СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ
Вяра Ганчева Емилия Ченгелова
2. Резултати от интервютата с представители на допълнителните групи
Представители на допълнителните групи са: експерти, общинска администрация, медии, държавни служители, НПО и доставчици на социални услуги.
2.1. Потребности на хората от Третата възраст - идентификация и приоритетизация.
Значима част от експертите, участвали в дълбочинните интервюта обръщат внимание на сигурността като най-важна потребност за хората над 55 г. Сигурността се разбира от една страна като защита от заплахи като глад, болести и репресии. От друга страна като защита от внезапни и травмиращи сривове в ежедневния живот. Задоволяването на тази потребност е свързано с удовлетворяване на чувството за безопасност, стабилност, закрила, отсъствие на страх и тревога, потребност от ред, закон и ограничаване на хаоса.
Те имат нужда от сигурност не само като липса на престъпления възрастните най-често са жертва на престъпления - но и като разбиране какво става в обществото. Когато не разбират, когато попаднат в мъгла - те попадат в стрес. (Експерт)
Резултатите от изследването показват, че макроикономическата стабилизация не се е отразила съответстващо на микро ниво. Голяма част от хората над 55 г. се чувстват не особено сигурни за своето бъдеще - както според собствените им самопреценки, така и според преценки на експерти, неправителствени организации, медии и държавни служители.
Основният акцент в повечето интервюта са унизително ниските доходи на пенсионерите.
Проблеми - първо доходите 1 милион пенсионери бедстват. Имаме много точна статистика. Изключително в тежко състояние са пенсионерите. Дори най-високата пенсия - 450 лв, я получават не повече от 10 000 д. В България тя не е сериозен доход! Ако сравняваме с европейските страни - смешно е. Парното в София излиза 150 лв на месец за двустаен апартамент. ( Представител на медия )
Голямата тревожност и песимизмът на възрастните хора в България са породени от болезнения преход към пазарна икономика и ограниченията, които този преход поставя пред социалното им включване.
Предвид, че са зависими от чужда помощ, често стават обект на експлоатация и изнудване, появяват се форми на домашно насилие и психологични проблеми депресивни състояния, тревожност. (Държавен служител)
Сигурността може да бъде разбирана като икономическа, продоволствена, здравна, екологична, лична, общностна и политическа сигурност.
Изследването показа, че няма единомислие нито по идентификацията на потребностте на хората от третата възраст, нито по приоритетизацията им.
1. Сигурност финансова и жилищна има сегрегация по доход.
2. Контакти - общуване емоционални и информационни потребности.
3. Необходимост от разнообразие - възможности от нова работа.
Между 55-64 г. - те са в творчески подем, пик на възможностите потребностите там са 1., 2., 3., а над 64 г. - пак 1., но 2. - семейство, а не просто контакти, 3. - поддържане на статуквото. (Експерт)
1. За трудоспособните и здравите - работа.
2. Приятелски кръг и забавления срешу самотата и изолацията.
3. Медицински грижи и лекарства с достъпни цени. ( Представител на медия)
Когато говорим за възрастни хора, не трябва да пренебрегваме и потребностите от принадлежност и любов, т.е. емоционалните потребности, както и потребността от оценка на постиженията и чувството за компетентност.
От моите лични впечатления и наблюдения мога да споделя също така, че трябва да се помогне възрастните хора да осмислят живота си. Да не остават в изолация. Наистина, доста от тях остават сами без съпруг или съпруга. Това малко или повече ги поставя в уединение. Остават сами и са резервирани по отношение на контактите. (Доставчик на социални услуги)
Потребността от социална сигурност е видово понятие спрямо сигурността и тук се разглежда като потребност от социално включване.
Много от респондентите посочват, че най-важните потребности за хората от третата възраст са свързани със социалното включване, тоест със създаването на условия и възможности в най-голяма степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот. Социалното включване се разбира веднъж като възможност за заетост и както използване на остатъчната работоспособност (вторична заетост - работа след пенсиониране), така и втори път - като възможност за социални контакти, удовлетворяващи емоционални и информационни нужди. Социалното включване се разбира и като цялостна грижа за преодоляване на различни социални рискове от изключване на възрастните от обществото било то чрез информационна дискриминация, или чрез дискриминация чрез доходите или чрез лишаване от достъп до различни социални услуги.
Проблем е първосигналното отношение на всички правителства за това как трябва да живее един човек над 55 години. Продължава да битува мнението че човекът над 55 е непълноценен. Забравя се, че в Европа и света има държавници и президенти на 70 и повече години. Забравя се опита на тизи хора - те се поставят в един психологически и социален ъгъл. Никаква грижа нито за обгрижване, нито за настаняване в домове това са едни зачеркнати от обществото хора. (Представител на НПО - Донор)
Анализът на интервютата разкрива, че социалното включване има различно значение за различните категории възрастни в зависимост от тяхната работоспособност, от здравния им статус, от населеното място, в което живеят, дори от етническата им принадлежност. Причината е, че въпреки общите потребности от сигурност и социално включване, потребностите на възрастните над 55 г. не са еднакви за цялата възрастова група.
Бих казала също, че възрастните хора трябва да бъдат третирани като политика, а не като пакет и към всеки трябва да се подхожда индивидуално (Доставчик на социални услуги)
Екпертите например посочват, че потребностите зависят от възрастовата група, но не само. Не са еднакви за тези трудоспособните и в надтрудоспособните възрастови групи, така както не са еднакви за тези, които живеят сами или в общо домакинство с повече хора, в града или на село.
Може би диференциацията в проблемите и потребностите на възрастните са попречили досега да се постави въпросът за общия интерес на обществото от решаване проблемите на хората от третата възраст. Липсва и консолидация на различните институции, представляващи възрастните хора около общите им интереси, липсва интегрирана политика за възрастните.
За момента няма внесен в Народното събрание законопроект, касаещ възрастните хора. Засега това не стои като най-важен въпрос. На преден план са майките, младите хора, хората с увреждания. Може би ще се стигне и до възрастните хора. (Политик)
Към хората в трудоспособна възраст като цяло е насочена дейността на Агенцията по заетостта и на неправителствените организации, занимаващи се с възрастните в трудоспособна възраст - напр. КТ "Подкрепа" и КНСБ. Към хората в надтрудоспособна възраст е насочена дейността на МТСП и Агенцията за социално подпомагане, както и на неправителствени организации, предоставящи социални услуги, но почти в никоя от тези институции не се събира специализирана статистика за потребностите на хората над 55 г., като това се отнася и за МЗ, и за МОН, и за МТСП. Нещо повече - изработването на цялостна национална политика за възрастните, а още повече - прилагането и е още в начален стадий.
