НЕВЕСТИН КАМЪК КРАЙ ТРИГРАД
Името на тази
местност се свързва с времето, когато турците са завладявали земите ни.
Нашествениците били зли и жестоки, защото срещали яка съпротива от
българите навсякъде. Османлиите нямали милост към никого: посичали
възрастни мъже и жени, заробвали красиви моми и невести, пленявали
годното мъжко население. Настанала страшна страхотия - дете у майка
писнало. Мнозина хванали горите и оттам давали отпор на завоевателите. С
техните имена и подвизи са свързани много места, извори, пътеки, пещери
и скали. И Невестин камък дотогава е имал друго име. Когато турците
покорили родопското население, а по-късно почнали да го помохамеданчват,
настанали отново страшни времена - пак хукнали българите да бягат и да
се крият из планинските усои и гори.
Една невеста
била непразна, не искала детето й да се роди в чужда вяра, та рекла да
се скрие и да го роди българче, пък после каквото става, да става. И
тръгнала из планината. вървяла, вървяла, без да спре някъде - без път и
посока. ай-после се изкачила на една височина до този камък и седнала да
отпочине, защото глад и жажда стопили силите й. И както легнала да си
почине, така и умряла - предала богу дух при камъка. Дълго време никой
не минал край това място. Най-сетне пътят довел няколко девойки - бягали
от турците. И те седнали при камъка да отпочинат, и видели мъртвата
невеста - била много красива, като заспала. Девойките заплакали от жал
към тая погинала хубост. Сълзите им били кървави от мъка. И там, където
паднали, поникнало цветето момина сълза. Сълзите били кървави, а цветето
е бяло и уханно, та всички го харесват и когато минат оттам, берат.
Оттогава и името на тази камениста височина е Невестин камък. От нея се
открива широка и красива гледка и през цялата година цъфти момина сълза.
