В поредицата от разочарования "жертвата" има два варианта на жизнена стратегия:
- примирение със съдбата и бягство от обществото, като живота се капсулира в сферата на бита или в прекарване на времето ("бурканите" или "кръчмата"). В момент на осъзнаването на такава стратегия Пеньо Пенев, човек който хич не върви да бъде свързван с нея, поради което я разбира, пише:
"О, неоплакан гроб е вчерашния ден!"
- радикално отхвърляне на обществото, "борба" с него в името на някакви идеи. Надежда, вяра и фанатизъм са горивото на тази борба.
Този, който приема втория тип стратегия, отхвърля писаните и неписани правила. Той не приема съграденото преди него. Това са, разсъждава той, все лошотии, от които трябва да се отърсим и да започнем Отначало.
Стремежът към Начало, способността да се Започне Наново след понесено поражение, е една от най-добрите човешки черти. Благодарение на нея човек успява, запазва се, постига мисията си.
Но при "жертвата" Началото е друго. "Жертвата" отхвърля натрупването, постижението. Тя елиминира обществото като цяло. Тя не развива "новия човек в себе си", тя създава "нова социална среда":
"Но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.
Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар."Този "борец" (нито за миг не бива да се съмняваме в неговата нравствена чистота и идеализъм) е станал "борец", след като е разбрал, че е "жертва":
"Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха
и молеха пощада."Но "жертвата" се самоосъзнава, придобива вярата за необходимостта от радикална социална промяна. И точно тази вяра или идея, да я наречем:
"злобата в сърцето
трансформира
в една борба, която
днес
клокочи."В борбата с Живота изходът е ясен:
"Тогаз,
на твойто място,
дружно
ще изградим със много пот
един живот
желан
и нужен,
и то
какъв ЖИВОТ!"Това е идеята на "жертвата", станала "борец": да разруши обществото и на негово място да започне Отново, да създаде Ново общество, което ще реши онаследените и новите проблеми, но най-вече ще има Хляб, т.е. България ще е избягала от нищетата. И то как?
ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ!
Както е възможно в нищоправещия свят.
Политиката, вместо да остане част от "Този" свят, се оказва индивидуален и колективен път, за да се отиде до "Онзи".
Обратно към "Книги"