Нещо повече - не само универсалните - националните, но и регионалните политики за възрастни или липсват, или са несъобразени с регионалните особености.
Възможността за участие (в програми за възрастни) е благо в големите градове и в столицата. (Експерт)
В резултат на това нито политиките към възрастните в трудоспособна възраст - напр. курсовете за квалификация и преквалификация, нито политиките за надтрудоспособните групи са адекватни на потребностите достъпни и ефективни. Възникват допълнителни разходи при използването на услугите, които възрастното население трябва да поема само, въпреки ниските доходи. Подобно е положението и с политиките в здравеопазването, и в използването на социални услуги.
Има и противоположни мнения, поне що се отнася до участието на възрастните, а именно че възможностите са:
Предимно в селата, малките градове и в няколко по-големи центрове участват в художествени състави - певци, танцьори. На някои места са привлечени да участват в социалния патронаж. (Представител на медия )
Нещо повече дори да има следа от подобни политики документите, свързани с тях, са неоткриваеми, какво остава за изпълнението им... Екипът на изследването например изгуби много време и усилия за да открие Национален доклад за възрастните хора от 2003 г. и Национален план по проблемите на възрастните, но без успех.[1] Изследването откри не просто липса на визия и стратегия за държавни политики за възрастни към момента, но и липса на институционална памет за политики за възрастни, които някога все пак има следи, че са правени.
Огромната разлика в потребностите е в зависимост от това дали лицето работи, или не, дали има степен на инвалидност, или не. Предполага се, че повечето до 64 г. работят, но възрастта е втори критерий при оценка на потребностите. Първият е заетостта. Едни са потребностите на работещите, други на пенсионерите, но и двете групи заедно имат потребност от доходи.
2.2. Потребност от заетост и защита на трудовите права на възрастните.
Тук трябва да се направи уговорката, че има заети и в надтрудоспособна възраст, която към момента в България е 58.5 г. за жените и 63 г.за мъжете, както и има неработещи в трудоспособна възраст - безработни, хора с увреждания, обезкуражени.
Единственото, което е направено досега за тях в законодателен план, е когато не им достигат точки или години за пенсиониране, им се даде възможност да се пенсионират с по-ниска пенсия и след това да си доработват. Другото е субсидираната заетост когато се плаща на работодателя в продължение на една година, ако наеме безработен от Бюрото по труда. В продължение на една година Бюрото му плаща заплатата. (Политик)
С тази уговорка може да се приеме, че част от хората в трудоспособна възраст, които работят и имат доходи, могат да се справят сами, въпреки че и сред работещите също има известен дял бедни.
Проблемът е, че заетите в близка до пенсионната възраст са дискриминирани на пазара на труда, а безработицата за голяма част от възрастните, комбинирана с инвалидност например означава липса на доходи и попадане в капана на социалната изолация.
Дива пазарна икономика възрастните безцеремонно се освобождават от работодателите. Възрастните са по-скъпата работна сила. Ако ги освободят една година преди пенсиониране, работодателите спестяват брутни работни заплати, които се дължат при пенсиониране - 6 или 2 работни заплати в зависимост от стажа. (Експерт)
Безработицата означава не просто липса на доходи и обедняване, но и загубването на социални връзки.
Има работодатели, които наемат такива хора останали без работа в предпенсионна възраст, но се оказва, че са с много здравословни проблеми, психически нестабилни, поради преживяния стрес от оставането без работа и започват да вземат болнични, разболяват се, не идват на работа. (Политик)
Доказан е акумулативният ефект на натрупването на рискови фактори вследствие на безработицата, особено продължителната, върху загубата на професионална квалификация, на трудови навици, както и върху влошаването на здравния статус и увеличаването на опитите за самоубийства (изследване в Пирогов показва, че 8 от 10 опитали се да се самоубият са безработни).
Хората, загубили работата си изпадат в изолация. Голяма част от пенсионерите също се чувстват изолирани, като тук значение има не само това, че са вън от активния трудов живот на обществото, но и ниските доходи, заболяванията. (Представител на общинска институция)
Интервютата с експерти показаха, че т.нар. класове за прослужено време представляват фактическа дискриминация по възраст, защото по-старите работници трудно си намират работа, поради финансовата тежест за работодателя. Работодателите предпочитат да платят обезщетенията при установени нарушения, които са твърде ниски и варират между 600 и 2000 лв., отколкото да наемат възрастен. От друга страна безработните възрастни също имат претенции не само към работата, но и към заплащането - не е тайна, че част от тях предпочитат да работят в сивата икономика и спестяват осигуровки.
Проблемите са свързани и с намиране на подходяща работа за възрастните хора, тъй като поради възрастта си те не са подходящи за преквалификация, а освен това поради това, че им предстои пенсиониране, искат по-високи заплати и осигуровки. (Представител на общинска институция)
Като добра практика за преодоляване на дискриминацията на трудовия пазар могат да се посочат Програмата Сейн и Програмата Помощ за пенсиониране, както и Програмата Заетост на хора с увреждания.
Но има и специални програми за възрастните хора. Такива са програмата Помощ за пенсиониране, когато на хората не им достигат години или стаж за пенсиониране, и програма по Закона за насърчаване на заетостта, касаеща жените над 50 години и мъжете над 55 години. (Представител на общинска институция)
Една друга програма е мярка съгласно Закона за насърчаване на заетостта. Тя обхваща жени над 50 и мъже над 55 години. При тях 12 месеца е субсидираният период от Бюрото по труда, а след това работодателят се задължава да задържи работника на работа още 12 месеца. (Представител на общинска институция)
2.3. Потребност от заетост на възрастни хора с увреждания
Към проблемите на възрастта при много от хората над 55 г., но в трудоспособна възраст, се прибавят проблемите на бедността, инвалидността и социалната изолация, както и на достъпа до трудовия пазар. Тук отново откриваме дефицитите в статистиката за възрастни, включително на възрастните хора с увреждания, на които обърнахме внимание в предишния раздел.
Социалната категория инвалиди е по-възрастна от останалите хора. С нарастване на възрастта нараства инвалидността, вследствие на хронични заболявания. Има ножица между преброяванията и самоопределилите се инвалиди. Има скрита инвалидност. (Експерт)
Дълбочинните интервюта показват част от причините, поради които възрастните по-често са обект на изключване от трудовия пазар, отколкото хората на средна възраст. Например не се прилагат в пълна степен възможностите за непълен работен ден, както тези за надомна заетост, които биха облекчили положението особено на възрастни с увреждания. Не са създадени достатъчно икономически условия за приобщаване на хората с увреждания, особено на възрастните от тях, тъй като този проблем не може да бъде решен по пътя на санкциите.
