СТРАНАТА   НА   ЦВЕТЯТА

(едно посещение в Холандия през декември 2006)

И си представям как би изглеждала нашата страна в миниатюри. Нашенският Madurodam! (Доколокто знам, той се прави от умни и патриотични хора.)

Няма да отстъпва на холандския. Ще наредим - Рилския манастир, Троянския, Бачковския, Царевец, Мадарския конник, Плиска, Преслав, Мелник, Казанлъшката гробница, другите тракийски могили, Перперикон, Кабиле, Свещари, Шипка, Оборище... (край няма), Триград, Белоградчишки скали, Побити камъни, Пирин, Рила, Стара планина ... В Родопите има милион достойни гледки, а е същото положението по стоте посоки на Приказката България.

Но за съжаление реалните забележителности на България се намират в социална среда, формирана сякаш от чергари-нашественици. 

От подтискащия безброй образи, с които бих могъл да илюстрирам своята мисъл,  ще посоча само едно елементче. Дребно, нищожно, незабележимо. То може да бъде прекрачено.

Протекъл канал с фекални води в софийски квартал. Многомесечен теч. Смрад.

Чак до улицата.

Оправено е вече. Не тече.

Но проблемът е страховит, защото случаят далеч не е единичен и е синхронен с хилядите декари пустеещи земи, с разбитите пътища, с корумпираните чиновници.

Българските забележителности са поставени в примитивна социална среда. Оттук можем да извадим извод и да разгласим сутрешния принцип на Омда (СПО): цивилизационното равнище на една страна не се определя от нейните забележителности, а от качеството на средата, в която се намират тези забележителности.

Защо сутрешен? - ще запита читателят.

Ще поясня, че има и вечерен принцип, с който ще завърша това есе.