СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА  ВЪЗРАСТ

Вяра Ганчева                         Емилия Ченгелова

1.14. Подобрения в здравните услуги

Препоръките за подобряване на здравните услуги третират както проблемите в сферата на здравеопазването по принцип, така и в частност отразяват специфичните проблеми на хората от третата възраст.

В обобщен вид, препоръките се отнасят до подобрения в следните направления:

·        Системата за здравеопазване се нуждае от коренни промени. При сегашната организация (лични лекари, талони за прегледи, клинични пътеки) шансовете на възрастните хора за качествени и навременни здравни услуги са много малки. Възрастните хора изказват общо недоволство от направените реформи в здравеопазването и предлагат да се помисли за въвеждане на известни облекчения (вероятно с помощта на държавна субсидия) за пенсионерите в по-тежко здравословно и материално състояние.

·        Здравните услуги се оценяват първо, като недостъпни (поради утежнената бюрократичност) и второ, некачествени (отношението на лекарите към възрастните пациенти не е на ниво). Възможните подобрения се свързват предимно с въвеждането на специални преференции за определени категории възрастни хора.

·        Да се организират качествени посещения и консултации на нуждаещите се възрастни хора по домовете им. Тази препоръка се прави предимно от хората в напреднала възраст, за които това е единственият начин за получаване на медицинска помощ.

·        Лекарствата са скъпи и недостъпни за повече от половината от възрастните хора. И тук отново погледите се обръщат към държавата, която би могла да потърси начини за увеличаване достъпа на възрастните пациенти до необходимите им лекарства.

·        Да се организират специални звена за обслужване на инвалидите. Инвалидите настояват за по-специално отношение. Първо, те очакват да се помисли за премахването на клиничните пътеки в по-тежките степени на инвалидност. Второ, настояват да се помисли за увеличаване на броя на безплатните лекарства за инвалидите. Трето, биха желали поне веднъж месечно да имат право на безплатни прегледи от лекари-специалисти, като по този начин се извършва нужната превенция и профилактика.

·        Възрастните хора предлагат да се върне институцията на участъковия лекар. Тази практика би облекчила значително положението на възрастните хора, защото ще им спести необходимостта от чакане по дълги опашки на общо основание.

По-долу привеждаме цитати от интервютата, показващи как възрастните хора формулират своите желания и препоръки за подобряване на здравните услуги:

По-лесен достъп до лекари-специалисти.

Намаляване цените на лекарствата.

По-евтини лекарства и най-вече лекарите да ни обръщат внимание, да ни посещават по-често у дома.

В момента системата е доста тромава.

Да се премахне чиновничеството и бюрокрацията. Трудно дават направления – така достъпът до специалисти  е труден. Да се премахнат направленията..

Системата трябва да бъде по-гъвкава.

Бих осигурила регулярни прегледи от различни специалисти.

Системата е тромава, чака се много по опашки.

Да има поне веднъж в месеца преглед при специалисти.

Да се осигуряват достъпни услуги за инвалидите.

Да се подобри системата за клиничните пътеки.

Подобряване работата на личните лекари.

Премахване на направленията за инвалиди.

Осигуряване на достъпни цени на лекарствата.

Лекарите да са по-достъпни, да не се чака с часове.

Системата на здравеопазването трябва коренно да се промени.

Ще премахна здравната реформа.

Бих премахнала клиничните пътеки и здравната каса.

Да има участъков лекар.

Лекарите да бъдат по-сърдечни.

Осигуряване на безплатно лечение и лекарства за инвалидите.

Регулярна лекарско наблюдение, осигуряване на безплатни лекарства и уреди за рехабилитация у дома.

Инвалидите да са приоритетна група за личните лекари и специалистите.

Създаване на специализирани звена за обслужване на инвалидите по домовете им .

По-високо заплащане на здравните работници, което ще подобри дейността им.

 

1.15. Подобрения в образователните услуги

Много малко са направените препоръки в това отношение. Като се има предвид, че възрастните хора практически не познават съществуващите образователни програми, нито пък имат структурирани нагласи за участие в тях, едва ли следва да очакваме съдържателни препоръки за подобряване на образователните услуги.

Малкото изказани мнения тук са насочени предимно по посока по-широкото разгласяване на съществуващите програми. Препоръчва се да се използват тези информационни канали, които са достъпни на пенсионерите от всички категории – и по-бедните, и по-заможните. Така информацията ще намери търсените реципиенти, а по-активните пенсионери ще имат реален шанс да се включат в програми, които биха направили живота им по-интересен и по-стойностен.

1.16. Тревога за бъдещето - един последен щрих

Ситуацията, в която се намират изследваните лица, не им дава основания за особени надежди. Ниските доходи, самотният живот, невъзможността да се контактува с интересни хора, влошеният здравен статус, трудният достъп до медицинските услуги, скъпите и практически недостъпни лекарства, лишаването от всички онези неща, които се дефинират като „лукс” за живота на един пенсионер – всичко това обяснява защо половината от изследваните лица (51.4%) мислят с тревога за своето близко бъдеще. Още по-неприятно е, че една немалка част от лицата (17.1%) са изпаднали в своеобразна меланхолия и гледат на своето бъдеще с безразличие. За радост, близо една трета (28.6%) съхраняват своя дух и се надяват, че бъдещето им ще е по-добро.

 

Таблица 23. Нагласи за бъдещето: оптимизъм/песимизъм

   

 

 

 

 

 

 

---

Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

Към съдържанието