Сега инвалидите са около 600 000 д. от тях 30-35000 са членове на Съюза на инвалидите, от тях около 30% са над 65 г. (Eксперт)
Приложението на антидискриминационните разпоредби сега води до загуби за работодателя, а не се използват икономически стимули за преустройване на работни места. Дискриминацията спрямо лицата с увреждания е резултат и на липсата на архитектурен достъп до работното място..
Законът за интеграция на хората с увреждания в частта му за заетостта не се използва не по вина на работодателите, а по причина на държавата, която упражнява ролята си чрез две групи мерки квоти и субсидирана заетост. И двете мерки са насочени към работодателите, а не към самите увредени лица.
Една друга програма е Заетост на хора с увреждания. Тя осигурява 24 месеца заетост, която се субсидира от Бюрото по труда и 12 месеца заетост, която се субсидира от работодателя. В тази програма се включват хора, на които им остават повече от 5 години до пенсия и които са с над 71% нетрудоспособност. (Представител на общинска институция)
За ефективното интегриране на хората с увреждания на работното място е необходимо те да притежават достатъчно професионални и социални умения, да имат подходящо образование, усещане за дисциплина, отговорност и ангажираност към фирмения просперитет. Всичко това се придобива с практика, а не със субсидия. По тази причина необходимо е държавата да съсредоточи усилията си към трета група мерки, насочени към хората с увреждания, а именно да подпомага тяхната адекватна квалификация и да поеме финансово т.нар. индивидуални оценки на работните места, както и средствата за преустройство на работните места, съобразно изискването за всеки отделен случай.
2.4. Потребност от социално подпомагане
Както групата на трудоспособните, така и групата на надтрудоспособните възрастни е подложена на различни рискове, което налага необходимостта от социално подпомагане.
Пенсионерът е едно бедно същество, живеещо, за да прави икономии, което му задръства мисленето. (Представител на НПО)
По-голямата част от групата над 55 г. са тези в надтрудоспособна възраст.
Към 31.12.2005 г. пенсионерите в България са 2 301 669. От тях хората над 55 години са 2 009 522. (Държавен служител)
Социалните доходи снижават относителната бедност, т.е. неравенствата при възрастните, но слабо влияят върху абсолютната бедност, тъй като са много ниски.
Болестите ги правят зависими и те имат нужда от независимост. Доходите са инструмент за независимост. (Експерт)
Безработните се регистрират в Бюрата по труда, където обаче от май 2005 г. с оглед недопускането на пасивно поведение на пазара на труда с измененията на Закона за насърчаване на заетостта (в сила от май 2005 г.) е въведена санкционираща разпоредба за прекратяване на регистрацията на безработните, отказали да приемат предложената им подходяща работа или обучение. Като се има предвид практиката досега, може да се предположи, че тази промяна ще доведе до изпадане от социално подпомагане на много безработни възрастни.
В групата на пенсионерите най-тревожно е положението на самотно живеещите, най-възрастните и жените като цяло, като комбинацията от тези фактори увеличава риска и дълбочината на бедност неимоверно много.
В групата на работещите възрастни от социално подпомагане имат нужда безработните и хората с увреждания, а сред пенсионерите също има хора с увреждания.
С новото законодателство се даде възможност на хора, които са пенсионери да получават втора пенсия за инвалидност, т. нар. социална пенсия. Всички лица, които са с над 70% загубена работоспособност имат право плюс личната си пенсия за старост да получават и социална пенсия за инвалидност, която е до 25% от личната пенсия. Такава пенсия в момента получават около 400 000 пенсионери. (Държавен служител)
Има доста силен негативизъм към пенсионната реформа. Силни искания към ранно пенсиониране - лоши условия, изморени, негодуват от нивото на пенсиите и срещу диференциацията на пенсиите - обструкции срещу големите разлики в пенсиите.
Също и срещу точките и трудовия стаж - негодувание. (Експерт)
Малцинствените групи и безработните трудно ще се адаптират - пенсионната система ги изключва! Дизайнът на пенсионната система - чисто разделение между социалната и пенсионната система не е добро! Сега връщане пак към това - социалните пенсии към социалните грижи - грешка! Решаване на временни проблеми. Пенсия чрез система за социални грижи е обидно /чрез подоходни тестове/. (Експерт)
2.5. Потребност от социални услуги.
Социалните услуги се определят като дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Законовото определение за социални услуги разглежда социалните услуги като дейности, насочени към подкрепа на подпомаганите лица за водене на пълноценно съществуване и за социално включване в обществото. Социалната интеграция на лицата се явява съществен елемент на понятието социална услуга, която следва да бъде разработена и предоставена по начин, гарантиращ на лицето водене на самостоятелен начин на живот, а не поставяне на лицето в зависимост от услугата, съответно от институцията.
Насока на дейност, касаеща хората над 55 години е Програмата за профилактика и рехабилитация. Тази програма е само за осигурени лица. Те трябва да са във възраст под пенсионната или ако са инвалиди, да са с временна нетрудоспособност, т.е. да се предполага, че ще се излекуват и ще се върнат на работа. Тази програма им предоставя възможност да ползват центровете за профилактика и рехабилитация като мярка за възстановяване на работоспособността им. (Държавен служител)
Всяка от тези две големи групи на трудоспособна и надтрудоспособна възраст, е сегментирана на още повече групи в зависимост от пола, здравословното състояние, местожителството, доходите, образованието... Тук бихме искали да отбележим ефекта на акумулиране на неравенства с напредването на възрастта едновременно намаляват доходите, влошава се здравето, намаляват професионалните и социалните контакти.
Необходима е икономика, ориентирана към възрастните - много от тях са самотни в селата или в градовете. Имат по едно дете. То е заминало. Няма кой да се грижи за болен или за възрастен. (Експерт)
Но заедно с това - в България няма традиции за грижа за хората в общност, за предоставяне на услуги в естествена домашна среда. До 1989 г. такива услуги се предоставят само в специализирани институции (старчески домове), тоест човекът е отивал при услугата, а не услугата при човека. От една страна финансирането е направено така, че да обслужва институции, а не потребители. Общинските власти и дирекциите за социално подпомагане би трябвало да проучват местните потребности от социални услуги, да ги анализират и планират. Те нямат капацитет за качествено предоставяне на подобен вид услуги[2]...
