ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(Откъсът е от книгата на Александър Яковлев, Здрач, С., 2005, изд. къща Христо Ботев)

Вчерашнuй раб, уставшuй от свободы,

возропщеm, требуя цепей.

Тези стихове на Максимилиан Волошин

доста точно отразяват и днешното

състояние на  руското общество.

Чрез тази книга искам да поканя читателите да поразсъждават за съдбата на Русия и нейните народи през миналото столетие и началото на днешното, за това - защо Русия потъна в метежи, революциии контрареволюции, войни и конфликти, в кървави репресии, ленинско-сталинска тирания и човешка нетърпимост. Защо днес чиновническият авторитаризъм надвисна като буреносен облак над страната?

Личните си размисли над миналото разглеждам през призмата на събитията след Мартенско-априлската демократична революция от 1985 година, на нейните корени и причини, както и на последствията от Реформацията на Русия. Народиха се твърде много критици на Перестройката. Разбира се, има за какво да ни критикуват нас, реформаторите от първата вълна. И самият аз правя това, без да щадя нито себе си, нито другите. Но сега смятам за уместно да отговоря на онези кри­тици, които нахално твърдят, че преобразованията през 1985 година са започнали без какъвто и да е план и дори без идеи.

Що се отнася до плана, такъв и бе невъзможно да има. Кой по това време би могъл да приеме "план" за коренна реформация на об­ществения строй, който включва в себе си ликвидиране на моновласт­та, моноидеологията и монособствеността? Кой? Апаратът на партията и на държавата? КГБ* и Генералитетът? Ставаше дума за смяна на начина на живот, а не просто за санитарна обработка на мръсно бельо.

Що се отнася до конкретните идеи и предложения, те бяха в изобилие. И не само у хората, които съзнателно направиха своя избор и застанаха на пътя на реформата. Още в първите месеци на Перест­ройката в Политбюро се говореше, че е необходимо да се преориентираме към прекратяване на студената война и ядреното противопоставяне, на войната в Афганистан, за децентрализация на икономиката. Активно се обсъждаха проблемите за демократизация на обществения живот. Подчертаваше се намерението всички политически стъпки да носят еволю­ционен характер, да изключват насилието.

Нима тези идеи не можеха да променят облика на държавата? За какъв план още можеше да става дума при тези конкретни обстоятел­ства? Друг е въпросът, че практическите действия срещнаха съпротива­та на номенклатурата, поради което някои реформи останаха само на­мерения.

А що се отнася до личните ми представи за бъдещето на стра­ната, те бяха достатъчно ясни. Във връзка с това ще си позволя да спомена два мои документа от декември 1985 година, тоест от първата година на Перестройката. Единият е от моя архив, другият - от архива на М. Горбачов. Публикувам ги с известни съкращения.

Много от тези мои съображения намериха отражение в по-къс­ните ми доклади и статии. Но не само това. Днес дадените документи могат да представляват интерес както заради времето на създаването им, така и защото помагат да се разбере как започна всичко, доколкото значителна част от нещата, които ще бъдат казани по-нататък, посте­пенно се осъществяваха в живота.

Бележки от моя архив:

«1. За теорията. Догматичната интерпретация на марксизма-ленинuзма е дотолкова антисанитарна, че в нея гинат всякакви творчески класически мисли. Луцифер си е Луцифер: дяволското му копито и досега uзпотъпква филизите на новите мисли. Сталинистките догми са трън в очите и с това вероятно ще се наложи да живеем дълго.

Обществената мисъл, която се развива от утопия към наука  е останала в много отношения утопична. Утопична, защото строителството на социализма се възприемаше механично като бърз прескок в комунизма, възприемаше се обречеността на капитализма и т.н.

Информационните полета, обработвани от предшествениците ни, бяха твърде разредени. В нашата практика марксизмът сам по себе си не представляваше нищо друго освен неорелигия, подчинена на интереси­те и капризите на абсолютната власт, която десетки пъти възнася­ше своите собствени богове, пророци и апостоли, а после ги потъпкваше в калта.

