МАКЕДОНИЯ

Идеята за комунизма в българската история е идея за изход от мизерията. Но към "изходите" е невъзможно да не прибавим идеята за НЕЗАВИСИМА Македония.
След Освобождението в България е натрупано толкова много разочарование, че "несвободната" територия, която предстои да се освободи - Македония, от само себе си предизвиква идеята, че точно там е Мястото. Мястото, където сбърканото в България може да се избегне. Ще се избегне "князът", "чиновниците", сивото всекидневие на "София"...
Ако Македония се присъедини към България, тия "лошотии" няма да се избегнат. Ех, ако Македония се гради като Друга държава, край на разочарованията...
Като пренебрегнем Новакович и другите сърби, които имат осъзнатата задача да дебългаризират Македония, като елиминираме техните платени помагачи (в следвоенно Скопие това бяха сърбокомунистите), при различни хора и групи Македонският въпрос има своите нюанси.

От нюанс до нюанс разликата е голяма, но все нещата опират до бягството на "жертвата", до търсенето на изхода.

При Кръстьо Мисирков - първият изявен македонист, дори пръв идеолог на македонизма, колебанията за националната идентичност са непосредствено свързани с българските успехи и неуспехи. Когато България постигне успех - той е върл патриот-българин, когато дойде неуспехът - той заговаря за македонеца като различен от българина. Така при него "македонизмът" се оказва рожба на неуспеха на Илинденското въстание, на провала в Междусъюзническата война, на Ньойския договор, на кризата след Първата световна война... Един от изследователите на неговия живот пише: "Мисирков е по рождение българин, който е наранен от страданията на сънародниците, останали първо под властта на Османската империя, а по-късно - разделени под жестокото иго на сърби и гърци. За да преодолее тази тежка историческа съдба, той търси трескаво подходящи според него пътища за свободата. Това търсене не всякога е издържано." (Веселин Трайков, 1998)

Обърканият човек Мисирков в психологически план е "жертва". Затова като индивид той цял живот търси някой да се грижи за него, да простре ръка отгоре му, да намери опора и покровители. Да си реши битовите въпроси "веднъж и завинаги". Търси точно тези решения в Сърбия, Русия, Бесарабия, България...  Дали е "македонист", или "българин" зависи не само от Ньойския договор или изхода на Илинден, зависи и от възможността "веднъж и завинаги" да реши проблемите си.

Друг "македонец", чиито възгледи (?) по националния въпрос донякъде обясняват поведението на Българската комунистическа партия и как тя търси опора за своята политика по "македонския въпрос", е Никола Вапцаров.
В стихотворението "Имам си родина" Вапцаров, който плаща данък на македонизма, пише:

"Но когато нощем се завръщам
на стрехите тъмното поел,
чувствам как до родната ми къща
дебне враг в ръката с парабел.
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми требва свобода и хлеб."

В други стихотворения Вапцаров продължава темата:

"Вред мрак
И в мрака - тегло и робия.
Глад."

Точно поради тази причина той смята, че:

"Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя - не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда."

Неговата земя е друга, най-важният неин белег е Надеждата:

"Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб."

Македония няма да бъде новоосвободена част от България, защото там ще има  "свобода и хлеб". От кауза на нацията, тя става цел на класата:

"с кръвта
на простия народ
в Илинден влехме
наше съдържание.
Какво ще кажете за тази новина,
ще търсите ли тука руски рубли? -
Във Крушево бе феодална власт
и що за скок -
градят сега република!"

 Обратно към "Книги"

 

Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd Всички права запазени