии, които се намираха в строеж по времето на Рухването на комунизма, остават вън от приватизационния интерес на западните фирми, които бяха проектирали тези обекти и бяха осигурявали тяхното оборудване. Дори и когато сега им се предлагат на безценица, за да ги "ликвидират като конкуренти".
От 1982 година САЩ започват да изпълняват петгодишен план за подриване на Съветския съюз, където на икономическата и технологическата война е отредено челно място. И така стана - технологичното и икономическо притискане на СССР и Източния блок по времето на Рейгън доведоха до победата на Запада.
След рухването на комунизма и първоначалната "демократична" еуфория започна логичното:
разрушаване на всички материални постижения и социални структури, свързани с претенцията на източно-европейските народи чрез КОМУНИЗМА да преодолеят своята изостаналост.
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd Всички права запазени