Но щом става дума преди всичко за самите нас, необходимо е поне да се опитаме да разберем как ние, които се бяхме устремили нагоре, към върховете на материалното благоденствие и нравствено­то съвършенство, изостанахме.

Политическите изводи за марксизма са неприемливи за съзиж­дащата се цивилизация, която търси път за смекчаване на изходните конфликти и противоречия на битието. Вече нямаме право да не се съобразяваме с последствията от догматичното упорство, от нес­кончаемите клетви за вярност към теоретичното наследство на мар­ксизма, като не можем да забравим и жертвоприношенията върху неговия олтар.

Толкова назрели пробиви в теорията могат да обуздаят авто­ритарността, пренебрежението към свободата и творчеството, да привършат с моноидеологията.

2. За социализма и социалистическото. Хрушчовският комунизъм беше разжалван в брежневски "развит социализъм", но от това представите ни за социализма не станаха по-убедителни - при това меко казано.

Защо е така? Според мен защото всички представи за социа­лизма се изграждат върху принципа на отрицанието. Буржоазното е сатанизирано. С усърдие, по-люто от това на Светата инквизиция, се търсят демони и вещици във всяка жива душа. Общественият жи­вот е отровен от лъжа. Презумпцията за виновност на човека е пре­върната в "ръководство за действие».  Двеста хиляди подзаконови ин­струкции показват на човека, че е потенциален злосторник. Посочено му е какви песни да пее, какви книги да чете, какво да говори. Своята порядъчност човек трябва да доказва с характеристики и справки, а конфорuисткото мислене се изтъква като свидетелство за благона­деждност.

Като умъртвяваше опита с валяка на извратената класовост (дори в бедната ни страна Сталин  "намираше» и постоянно раждащи се капиталисти), социализмът отсичаше пътя си към бъдещето - във вакуума пътища няма. И тръгнахме назад към феодализма, а в Магадан и на други " места, не толкова отдалечени ", изпаднаха до робството.

Монособствеността и моновластта не са социализъм. Съществували са още в Древен Египет. Към реалния социализъм според мен може да се върви, ако се опрем на пазарната икономика, ако осигурим свободно, безцензурно придвижване на информационните потоци, ако създадем нормална система за обратни връзки.

Хиляда години са ни управлявали и продължават да ни управляват хора, а не закони. Трябва да преодолеем тази парадигма, да преминем  към нова - правова.

Тъй че става дума не само за демонтаж на сталинизма, а за смяна на хилядолетния ни модел на държавност.

З. За икономиката. Как десетилетия в потенциално най-богатата страна на света успявaше да водим полугладно съществуване, да живеем дефицитно?

Два невиждани грабежа - на природата и на човека - са основни икономически закони на сталинизма. С действието на тези закони и само с тях се обясняват " грандиозните, фантастичните, невероятните" и прочие успехи на страната...

В ранг на закон е въведено абсурдното положение, че "не е въможно да се осигури непрекъснат ръст на народното стопанство без преимуществено развитие на производството на средствата за производство ". В резултат е създадена « икономика за икономиката ", която вече се развива независимо от Държавния план. Няколко пети­летки наред конгресите и пленумите на ЦК* приемат решения за ускорено развитие на група Б, но всичко става наопаки. Сaмоизяждане­то на икономиката е разрушително.

По-смело трябва да се оперира с понятия като екологокапаци­тет на икономиката, мегасинтез на стоката, времекапацитет, ка­чество като непознато количество. инфор.uационно облагородяванена стоката (това, което приблизително се нарича науковместима продукция). Още няма разбиране защо информацията трябва да стане основна стока на световната търговия, защо производството на средства за информатика е локомотив на икономиката.

Демократично общество може да бъде създадено само тогава, когато всичките му ръководители и народът разберат и осъзнаят, че:

а) Нормалният обмен на трудови еквиваленти е възможен из­ключително на пазара - друг начин засега хората не са измислили. Непазарният социализъм е утопия, при това - кървава.