2.6. Потребности от здравна сигурност
Министерство на здравеопазването в момента няма разботена специална политика по отношение на възрастните хора. Предвижда се да се направят някои неща, но нищо конкретно няма направено. МЗ ще участва в изработването на стратегията за устойчиво развитие и там един от моментите е постоянна работа с хронично болните, повечето от които са възрастни хора. Предстои да започне работата по програма за т.нар. здравословно стареене. (Държавен служител )
Проблеми - първо - здравословни. По принцип българският пенсионер е много болен и не може да си позволи качествено здравеопазване, зависим е и става роб на здравословните си проблеми. Той мисли главно за решаването им. (Експерт)
Един от основните детерминанти на здравето, допринасящ за установеното влошено състояние на здравето, е бедността. Бедността води до повишаване на индивидуалните и екологични фактори на риска, нарастваща заплаха от непълноценно хранене, лоши битови условия, намаляване на достъпа до информаци и знания, намаляване на възможностите за получаване на необоходимата медицинска помощ. Оттук идва и проблемът с достъпността на медицинската помощ, особено стоматологичната.
Възрастните имат нужда от достъпно здравеопазване - включително стоматологична помощ и протезиране. (Доставчик на социални услуги)
Проблемите на бедността и здравето са комплексни и тяхното решаване е възможно само чрез координиране на усилията на всички институции и това е залегнало в Стратегията за борба с бедността и социалната изолация, където на здравеопазването е отредена конкретна роля за изпълнение на основни стратегически цели и задачи. Необходимо е обаче създаване на надеждна база данни за здравното състояние на населението и детерминантите на здравето; оценка на дейността на здравните структури за опазване на здравето; оценка на финансирането на профилактиката; решаване на проблемите извън здравния сектор, които влияят на здравето, чрез мултидисциплинарни анализи и разработка на процедури за координиране на дейността на секторите на ниво правителство.
В Министерство на здравеопазването няма статистика за възрастните хора над 55 години. Предстои създаването на база данни. (Държавен служител)
Например като причина за неудовлетворените здравни потребности на възрастните се посочва наличието на комбинирани здравни потребности при тях, на които обаче не съответства аналогична здравна помощ.
Лицата над 55 г. имат комбинирани здравни потребности. За момента (у нас) няма комбинирани здравни заведения. ( Държавен служител)
Хората от Третата възраст имат потребност от подкрепа за независим живот - тъй като възрастните хора след 60-тата си година, /и след 70 г. според СЗО/ страдат поне от 6 заболявания според д-р Чудомир Начев. (Експерт)
Вярно е, че през последните години се разработиха редица програми, които са вертикални и придават повече значение на терапията на най-тежките болести. Но профилактиката им и промоцията на здраве са на по-заден план, а и средствата за тях са символични. Реформата в първичната и болничната помощ не допринесе за по-ранно откриване и лечение на болестите и за контрол на факторите на риска, с които са вързани. Ситуацията налага разработка на национална стратегия за контрол на хроничните болести и активни дейности на обществото за реализацията й.
Социалната изолация във възрастта след 70-80 г. при по-голяма инвалидност става по-голяма. Парадокс - хората тогава имат повече потребности, а са по-самотни. С възрастта нарастват потребностите, а у нас - медицински модел всички услуги са на база освидетелстване, хората не могат да получат услуги съответстващи на потребностите. (Експерт)
Интервюираните споделят, че липсва достатъчно предварителна информация за същността и хода на здравната реформа, а пакетът от здравни услуги, който покрива НЗОК, не е достатъчен. От началото на реформата в пакета здравни услуги няма включени зъботехнически услуги, като по този начин се ощетяват голяма група предимно възрастни пациенти. Увеличените средства за медико-диагностични дейности, особено за високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, не са съобразени с реалните потребности и по традиция се формират листи на чакащите за скенери, ядрено-магнитен резонанс и др.
Липсва яснота при провеждане на лекарствената политика, а цените на лекарствата и прегледите не съответстват на доходите на населението.
Въпреки повишаване на средствата за лекарства всяка година те не достигат. Има закъсняване на доставки и недостиг на жизненоважни медикаменти. Особено сериозно е положението през 2005 г., когато възникнаха сериозни проблеми с болните на диализа и онкоболните, за които доставката на животоспасяващи лекарства за годината не беше изпълнена в средата на годината. Това доведе до гладни стачки и протести на онкоболните, но МЗ не им обърна сериозно внимание. Не е учудващо, че в НЗОК например още няма пациентски организации.
МЗ в момента не работи с НПО. В това отношение още не сме започнали дейност. Смятаме да направим списък на неправителствените организации, които работят в областта на здравеопазването и да започнем да си сътрудничим с тях. Смятаме да възложим това на регионалните центрове по здравеопазване. ( Държавен служител)
Налице е и здравна дискриминация по възраст. Например скъпоструващи лекарства за множествена склероза се изписват като безплатни лекарства само за малка част от болните, като критерий е възрастта над 50 г. не се покриват разходите за лекарства.
2.7. Образователни потребности на възрастните
Изследването верифицира възможността за предоставяне на образователни услуги за хората от третата възраст. Получените данни от интервютата с двата типа респонденти убедително сочат, че потребностите и нагласите за обучение на тази възраст се разглеждат по-скоро като изключение отколкото като реална възможност и необходимост:
Освен това те са в едно много особено положение, поради възрастта си вече са неподходящи тепърва да бъдат обучавани, а самите те в много случаи са неспособни да се справят с редица новости в работата и по тази причина се оказват неефективни и нерентабилни за работодателя. Именно затова работодателите избягват да назначават такива хора. (Политик)
Тук в по-широк смисъл можем да засегнем и потребността от информация. Тя не достига до основните бенефициенти на подобен тип програми. Така шансовете за по-широко обхващане на възрастните хора в образователни програми се минимизират още в ซзародишป - налице е сериозен информационен дефицит за съществуващите програми:
Голяма част от харата над 55 нямат информация за различни образователни здравни и социални програми. Не са мотивирани много да участват, освен когато не им се налага. (Представител на НПО)
Въпреки мнението, че в София има повече информация отколкото в провинцията, един от респондентите коментира, че на местата, където се събират пенсионери Клубовете на пенсионерите, няма информация за закони, за промени в нормативната уредба, засягаща възрастните, за здравни, социални и образователни програми.
Тия клубове са забравени от бога!
