ОСОБЕНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ВСЕКИДНЕВИЕ
Българите формират своята държава и строят своята култура в обкръжението на материалните останки от велики предшественици. Това е валидно днес, с още по-голяма сила е било преди векове и хилядолетие.
Аз съм израсъл в малкото полуселско градче Монтана, което въпреки многото си имена (Фердинанд, Кутловица, Михайловград) има поне двехилядигодишно непрекъснато съществуване. Учил съм в училище, чийто двор беше пълен с римски надгробия - стели, барелефи, късове от скулптури все от времето на Римската империя. Там тичахме в бурните междучасия. Махалата ни опира до останки от антична крепост. Като копаехме по двора, попадахме на древни нещица, които не разбирахме, но неграмотните възрастни, чийто диалект днес би бил неразбираем за младото поколение, съвсем спокойно казваха - може да е от траките, може да е от римляните...
Край градчето ни тече река, която и днес носи името на император Август1, така както е именувана по времето на Рим. В нея се къпехме и ловяхме риба. Детските ни игри бяха сред руината на древна сграда.
Детство сред подобна среда имат повечето българи.
По-късно съм виждал по българските полета Тракийските могили (покрай нашия град ги няма), чиито насипи се въздигат с величието на пирамиди. Те сигурно щяха да бъдат прочути като пирамидите, ако не бяха градени сред плодородни ниви, които селяните обработват от много, много векове.
Велико Търново - третата българска столица, се намира на достъпно за пешак разстояние до Никополис ад Иструм - един от римските градове, които бележат етап в развитието на ГРАДА в Света въобще. Български владетели, които са имали претенцията да бъдат “царе”, едва ли са били в неведение за чудесата на миналото, върху което изграждат своята държава.
Чудно би било, ако всички тези зрими белези на отминало величие, биха били подминавани от обикновените българи като нещо незначително и небило.
Паисий не фантазира сравнението с “римлани и гърци”. Няма как да живееш в двор, ограден с камъни от римска крепост, и да не се запиташ - “а аз къде съм, а ние къде сме?”
1 Тя се казва Огост и населението около реката така я наричаше - Огост. От мъжки род: "мътен Огост", "голем Огост", "тоя Огост", "Огосто", а не "тая Огоста", "мътна Огоста", "Огостата"... Името на реката е поставено на географските карти в женски род поради невежество. Българските реки, които се вливат в Дунава, са по правило от мъжки род, а тези, които текат към Бяло море, са предимно от женски род.
Обратно към "Книги"