б) На нормалната икономика и е нужен собственик, без него няма и свободно общество. Тръгне ли си страхът, старото общество ще се разруши, защото ще се появи икономическият интерес.

Човек е биосоциално същество, движено от интереси. Има ли интерес - планина ще преобърне, няма ли интерес - спокойно минава покрай годишните си заплати, разхвърляни сред метал или бетон.

Отчуждението на човека от собствеността и властта е ге­нът на нашите пороци. Императивът на Перестройката е това от­чуждение да бъде преодоляно.

в) Нормалният обмен на информация е нужен на обществото - както въздухът. Той е възможен само в условията на демокрация и гласност. Нормалната система на обратните връзки е вестибуларният апарат на обществото.

И така, основните" съставки" на Перестройката са:

а) пазарната икономика с нейното заплащане според труда;

б) собственикът като субект на свободата;

в) демокрацията и гласността с тяхната общодостъпна ин­формация;

г) системата на обратните връзки.

4. Управлението. То е архаично, по гениален начин отнема въз­можността за действие.

Бъдещето е в самостоятелните фирми, междуотрасловите обединения и т. н. Предприятието, фирмата, обединението трябва да имат работа само с банката: финансово-кредитната система е връх на управленската пирамида. А Държавният план трябва да съединява държавните и обществените програми, като разпределя с конкурси ресурсите и капиталовите влогове. А за това е нужен нормален пазар на всички до един, но най-напред - на капиталовия пазар.

Отрасловите министерства са чудовища на сталинизма, не­подвижна подставка на механизма за задържането на иконйuическите реформи, супермонополи, където като в "черна дупка" угасва научно-техническият прогрес. Министерствата могат само да загниват. У нас практически няма държавна икономика. Има отраслова, мафиотска... Прехвърлянето на разходите върху потребителя и при­родата, инфлационно-дефицитният начин на стопанисване са императив в отрасловата болярщина. Хрушчов беше абсолютно прав, като разгони министерствата. Но за съжаление това, както и многодруги неща, той го направи в кавлерийски стил.

5. За партиите. Практиката в мирно време партията да ръководи всички и всичко е твърде несигурна. Съревнователният принцип в икономиката, личната свобода и свободата на избора на практика неизбежно ще стигнат до противоречие с моновластта. Но властта си е власт. От нея рядко се отказват доброволно. Така и КПСС[1], особено като се отчита нейният "ордено-мечоносен" характер. Трябва да изпреварим събитията. Вероятно би било разумно да разделим партията на две части, като дадем на съществуващите разногласия организационен изход. Но това е особена тема за старателно и премерено обмисляне. ..

Изложените тезиси назряваха в мен отдавна, но тяхната доработка завърших към началото на декември 1985 година. Поставих датата 2 декември - рождения ми ден. Тогава не ги показах на Горбачов. Вероятно не съм се осмелил, особено заради това, че там имаше тезиси за пазарната икономика и разделянето на партията. По това време не бях в състава на висшия ешелон на властта. Можех да изплаша всички до смърт, а вероятно и да навредя на делото. Но след три седмици, в края на декември 1985 година, като използвах факта, че доверителните ми отношения с Михаил Сергеевич се развиваха по възходяща линия, аз все пак реших да превърна тези си бележки в неофициална докладна записка до Горбачов. Озаглавих я "Императиви на политическото раз­витие" .

"Април 1985 година само положи  началото  на надеждите, но още в самото му настроение се отрази тревога за това, което се случва. Животът въвлича обществото в епохата на неизбежни про­мени. Всяко задържане, макар и неосъзнато, е пагубно. Освен всичко друго политическата струна е толкова обтегната, че при провaл може да ни удари много болезнено.

Цел на всички бъдещи преобразования е човекът във всичките му взаимовръзки и проявления - производство, общество, политика, култура, биm, интереси, психология, здраве и т.н.