( Представител на общинска институция за Клубовете на пенсионера и инвалида)
Жените на 55 години са по-комбинативни от мъжете, готови са да се включат в курсове за преквалификация. Мъжете са по-консервативни. Отказват да се преквалифицират. ( Представител на общинска институция)
Образователни потребности не виждам големи нужди, освен свързани с политика - да се ориентират какво става, да изразяват активна гражданска позиция. (Експерт)
Пенсионерите не са много ориентирани да си повишават квалификацията. Те се оттеглят в една по-пасивна позиция. (Представител на НПО)
2.8. Потребност от признаване на равни права и човешко достойнства
Като проблем, свързан с признаването и познаването на потребностите на възрастните, в хода на изследването се очерта наличието на дискриминационни нагласи. Върху съществуващите нагласи в мисленето и върху действията с предразсъдъци към възрастните, т.нар. ейджизъм, внимание обърнаха експертите, според които подобни стереотипи накърняват човешкото достойнство.
На екзистенциалните проблеми на възрастните се обръща по-малко внимание, отколкото на проблемите на младите хора или на хората от средната възраст. Това до голяма степен се дължи на ейджистка нагласа - предразсъдъка, с който се обезценява и маргинализира положението и значението на старите хора в съвременните общества. Напр. ейджистки предразсъдъци са: старостта е болест, бреме, некачествена работа и др, вкл. самоопределяне като бъдеща жертва. (Експерт)
Анализът на интервютата показва, че у нас има някои прояви на институционален ейджизъм - на възрастните хора се гледа като на по-малко човеци от другите. Има институционална унификация, групова идентификация по възраст, а не по образование, пол или статус.
2.9. Оценка на социалната изолация на възрастните
Социалната изолация на възрастните бе предмет на оценка от всички интервюирани. Но тук е уместно да посочим, че не само самооценките на възрастните и оценките на другите групи за Третата възраст са важни.
Преценките на самите възрастни за обществото и неговото състояние са много важни и показателни.
Имашe изследванe на един германец. Според него възрастните хора са като един сеизмограф, барометър за развитието на обществото. Техните преценки са много важен показател за развитието на обществото. (Eксперт)
Резултатите от проучването показват, че голяма част от интервюираните не могат да преценят какъв е делът на изолираните възрастни хора. Тези, които отговарят, оценяват социалната изолация различно - според някои тя е 15-20%, а според други достига до 80-90%, даже и повече
95% (статистика безработни, статистика пенсионери, статистика хора с увреждания, лични впечатления). (Представител на НПО)
Най-типичните отговори определят дела на чувстващите се изолирани около и над 50%, но каквато и оценка да дават, повечето се консолидират около мнението, че делът се увеличава.
Мисля, че делът на възрастните хора, които са самотни, се увеличава. След като почине единият от двамата в семейството, започват да се чувстват изолирани и самотни, а биха искали да са полезни все още. За съжаление младите си имат свои проблеми в ежедневието и не им отделят нужното време и внимание. (Доставчик на социални услуги)
Възрастните хора имат голяма нужда от здравни грижи, но не по-малко и от социално подпомагане и социална интеграция, но преди всичко искат да им се обръща внимание. Те са като деца обичат да са обгрижени и да им се обръща внимание. Те имат нужда и от специфични образователни потребности, а също и от културни развлечения. (Доставчик на социални услуги)
Делът на възрастните хора, които се чувстват изолирани и самотни, е значителен над 50 %. Това е проблем на самата възраст. След пенсионирането се губят социалните контакти и общуването се съсредоточва в семейството. ( Експерт)
Според работещите в домове за стари хора самотата не е привлегия само на хората, които живеят сами, но и на част от обитателите на специализирани заведения. Само двама от доставчиците от всички интервюирани категорично заявяват, че не допускат при тях да има изолирани и самотни стари хора.
За всички се полагат огромни грижи - провежда се динамична социална дейност за тези, които не могат да излизат от къщи, има социален патронаж, медицинско обслужване, носи им си храна от кухнята-майка. (Доставчик на социални услуги)
Рецептите, които се дават срещу самотата са различни:
За трудоспособните и здравите - работа. Приятелски кръг срещу самотата и изолацията. (Представител на медия)
Друго - нуждата да си полезен - грижа за внуци, деца..
Жените от клуба четат вестници, които клубът осигурява, и търсят във вестниците различни съобщения къде какво има и ходят на безплатни прегледи, на беседи, на здравни беседи и пр. Който има желание търси, научава, ходи, който няма желание не ходи. Мъжете например не се интересуват от нищо, освен от карти, шах, табла. (Представител на общинска институция)
Възрастните имат потребност от среда, която да стимулира желанието за полезност на: А. Професионалната група, Б. Семейството, С. Приятелите. Много е важно да не са забравени от професионалната общност. (Експерт )
В България хората също имат нужда от мобилност, глад, жажда от пътувания. (Експерт )
2.10. Оценка на броя на възрастни хора, които се нуждаят от социална подкрепа
Една от задачите на това изследване е установяване на броя на нуждаещите се от социална подкрепа лица над 55 г. Оказа се , че това е невъзможна мисия не просто в рамките на това изследване, а и изобщо към момента.
Причината е, че в редица държавни институции, в научни организации и в други източници липсва систематизирана и интегрирана база от данни за хората от третата възраст. Усилията ни да открием дори специализирани източници в отделни ведомства - например в МЗ или в АСП, в МТСП или МОН, както и НСИ, се оказаха напразни. Възрастните хора не са били предмет на целенасочена политика, а ако има база данни тя е част от друг корпус информация - например за населението изобщо, както е в НСИ.
Липсват специализирани и систематизирани източници на информация за потребностите и проблемите на възрастните в отделните институции, а какво да говорим за интегрирани бази данни и изследвания.
АСП например не води статистика на обитателите на специализирани заведения по възрастови показатели - например в Домовете за възрастни възрастта е над 18 г. и не се знае колко от обитателите са над 55 г. или над 60 г. Единствено е ясно, че в домовете за стари хора обитателите са над 60 г., но какво е разпределението им по възраст по нататък е неизвестно. Аналогично стои въпросът и с домашния социален патронаж, който обхваща освен лица над 60 г., но и лица с увреждания без ограничения във възрастта. Подобно е и положението с дневните центрове за възрастни и с центровете за рехабилитация - има възрастни хора, но никой не може да дефинира какъв е делът им от общия брой. Така стоят нещата и в други държавни, общински, частни или неправителствени институции, които работят по различни проекти и програми не се събира надеждна информация за възрастта на бенефициентите на социални, образователни и здравни услуги.
