На 40-ия конгрес през декември 1991 г. по предложение на
Александър
Лилов е избран за председател на Висшия съвет на БСП. Преизбран е на този
пост на 41-ия конгрес през юни 1994 г. и остава на него до декември 1996
г.
През есента на 1994 година коалицията на БСП (с
Екогласност
на Стефан Гайтанджиев и
БЗНС "Александър Стамболийски" на
Светослав Шиваров)
спечелва парламентарните избори. Жан Виденов
става министър-председател
на 21 януари 1995 г. Правителството му е избрано от депутатите
на Демократичната левица.
Управлението
му е оценено като крайно несполучливо: бързо попада в медийна изолация, не
полага
усилия за международна подкрепа, битката му с икономическите групировки
е изкористена, не получава вътрешнопартийна подкрепа дори за онези реформи,
които е готов да извърши, парламентарната подкрепа на мнозинството не
е ефективна. . .
Всъщност Виденов
се сблъсква с настъплението на наша и чужда мафия. Той
започва масовата приватизация през лятото на 1996 година
и предлага в края на същата година въвеждането на Валутен борд.
Като председател на БСП издига за кандидат за президент предварително
обречената по формални причини фигура на
Георги
Пирински. След недопускането на Пирински до изборите (не е роден като
български гражданин), той е заменен от недостатъчно готовия за предизборното
състезание Иван Маразов.
В изборите за президент БСП на Виденов
участва като предварително
загубила и загубата е катастрофална. Това
дава първия тласък за
радикализиране на опозицията срещу властта на БСП и Виденов.
След такъв провал Виденов подава оставка в края на декември 1996
г. предимно
под натиск на вътрешнопартийната опозиция. Оставката му допълнително
катализира политическите процеси в страната. Недоволството срещу Виденов,
свързано с хлебната криза (лятото на 1996), банковите фалити и инфлацията,
започва като левичарска вълна. Дни преди неговата оставка, опитът на КНСБ
да организира обща стачка се проваля. Няколко дни след оставката му започват улични акции, които в началото на януари 1997 година
са
оглавени от СДС.
След оттеглянето на Виденов от държавната и партийната власт (на негово
място за председател на БСП в края на 1996 е избран
Георги
Първанов), най-значителната му проява е мемоарната книга "Отвъд
кулисите на политическия театър", издадена през 1998 г. Една книга, която може да бъде разглеждана
като олицетворение на своя автор.
1998 - член на движението "Открит форум".
В края на септември 2000 г. Софийският районен съд
решава, че
думите и оценките, които Жан Виденов е употребил по адрес на ексбанкера
Атанас Тилев в книгата си, не съставляват обида. Делото
е заведено две години преди това от Тилев, който
обвинява Виденов, че го е очернил. (Съдът обаче
налага на експремиера административно наказание глоба от 500 лв. заради
твърдението му, че Тилев се оженил по поръчка на българските тайни служби.)
През 2007 година в рамките на проверка на всички депутати след 1990 г. от Комисията по досиетата името му бива огласено
като съпричастен на службите на Държавна сигурност ("явочник").
Ръководител на фондацията
"Европейски социални ценности". Преподавател в
бизнес-колежа в Пловдив.
Името на Жан
Виденов никога не е свързвано с корупционни скандали.
Владее английски, френски, руски и арабски език. Женен, с едно дете.