Днес въпросът опира не само до икономиката - това е материалната основа на процеса. Проблемът е в политическата система, по-точно - в нейната работа, движение, в нейното прицелване към човека, в степента на служебната u роля. Оттук идва необходимостта от:

1. Унищожаване на противоречието между думи и дела, все по-тясно сливане на интересите на личността, групите и обществото като цяло.

2. Последователен и пълен (в съответствие с конкретно-исто­рическите възможности на всеки етап) демократизъм.

3. Развитие на личността като самостоятелна и творческа.

4. Реално въвличане на всички и всеки в усъвършенстването на живота по места и в държавата като цяло. Това е главната точка, от която зависи решението и на първите три. Тъкмо тук е основата на ликвидирането на социалната неудовлетвореност, понеже, първо, хората сами ще отбелязват положителните прoмени, чиито темп значително ще се ускори; второ, те, след като заедно с права получат и отговорност, сами ще вuждат какво днес е реално, какво - не; трето, не някои "от горе», а самите  те, масите, ще бъдат ответници за всичко, което става, в това число и за всичко ненаправено и пропуснато.

За основните принципи на Перестройката.

1. Демокрацията е преди всичко свобода на избора. А у нас са налице отсъствие на алтернатива, централизация. Ние като че ли сме задушили диалектиката на противоречията и искаме да се разви­ваме само според едната им страна. Отсъствие на избор има във всички сфери и на всички стъпала (азиатското ни минало. Историята на страната въобще, враждебното обkръжение и т.н.). Сега още не разбираме същността на вече идващия и исторически неизбежен преход от времето, когато нямаше избор или той бе исторически невъз­можен, към времето, когато без демократичен избор, в който би участвал  всеки човек, е невъзможно да се развиваме успешно.

2. Комплексност при реформирането на всички страни от жи­вота - от икономиката до "формалните», външни признаци на демок­ратизма.

3. Едновременност или дори изпреварващи темпове в ключови­те сфери (преди всичко - в партията).

4. Решителност, ограничена единствено от реалните възмож­ности  като се взема под внимание процесът на постепенното - макар и в перспектива - отмиране на редица държавни функции. Вероятно ще бъде необходим и експеримент от локален (в пространството и вpeмemo) характер.

5. Привличане на силите на науката към разработка и про­веждане на процеса на икономическата и политическата демократизация и на контрола над нейните междинни резултати.

За изборите. Изборите трябва да бъдат не избиране, а избор, при това - избор на най-добрия. Може да се ограничи броят на издигнатите кандидати (но не по-малко от двама). Депутатът трябва да зависи от избирателите, да изразява действително тяхното мнение чрез своята уста, а не своето мнение от тяхно uмe. Подотчетност и сменяемост на депутатите. Реално отзоваване на депутатите – с публикация, обяснения.

За гласността. Всестранната гласносm, изчерпателната и опе­ративна информация са задължително условие за по-нататъшната демократизация на обществения живот.

За съдебната власт. Реална независu.мост на съдебната власт от всичките u други разновидности... Независимост на съдиите, реални гаранции за независuмост - в принципите на съдоустройството, вреда на отзоваването и така нататък.. Съдебната дейност трябва да бъде професия. Сега желаещи да се намесват във функционирането на правосъдието - колкото искаш. Необходимо е такава намеса да се разглежда като престъпление, наказуемо по закон.

Наказателният кодекс - твърдосm, стабилност. Неотврати­мост и суровост на наказанията за антиобществени елементи, особено за крадците, безпощадност - към убийците.

За правата на човека. Трябва да има закон за правата на чо­века и тяхното гарантиране, закон за неприкосновеността на личността, uмуществото и жилището, за тайната на кореспонденция­та, телефонните разговори, личния живот. Осъществяване на правото на демонстрации, свобода на словото, съвестта, печата, събранията, правото на свободно придвижване. Искаме всеки да uмa големи граждански задължения, но това е възможно само в случай че uмa големи граждански права. Най-широка съдебна защита на правата на личността по всеки въпрос, чак до обжалване на действията на държавните органи. Гражданинът трябва да uмa право да предявява иск към длъжностно лице и всяка организация. Необходuми са арбитражни съдилища. Трябва да бъдат фиксирани конституционно задълженията на държавата по отношение на гражданина.