Няма национална информационна система за това колко са възрастните хора, къде живеят, какви са специфичните им потребности. Трябва да има по-надеждна система за събиране на тази информация, тъй като делът на възрастните хора нараства (младите напускат страната, ниска раждаемост, увеличена продължителност на живота.
Социалните и образователните услуги имат кампаниен характер. Няма национална политика, която да гарантира устойчивост и дългосрочност в грижата за тези хора. (Държавен служител)
Социалното включване е създаването на условия и възможности в най-голяма степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот. Социалното подпомагане на възрастните не може да се осъществи без надеждна достоверна информация за разпределението вътре в кохортата на възрастните по интегрирани показатели за здраве, образование, възраст, доходи, които да дават ясна картина за потребностите на различните категории.
2.11. Третият сектор за Третата възраст
(Неправителствените организации и възрастните хора)
Предимства на НПО (ЮЛНЦ) като доставчици на социални услуги[3]
ЮЛНЦ притежават следните доказани преимущества в сравнение с останалите доставчици на социални услуги: (1) по-голяма ефикасност, отчасти благодарение на използването на доброволчески труд, отчасти поради по-гъвкавата административна структура в сравнение с държавните и общински органи, и отчасти поради съществуващата естествена връзка между дейностите в социалната сфера и идеалните цели на тези организации, в резултат на което извършваните услуги са с по-високо качество и с по-ниска цена, и (2) по-доброто осъзнаване на местните социални нужди.
Според статистиката регистрираните НПО, работещи в социалната сфера, са най-многобройни. Тяхната ефективност и обществена подкрепа обаче са под въпрос. Като осигуряват услуги, които по принцип се очакват от държавата, НПО се възприемат повече като партньори на държавата, отколкото на гражданите. Освен това тези НПО по-често следват политиката и приоритетите на донорите, или на държавата и общините, които често не се базират на систематични изследвания, а са пожарни и ad hoc. В много случаи НПО не могат да отговорят на потребностите на гражданите. Още повече, че липсва публичност и прозрачност в големи сегменти от НПО сектора, налице са и прояви на корупция. Това обяснява и по-ниското доверие в НПО, регистрирано в представителни и други проучвания.[4]
Трагедията в България е, че не са официално обхванати по някакъв начин неправителствените организации и не се знае точно колко пари влизат в България по линия на тези неправителствени организации. Няма регистър за неправителствените организации. У нас се води отчет за това колко пари са изразходвани за социални услуги от държавата, но не се знае колко пари са влезли отвън през неправителствените организации. ЕС предпочита да работи с НПО, не с държавата, за да не пропадат средства. В това няма нищо лошо, но няма никаква информация и контрол за това колко средства идват и как се изразходват. (Политик)
2.12. Най-известни НПО, предоставящи услуги за възрастни, според интервюираните
Какво е мнението на респондентите за НПО, работещи с и за възрастните хора, участвали в дълбочинните интервюта в настоящото изследване?
Според самите НПО и според доставчиците на услуги - които в голямата си част също са НПО - организациите с идеална цел са най-гъвкави и предлагат най-качествени услуги за хората от Третата възраст.
Представителите на НПО посочват десетки организации, между които Център за независим живот, Дружество Знание, читалища, Бъдеще за възрастните хора, БАЛИЗ, Хоспис Милосърдие, фондация Трета възраст, Дружество за социална подкрепа - Дряново, Каритас, БЧК, Съюз на слепите, Съюз на инвалидите...
От доставчиците-частни фирми повечето отговарят, че изобщо не са чували за НПО, предоставящи услуги за възрастни с едно изключение - Шалом, което съответства на аналогичното невежество и от страна на НПО за частни доставчици.
По интересно е отношението на представители на държавните институции. Те или не посочват НПО изобщо или посочват НПО от типа мозъчни тръстове. Изключения са посочените от държавен служител организации като Асоциация Жени без остеопороза. Един от държавните служители категорично заявява, че няма НПО в областта на здравеопазването...при положение, че в сайта здраве.нет могат да се открият 496 НПО в здравеопазването.
Според общинските служители най-добри НПО услуги предоставят хосписа на Патрикова - Хоспис Милосърдие, фондацията на Капка Панайотова - Център за независим живот, Съюза на инвалидите, Съюза на ветераните от войната, Покров Богородичен, Каритас, БЧК, НЦСУ Горна баня АД, което е НПО със 70% държавно участие, и други.
Като цяло обаче остава впечатлението за недостатъчното познаване от повечето респонденти както на НПО, доставчици на социални услуги за възрастни, така и на добри практики на НПО у всички групи респонденти, включително непознаване на НПО помежду им. Интервюерите споделиха, че може би става дума за защитен мотив, провокиран от ревност или скрита конкуренция. Това предположение съвпада с нагласата на мнозинството българи, че ако единият печели, другият задължително губи. Само двама от десет българи вярват, че сътрудничеството води до успех.
2.13. Типология на НПО, работещи с и за възрастни хора
Според информацията, която събрахме чрез дълбочинните интервюта, можем да категоризираме НПО, имащи отношение към хората от третата възраст, в шест типа. Делението помежду им е условно, доколкото напр. има мозъчни тръстове, занимаващи се с лобистки дейности и застъпничество, както и с предоставяне на услуги, или донори, които действат като мозъчни тръстове. С оглед на по-добрата систематизиция на акцентите в дейността на НПО в България обаче смятаме, че предложената типологизация е удачна. Тя дава и по-структуриран поглед към добри НПО практики за възрастни хора, повечето от които са посочени от респондентите, но има и такива, които бяха избрани от екипа на изследването. В този раздел представяме както типовете НПО, така и добри техни практики.
Първо, НПО от типа мозъчни тръстове.
Този тип НПО оказват влияние върху формирането и провеждането на политики чрез осъществяването на различни изследвания, изработването на становища и концепции, коментари на законопроекти и др. Консултантската дейност също е част от дейността на подобни НПО те консултират международни организации, донори, държавни институции. В периметъра на мозъчните тръстове влизат и организиране на семинари и обучения, както и стимулиране на иновативни форми на пряко гражданско участие. Част от този тип НПО имат донорски програми и финансират дейности за възрастни хора. Други като Болкан асист, организират обществени обсъждания (Програма Обществен форум), като осигуряват логистична и експертна подкрепа. По Програма Обществен форум например се ражда и осъществява идеята Дневен център за възрастни в с. Микрево, община Струмяни.
