В
България съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които
са около 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват около 650 от
тях, а ежегодно се събират 300 вида. Благодарение на разнообразните климатични и
почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни
вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения:
алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди,
лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и
др. На много от тях е изучено фармакологичното и лечебното действие и
приложение. Често богатият опит от народната медицина е служил като
отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от
растенията. Изхождайки от българската народна медицина, беше
открита антихолинестеразната съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis),
която бе изолирана и под формата на препарата
нивалин навлезе в клиниките за
лекуване на полиомиелит, неврити, радикулити и като антагонист на кураре.
Съвременната медицинска наука цени и използва лечебните растения.
Голяма част от
медикаментите произхождат от билки.
И
до днес в народните песни се пее за омайни билета, брани по ранина от
млади моми и момци. ...Дали магическото действие на добрите духове,
населявали древния Хемус, не е създало тези омайни растения, изплели
нанизи от дъхави огърлици по гори и ливади? ... Но едно е сигурно - в
тях тече живителният сок на земята на българите и затова те носят
здраве и сила, красота и мъжество, любов.