Законът и подзаконовите, нормативните актове. Законът трябва да има uмперативен характер... Прокуратурата, призвана по принцип да следи за изпълнението на закона, по същество бездейства. Дори министрите, да не говорим  за Съвета на министрите, със сво­ите предписания и указания нарушават повечето от законите.

Човекът трябва да бъде сигурен в лоялното и оперативно раз­глеждане на неговите нужди, жалби от компетентни хора и организации. Сега никога и никого не наказват за незаконен отказ. А ето, за законно разрешение наказват. Затова се е възприел такъв стил: отначало - отказ, после, евентуално - положително решение...

Икономическите въnроси. Създаване на единна саморазвиваща се основа, която осигурява органично единство между интересите на човека, колектива и обществото.

Право на стопанска инициатива не само за колектива, но и за личността. Концерните и тръстовете да са на пълна стопанска сметка. Вероятно трябва да се помисли за това - цялата система на обслужване и търговия да бъде построена на кооперативни начала. Не­обходим е кодекс на стопанското право, но само при самостоятелни контрагенти. Необходим  е съвременен  КЗОТ[2] - у нас е допотопен.

Да се обуздае Министерството на финансите, което в прес­ледване на днешната копейка лишава обществото от стотици и хиляди рубли утре. Да се ликвидира финансовият произвол.

Трансформация на монопола на външната търговия, решител­на интеграция с източноевропейските страни (като първи етап), а после - и със Запада...

Това ще бъде революционна перестройка с исторически харак­тер. Пресата на изискванията на времето ще ослабне. Въпроси от рода на активност на личността, смяна на хората, борба с инерцията и т.н. ще се решават без особени разноски. Политическата култура на обществото ще расте, следователно - и реалната стабилност.

И така, беше студеният декември на 1985 година, а в живота настъпваше пролет. Примирих се някак си със съвестта, когато излагах своето лично виждане за характера и пътищата на обществените преобразования, както ги разбирах по онова време. Реформацията все още само почукваше като птиче от яйце. Властта на КПСС все още изглеж­даше непоколебима. В преамбюла към тази бележка, разбира се, напи­сах, че предлаганите мерки ще доведат до укрепване на социализма и партията, макар и да разбирах, че радикалните изменения в структурата на обществените отношения ще добият собствена логика на развитие,  която бе невъзможно да се предскаже, но при всички случаи там нямаше да остане място за едновластието на партията и сталинския социализъм.

Читателят, прочел тези отдавнашни съображения сега, надявам се, ще разбере причините за душевното ми изумление от днешното време. Разбира се, знам, че очакванията никога не съвпадат с реалността, че надеждите винаги са украсени с романтични краски, а животът ги запокитва на твърдата, а понякога и мръсничка земя. Разбирам и това, че Русия направи огромно крачище напред - към демокрацията и свободата, и само обитателите на номенклатурните пещери не искат да признаят това. И още по-болезнено е да гледаш усилията на властта за реставрация на миналото под знамето на стабилизацията, за огранича­ване на свободата на словото, за милитаризиране на съзнанието под знамето на патриотизма. Оформя се измамна концепция, която гласи, че икономическите реформи са възможни само в условията на авторитарна власт, доколкото, видите ли, характерът на нацията е просмукан от сво­еволие, анархизъм, лентяйство. Какъвто е народът, такива са и песните му. Цинизъм без граници.

Хиляда години Русия страда от мизерия и безправие. Ако съвременната чиновническа номенклатура, която олицетворява социалис­тическата реакция, не задуши вече осъществените, както и обявени реформи, Русия е спасена и никой няма да спре развитието и към свободата и процъфтяването. Но засега продължава бавното проточване на някакво странно време - времето на оцеляването и надеждата. А още - времето на равнодушие към безправието и произвола. И времето на гадаене - като по венчелистчета на маргаритка - "дали чиновникът ще я задуши или не".

