ОТСЪСТВИЕТО НА ГРАД
От възникването на българската държава до Освобождението фактор за структурирането на българската територия не е бил БЪЛГАРСКИ ГРАД. За съжаление нито една от трите столици - Плиска, Преслав и Търново не надхвърлят ролята си на феодални престолнини. Колкото и да е значима ролята на Пловдив в борбите за църковна независимост, той си остава провинциалното селище, в което за две десетилетия се случва нещо важно.
В периода на Османското владичество българската територия се структурира в силна зависимост от транспортните разходи на волския впряг. Пшеницата (предимно пшеницата), която дава основната храна - хляба (освен това тя е един от най-трайните за онези векове земеделски продукти), трябва да бъде превозена от едно място до друго, като запази конкурентната си цена. Волският впряг "запазва" приемлива цена на пшеницата на разстояние между 300 и 400 километра. Заскрибуца ли тя на по-дълъг път, цената й скача, тя става "непродаваема".
Трайните консумативни центрове, които не се изхранват от прилежащите им полета, за целия период на българската история са Централният Балкан и Рило-Родопският масив. От 14 до 19 век към тях се прибавят големите градски центрове Солун и Цариград.
Обживяната територия на българите е неделима от пространството на фиска и пазара. Това е теренът, върху който се развива животът. Български селища съществуват оттатък границите на Дунава, Босфора, Бяло и Адриатическо морета, но те не са част от единна народностна общност. Моретата и Дунавът са Препятствия, те са част от Защитата, те не са Пътища.
От тук следват други важни изводи, които в момента не ни интересуват.
На това малко пространство личностният тип на "жертвата" става лесно разпространен и споделен.
На близки разстояния контактите между българските селища са всекидневни и обменът на личностните типове е част от това всекидневие. На по-далечни разстояния белезите на този тип се разпространяват от:
- търговски кервани;
- просяци, музиканти и други артисти (има сведения за своего рода циркови артисти дори в "тъмните векове" - 15-17 век);
- пътешественици (предимно чужденци по Via Militaris (Цариградското шосе), Via Ignacia;
- монаси и различни проповедници;
- османски войски, които непрекъснато кръстосват българската земя, отиват и се връщат от безкрайните войни, и имат еднотипно отношение към "раята";
- османски чиновници;
- българи, които отбиват военно-държавни повинности;
- преследвани разбойници;
- роби-бегълци и рая-бегълци.
Обратно към "Книги"