Примери за НПО - мозъчни тръстове, свързани с подкрепата за възрастни хора, въпреки че това не е пряко тяхна основна целева група, са: Клуб Икономика 2000, Информационен център НПО срещу бедността, НСОРБ (Национално сдружение на общините в Р България), ФРМС (Фондация за реформа в местното самоуправление), Български център за джендър изследвания, Български център за нестопанско право и др. Част от този тип НПО имат донорски програми и финансират дейности за възрастни хора, друга част имат и застъпнически и експертни програми и проекти например за изследвания на бедните "Информационен център НПО срещу бедността - част от които са хора от третата възраст.
Например Клуб Икономика 2000 е реализирала над 20 експертни проекти, между които: Социална оценка на въздействието на пенсионната реформа върху рисковите групи от населението. Проектът представлява първа стъпка за извършване на социална оценка на въздействието на пенсионната реформа върху цялото население и пет рискови групи. Друг проект на Клуб Икономика 2000 е Втори стълб на пенсионната система в България и инвестиционна стратегия. Целта на проекта е подпомагане на пенсионната реформа в България и създаването на втори пенсионен стълб (задължително допълнително пенсионно осигуряване), както и разработване на основни параметри за развитието на втори стълб в България и предлагане на нормативни текстове.
Ролята на този вид НПО е на иноватор и инициатор на добри практики както в предоставянето на услуги, така и в изследването на потребности на възрастни хора. Пример е НСОРБ, които в два от своите проекти въвеждат партньорството на общините с НПО при предоставянето на услуги за възрастни. Друг пример е ФРМС, която в община Струмяни по Програма Подобряване на социалната среда на ФРМС, подкрепена от фондация Ч.С.Мот, чрез партньорство на НПО и общината подобрява социалното обслужване на възрастни хора и открива Дневен център за възрастни хора.
Вторият тип НПО разпределят средства по различни програми или целеви дарения и/или предоставят услуги в общността
Дейностите на този тип НПО въздействат най-непосредствено върху системата за социална защита и нейните бенефициенти. През драматичните 1997 1998 г. голяма част от неправителствените организации у нас преди всичко внасяха или най-малкото разпределяха хуманитарни помощи. След кризата на оцеляването и преминаването към развитие ориентацията е все повече към осигуряването на услуги.
Дейност от този тип например са развили Клубовете на пенсионерите в Община Невестино, разпределяйки пакетирани стоки от първа необходимост, предоставени от Клуб Икономика 2000 в 22 населени места на общината.
Мащабна дейност от този тип развива и Българският червен кръст. От една страна, чрез създадения през 1989 година Фонд "Милосърдие" и с подкрепата на различни дарители, БЧК оказва финансова подкрепа на лица в затруднено материално и влошено здравословно състояние и на социални заведения за възрастни.
От друга предлага се алтернативно подпомагане на възрастните бенефициенти с активното участие на общността и устойчивост на услугите Програмата Да помогнем заедно на хората от третата възраст. По този проект са създадени т.нар. хранителни банки, в които дарени храни излизат под формата на хранителни пакети, които се доставят на социалнослаби представители на Третата възраст 5094 пенсионери са получили хранителни продукти от изградените местни хранителни банки.
Подобни организации освен Български червен кръст (които предоставят услуги под формата на домашни грижи, организирани на групи за самопомощ, информационни и консултативни центрове), са благотворителни дружества като Покров Богородичен в София и Каритас (www.caritas-bg.org).
В изследването са привлечени за участие представители на две фондации - партньори по Проекта Сейн - Национален център за социална рехабилитация и фондация Социални норми, които също предоставят услуги в общността.
Третият тип НПО има за предмет на дейност - лобиране и застъпничество пред държавата за предоставяне на социални услуги или за защита правата на възрастните хора. Лобистките организации се включват най-често в законодателни, регулативни и антикорупционни инициативи, но в България липсват масови лобистки практики. Примерите в настоящото изследване са: Джендър проект България - защитават правата на жените, Български хелзинкски комитет(БХК) - защитават правата на човека, Центърът за независим живот - лобират за създаване на достъпна среда за хора с увреждания, както и МС общество, които защитават правата на болните от множествена склероза и работят за подобряване на качеството им на живот.
Дейностите на тези организации обаче са насочени към всички възрасти, а не само към хората от третата възраст и следователно имат, но косвено влияние върху правата им. Фокус на БХК например са сферите на защита правата на етническите малцинства, положението в местата за принудително задържане, в т. ч. правата на лицата с умствени увреждания в заведения за социални грижи (вж. напр. доклада Стационарната психиатрична помощ и правата на човека в България през 2005 г.), свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи, свобода на словото, правата на жените, достъпа до правосъдие, прояви на нетолерантност. Доколкото част от тези сфери засягат и съдбата на хората над 55 г., дотолкова е и значима за тази възрастова категория дейността на посочени организации.
Очаквания за лобистки действия има и към други организации - напр. Съюз на пенсионерите. По различни експертни оценки обаче броят на тези съюзи варира от 9 до 27, които враждуват помежду си. Това е и причината, поради която те не могат да произведат смислено социално действие.
Отскоро се оформят и четвърти тип НПО - социални предприятия. Те се създават като отговор на възможностите, дадени от ЗЮЛНСЦ на НПО да развиват свързана стопанска дейност като алтернативен източник за набиране на доходи за финансиране. Една от най-мащабните по замисъл Програми за обществени фондове и социални предприятия е Проектът Социални предприятия, финансиран от Американската агенция за международно развитие (www.counterpart-bg.org). Целта е създаване на пилотни социални предприятия на НПО, предоставящи социални услуги и повишаване на капацитета им. По проекта например са финансирани няколко НПО в Дряново, в с. Батин, Русе и в София, чиито целеви групи са възрастни хора.
Този тип НПО се отличават от предишния тип по това, че имат бизнес планове, получават кредити за дейността си и генерират приходи. Те осигуряват устойчивост на практиката, свързана с предоставяне на социални услуги, като се ориентират към интегриран бизнес подход вместо към проектно-ориентиран подход. Следващият етап е създаването на мрежа от социални предприятия в България.
