ПЕРЕСТРОЙКАТА
В средата на 70-те години стана ясно, че комунистическата система е загубила състезанието. Народът започна да разбира, че по този начин няма да стане богат и "пръв". Нямаше "веднъж и завинаги" да се измъкнем от блатото.
Обезсмислиха се целите, чието постигане означаваше окончателно бягство от бедността и културната мизерия.
При тази ситуация икономическият натиск на Запада съвпадаше с интересите на комунистическата стопанска номенклатура, защото социализмът се оказваше тесен за нейната квалификация и претенции. Тя имаше достатъчно контакти със западни менаджери и собственици, за да разбира, че ако бъде премахната "ръководната роля на партията" и има възможността да работи в условията на пазар, социално-класовото й положение ще бъде друго, радикално ще се промени и социално-битовото й положение.
Към това предусещане на стопанската номенклатура се прибавяше и друг фактор: систематичният провал на комунистическата политика. Това застрашаваше и онова, което апаратът притежаваше - власт, добри условия за живот. Комунизмът ставаше тесен отвсякъде. Беше очевидно, че номенклатурата имаше един реален изход: да побърза и да осребри властта си. Но тук вече системата беше непреодолима пречка и натискът на Запада идеше навреме и на място. Системата трябва да бъде разрушена. Но как?
Трябваше да се намерят формули, които биха били подкрепени от обществото и общественото мнение.
Роди се формулата за "перестройката". Но нищо конкретно. Просто една дума, която дава свобода на всяко въображение да се вихри. И в крайна сметка целта на "перестройката" за висшата номенклатура беше без значение. Беше важно, че системата е отхвърлена официално с мъглявото обещание, че ако комунизмът се промени съгласно "първородните му идеи", то ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРОГРЕС В ИМЕТО НА НАРОДА ЩЕ БЪДАТ НАЛИЦЕ.
Това за прогреса допадаше на "бурканения човек". Той щеше да ИМА. Най-после щеше да избяга от бедността.
Беше достатъчно само да се "върне" в Началото. Но кое всъщност е Началото в една чисто политическа промяна?
Обратно към "Книги"