Господстващата и тържествуваща продажна номенклатура, бидейки авторитарна по същество, настойчиво формира чувствата за не­обходимост от авторитарен режим, използва ги ловко с цел засилване на собствената си власт. Набиращото сила пране на миналото, особено на злодеянията на Ленин и Сталин, натрапчивата пропаганда на "слав­ните подвизи" на спец службите, както и на мръсните пари са очевидно доказателство за това. Настъпващата реставрация се е пременила в одеждите на стабилизацията. Противоречието между думи и дела отново се превърна в ежедневно занимание на политиците. С други думи, непо­носимо е, когато рушат сградата, в чиито темели има и твои тухли. Бе невъзможно дори в страшен сън да сънувам, че по страната ще плъпнат пълчища мерзавци, а не отряди от съзидатели, готови да отстояват свободата на човека.

Не и върви на Русия с реформите. Отдавна не и върви. Най­точно и изящно е осмял нашите реформи, започвайки с тези на Петър І, Николай Гогол. Във II част на "Мъртви души" (които геният на писателя е превърнал от мъртви във "вечно живи") той изпраща незабравимо "вечно руския" - стар и нов - Павел Иванович Чичиков към неистовия реформатор полковник Кошкарьов, истинска издънка от “гнездото на Петър", който безгранично вярва в бюрократичните принципи на реформите.

"Цялото[3] село беше разхвърляно: постройки, престройки, куп­чини вар, тухли и греди по всички улици. Бяха изградени някакви зда­ния, нещо като правителствени учреждения. На едно беше написаносъс златни букви: "Депо за земеделски оръдия"; на друго: "Главна сметководна експедиция"; по-нататък: "Комитет за селските работи", "Школа за нормална просвета на селяните". С една дума, дявол знае какво нямаше!

...Полковникът прие Чичиков извънредно любезно. Наглед той беше добър и ве:жлив човек: почна да му разказва колко мъки и трудове му е струвало да докара имението си до днешното благосъстояние; с болка на сърце се оплака колко трудно е да се накара мyжuкът да разбере, че просветеният разкош, изкуството и художеството докарват висша наслада човеку; че селянките той до ден днешен не е могъл да застави да носят корсет, а пък в Германия, дето той стоял с полка в 14-а година, дъщерята на воденичаря знаела да свири дори на фортепиано; но че въпреки всичкото упорство от страна на невежеството той бездруго ще достигне, когато неговият мужик кара плуга, същевремено да чете книга за гръмоотводите на Франклин или Вергилuевите "Георгики", или "Химическото изследване на почвите”.....

Много други работи още разправи полковникът за това как да се направят хората честити... Той си залагаше главата, че ако само половината руски мужuци облекат немски панталони, науките ще се издигнат, търговията ще се повдигне и ще настъпи за Русия златен век. ..

Когато Чичиков му доверява за своите потребности от мъртви души, полковникът го моли да изложи просбата си писмено, доколкото "без писмена процедура" никак не бива, а на Чичиков ще помогне специално изпратен комисионер.

«- Секретарю! Повикайте ми комисионера! - Дойде комисионерът, някакъв си нито мужик, нито чиновник - Ето той ще ви придружи по всички най-необходими места.

Чичиков се реши от любопитство да отиде с комисионера да види всички тези най-необходими места. Канцеларията за подаване на рапорти съществуваше само на фирмата, а вратата беше заключена. Началник Хрулев бил преместен в новооснования комитет за селските постройки. Мястото му било заето от камердинера Березовски, но той също бил някъде откомандирован от строителната комисия. Бутнаха се те в департамента за селските дела - там пък ремонт; събудиха някакъв пиян човек, но от него не можаха да научат нищо. "У нас е неразбория - каза най-сетне комисионерът на Чичиков. - Господоря за носа го водят... " По-нататък Чичиков не иска да гледа друго. Като се върна, той разказа на полковника. че работата е тъй и тъй. че у него е каша и нищо не може да се разбере, а комисията за подаване на рапорти съвсем я няма."

