КОМУНИЗМЪТ
Комунизмът без своята история е красиво нещо. Той е върхът на социалната рационалност. Той преодолява човешките недостатъци. Комунизмът обещава успеха на цялото общество: той обещава да даде в бъдещето всекиму според нуждите, а докато се стигне до там - раздава благата всекиму според труда. Проблемите стават решими при еднократното усилие - социалистическата революция. След нея настъпва постоянен прогрес, ред, сигурност и труд в името на поставената цел.
Затова комунистическата революция, макар да е свързана с класовата идеология на марксизма, след като бъде извършена, става национално явление.
Можем да се досетим, че заедно с другото целта на руснаците при Октомврийската революция е била да съхранят империята си, а целта на източно-европейските народи, като генерализирам българския подход, е чрез комунизма да "станат развити", да се мерят с "гърци и римляни".
На един твърде важен конгрес на Българската комунистическа партия - петия, проведен през 1948 година, Георги Димитров прави знаменитото изявление, че България трябва да постигне за няколко години това, което други народи са постигнали за десетилетия и столетия. Това беше паролата на "социалистическото строителство" у нас. Тази парола напълно подхождаше на изразът "аз съм българин".
Комунизмът обещаваше напредък. Той претендираше да е формулата за бягството от изостаналостта. Българите щяха да се измъкнат от нищетата!
Такова обещание привличаше масите и парализираше представителите на буржоазията и привържениците на индивидуалните права и свободи.
Комунизмът идваше с обещанието да измъкне страната от "вековната изостаналост", която беше факт: изолиран народ от централно-балканска държавица, дребно примитивно земеделие, индустрия, сравнима с дейността на еснафския дюкян, "капитали" с размерите на месечна заплата в развитите страни, кредити от бюджета, данъци, въздигащи държавата и нейния чиновник, отчуждение между различните йерархични равнища до степента на взаимно презрение, безотговорна и хаотична политика, подкупно правосъдие, лакейска журналистика, наплашена, бедстваща интелигенция...Невероятна скука и скованост.
Комунизмът преодоляваше това. Той говореше с терминология, която удовлетворяваше паисиевото понятие за "българин" (равен на "елини и римляни", "пръв е сред славяните" и прочие):
- достойно място на страната в СВЕТОВНАТА социалистическа система;
- участие в МЕЖДУНАРОДНОТО разделение на труда;
- индустриализация на страната, развитие на селското стопанство, културна революция;
- вождовете на българския комунизъм - Георги Димитров и Васил Коларов са от първите хора на "международното комунистическо и работническо движение";
- "световното равнище" е издигнато като официална цел на държавата във всички сфери: образованието, науката, художествената култура, индустрията, селското стопанство, спорта...Към това сме длъжни да прибавим, че Съветския съюз беше в ролята на "по-голям брат", който "безкористно помага" на "малка България". "Жертвата" беше щастлива да бъде "сирак", за когото се грижат по-големите.
Комунизмът не беше алтернатива, той беше и си остана начинът, по който българите участваха в конкуренцията и битката между народите, ако не за надмощие, то поне за равноправно присъствие в Света.
Студената война беше епизод от несекващата конкуренция между народите.
В друг смисъл - тя беше война за влияние между два типа цивилизация - тази на Запада с тази на Изтока, война, която трае от времето на Атина и Персия.
Обратно към "Книги"