Симеон се държа като цар и загуби
Синята кръв и демокрацията не стигат за политическо дълголетие на монарха
Майкъл Уинфри
Ройтерс
16 юни 2005
Детето цар, което се завърна да управлява България след 50 години изгнание, откри, че синята кръв и демокрацията не са достатъчни за осигуряването на политическо дълголетие. Симеон Сакскобургготски, който е единственият европейски ексмонарх, избран за премиер, трябваше да е с много големи шансове на 25 юни, поставяйки своеобразен рекорд, по мнението на наблюдателите, които го определят като най-успешния български премиер след падането на комунистическия режим. Вместо това обаче Сакскобургготски
се бори за своето политическо оцеляване
защото много от неговите критици и мнозинството от избирателите виждат в него дистанцирана фигура, която е пропуснала случая да се очисти от забогателите и да сломи хватката на бедността, сковала половината страна. "Той беше избран, защото обществото повярва, че ще осъществи реални промени", заяви Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика. "Но Симеон се държеше като цар. Той не се намеси в ежедневните проблеми в правителството. Пропусна възможностите и затова в момента губи", допълва Станчев. В момента изследванията на общественото мнение показват, че движението на Сакскобургготски НДСВ печели 15% и в момента е далеч зад социалистите с техните 30 на сто. Това е и много далеч от 43%, с които царят спечели изборите през 2001 г. Запомнен като добре възпитаното 6-годишно момче, наследило трона след смъртта на баща си, Симеон II бе принуден от комунистите да напусне страната през 1947 г. Той обаче се завърна през 2001 г. след голяма изборна победа. Първоначалната еуфория бе краткотрайна, след като неговата набързо създадена партия от мениджъри и известни личности, включваща модел, актьор, и даже илюзионист, шокира с обещанието си, че радикално ще измени жизнения стандарт на 8-милионната балканска страна само за 800 дни и ще смаже корупцията.
Кабинетът на премиера, който балансира бюджета и се справи с дълга, осъществи така необходимите трудни реформи за влизане в ЕС и осигури икономически растеж. Анализаторите обаче смятат, че мнозинството от избирателите чувстват тези придобивки като резултат от пътя, очертан от предишното правителство. Както и че бившият цар се бави при осигуряването на един по-добър живот за средното равнище българи. Макар че Симеон говори прекрасно 6 езика, той
често се изчервява, когато говори пред публика
Избягва интервюта пред медии за своята правителствена политика, отказва да взима участие в предизборните диспути и често изглежда объркан от критиките. "Аз понякога съм учуден защо хората ме обиждат лично", споделя Сакскобургготски напоследък. "Какво съм направил на тези хора? Как ги отегчавам? Казал ли съм нещо, с което да го заслужа?", каза наскоро той. Царят премиер показва публично нежелание да се стреми към нещо друго освен най-високия пост и неговата предизборна цел не включва надпревара за място в парламента. "Неговият стил действаше перфектно, докато бе считан за цар и преди да стане премиер", казва Огнян Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията. "Но магията на белия рицар не може да действа винаги. Той бе на служба 4 години и от него се търси отговорност", допълва Стефанов. Въпреки че бедността е намаляла с една трета, откакто е станал премиер, половината от българите живеят с по-малко от 2 евро на ден, а сегашното правителство не успя да вкара в затвора дори и една "едра риба" за корупция. Дори и поддръжниците на Симеон са смаяни от
усилията му да си върне собствеността
отнета му по време на комунизма. Той предизвика възмущение и с това, че не отвори досиетата на тайните служби от комунистическата ера и ухажваше бивш свързан с КГБ шпионин като свой потенциален съветник. В провинцията хората все още се събират около 68-годишния премиер. Въпреки че избягва разкоша, някои от приближените му продължават да се обръщат към него с "Ваше Величество". Като цяло хората уважават Сакскобургготски като личност. Дори и най-упоритите му противници избягват да притесняват тази обичана фигура, чието достойнство и намерения никога не са били поставяни под съмнение. Анализаторите считат, че неговият най-добър шанс да задържи властта - да оглави коалиция с десноцентристите - е начинание с малки изгледи за успех. Водещите в класирането социалисти, свалени от власт след икономическата криза от 1996-1997 г., обещават вдигане на заплатите и на други разходи. Някои ги характеризират като малко по-рискови от либералните центристи на Сакскобургготски. Премиерът заяви, че ще се противопостави на всеки опит на социалистите да сформират и оглавят правителство, надявайки се, че неговата партия ще може да оглави самостоятелно следващата коалиция. "В противен случай, ако имаме правителство, в което социалистите управляват с НДСВ, Симеон ще се оттегли... и ще се кандидатира за президент", казва политологът от Софийския университет Румяна Коларова. Сакскобургготски, който беше спрян от надпреварата за най-официалния пост преди парламентарните избори през 2001 г., следващата година ще може да се кандидатира срещу сегашния държавен глава Георги Първанов. Според анализатори партията му НДСВ може да остане силна и без него, а амбициите на България да стане членка на Европейския съюз ще се запазят дори и социалистите да вземат властта, както се очаква. Те обаче допълват, че експериментът може да се яви
като предупреждение за другите монарси
в Европа, надяващи се за завръщане на политическата сцена. "Оказва се, че царските/кралските особи са подготвени да участват в партийна политика", казва Коларова. "Процесът означава да дойдеш на власт и след това отиваш в конструктивна опозиция, но определено цар в опозиция не е нещо, което се приема в европейските традиции", допълва тя.
/в. "Стандарт", 17 юни 2005
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
