КАЗАНЛЪШКА РОЗА
(маслодайна роза, гюл, трендафил)
Rosa damascena Mill.
Сем. Розоцветни -
Rosaceae
Разпространение. Родината на розата е Средна Азия. Тръгнала
от Индия, Иран и Египет, маслодайната роза стига до Персия, Мароко и
други страни. В Европа идва с османските турци през 16 в. Стъпила в
българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на
19 в. В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова
долина (Казанлъшко, Карловско). Мекият климат и подходящата почва
създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която
започва да се добива най-качественото розово масло в света.
Описание. Розата
е храст, чиито стъбла и млади леторасли са покрити с шипове. Листата са
сложни, текоперести, последователни, с прилистници, елипсовидни, със
заострен връх, назъбени. Листната дръжка е покрита също със закривени
към основата шипчета. Цветовете са червени или розови. Разположени са
по няколко на стеблените върхове в съцветие метлица.Чашката е
неопадваща, петлистна, с 30-40 венечни
Използваема част.
Венечните листа, които се берат рано сутрин по време на цъфтежа
(май-юни). Сушат се на сянка или пък в сушилня (при температура до 30о
С. Допустимата влажност е 12 %. Срокът на годност за цяла или рязана
билка е 1 година, а за мляна - 6 месеца. Изваряването на розовия цвят,
както и запазването му до изваряването се извършва по специална
технология.
Химичен
състав. Цветът
на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол,
гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени (които предизвикват
втвърдяването на розовото масло при 25оС), евгенол, цитрал, линалоол,
бензалзехид и др., танини (предимно катехини, кверцитрин, кверцетин),
восъци, захар и др.
Лечебно
действие и приложение.
Силно спазмолитично, холагонно, холеритично и антисеротониново. Като
растение, съдържащо етерично масло с бронхоразширяващо действие, се
използва (както и мащерката) при спастичен бронхит, коклюш,
бронхиална астма, бронхиален задух (главно с микробни причинители). Има
и противосърбежно, успокояващо и местно обезболяващо действие.
Съществуват препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите
се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със
слабително действие.
Прилага се още и за лечение на възпалителни процеси на жлъчката и жлъчните пътища, дискенизии на жлъчката.
Лечебни
свойства има и розовото масло. Те се дължат главно на ненаситените
терпенови алкохоли. Маслото на розата има и силно противомикробно
действие. Според някои проучвания то притежава и известен антикалциев
ефект.
Розовото
масло се използва като съставка на много козметични продукти - в тях то
се включва не само заради аромата си, но и заради успокояващото,
омекотяващо и противомикробно действие.
В
българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват
като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на
сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго приложение е при
стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.
Начин на
употреба.
Вътрешно: 2 супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене. Външно: За жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.