На Кошкарьов "вследствие на това събитие му идва... щастливата мисъл да създаде нова комисия".

Гогол е изрисувал грижливо и истински реформатор - Константин Фьодорович Костанжогло. Руснак, но не руски. Станал руски. И съвсем неслучайно Гогол дава на отрудения с разум и тяло човек неруска фамилия. Руснакът... той, как да го кажа, той като Петрушка, общо взето, е пиян, а когато няма пари, се просвещава. Петрушка... "имаше дори благородно подбуждение към просветата, т. е. към четене на книги, от чието съдържание никак не се затрудняваше: беше му досущ безразлично дали те бяха похождения на някой влюбен герой, просто буквар или молитвеник - той всичко четеше с еднакво внимание... Това четене се извършваше повече в легнало положение, на кревата и върху дюшека, който от това обстоятелство беше станал сплеснат и тънък като пита... "

У Костанжогло всички къщи са здрави, а улиците - равни; има ли някъде каруца - каруцата е здрава и нова-новеничка; мужик ще се появи с някакъм умен израз на лицето; рогатият добитък е отбран; дори селската свиня гледа като дворянин. И още: когато наоколо има суша, при него няма суша, когато наоколо има слаба реколта, при него слаба реколта няма.

Костанжогло казва:

«- Мислят как да просветят мужика! Та ти първом го направи богат и добър стопанин, па тогава той сам  ще се изучи.

...Ако един дърводелец владее секирата добре, аз съм готов да стоя при него два часа: тъй ме весели работата... И не затова, че се увеличават парите - парите са си пари. Но защото всичко това е работа на твоите ръце, защото виждаш, че ти си причината за всичко, ти си творецът и от тебе като от някакъв маг се пръска изобилие и добро навсякъде... "

Е, как днес да минеш без Гогол, без този мислител пророк, след като при него едва ли не всяка сцена е Русия днес! Всеки чиновник е Кошкарьов. Е, кажете ми, при кого от съвременните писатели може да се намери толкова дълбоко и точно описание на характера на руснака, на неговата доброта и подлост, на неговия талант и тъпота, на неговото пиянско юначество и безпросветен мързел, на неговата жертвеност и равнодушие!

Но да се върнем към сегашните дни.

Сигурен съм, че без преосмисляне на духовното, икономическото и политическо наследство, предопределило толкова тежката съдба на Русия, болката, греховете и великите и прозрения, е невъзможно да се разберат нито източниците на социалната болест на Русия, нито съвременните прищевки на живота, свързани тъй или иначе с новия социален избор на страната.

Няма как да се скриеш с лъжа от миналото... Бездруго мъртвите ще догонят живите и строго ще поискат от тях нравствено покаяние. А и няма как да се скриеш от миналото, от самия себе си - също. Няма да минем без нов прочит на много исторически явления и събития, много трудни и противоречиви процеси, които се наричат революция, контрареволюция и еволюция, свобода и анархия, власт и насилие. Разнообразните им преплитания оголват с особена острота извечните проблеми на общественото битие: съотношението между цели и средства; принудата и убеждението; разрушението и съзиданието; идеалите и действителността; сравнителната цена на революцията и еволюцията; взаимоотношенията между народ и власт; йерархията на класовата и общочовешката ценностна мотивация.

Всяка страница за падението и разложението на човека в ленинско-сталинската епоха смятам за себе си като мое писмо към потомците, които вероятно ще бъдат терзани от съмнения, защото това, което тук по-нататък е написано, не би могло да бъде в човешкото общество. И самиият аз не искам, а понякога ми е и страшничко да вярвaм, но, уви, всичко това е било.

Изповедта е тежко нещо, ако говорим и пишем истината. И неблагодарно. Особено когато пишеш за бедите на Русия и народите й с чувството на любов и душевна тревога за бъдещето на децата на твоята страна, за Русия, необяснимо странна, вековечно страдаща, мъчително мятаща се, търсеща своето щастие на този свят.