Пети тип НПО, които имат отношение към възрастните, са т. нар. донори. Организации от този тип са фондация вече Институт - Отворено общество, фондация Лале, фондация Работилница за граждански инициативи. Част от тях не само разпределят грантове за НПО -доставчици на социални услуги, но и станаха инициатори за създаване на различни мрежи напр. на фамилия Социални политики (Отворено общество). Фамилията е създадена като неформално обединение на следните организации: Български център за нестопанско право, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, Фондация "Инициатива за здраве", Фондация Здравни проблеми на малцинствата, Глобална инициатива в психиатрията (Женевска инициатива в психиатрията), Национален Ромски Център Св. Георги, Каритас България, Фондация ВсякоДете, Сдружение Самаряни, Фондация Покров Богородичен, Фондация Щедро сърце, SOS Детски селища, Фондация Помогни на нуждаещите се. Девизът на фамилията е: Ние искаме ефективна съвременна социална политика в помощ на социално уязвимите групи от обществото и активно ще участваме в провеждането й! Ролята на организациите, членуващи в нея, е: да представляват и отстояват позициите на гражданските организации в социалната сфера пред държавните институции и обществеността; да мобилизират експертния потенциал на гражданските организации за участие във формирането на социалните политики; да осъществяват мониторинг върху прилагането на социалната политика и изпълнението на поетите ангажименти; да създават условия за обмен на информация между
Друга НПО мрежа за социални услуги, имаща пряко отношение към целевата група на това изследване е НПО мрежата за възрастни, в която вече са включени над 20 НПО (инициатор е фондация ซЛалеป). По-нататък я представяме като Добра практика.
Шестият тип са обществени фондове. Те са регистрирани като НПО - местна нестопанска организация, регистрирана в обществена полза, която обслужва даден географски район (град или община) и работи за мобилизиране на съществуващите местни ресурси за разрешаване на идентифицирани от общността проблеми. Общественият фонд се управлява от безпристрастен борд, който обединява в себе си представители на бизнеса, нестопанския сектор и местната власт. Като организация той не разчита само на ресурси, идващи от един източник на финансиране, а постоянно търси нови и разнообразни възможности за финансова подкрепа. Общественият фонд помага на хората от дадена общност да разрешат своите собствени проблеми, без да чакат правителството или друга институция да направи това за тях. Обществените фондове имат за цел: повишаване общественото съзнание относно възможностите за посрещане на нужди на общността чрез мобилизиране на местни ресурси; повишаване гражданското участие в процеса на вземане на решения на местно равнище и в планирането на местното развитие; възраждане на българските дарителски традиции; стимулиране междусекторното партньорство; създаване постоянни местни източници на финансиране за граждански инициативи и дейности на нестопанските организации; насърчаване на доброволчеството.
Формирането на толкова типове НПО за възрастни хора е доказателство, че е поставено началото на децентрализацията и деинституционализацията на социалните услуги, както и на специализацията в социалната НПО сфера. Въведен е и регистрационен режим по отношение на доставчиците на социални услуги. За първи път са уредени критерии и стандарти за предоставяне на социални услуги, като тук се включват и юридическите лица. Всички тези промени разкриват важната функция на НПО освен като полезен коректив на държавните намерения и действия, и като ефективен партньор, който пряко участва в споделената социално отговорна мисия за осигуряване на достойни старини на хората от третата възраст. Защото основното предизвикателство днес е да бъдат създадени предпоставки както за намаляване на бедността и за преодоляване на социалната изолация на възрастните хора, така и за преход от пасивна към активна социална политика[5]. Дори беглият анализ по-горе показва, че НПО започва да се превръща в равностоен партньор в проектирането и изпълнението на социални програми за хората от третата възраст.
2.14. Дванадесет добри практики на НПО, работещи с и за възрастни хора
Като добри практики на НПО, работещи с и за възрастни хора, са избрани главно партньорски или/и иновационни проекти. Водещи критерии при избора ни са 1. посочванията в дълбочинните интервюта, 2. изследването на документи. Избрани са 12 добри практики, които покриват възможно най-широк спектър социални услуги за възрастни. Представени са различни модуси на партньорство на НПО с държавата, бизнеса, общините както в София, така и в малки населени места. Водещ е подходът, а не броят на бенефициентите на услугата. Следва да се има предвид, че като правило цялостната дейност на избраните НПО е насочена към развитието и мобилизирането на общностите и грижата за възрастните не е изолирана добра практика, а е еманация на по-цялостни и интегрирани усилия.
Например по Проекта Сейн 12 НПО в 12 общини предлагат услуги в общността чрез партньорство държава-общини-НПО, осигуряват социални услуги за две рискови групи възрастни над 55 г., разработват се и национални стандарти за социални услуги. Проектът на НСОРБ мобилизира местни партньорства между НПО и общини, а фондация Лале изгражда мрежа от НПО за възрастни... Представени като добри практики са едно социално предприятие Дружество за социално подпомагане-Дряново и едно НПО, което предлага здравни услуги Хоспис Милосърдие.[6]
Други добри практики според нас са - Защитеното жилище в Правец, програмата Домашни грижи на БЧК, програмата Игла и конци на Каритас.
Като добри практики са посочени и подходът Обществен форум на Болкан Асист, съвместно с ФРМС, чрез който се ражда и реализира идеята за Дневен център за възрастни в с. Микрево на читалище Братя Миладинови.
[1] Някои служители в министерствата бяха чували за тези два документа, но никой от представителите на държавните институции, които уж са го изработили (МТСП) или го цитираха, не го бяха виждали и не можаха да ни го предоставят, защото ซтой бил правен при предишното правителствоป..
[2] Добър пример за преобръщане на това обстоятелство е интегриране на потребностите на тези две групи в цитирания по-горе Проект СЕЙН. Проектът е насочен към социалните проблеми на възрастните хора. За тези, които са над 65 години и самотно живеещи, се предлага т. нар. домашна грижа или услугата социален асистент. За възрастните между 55 и 60 се предлага заетост да работят като асистенти. В 8 от 12-те общини по проекта асистенти могат да бъдат само хора над 55 години. Пилотният проект обхваща 12 общини, но се планира разпространяването му в цялата страна.
[3] Правен режим на социалните услуги в България, Въпроси отговори, Български център за нестопанско право, София 2006, с.9.
[4] Гражданско общество без гражданите, Сдружение за партньорство и подкрипа на гражданската активност, София 2005, с.57.
[5] МТСП. Нова стратегия в социалната политика. (www.mlsp.government.bg/bg/dogs/strategy-1.htm)
[6] Като добра практика в образователните услуги за възрастни екипът ни избра проектът на Дружество знание JoyFLL. Решихме обаче, че не е проява на добър тон ние да я представяме като добра практика, защото поръчителите на изследването я познават по-добре от нас и могат да я представят по-добре.
Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики
Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices
