ЩЕ ТРЪГНЕТЕ ЛИ НА ПЪТ?

Каквото и обществено начинание да се подеме у нас: разделно събиране на боклука, правене на партия, разпространение на вестник и прочие, то винаги се изправя пред три основни проблема, които стоят като коренище, обрасло с множество други проблеми: възрастовата структура на населението, неговата бедност и ниското му самочувствие. Ще започна с възрастовата структура, която по данни на статистиката е както следва:

От цялото население - над 65-годишна възраст са 17,15 на сто, между 55-64 - 12,71 на сто, между 45-54 са 14,25 на сто... Или хората, надхвърлили 40 навършени години, са общо 51 на сто. 

За населението над 19 навършени години разпределението е:

Ако приемем, че лицата над 20 навършени години формират съвкупността на обществено активните, около две трети от тях са над 40-годишна възраст. От това следва важен извод:

Какъвто и проблем за българското общество да се разисква, възрастовата структура определя профила на възможните обяснения и решения. Дали ще призоваваме хората да гласуват, дали ще ги агитираме да си плащат данъците, дали ще се опитваме да ги правим партийни членове, ако желаем успех, трябва да държим сметка, че мнозинството от тях са зрели хора с форимирани навици и изградени възгледи. Те вече са завършени носители на етнокултурата. С други думи, нашият проблем трябва да търси решение, което е разбираемо, смислено и привлекателно за улегнал човек, облечен в бронята на българския манталитет.

В редица случаи обществените начинания несъзнавано са съобразени с това, тъй като техните инициатори са социализирани в българската среда. Призоваващи и призовавани споделят едни и същи знаци, норми и ценности. Но в години на динамични промени, свързани с развитието на технологията и натиска на глобализацията, различните възрастови групи от населението започват да се движат с неравни скорости, често и в различни посоки.

Всички водят всекидневие, в което присъстват компютърът, мобилните телефони, кабелната телевизия, чуждите езици, отворените граници, пазарът и свободните избори. Но за младите това са предимно инструменти, с които градят своя живот, за възрастните - поводи за съзерцание и преживяване. За младите това са естествени неща, за възрастните са като мънистата за островитянина.

От друга страна, някои модели на сексуално поведение, за които често се говори, си остават органично неприемливи за възрастния човек. Преди половин век, ако някой биваше наречен "педераст", това можеше да завърши дори с кръвопролитие. Сега е едва ли не комплимент. Не желая да дискутирам  въпроса, посочвам само една от пропастните разлики между млади и стари.

Притежаваните и ползвани новости на технологията, както и практикуваните образци на поведение, са видимите страни от дълбинната разлика между културата на различни групи. Различията се задълбочават и поради ниските доходи. Ниските доходи ресурсно препятстват уеднаквяването по линия на сравнение и подражание, откъдето демотивират стремежа за взаимно разбиране...

За своите разсъждения в тази посока ще се опра на данните от едно представително за страната изследване на Института по социология, проведено през пролетта на миналата година. Данните днес не са по-различни.

Според това изследване, сред населението преобладават незаетите лица: пенсионери, учащи, домакини, безработни, боледуващи. Част от заетите (работещите) имат нередовен доход:

Мнозинството от хората живеят бедно и трудно свързват двата края:

Претенциите към дохода са минимални - 250 евро на месец на човек се смятат за връх. Мъжете и жените се различават по тази преценка:

април 2005

За същия месец, по данни на статистиката, средният доход на едно домакинство е бил 450.44 лева, а на човек са се падали - 175.63 лева. Реалността е драматично отдалечена от представата за сигурност:

По приницип всяко наблюдение на доходите, включително и от държавната статистика, се натъква на препятствието на интереса. Работодатели, самонаети и наети обикновено намаляват доходите си и ги преструктурират. Но като имаме предвид, че това са "осреднени" числа, а разликите в доходите са изключителни и повечето пари отиват в нищожен процент от населението (във всички случаи под 5 на сто), то посочената таблица заслужава внимание.

Почти всички системни източници на доход (виж колона 1 в таблицата) зависят от икономическото равнище на страната и се развиват в зависимост от обществено-политическия порядък. В обозримо време те не могат да се променят, така че да осигурят средствата за достоен живот. Само "доходите от домашното стопанство", които се получават по остаряла технология и са свързани с вековни традиции в организацията на семейството, са свободно избрани от индивида и неговото домакинство между двете възможности: да отглеждат ли, или да не отглеждат "домати"? Половината от произведеното в домашното стопанство (според данните на статистиката, която се основава на отговорите на наблюдаваните лица) е предназначено за пазара.

Хората осъзнават, че не могат да очакват значими положителни промени в своите доходи от системни източници и тъй като у нас, въпреки господстващия минимализъм, най-ниските страти в социално-икономическото разслоение възприемат своето положение за неестествено (ненормално), те бягат в нормалното, в традицията: гурбет (емиграция) или задълбочаване в затварянето в бита и дейностите по самозадоволяването, т.е домашното стопанство. С други думи: онези, които остават в страната, са мотивирани да избягват контактите с легалния пазар.

Ниските доходи на населението го притискат към гранични на легалния пазар зони, където няма отчетност и данъчен контрол. Това е в синхрон с непазарните стандарти на производство и размяна в българската етнокултура. Това е социалната среда на корупционни и криминогенни практики.

Доходите, но не само те, дават отражение върху самочувствието на хората. На изследваните лица е предложено да се самооценят по седембална скала, като с "едно" се отбелязва най-високата точка, а със "седем" - най-ниската.

Полученият резултат е многозначителен:

По-малко от 10 на сто от изследваните се самооценяват високо, почти 90 на сто смятат, че са "под средата". Средната самооценка на мъжете е 4,91, а на жените - кръгло 5. Разликата, макар и незначителна, е очаквана: в българското общество жените са в социално по-слабата позиция. Културата е от мъжки тип.

 Самооценката на лицето зависи от дохода на домакинството:

Всеки социален проблем в българското общество, без никакво изключение, е подложен на три основни влияния: възрастовата структура, бедността и ниското самочувствие на населението.

Затова не могат да се намерят трайни решения на съвкупността от проблеми, свързани с развитието и европеизацията на страната, ако гражданите се поставят в силови роли - "борец" и/или "съзтезател". Акцентите трябва да бъдат не върху свободата и успеха на индивида, а върху автономията и оцеляването му. Оттук следва важността в образователната дейност на държавата да се дефинира разбираемо ситуацията: "промените са неизбежни, за да оцелее, човек трябва да се адаптира към тях."

А политическите и стопански субекти, които предлагат конкретни неща на всички граждани (членство в партия, предмет за потребление, нов модел на поведение и пр.), би било подходящо да представят предложението си като средство, начин за адаптиране към променящия се свят...

Смисълът да се говори за възрастовата структура, бедността и ниското самочувствие, разбира с,е не е в това да се сее песимизъм, а да се посочват най-общите условия, при които активните хора и техните организации ще преследват своите цели. По подобен начин метереолозите съобщават на шофьорите при какви условия ще пътуват, и при много лоша прогноза за времето предупреждават: ако не ви се налага, не тръгвайте на път! Така че, всички онези, за които възрастовата структура, бедността и ниското самочувствие на населението са непосилни препятствия, по-добре да си останат вкъщи и да не се захващат с обществените въпроси.

Петко Симеонов