КАСКАДАТА ОТ РАЗОЧАРОВАНИЯ
Една от причините на разочарованията е в неразбирането, че "свобода на обществото (създаването на национална държава, нов порядък в обществото и т.н.)" е ценност, а не социален механизъм за решаването на лични въпроси.
През Втората световна война Вапцаров пише едно безлично стихотворение: "Селска хроника":"По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа?
Говори си и нека си говори,
нали за туй му плащат хората.
"Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел."
Във кафенето
някой се изсекна
и дълго три
със здравите опинци,
огледа се и каза уж полека:
- Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
"Глас народен - глас божи."
- Комай си прав -
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, -
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?"Може да бъде направена обемиста хроника на българските разочарования от Освобождението насам:
- след самото Освобождение;
- след Съединението;
- след Илинден 1903 (независимо от сръбските мераци и действия, тогава реално се пръква сепаратизмът на македонизма);
-след двете Балкански войни;
-след Първата световна война;
-след 9 септември 1944;
-след 10 ноември 1989.
Обратно към "Книги"