СТРАНАТА   НА   ЦВЕТЯТА

(едно посещение в Холандия през декември 2006)

Холандците се борят за земята си. Отвоювали са я от Океана и я отстояват срещу стихията на водата.

Някой ще каже - ние нямаме такъв проблем, високо сме над морското равнище, а ако рече нивото да се надигне, построили сме такива вериги от хотели по бреговата ивица, че можем да запушим пролуките между тях с дюшеци и възглавници. Ще стане дига, та ще дрънка.

Не се отклонявам. На място споменах хотелите край морето.

Земята ни, територията ни, е непрекъснато потопена от простащината. Ние още не сме отвоювали земята си от тази стихия. Не сме издигнали нашите диги.

Тържествува духът и потомството на незабравимия калпаклия, изтърсака на османския порядък - Ганьо.

Примитивност, наглост, дебелащина, агалък, цинизъм, тарикатщина...

В страната безнаказано вилнеят измамници, клеветници, лъжци (ял съм им попарата!), политически простаци, комплексари, бабаити, престъпници...

Какво представляваше сватбата в Бояна? Хубаво, страхувал се чилякът, че ще остане стар ергенин, че никоя не го ще, та като се оженил, така се зарадвал, че решил да впечатли.

Вижте ме, рекъл.

Бил имал пари. Моля?

Парите не са негови, а на народа, защото с народни пари е построено владяното от него.

Той - ганьо, добре, но какво дирят Президентът и Премиерът на сватбата?!

Вълните на обичайната ганьовска простащина ни заливат. Опитите за европеизиране на страната срещат стената на желанието да я османизират.

Ние сме на дъното. Давим се повече от век. И само бълбукаме отдолу.

Трябват ни диги срещу заливащия ни постганьовизъм и османизация.

Спасение друго нема!